РЕШЕНИЕ
№ 5705
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100110766 по описа за 2023 година
иск с пр.осн. чл. 153 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество
(ЗОНПИ), във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141:
Ищецът – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, в исковата си молба и уточнение на същата от
19.01.2024г., твърди, че с Решение № 508/21.06.2023г. е образувал производството за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу г-н А.С. (А. Ч.),
роден на ******* в гр. Мидят, р. Турция.
На основание чл. 110 от ЗПКОНПИ в КПКОНПИ, ТД – Пловдив, било получено
уведомление, вх. № УВКПКОНПИ-527/05.04.2023г. от Районна прокуратура - гр. Хасково, за
това, че по БП № 38/2023г. по описа на отдел ТД Митница Бургас, пр.пр. № 1494/2023г. по
описа на същата прокуратура ответникът бил привлечени в качество на обвиняем за това че
на 30.03.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево - шосе“, при излизане от р. България за р.
Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено
във валутна митническа декларация сумата от 366 670 британски паунда (GBP) с левова
равностойност на 813 420,73 лева и 294 040 шотлански паунда (SBP) с левова равностойност
на 652 298,34 лева, или обща сума с левова равностойност на 1 465 719,07 лева, пренасяни
през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз и
стойностна и предмета на престъплението е в особено големи размери - престъпление по чл.
251, ал. 1 от НК.
Престъплението попадало в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗПКОНПИ.
1
На 06.04.2023г. в гр. Свиленград било подписано Споразумение по реда на бързото
производство с № 38/2023г., с което ответникът се признал за виновен за извършването на
престъплението.
От данните по наказателното производство и от писмо peг. № 32-215255/08.06.2023г.
на Агенция Митници, ТД Митница - Бургас, се установявало, че при митническа проверка
на товарен влекач с peг. № ******* и ремарке с рег. №*******, управляван от А. Ч., който
пътувал сам, че във фабрична кухина на полуремаркето било открити укрити и
недекларирани множество пакети с банкноти от британски и шотландски паунда. Сумата,
посочена по-долу, била иззета.
- 328 броя банкноти с купюри по 5 шотландски паунда = 1 640 SBP;
- 4 900 броя банкноти с купюри по 10 шотландски паунда = 49 000 SBP;
- 12 145 броя банкноти с купюри по 20 шотландски паунда = 242 900 SBP;
- 8 броя банкноти с купюри по 50 шотландски паунда = 400 SBP;
- 1 брой банкноти с купюри по 100 шотландски паунда = 100 SBP;
- 66 броя банкноти с купюри по 5 британски лири = 330 GBP;
- 5 193 броя банкноти с купюри по 10 британски лири = 51 930 GВР;
- 15 343 броя банкноти с купюри по 20 британски лири = 306 860 GВР; и
- 151 брой банкноти с купюри по 50 британски лири = 7 550 GВР.
В даденото обяснение от А.С. за извършеното митническо/валутно нарушение, завил,
че намерените и иззети парични средства били за помощи, щял да ги декларира, но не знаел
как и за това не ги декларирал.
Средства в размер на 366 670 британски паунда и 294 040 шотландски паунда били
без доказан произход и били предадени на отговорно пазене с приемо-предавателен
протокол от 31.03.2023г. на разследващ митнически инспектор в ТД Митница Бургас.
С оглед изложеното, ищецът моли сумата да бъде отнета.
Ответникът - А. Ч. (А.С.), оспорва иска:
- претенцията била недопустима и неоснователна;
- нямало доказателства за незаконно придобиване на сумите, а и връзка с престъпната
дейност;
- ответникът не бил европейски гражданин.
Навежда и други правни доводи. Претендира и разноски на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
2
Ответникът, предполагаемо, той като по професия е международен шофьор на
дружеството Trans expres lojistik nakiyat ve ticaret limited, като дружеството има 4
криминални регистрации, свързани със недекларирани стоки (Отговор на запитване за
предоставяне на информация и оперативни данни и Писмо от 14.06.2023г. – л. 391 и л. 404),
е преминавал многократно българските граници (справка, л. 11).
Ответникът е криминално регистриран, като две от нарушенията са свързани с
контрабанда (писмо л. 408). Това може да означава административни санкции или присъда.
На 31.03.2023г. е постановен АУАН относно пренесената валута. Обяснението на
шофьора е било, че щял да декларира парите, но не знаел как (л. 30). Сумата е била в тайник
на ТА (Протокол за оглед от 31.03.2023г., подписан от ответника, т. 1 – л. 454-6).
Със Споразумение, материализирано в Протокол № 74 от 10.04.2023г. на СРС
Свиленград, НОХД № 184/2023г. ответникът се е признал за виновен за това, че:
че на 30.03.2023 година на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, при излизане от
Република България за Република Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите
органи писмено във Валутна митническа декларация парични средства - сумата от 366 670 (триста шестдесет и
шест хиляди шестстотин и седемдесет) британски паунда с обща левова равностойност съгласно фиксирания
валутен курс на БНБ към 30.03.2023 година, възлизаща на 813 420.73 лв. (осемстотин и тринадесет хиляди
четиристотин и двадесет лева и седемдесет и три стотинки) и 294 040 (двеста деветдесет и четири хиляди и
четиридесет) шотландски паунда с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към
30.03.2023 година, възлизаща на 652 298.34 лв. (шестстотин петдесет и две хиляди двеста деветдесет и осем лева
и тридесет и четири стотинки), или обща сума възлизаща на 1 465 719.07 лв. (един милион четиристотин
шестдесет и пет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и седем стотинки), пренасяни през границата на
страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутен закон:
- чл. 11а, ал. 1 - „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите
органи.”;
- чл. 11а, ал. 5 - „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.” и
- чл. 14г - „Министърът на финансите издава Наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3 , чл.
11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3 , чл. 14а, чл. 14б и чл. 14в.” и обнародван акт на Министерския съвет - Наредба № Н-1
от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон,
обнародвана в ДВ, брой 10 от 03.02.2012 година:
- чл. 2, ал. 1 - „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9.”;
- чл. 8, ал. 3 - „В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало
през зелен коридор („нищо за деклариране”) или устно е заявило това при преминаване през митническо
учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация.”;
- чл. 9, ал. 1 - „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи Декларация за
паричните средства по образец, утвърден от Министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и чл. 7.
Утвърденият от Министъра на финансите образец на Декларация се публикува на интернет страницата на
Агенция „Митници”.” и
- чл. 9, ал. 2 - „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е
3
предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите органи.”
и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери – престъпление по чл. 251, ал.
1 от НК.
2 . За така извършеното престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК от обвиняемия А. Ч. от Република Турция,
със снета по-горе самоличност, на основание чл. 251, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК се налага наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 2 (две) години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” се
отлага за срок от 3 (три) години.
3. От престъплението, извършено от обвиняемия А. Ч. не са причинени имуществени вреди, подлежащи
на възстановяване и обезпечаване.
4. Веществените доказателства по делото, а именно: парични средства - 366 670 британски паунд а и 294
040 шотландски паунд а, находящи се на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас, да се върнат на
обвиняемия А. Ч. като лицето, от което са иззети чрез задържането им съгласно Акт за установяване на
административно нарушение № BG31032023/1000/В- 9 6 0 от 31.03.2023 година на Териториална дирекция
Митница Бургас.
… Определението на Съда по чл. 382, ал. 7 от НПК е окончателно и има последици на влязла в сила
Присъда за него и не подлежи на въззивно и касационно обжалване, при което обвиняемият декларира, че се
отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
Обезпечението на бъдещия иск е отменено от САС с О. № 525 от 27.02.2024г. по
ч.гр.д. № 440/2024г. В мотивите на съда се сочи, че от страна на комисията били
представени доказателства, че микробусът е бил на фирма, в чийто превозни средства и друг
път са констатирани подобни нарушения. Самият превоз на средства обаче не предполагал
незаконен произход.
Санкцията е втора, след като през 2021г. е констатирано идентично нарушение - л.
488. Сумата е била 95 310 GВР. Първоначално оспорено, това обстоятелство е признато – л.
508.
Представени са списъците на лицата, дарили средства (л. 126 – л. 151), като сумите
варират от гледна точка на ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ГПК, във вр. с чл.
29 от КМЧП (приложим е българският процесуален закон) – например******* е
предоставил 3 000 SCP, чиято равностойност е над 5 000 лева, а *******
Документацията е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК относно авторството на
подписите. Съответно е открита процедура по оспорване (о.с.з. от 14.05.2024г.). Оспорването
е основателно – съображения са изложени по-долу.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. И.П. (I.P.) и Ш.А. (S.A.). От тях
се установява следното:
-св. П.: Работел и живеел в гр. Плимут от 21г., Великобритания. Работел като пицар и
имал нещо като ресторант. От 2008г. открил свои личен бизнес. Бил роден в Иран, кюрд по
произход. Нямал роднини, но имам приятели в Турция. Не познавал А. Ч., запознал се с него
2-3 дена преди тръгването на камиона и то във връзка с настоящия случай. Събрали пари с
благотворителна цел за пострадалите от земетресението в Турция. Стартирали събирането
на парите от февруари 2023г. в рамките на около два месеца.
4
Събраната сума била около 294 000 шотландски паунда. Имало списък на лицата, но
свидетелят не знае конкретно лицата, от които са събрани съответните суми.
Отношението на свидетеля към тази благотворителност се изразявала в това, че
обходил доста градове, плащайки за гориво, пътни разходи, разходи за други консумативи и
други при събирането на парите. Но пари не бил давал.
Целта на А. Ч. била да занесе парите в Хатай, който бил една от земетръсните зони и
да ги предаде на съответните лица.
Отговор на въпроса: Защо не ползвахте банкова система? - Не знаехме дали, ако се
пратят парите по банките, дали ще достигнат директно до пострадалите лица или до
самата турска държава, или дали банките няма да ги преориентират и да ги ползват за
някакви други цели.
Общността на свидетеля в Англия била основно от кюрди. Контактите на хората били
през джамията, кафенета и ресторанти.
А. Ч. бил препоръчан от самия имам на джамията в Глазгоу. Имамът му казал, че
може да му се довери и че е стабилен човек. Събраната сума трябвало да бъде предадена за
най-пострадалата част от населението от земетресението. Знаел, че там имало сформирани
благотворителни отряди и на тези лица или техните отговорници трябвало да бъде
предадена сумата. Свидетелят обаче не може да назове конкретно лице, с което е трябвало да
се свърже Ч.. Там имало някакви отговорници, с които бил осъществен контакт.
Инициативата в гр. Плимут за събиране на парите била от страна на джамийското
настоятелство, на имама, на хождата, кюрдските и турските или мюсюлманските сдружения.
За да е коректно всичко, свидетелят направил списък. Той събирал парите, но примерно един
човек носеше пари от името на няколко човека и съм виждал самото едно лице,
останалите лица нито познавам, нито съм ги виждал. В списъка фигурират имената не
само на човека, който е предал сумата, а и имената на лицата, които са му дали парите.
Има примерно едни и същи подписи пред имената на различни лица, тъй като те не са
имали възможност да дойдат на място при мен.
Свидетелят се занимавал само със шотлански паунди, а неговият приятел вторият
свидетел) – с британската валута. След като получил сумата я преброил, сложил я в
найлоновата торбичка и я предал на ответника.
Отговор на въпрос: Моля да обясните механизма на набиране на компютър на
имената, как точно съответния подпис се оказва срещу съответното лице? - Това е едно
бедствие, в което виждаме малки деца, които загиват и не можем да останем безучастни.
Отговор на въпрос: кога се набира списъка, предварително или след като се дадат
парите, т.е. има данни, че някой ще се яви да остави пари или първо оставя парите и после се
пише името? - Преди това имаше нещо като хвърчаща тетрадка, която беше ръкописно
написана и след това прехвърлих в този вид списъка. Тези списъци ги притежавахме ние и
водача на ТИР-а също.
Свидетелят имал собствена банкова сметка в Англия.
5
Отговор на въпрос: Разбрахме, че живеете във Великобритания. Как решихте да
дойдете и да свидетелствате тук – кое ви мотивира? - Целта ни е да помагаме, от
хуманитарна гледна точка ние събрахме тази сума и нашата цел е с толкова усилия,
толкова се мъчихме и се борихме и накрая парите не стигнаха до целта си.
-св. А.: от 17 г. живеел в Англия, в гр. Плимут със семейството си. Занимавал се със
собствен бизнес. Имал пицария и ресторант. Бил роден в Иран. По народност, по майчина
линия бил кюрдин с персийски произход. Имал приятели в Турция.
Един човек му препоръчал да преде събраната сума на А. Ч., за да я занесе в Турция.
Казвал се Х.С. и той бил имам и в същото време организатор на тази благотворителност.
Той му препоръчал шофьора.
Сумата била събрана от частни лица, от различни организации, заведения и от
джамията.
Подготвен бил списък, без да се изискват личните данни, само срещу подпис, име и
фамилия на съответните лица. Така било и предишния път - примерно на няколко човека
подписът е един и същ, защото сумата е донесена от едно лице.
Преди имамът да посочи А. Ч., свидетелят не го познавал.
Отговор на въпрос: Защо не сте използвали банкова система? - Това беше сума с
благотворителна цел и нямаше как, тъй като сумата не беше лично моя и поради тази
причина не беше вкарана в банкова сметка.
Не бил дарил сума, но се занимавал със събирането на средствата. Познавал първия
свидетел от 4-5 години. Шофьорът трябвало да предаде парите на хаджия в Турция.
Отговор на въпроси: Ако правилно съм разбрал вие събрахте около 300 000 паунда,
предавате ги на непознато лице за да ги предаде на друго непознато лице в Турция? -
Отговорих общо взето това; Нямахте ли притеснения, че тази голяма сума пари няма да
стигне до хората, за които е предназначена? - Ние сме хора, които се познаваме като
бизнесмени и работодатели. Познаваме доста широк кръг хора, не само в Англия, но и в
Турция. През 2017г. в Иран също имало земетресение и тогава също били събрани много
пари за пострадалите.
Отговор на въпрос: Бихте ли дали, като бизнесмен такава голяма сума на човек без да
го познавате? - Аз влязох във връзка с назования хаджия, който е препоръчан и не мога друго
да кажа.
А. Ч. бил препоръчан съответно от Х.С., който бил в Турция. Х.С. бил препоръчано
лице, известно лице, известно лице в Хатай и нямало как по някакъв начин той да
злоупотреби с тази сума.
Ответникът имал голям камион и с него щял да пренесе сумата.
Отговор на въпрос: Вие, с такава сума в себе си преминавали ли сте границата? -
Колко пъти трябва да повтарям – тези пари бяха събрани с цел благотворителност и
предадох същите на шофьора Ч., за да бъдат занесени за земетресението в Турция.
6
Съдът кредитира много малко от допустимата част от показанията (дори и с оглед
нормата на чл. 30 от КМЧП, съобразно посоченото по-долу, относно тяхната нелогичност и
недостоверност). Може да се приеме, че ответникът е известен в общността или най-малкото
на имама, че се занимава с подобна дейност – пренос на пари. Сумите са му били
предоставени, за да се заобиколи банкова система, а това означава да не се описва произход
на средствата. Всеки от свидетелите е бил наясно как ще се пренасят парите и че това е
незаконно (на съответните въпрос се избягва да се отговори).
Не е известно в Р. Турция да има проблеми с банковата система – в най-лошия случай,
част то парите биха били за банкови такси, но прехвърлянето би било сигурно. Ситуацията с
превоза на ТИР-а преминаващ множество граници е крайно рискова.
И двамата свидетели имат собствен бизнес и то в силно развита финансово държава.
Обясненията им са абсурдни. Такава сума не би могло да се повери на случаен човек.
Причината за събирането ù също е проблемна – те са кюрди, нямащи родови корени в Р.
Турция, но са загрижени за пострадалото население именно там. По неясни причини не се
ползват легални канали за превоз на валута. Самата валута също е проблемна, тъй като не е
лесно конвертируема (евро или долари). Т.е. ако действително е предназначена за помощи,
би следвало да премине през банковата система на страната, което, предвид количеството ù,
едва ли би било лесно. Според единия от свидетелите вероятно имало обмяна на ирландска
валута, което е също е странно, предвид посоченото.
Общото обсъждане на начина на събиране на средства не установява, че лицата,
сочени в списъците (там където ГПК въобще го позволява), са съществуващи правни
субекти и че действително са дарили.
Не е ясно и как са изготвени списъците – преди тях имало листове от тетрадки.
Списъците били по-нагледни, но с подписи. Механизмът е неясен и най-малкото нелогичен.
Като цяло, по-скоро би могло да се предположи, че двамата свидетели са собственици
на сумите - човешка презумпция (При установяване на обективната истина, съдът може да си служи и с
човешки презумпции - Решение № 400/13.04.55 г., по гр.д. № 1962/55 г., на I г.о., или:
неустановените от закона предположения не са нищо друго освен заключения на съдията за
истинност на един оспорен факт от наличните установени и потвърдени факти. Всъщност
приложимо правилото на Окам (бръсначът на Окам): от множество теории, които обясняват
едно и също нещо, трябва да се предпочете най-простата. Последното обяснява желанието
им да свидетелстват. Въобще не е поискана съдебна поръчка до Великобритания (страна със
стабилна съдебна система). Двамата свидетели оставили ресторантите си за няколко дни,
поемайки разходи за път, хотели и храна, единствено, за да са полезни на каузата. Това не
изглежда достоверно. Или, алтруистичния мотив е малко вероятен, за разлика от
икономическия.
Най-вероятно е налице и хипотеза на лъжесвидетелстване. Предвид нормата на чл. 24
от ЗОНПИ, изрично сезиране, съобразно задължението, вменено по чл. 205 от НПК, не е
необходимо.
7
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗОНПИ, комисията предявява иск за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото имущество пред окръжния съд, в района на който е постоянният адрес на
проверяваното лице, в срок до три месеца от последния акт по налагане на обезпечителните мерки.
По реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество (чл. 141). § 1,
т. 3 - по смисъла на този закон: 3. "Значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Нормата, имаща
отношение към престъпната дейност, осъществена от ответника, е чл. 108, ал. 1, т. 17 in fine
от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Ищецът следва да установи, но не при условията на пълно главно доказване (арг. за
обратното от чл. 154 от ГПК, с оглед специалната норма на чл. 107 от ЗОНПИ), че може да
се предположи, че имуществото на г-н Ч. е придобито по незаконен начин.
Съгласно последната редакция на нормата на чл. 252, ал. 2 от НК, който не изпълни
задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната и не се установи техният
законен произход, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като средствата се отнемат в полза
на държавата (правилото от НК е последващо нарушението, но има отношение към проблема
за доказателствената тежест / става въпрос за аналогия). В тази връзка и чл. 3-4 от Регламент
(ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно
контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1889/2005 (както и т. 1 и т. 6 от преамбюла). Така, нарушението въобще
не е само формално.
Българският закон (ЗОНПИ) е проблемен от гледна точка на принципите на
правовата държава (колизия с КРБ и правото на ЕС), като за това са излагани доводи
например в Решение от 20.03.2024г. на СГС, І-22 с-в, по гр.д. № 11076/2020г. и Решение от
05.03.2024г. на СГС, І-22 с-в, по гр.д. № 1502/2018г. В случая той е напълно приложим.
Това, което се установява е, че ответникът е пренасял огромна сума чужда валута (на
само за България и Турция, но дори и за страната, от която вероятно е произходът на
средствата). Както шофьорът, така и дружеството за което работи, са свързани с подобни
нарушения. Обяснението на ответника, че не знаел как да декларира средствата е очевидно
житейски невярно. Занимава се с превоз и постоянно преминава през граници. Допуснал
второ нарушение, като вече веднъж е бил санкциониран за това.
Отделно от посоченото, незнанието на закона не извинява - ignorantia legis neminem
exusat (чл. 5, ал. 5 от КРБ).
Не става въпрос за някакво относително безобидно нарушение – надхвърляне на
сумата от равностойност 10 000 € от незнание или поради курсовете на валутите. Дори и при
равностойност от около 20 000 € не би могло предположи, че произходът на сумата е от
незаконна дейност.
Дейността на ищеца е свързана с трафик на средства и то в значителни количества.
Така, според известната максима на Хегел, количествените натрупвания водят до
качествени изменения, предположението за незаконен произход е изключително лесно да
8
бъде сторено. Тези средства не могат да бъдат свързани с законен патримониум на шофьор.
И именно по тази причина доказателствената тежест е обърната.
Това, че ответникът е турски гражданин е без значение. На територията на страната е
извършено престъпление, свързано със значителна сума в чужда валута и най-вече - с
дейността на ответника (т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г. на ВКС по т.д. №
7/2013г., ОСГК).
Въобще не е необходимо да се изследва период от 10 години. Проверката може да
обхване 10 години (чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ), но това, предвид използвания термин, въобще
не е задължително (арг. и от т. 2 от Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г. на ВКС по т.д.
№ 7/2013г., ОСГК). Според решаващия орган е достатъчен периодът от няколко дни, когато
камионът, управляван от ответника, е преминавал през територията на страната.
Имуществото на г-н Ч. в Р. Турция е ирелевантно.
Парите не са обикновена вещ – те са всеобщ еквивалент.
Парите са законно платежно средство, т.е. задължително се приемат от всички
участници в оборота като универсално средство за размяна, срещу което могат да се получат
всякакви стоки и услуги. Така, парите са и универсална мярка за стойност, чрез която се
определя стойността на всички стоки и услуги (чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ). Приемаше се, че
чуждестранните банкноти и монети по нашето право са особен вид стока, а не пари (ТР № 4
от 29.04.2015г. по тълк. д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС - С термина "пари" се означава законното
платежно средство, независимо от това коя държава ги е емитирала и в коя се приемат като платежно средство.
Освен това под "пари" се разбира установената от конкретна държава парична единица като законно платежно
средство за изпълнение на парични задължения).
Парите са физически неделими, непотребими и абсолютно заместими вещи. Те
постоянно сменят собственика си, което е практическа пречка за тяхното идентифициране.
Единственото вещно право върху парите е правото на собственост. Непотребимостта на
парите е пречка за учредяването върху тях на право на ползване. Залогът на пари е залог
върху вземане, а не залог на вещи.
Придобиването на правото на собственост върху парите поначало изисква предаване.
Придобиването на право на собственост разкрива известни особености. Парите не могат да
се съединяват, отделят или преработват. Владението е достатъчно основание за придобиване
на собствеността върху парите. Няма значение дали те се владеят на правно основание, дали
владението е добросъвестно или недобросъвестно. Затова чл. 78, ал. 1 и 2, чл. 87 и чл. 88 от
ЗС не се прилагат за тях (освен ако все пак не могат да се идентифицират по номера на
банкнотата).
Така повечето класически придобивни способи имат ограничено приложение
при парите, а някои от тях - като съединяването, отделянето или преработването, нямат
правно значение. Режимът на добросъвестното и недобросъвестното владение, включен в чл.
71-74 от ЗС, е неприложим. Няма действие и чл. 75 от ЗС, който има за предмет недвижими
имоти.
9
Получилият парични знаци като плащане по нищожен, унищожен или развален
договор става и остава собственик на получените парични знаци и когато е недобросъвестен
(знаел е за основанието за нищожността или унищожаемостта, тъй като например е автор на
измамата или заплахата, респ. сключил е договора, без да има намерение да го изпълнява,
само за да може да получи цената), въпреки липсата или последващото отпадане на
правното основание. Изводът е с оглед на обществения интерес от сигурност на паричния
оборот, пред който интересът на бившия собственик трябва да отстъпи.
Или, с предаването на плика с пари (по-горе бе обърнато внимание, че дори е имало и
напълно ненужна частична обмяна), шофьорът е станал собственик на валутата и
същевременно за него може би (тъй като показанията на свидетелите не могат да се
кредитират в основната си част) е възникнало облигационно задължени да престира.
Последното е без значение.
Съобразно изложеното, тъй като не се установи произход на средствата, но затова
пък се констатираха множество обстоятелства, свързани с незаконната дейност на ответника
(ако въобще има и законна част), съдът намира, че искът е основателен.
по разноските:
Ответникът на основание чл. 157 от ГПК дължи държавна такса - 58 628,76 лева.
Ответникът дължи и на Комисията, сторените деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение - 640 лева.
Само за пълнота следва да се посочи, че в хипотезата, описана в о.с.з. от 08.10.2024г.,
е приложимо правилото на чл. 36-7 от ЗА, а не по реда на чл. 38 от ЗА: Аз не съм взела
адвокатски хонорар, тъй като в момента, в който тръгна делото той не ми плати и не ми е платил и до момента и
затова представям тази молба.
Твърдението, посочено по-горе, не отговора на истината. Изначално е сключен
договор по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (л. 68а), съобразно изискванията на т. 1 от ТР от
6.11.2013г., т.д. № 6/2012г. – още преди депозирането на отговора.
В о.с.з. от 14.05.2024г. се признава, че ответникът е собственик на дружество (л. 198 –
гръб).
Въпреки твърдяното некоректно поведение по отношение на процесулания си
представител, ответникът е представляван от Писорова, а и е заплатил сумата от 400 лева за
възнаграждение за симултанен превод.
Ако изложеното е вярно, то следва да се съобрази и следното:
Защита (pro bono) на материално затруднени лица е допустима, но тя е изключение,
което цели да гарантира достъп до съд (Определение № 50015 от 16.02.2024г. на ВКС по т.д.
№ 1908/2022г., I т.о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева). Тя не е предвидена като
правило, но от няколко години се наблюдава именно това явление.
Адвокат може да представи безплатна помощ, ако има подобна договорка, това не се
оспори от ответника и/или не се установи отново от ответника, или съобразно установеното
10
по делото, че самата страна не е финансово затруднена.
Според Определение № 371 от 23.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2086/2013 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Боян Балевски: Липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение
в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., тъй като не се установяват предпоставките за това визирани в ал. 1 на
същия член; също: О. № 163 от 3.06.2016г. на ВКС, I г.о. по ч.гр.д. № 2266 от 2016г.: … по така
поставения въпрос съдът приема, че преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с
оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за
осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна
или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството,
която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с
искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
Установява се обаче, че ответникът е достатъчно заможен чужд гражданин. Това
предполага приложение на общото правило – сключване на платен договор за процесуално
представителство, а не, за съжаление – масовото напоследък изключение, на чл. 38 от ЗА.
В тази връзка, например: О. №. 50280 от 08.11.2022г. на ВКС, II т.о., т.д. № 2424 по
описа за 2021г.: По формулираното искане от адвокат К. за заплащане на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., настоящият съдебен състав намира, че не следва да се присъди такова.
Действително с оглед изхода на спора, на ищците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат разноски. В
случая, с оглед присъдените от въззивния съд суми на ищците не може да се приеме, че при осъщественото
представителство те вече са материалнозатруднени лица. Поради това, не е осъществено основанието за
предоставяне на безплатна правна помощ. Искането следва да се остави без уважение. Практиката е
цитирана с оглед констатацията на съда за наличие на средства; последвало е и О. № 50003
от 06.01.2023г. ВКС, II т.о., т.д. № 2424 по описа за 2021г.: В постановеното определение по реда на
чл. 288 от ГПК, е преценено, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв, на представляващата
ответниците, адв. К., да се присъди възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
Няма данни, които да не са били съобразени от съда, при произнасянето и възприетия извод, за неоснователност
на искането за присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Взет е предвид предмета на
делото и характера на присъдените суми. Следва да се има предвид, че е съобразено наличието на вземане, а не
реалното изплащане на същото, в каквито смисъл са изложените от адвокат К. съображения.
В същия смисъл са и следнатата практика, като изброяването не е изчерпателно: О.
№ 50045 от 20.03.2023г. ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, т.д. № 34 по описа за
2022г.; О. № 50050 от 21.03.2023г. на ВКС, ТК, II отделение, т.д. №2662 по описа за 2021г.;
Определение № 50001 от 9.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2146/2021 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Николай Марков; Определение № 50045 от 21.05.2024 г. на ВКС по т.д. №
1920/2022г., II т.о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
11
РЕШИ:
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА по иска с правно основание чл. 153, във вр.
с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество,
предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, БУЛСТАТ *******, срещу А. Ч. (А.С.), роден на ******* в
Ренублика Турция, турски тражданин, турчин, с турски персонален № *******, с постоянен
и настоящ адрес: Република Турция, гр. Мардин, махала „*******, съд.адр.: гр. Свиленград,
ул. „*******, обл. Хасково, и тел. за връзка ******* чрез адв. Г. Т. К.-П., e-mail:
********** следното имущество: сумите от 366 670 (триста шестдесет и шест хиляди
шестстотин и седемдесет британски паунда) GВР и 294 040 (двеста деветдесет и четири
хиляди и четиридесет шотландски паунда) SBP
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. Ч. (А.С.), роден на ******* в
Ренублика Турция, турски тражданин, турчин, с турски персонален № *******, с постоянен
и настоящ адрес: Република Турция, гр. Мардин, махала „*******, съд.адр.: гр. Свиленград,
ул. „*******, обл. Хасково, и тел. за връзка ******* чрез адв. Г. Т. К.-П., e-mail:
************, да заплати Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *******, сумата от 640 (шестстотин и
четиридесет) лева, юрисконсултско възнаграждение и такса за публикация.
ОСЪЖДА на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, А. Ч. (А.С.), роден на ******* в
Ренублика Турция, турски тражданин, турчин, с турски персонален № *******, с постоянен
и настоящ адрес: Република Турция, гр. Мардин, махала „*******, съд.адр.: гр. Свиленград,
ул. „*******, обл. Хасково, и тел. за връзка ******* чрез адв. Г. Т. К.-П., e-mail:
**************, да заплати на Софийски градски съд, сумата от 58 628,76 (петдесет и
осем хиляди шестстотин двадесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) лева,
дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12