№ 242
гр. Варна, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000042 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Ванитекс“ ЕООД
със седалище гр.Велики Преслав срещу решение № 260029 от 07.11.2022г. по
търг.дело № 4/21г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което дружеството е
прекратено на основание чл.517 ал.4 от ГПК по иск на В. Ц. Х. и дружеството
е осъдено да заплати направените по делото разноски в размер на 31.18лв.
Сочи че претенциите на В. Ц. Х. са за суми от 2003г. на основание
изпълнителен лист от 15.10.2003г. по ч.гр.дело № 1157/03г. Излага твърдения,
че не го легитимира като кредитор. Позовава се на погасяване на вземането по
давност. Твърди също така, че за Х. не са възникнали регресни права на
поръчителя срещу длъжника.
Твърди че капиталът на дружеството е 5 000лв. към 03.11.2022г. и 100
% от дяловете е наложен запор, който е в размер на сумата 240лв.
Твърди че липсва задължение на „Ванитекс“ ЕООД и на едноличния
собственик на капитала на дружеството към В. Ц. Х..
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен. В съдебно
1
заседание, редовно призован, не се явява представител, не изразява
становище по жалбата.
Въззиваемата страна В. Ц. Х. от гр.Т., в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, лично и в
депозирани писмени бележки, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е конститутвен иск по чл.517 ал.4 от ГПК от В. Ц. Х. срещу
„Ванитекс“ ЕООД за прекратяване на дружеството.
Разпоредбата на чл.517 от ГПК урежда реда за удовлетворяване на
кредитор с изискуемо вземане към длъжник – съдружник в търговско
дружество чрез изпълнение върху дела му от търговското дружество.
Предназначението на иска по чл.517 ал.3 и ал.4 от ГПК е да осигури
възможност на кредитора – взискател да удовлетвори принудително
притезанието си, за което е образувал изпълнително производство, от
специфично по съдържание вземане на длъжника към дружеството с
ограничена отговорност, в което той е съдружник или едноличен собственик
- от вземането му за ликвидационен дял.
Легитимацията на въззиваемия Х. - като взискател се установява на
базата на издаденото от съдебния изпълнител постановление за овластяване
от 08.01.2021г. по изпълнително дело № 67/2020г. на ДСИ при РС – Велики
Преслав, което удостоверява че към момента на постановяването му е налице
висящо изпълнително производство срещу длъжника В.Б. Н., а овластеното
лице да предяви иска по чл.517 от ГПК е негов взискател. Не е спорно
налагането на запор върху дружествените дялове на длъжника Н. в
дружеството въззивник „Ванитекс“ ЕООД, вписан в търговския регистър по
партидата на дружеството на 30.12.2022г.
В настоящето производство по чл.517 от ГПК размерът на дълга, за
който е образувано изпълнителното производство, не е предмет на
установяване. Но независимо от това, съставът на въззивния съд намира за
необходимо да отбележе, че по съществуващият между страните в
2
изпълнителното производство спор за съществуването на задължения на Н.
към Х. е налице и влязло в сила решение по иск по реда на чл.439 от ГПК, с
който искът на Н. че не дължи сумите 1 860лв. – главница и 1 781.30лв. –
лихви, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 67/20г. по описа
на СИС при РС – Велики Преслав е отхвърлен.
Доказателства, че дружеството „Ванитекс“ ЕООД е изплатило
вземането на взискателя, или че вземането на Х. е погасено - независимо дали
от дружеството, длъжника или от трето лице, не са представени от страна на
въззивника.
С оглед на така изложеното, съставът на възззивния съд намира
фактическият състав за уважаване на конститутивния иск по чл.517 ал.4 от
ГПК за доказан – Х. е кредитор спрямо Н., едноличен собственик на капитала
на „Ванитекс“ ЕООД, чието прекратяване се иска. Принудителното
изпълнение по изп.дело № 67/20/20г. е насочено върху дела на едноличния
собственик на капитала, като е наложен запор върху дела на Н. чрез вписване
в търговския регистър. Налице е овластяване на взискателя от съдебния
изпълнител да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството.
Дружеството – въззивник не представя доказателства за удовлетворяване на
вземането на взискателя Х. по изпълнително дело № 67/20г.
Поради което и предявеният иск е доказан и основателен и следва да
бъде уважен, а „Ванитекс“ ЕООД прекратено. Обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 ГПК и направеното искане, дружеството
въззивник следва бъде осъдено да заплати на Х. направените пред въззивна
инстанция разноски в размер на сумата 400лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, за което за представени доказателства за плащането им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260029 от 07.11.2022г. по търг.дело №
4/21г. по описа на Окръжен съд – Шумен, търговско отделение.
ОСЪЖДА „Ванитекс“ ЕООД със седалище гр.Велики Преслав, адрес на
управление гр.Велики Преслав, ул.“Алеко Константинов“ № 3, ЕИК
3
*********, да заплати на В. Ц. Х. от гр.Т., ЕГН **********, сумата 400лв.
/четиристотин лева/, представляваща направени за въззивно производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4