Определение по дело №16487/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15920
Дата: 12 април 2024 г. (в сила от 12 април 2024 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20231110116487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15920
гр. София, 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110116487 по описа за 2023 година
Делото е образувано след частична отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
на Решение № I-32-29/21.03.2014 г., постановено по гр. д. № 16311/2011 г. по описа на
СРС, 32 състав, като е водено първоначално по искова молба на Й. М. К. и К. П. К.
/уточнена с молба от 25.05.2011 г. и молба с вх. № 300406/25.10.2023 г./ срещу П. С. М.
/конституирана на мястото на ответницата С. Н. М., починала в хода на
производството по гр. д. № 16311/2011 г. по описа на СРС, 32 състав/. С Определение
№ 1041/09.01.2024 г. производството е прекратено по отношение на П. С. М. и на
основание чл. 228, ал. 3 ГПК като ответник по делото, считано от 09.11.2023 г., е
конституиран Д. П. М..
С Разпореждане № 37485/12.03.2024 г. са дадени указания до ищците за
отстраняване на нередовности в исковата молба, включително по отношение на
основанието на претенцията срещу новоконституирания ответник. С молба с вх. №
103434/28.03.2024 г. ищците са посочили касателно основанието, че предявяват иска
срещу него заради настъпили поради неговото бездействие вреди за тях, а при
условията на евентуалност претендират обезщетение за вреди, причинени от
собствената му вещ.
Съдът намира, че в частта относно посоченото в условията на евентуалност
основание, на практика е налице предявен за първи път с посочената молба евентуален
спрямо главния иск по чл. 45 ЗЗД иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, т.е. касае се за
извършено последващо обективно съединяване на искове. Последващо обективно
съединяване на искове е допустимо само в изрично посочените от процесуалния закон
случаи (чл. 211 ГПК – насрещен иск, чл. 212 ГПК – инцидентен установителен иск, чл.
213 ГПК – съединяване на дела за общо разглеждане в едно производство, чл. 225 ГПК
– главно встъпване, чл. 219, ал. 3 ГПК – обратен иск срещу трето привлечено лице по
делото), какъвто не е настоящият случай, в който с молба с вх. № 103434/28.03.2024 г.
ищците предявяват втори нов иск, макар и съединен евентуално с другия иск.
Ето защо евентуалният иск не следва да бъде приет за съвместно разглеждане,
като определението за това не подлежи на съдебен контрол, защото нито е предвидена
негова обжалваемост в закона, нито то прегражда развитието на делото /ищците могат
да предявят иска в отделно производство/.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство
последващо предявения от Й. М. К. и К. П. К. против Д. П. М. с молба с вх. №
103434/28.03.2024 г. евентуален иск с правно основание чл. 50 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2