Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

година 2011                                              град Пазарджик            

                                          

В  И М Е ТО  Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД  VІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ На 21 – ви март  2011 г                                две хиляди и единадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОМСАЛОВ

 

Секретар: И.П.

Прокурор: СНЕЖАНА СТОЯНОВА

Като разгледа докладваното от съдия КОМСАЛОВ

Наказателно АХ дело № 266 по описа за 2011 година

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемия А. Я.Я. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно-специално образование, неженен, неосъждан, работи като снабдител-доставчик в ЕТ „Б. 91 – И. ***, ЕГН –**********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.12.2010 г. в гр.П., на ул.”П.”, при управление на МПС – товарен автомобил марка „*****”, с ДК № *****, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП,  чл.6 т.1 пр. ІІІ и пр.ІV от ЗДвП, чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, чл.23 ал.1 от ЗДвП, чл.65 т.5 от ППЗДвП, и е предизвикал ПТП, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.Х.П. ***, изразяваща се в счупване на лявата ключица, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за престъпление по чл.343 ал.1 буква ”б”, във връзка с чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.6 т.1, пр. ІІІ и пр. ІV от ЗДвП, във връзка с чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП,  чл.23 ал.1 от ЗДвП, чл.65 т.5 от ППЗДвП, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. 

 

ОСЪЖДА обвиняемия А. Я.Я. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Пазарджик разноски по делото в размер на 288.00 лева, както и разноски по делото в размер на 30.00 лева, платими по сметка на Районен съд – Пазарджик.

 

Решението може да се обжалва и протестира в 15 -дневен срок от днес пред Пазарджишкия Окръжен съд.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          МОТИВИ:

Обвинението против  ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВЕЛЕВ от с. Огняново, област Пазарджишка, е за престъпление по чл.324  ал.1 от НК, затова, че на 31.07.2008 г. в гр. Пазарджик, с лек автомобил марка „ВАЗ 21083” с ДК № РА 7044 АН, собственост на Димитър Атанасов Терзиев от гр. Пазарджик, е упражнявал професия – водач на таксиметров автомобил, извършващ превоз на пътници, без да има съответната правоспособност – удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, което се изисква на основание Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министерство на транспорта.

Обвиняемият се признава за виновен. Дава обяснения.

          Прокурорът поддържа предложението си за освобождаване от наказателна  отговорност по реда на чл. 78 а от НК.

          От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.07.2008 г. св. ХАРАЛАМПИ СТОЯНОВ ХАРАЛАМПИЕВ и св. САФЕТ АПТИЛЕЗИМ МЕХМЕД били в с. Огняново.  В центъра на селото на автобусната спирка пристигнал лек автомобил марка „ВАЗ 21083” с ДК № РА 7044 АН. МПС-то било червено на цвят и нямало отличителни белези за таксиметров автомобил – жълт цвят, табела и задължителните стикери от страни на вратите, както и касов апарат с фискална памет. От него слезли две жени. Свидетелите Харалампиев и Мехмед отишли при водача на автомобила – обв. Велев. Той им казал, че ще ги закара до гр. Пазарджик до мястото, където желаели – централния зеленчуков пазар за сумата от по 2 лева. Всеки един от свидетелите извадил по една банкнота от 5 лева и платил за превоза. Обв. Велев им върнал по три лева ресто – в банкноти от по 2 лева и по 1 метален лев.

Обв. Велев закарал свидетелите до паркинга зад минералната баня в гр. Пазарджик. По пътя разказал на пътниците, че се занимавал с превоз като такси, тъй като животът бил труден.

По това време се извършвала съвместна акция от служители на Регионална дирекция “Автомобилна регистрация” гр.Пазарджик и служители на Икономическа полиция при ОДП Пазарджик. Била извършена проверка на автомобила, при което се установило, че водач е обв. Георги Велев, а автомобилът по свидетелство за регистрация на МПС № ********* е собственост на ДИМИТЪР АТАНАСОВ ТЕРЗИЕВ от гр. Пазарджик.

Св. ДИМИТЪР СТОЯНОВ СПАСОВ, служител на РД “АА” гр. Пазарджик съставил Акт за административно нарушение на обв. ВЕЛЕВ, тъй като последният е нарушил чл. 24 ал. І от Закона за автомобилния превоз и чл.21 ал.І т.6 от Наредба № 34/1999 г. на Министерството на транспорта.

          Лекият автомобил с рег.№ 7044АН, собственост на ДИМИТЪР АТАНАСОВ ТЕРЗИЕВ е иззет с протокол за претърсване и изземване от 31.07.2008 г. Иззети са били и три броя ключове и 2 броя банкноти с номинал 5 лева със серийни номера АТ 5652 196, АО 4384038 и единадесет броя банкноти с номинал 2 лева, намерени в автомобила и описани в протокола за претърсване и изземване от 31.07.2008 г. Посоченото действие е било одобрено с определение на Пазарджишки районен съд от 01.08.2008 г. Ключовете и парите са останали на съхранение в ОДП Пазарджик, а автомобилът е бил откаран в тиловата база на ОДП.

          От изисканата справка с изх.№ 11-20-3765/01.08.2008 г. от РД ”АА” гр.Пазарджик е видно, че посоченият лек автомобил няма издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, а обв.ВЕЛЕВ няма издадени документи за правоспособност на изискванията по Наредба № 34/1999 г.на МТ.

Привлечен в качеството на обвиняем ГЕОРГИ ВЕЛЕВ се признава за виновен и дава обяснения, които кореспондират с останалите доказателства.

Обвиняемият не е осъждан и има добри характеристични данни.

          Горната фактическа обстановка съдът установи от писмените и гласни доказателства, които са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от обективна и  субективна страна обвиняемият ВЕЛЕВ е осъществил състава на престъплението по чл. 324 ал.1 от НК. Упражнявал е професията таксиметров шофьор, без да притежава разрешение издадено от РД ”АА”гр. Пазарджик по установения ред и начин за упражняване на тази професия от ЗОП и наредба № 14/99 г. на МТ. Деянието е извършено с пряк умисъл с целени и съзнавани от дееца обществено опасни последици.

Налице е хипотезата на чл.78 а от НК  за освобождаването  на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

 За престъплението се предвижда наказание  лишаване от свобода  по – малко от три  години, обвиняемият  не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност  по реда на раздел ІV глава VІІІ на  НК. С деянието  не  са причинени имуществени вреди.

Деянието е със сравнително ниска степен на обществена опасност, с оглед

 

 

Обвиняемият   е личност  с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, има  добри характеристични  данни.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитане от страна на обвиняемия на установения ред

 

Като смекчаващи обстоятелства съдът прецени – пълните самопризнания, положителните данни за личността на обвиняемия,  сравнително не високата стойност на откритите акцизни стоки без  бандерол, здравословното състояние на обвиняемата, възрастта й и нейното имотно състояние.

Отегчаващи обстоятелства съдът не констатира.

По изложените съображения обвиняемия ВЕЛЕВ следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 324 ал.1 от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК с налагане на административно наказание глоба в размер на ……………. лева.

 За да определи минималния размер на глобата съдът взе предвид изложените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед изложените  многобройни отговорността  обстоятелства съдът прецени, че не следва да бъде прилагана  разпоредбата на чл.78 а ал. 4 от НК  за лишаване на обвиняемия от права.

Обвиняемият   ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВЕЛЕВ беше осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, разноски по делото в размер на …..лв. / ……. лева/, за експертиза.

          По изложените съображения съдът постанови  решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

               НАХД № 266/2011г.

               МОТИВИ :

               Производството е по чл.378 ал.1 от НПК – Глава 28-ма от НПК .

               Образувано е по предложение на Районна прокуратура **** за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия А. Я.Я. *** за престъпление по чл. 343,  ал. І, б.”б”,  във връзка с чл. 342, ал.І от НК, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.6, т.1, пр. ІІІ и ІV от ЗДП, във вр. с чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДП , във връзка с чл. 23, ал.1 от ЗДП, във вр. с чл. 65, т.5 от ППЗДП, а именно за това, че на 08.12.2010  г., в гр. ****, на ул. „П.ска”,  при управление на моторно превозно средство- т. а.  марка „*****”, с ДК№ ****, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно:

- с поведението си е създал пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на хората –чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДП;

- не е съобразил своето поведение с пътните знаци и пътната маркирпвка – чл. 6, т. 1, пр. ІІІ и ІV  от ЗДП;

     - превишил е максимално допустимата скорост от 40 км/ч., сигнализирана с пътен знак „В 26” – чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДП;

     - не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко-чл. 23, ал. 1 от ЗДП;

     - движил се е по площ, забранена за движение на пътни превозни средства, обозначена с пътна маркировка М 15 – чл. 65, т. 5 от ПТП,

и е предизвикал ПТП,  с което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на И.Х.П. ***, изразяваща се в счупване на лявата ключица,  което е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник.

 

              Обв.А. Я. се признава за виновен по предявеното му обвинение на досъдебното производство. В съдебната фаза на процеса изразява съжаление за случилото се и моли съдът да не го лишава от право да управлява МПС, тъй като работи като шофьор и ще остане без работа.

              Прокурора пледира за уважаване на предложението на РП **** и за налагане на адм.наказание на обв.Я. глоба към минимума, като съдът на основание чл.78а ал.4 от НК да не налага на обв.Я. наказание лишаване от право да управлява МПС.

              Защитата пледира за налагане на минимално наказание на обв.Я., без лишаване от право да управлява МПС.

 

             Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства  прие за установено от фактическа страна следното :

   

     На 08.12.2010 г., св. И.Х.П. *** пътувал с личния си лек автомобил  „****”, ДК № ****, от гр. В. за гр. П. На предната седалка, до шофьорското място, пътувала съпругата му – св. И.П..***, на изхода за гр. ****, св. П. отбил в бензиностанция на „Л.”, намираща се отляво на пътя. След като заредил с гориво, св. П. излязъл от бензиностанцията, завил вдясно  и продължил  в посока към гр. ****, за да търси място за завиване в обратна посока. След около 20-30 м. достигнал до пресечка вдясно, на която надлъжната пътна маркировка била прекъсната  и позволявала извършването на маневра „обратен завой”. Св. П. се убедил, че движещите се насреща автомобили и движещият се зад него автомобил са на достатъчно разстояние и може безопасно да извърши маневрата. Св. П. намалил скоростта, подал ляв светлинен пътепоказател и предприел маневра „обратен завой” покрай щрихован остров-пътна маркировка М 15.  В това време в пътната лентата водеща от гр. П., към гр. **** се движел  товарен автомобил „****, с ДК№ *****, управляван от обв. А. Я.Я..  Същият, тъй като не спазвал достатъчна дистанция с предно движещия се автомобил „****” и поради значително по-високата си от максимално разрешената скорост за движение, започнал екстерно спиране. Управляваният от обв. Я. автомобил пресякъл пътната маркировка М 15 /щрихования разделителния остров/ между двете пътни ленти и ударил странично с предната си част л. а. „****” зад преден ляв калник, който в този момент вече привършвал маневрата и бил в пътната лентата водеща от гр. **** за гр. П.. Товарният автомобил отблъснал, изтласкал и завъртял лекия извън и южно от пътната лента.

След сблъсъка, на мястото на произшествието се събрали хора които повикали бърза помощ и полиция. Двамата водачи била откарани в МБАЛ-****, където им били взети кръвни проби.

В хода на разследването са назначени две съдебно-химически експертизи, на взетите кръвни проби от двамата водачи, като видно от заключенията им, в тях не се е доказало наличие на етилов алкохол.

  В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза по писмени данни за определяне характера на телесната повреда на пострадалата И.П.. От заключението й е видно, че на П. е било причинено счупване на 4-то ляво ребро и охлузвания. Всички травми са получени вътре в купето на лекия автомобил. Счупването на 4 ляво ребро е причинило на пострадалата временно разстройство на пострадалата, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а охлузванията са причинили а пострадалата болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

  В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза по писмени данни за определяне характера на телесната повреда на пострадалият И.П. и механизма на нейното получаване. От заключението й е видно, че на П. е било причинено счупване на лявата ключица и охлузвания. Тези увреждания добре отговарят по време и начин да са получени при ПТП –автомобилна травма – пострадал водач на лек автомобил при страничен сблъсък с товарен автомобил. Счупването на лявата ключица е причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за около 2-3 месеца от датата на травмата.

Охлузванията са причинили болка и страдание.

По делото е назначена и извършена Съдебна-автотехническа експертиза.

В приложения към експертизата фотоалбум е видно, че в участъка, където е възникнало автопроизшествието е действала забрана за движение на пътни превозни средства със скорост над 40 км/ч., сигнализирана с пътен знак „В 26”. От заключението на експертизата е видно, че техническото състояние на л. а. „****”, с ДК № **** и техническото състояние на т. а. „****”, с ДК№ *****, непосредствено преди произшествието са отговаряли на техническите изисквания  и не са в причинно-следствена връзка с настъпилото автопроизшествие. Скоростта на л. а. „****”, непосредствено преди произшествието е била от порядъка на 20-25 км./ч. Скоростта на т.а. „****”, непосредствено преди произшествието е била от порядъка на 75 км./ч.

Ударът е настъпил в изцяло в пътната лента  на превозните средства идващи от центъра на гр. **** и отиващи към гр. П.- т. е. в пътната лентата за движение на л. а. „****”.

Заключението категорично сочи, че  ако т. а. „****” се е движел с 40 км/ч.,съгласно задължителното указание на пътен знак „В 26”, при същото си поведение –пресичане на щрихования разделителен остров и л. а. „****” е имал и той същото си поведение, то т. а. „****” е щял да спре на 7 метра преди фактическото място на удара - щрихования остров /пътна маркировка М 15/. Реално ако т. а. „****” е намалил скоростта след табелата-начало на гр. **** на 50 км/ч. и в последствие след преминаване на двата знака- „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства „ и „Забранено е движението със скорост по-висока от 40 км/ч.”,  е намалил скоростта на 40 км/ч., е щял да види как се разминава успоредно с л. а. „****”в две различни пътни ленти  със срещуположни посоки на движение, разделени от площта на щрихования разделителен остров /М15/.

Заключението сочи, че ПТП-то е било предотвратимо и при ситуации, при които не е спазено ограничението на скоростта. Ако т. а. „****” се е движел дори със скорост по-висока от максимално разрешената, а именно 48 км/ч. и двете МПС-та са имали същото поведение, в този случай т. а. „****” е щял да спре на 0,8 м. от мястото на удара.

Ако  т. а. „****” е имал поведение да спира екстерно /поради малка безопасна дистанция зад л. а. „****”/, в пътната лентата за движение от гр. П. за център гр. ****, в която се е движил, дори при скорост 75 км/ч. е щял да спира изцяло в същата тази  лента безконфликтно с предно стоящия за него автомобил.

          Гореописаната фактическа обстановка се установява от обясненията на обв.Я., показанията на св.И.П., И.П., заключението на авто-техническата експертиза, заключението на съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства по делото. В случая самопризнанието на обв.Я. се подкрепя от събраните в наказателното производство доказателства инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.378 ал.2 от НПК .

          При така установената и възприета фактическа обстановка обв. А. Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл. 343,  ал. І, б.”б”,  във връзка с чл. 342, ал.І от НК, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.6, т.1, пр. ІІІ и ІV от ЗДП, във вр. с чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДП , във връзка с чл. 23, ал.1 от ЗДП, във вр. с чл. 65, т.5 от ППЗДП, а именно за това, че на 08.12.2010  г., в гр. ****, на ул. „П.ска”,  при управление на моторно превозно средство- т. а.  марка „*****”, с ДК№ ****, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно:

- с поведението си е създал пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на хората –чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДП;

- не е съобразил своето поведение с пътните знаци и пътната маркирпвка – чл. 6, т. 1, пр. ІІІ и ІV  от ЗДП;

     - превишил е максимално допустимата скорост от 40 км/ч., сигнализирана с пътен знак „В 26” – чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДП;

     - не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко-чл. 23, ал. 1 от ЗДП;

     - движил се е по площ, забранена за движение на пътни превозни средства, обозначена с пътна маркировка М 15 – чл. 65, т. 5 от ПТП,

и е предизвикал ПТП,  с което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на И.Х.П. ***, изразяваща се в счупване на лявата ключица,  което е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник.

 

 

        Деянието е осъществено от обв.Я. по непредпазливост под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал и не е искал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и могъл да ги предвиди.

         Санкцията предвидена посочения член от НК предвижда наказание до три години лишаване от свобода.Обв.Я. е пълнолетен,  неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.

       Поради гореизложеното обв.А. Я. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на административно наказание по реда на чл.78 А от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН, като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът съобрази направеното самопризнание, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало. Ето защо съдът при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства определи на обв.Я. адм.наказание глоба в размер на 1000 лв. платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

           По отношение на предвидената в чл.78а ал.4 от НК възможност за налагане от съда на обв.Я. на административно наказание лишаване от право да управлява МПС съдът счете, че в конкретния случая за поправянето на обв.Я. не е необходимо да му бъде налагано административно наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът достигна до този извод като съобрази чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на обв.Я., факта, че същия не е бил употребил алкохол и най вече обстоятелството, че същия работи като шофьор по посочената по делото фирма и налагането на такова наказание ще го остави без работа и съответно доходи, поради което налагането на едно такова наказание ще се окаже несправедливо и несъответно на извършеното престъпление.

          С оглед изхода на делото съдът осъди обв.Я. да заплати в полза на държавата разноски по делото в размер на 288 лева по сметка на ОД на МВР **** и 30 лева по сметка на РС **** .

 

По изложените съображения съдът постанови решението си .

                                                                                           

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :