Решение по дело №2143/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.209 от АПК, във вр. с чл.72 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган старши полицай А. З. К. в Четвърто РУ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, депозирана чрез процесуален представител, срещу Решение № 1191/01.08.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110200992/2023г. на Районен съд гр. Варна, шести състав. С постановеното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед за задържане на лице № 442зз-73/16.02.2023г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която М.Г.Д. е задържан в помещение за временно задържане в 04 РУ Варна.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че са установени фактическите предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Заповедта е издадена с оглед данни за участие на Кулев в извършването на престъпление, а мярката е приложена в съответствие с нормативните изисквания. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди отменената с него заповед. С жалбата се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – М.Г.Д. с депозирано чрез адвокат В. възражение от 18.09.2023г., оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. С молба с.д. № 16208/14.11.2023г. поддържа изложените във възражението доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице както правните, така и фактическите основания за издаването на заповед по чл.72 от ЗМВР.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл.211 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Според обстоятелствената част на първоинстанционното решение, съдържащо подробно изложение на фактическата обстановка, приета от съда за установена, на 16.02.2023г., на светофара до магазин „Лидъл“ в кв.“Аспарухово“ между М.Д., св. Недялков и св. Попова започнала разправия свързана с викове, крясъци и размяна на обидни реплики. Скандала бил чут от полицейски екип на 04 РУ Варна в състав Антон Кулев и св. Живомир Христов, който със служебен автомобил се били позиционирали на бул. “Трети март“ в посока центъра, малко след кръстовището на магазин „Лидъл“. С автомобила, движейки се на заден ход полицейските служители се отправили към мястото на скандала. Там в тяхно присъствие Д. продължавал да крещи и да заплашва със сестра си. Същият бил предупреден да се успокои и да остави другата страна в конфликта да обясни случилото. Но това не станало. Д. продължил да крещи и да ръкомаха. Същият бил задържан и отведен в 04 РУ Варна. Срещу Д. била съставена Заповед № 442зз-73/16.02.2023г. за задържането му в срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

При упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, притежаващ качеството полицейски орган по чл.72 от ЗМВР, спазена е предвидената от закона писмена форма при издаването и.

Съдът е приел обаче, че в оспорената заповед липсва съществен реквизит, а именно – не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на лицето. Приел е, че в заповедта не е налице яснота въз основа на какви факти и обстоятелства е направено обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление и респ. е съпричастно към извършване на такова. Според съда непосочването на фактическите основания за издаването на заповедта и конкретно за задържането на лицето води до необоснованост на издадения акт и представлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. Въз основа на този извод съдът е отменил оспорената заповед.

Така постановеното решение е правилно.

Противно на твърдяното в касационната жалба, при постановяване на обжалваното решение са преценени всички доказателства, като изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите изложени в обжалваното решение.

Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на Наказателно – процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създава условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. За прилагането и е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице – в случая М.Г.Д.. За да бъде законосъобразно наложена такава ПАМ, за административния орган важи императивното изискване да посочи конкретни данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило или е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Тези данни следва да са посочени точно, конкретно и ясно. Това е основно задължение за обосноваване при упражненото от органа правомощие в рамките на предоставената му дискреционна власт, като с него законодателят цели осигуряване на възможност за адресата на акта да защити правата си. В случая в подложената на съдебен контрол заповед липсват каквито и да е факти и обстоятелства за наличието на конкретни данни, сочещи конкретно престъпление и обуславящи необходимост от прилагане спрямо М.Д. на принудителната административна мярка задържане на лице за срок от 24 часа. Престъпление е това обществено деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. По делото няма представени конкретни доказателства, че от Д. е извършено конкретно престъпление или същият да е съпричастен към извършването на такова. Обстоятелството, че върху заповедта е записано ръкописно „чл.131, ал.1, т.12 – лека телесна повреда по хулигански подбуди“, не е в състояние да обоснове наличие на данни за извършено от лицето конкретно престъпление, в това число и по цитираната норма. Отсъствието на мотиви и липсата на конкретни фактически основание за издаване на акта представляват съществен, неотстраним порок, препятстващ проверката за законосъобразност на заповедта и нарушаващ правото на защита на жалбоподателя. Обосноваността на акта, въз основа на който е осъществено ограничаването на правото на свободно придвижване обуславя законосъобразността му и представлява съществен елемент при преценка за произвол при задържането. Заложената от законодателя цел не би могла да бъде постигната при липса на данни за извършено от лицето престъпление. Недопустимо е предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат, а следва за всеки конкретен случай да са безспорно установени от административния орган, което в случая не е сторено.

По изложените съображения съдът намира първоинстанционното решение като правилно постановено, поради което същото следва да се остави в сила.

От ответника е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, но доказателства за реално извършени такива не са представени, с оглед на което искането за присъждане на направени по делото разноски се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1191/01.08.2023г. на Районен съд – Варна, шести състав, постановено по н.а.х.д. №20233110200992/2023г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: