Р
Е Ш Е
Н И Е
№651
гр.
Хасково, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 1209 по описа на Административен
съд - Хасково за
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "БРАДЪРС 07" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: *** за живи животни - Халилово
стопанство”, представлявано от управителя Х. И.Х., против Решение № РТД-3000-2423
от 22.11.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив към
Агенция „Митници“.
В жалбата се посочва, че оспореното решение е издадено в нарушение
на изискването за форма на административния акт - чл. 59, ал. 1 от АПК, тъй
като липсвали ясни мотиви и не били посочени правните и фактически основания за
издаването му.
Не била обоснована констатацията, че сертификат за движение A.TR №
А1902045 не може да бъде приет за целите на доказване на свободно обращение на
стоките, съгласно Решение № 1/2006 г. на Комитета за митническо сътрудничество
ЕО - Турция за стоките по MPH20BG003009057233RO, MPH20BG003009057511R5 и
MPH20BG003009061367R8 и то при положение, че в самото оспорвано решение било
посочено, че е получен отговор от турската митническа администрация по линия на
международното сътрудничество, че сертификат за движение A.TR № А1902045 е
издаден и заверен от оторизираните митнически органи на Турция.
Административният орган приел, че сертификат за движение A.TR №
А1902045 не може да бъде приет за целите на доказване на свободно обращение на
стоките, съгласно Решение № 1/2006 г. на Комитета за митническо сътрудничество
ЕО - Турция за стоките по МД с MPH 20BG003009085470R4, каквато митническа
декларация не била подавана и регистрирана от "БРАДЪРС 07" ЕООД.
Статутът на стоките по MPH 20BG003009085470R4 можело и да не съответства на
сертификат за движение A.TR № А1902045, но това по никакъв начин не рефлектирало
върху статута на стоките по МД с MPH20BG003009057233R0, MPH20BG003009057511R5 и
MPH20BG003009061367R8, за които бил представен сертификатът A.TR № А1902045.
В получения отговор от турската митническа администрация не се
съдържала ясна констатация, че в представения от дружеството при вноса
сертификат са включени стоки, които не могат да бъдат считани за стоки в
свободно обращение в митническия съюз. Съдържанието на получения отговор не
отговаряло на изискванията на чл. 16, пар. 5 от Решение № 1/2006 г. на Комитета
за митническо сътрудничество ЕО - Турция за "ясни указания" относно
това дали съответните стоки могат да бъдат считани като стоки в свободно обращение
в митническия съюз. Извод за неавтентичност на представения при вноса
Сертификат за движение A.TR, както и за това, че съдържащата се в него
информация е невярна, включително за това, че стоките могат да бъдат считани
като стоки в свободно обращение в митническия съюз, не се съдържал в отговора
на турските митнически власти. Резултатът от проверката не удостоверявал по
ясен и категоричен начин, че стоките по МД с MPH20BG003009057233R0,
MPH20BG003009057511R5 и MPH20BG003009061367R8 не могат да бъдат считани за
стоки в свободно обращение в митническия съюз или че не изпълняват другите
изисквания на базовото решение и на Решение № 1/2006 г.
В оспорваното решение не били посочени конкретните фактически и
правни основания, въз основа на които била определена данъчната основа при внос
за стоките от МД с MPH20BG003009057233R0, MPH20BG003009057511R5 и
MPH20BG003009061367R8, както и не били посочени конкретните фактически и правни
основания, въз основа на които била определена митническата стойност на стоките
по тези МД. В тази връзка жалбоподателят оспорва определената митническа
стойност, съответно размера на определеното мито за доплащане и определения за
доплащане ДДС.
Моли за постановяване на съдебен акт, с който оспорваното решение да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът – Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив към
Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в
писмено становище, депозирано по делото, претендира отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2020 г. в Митническо бюро (МБ)
Радиново (считано от 05.10.2020 г. - МБ Пловдив) е регистрирана Митническа декларация MPH
20BG003009057233R0/19.02.2020 г. С нея от страна на „Брадърс 07“ ЕООД гр.Хасково
са декларирани 34 вида стоки, доставени от Турция, с обща фактурна стойност 134
753.76 евро, 457 колета, бруто тегло 21900,000 кг. За всички стоки е посочен
метод за определяне на стойността „Договорна стойност на внасяните стоки (чл.
70 от Кодекса)“, а в графата „Представени документи, сертификати, разрешения,
допълнителни данни“ е посочен АТР с референтен номер А1902045/18022020, както и
търговска фактура (код N380) № 395171 от 18.02.2020 г. на обща стойност 134 911.84 евро.
Посочена е ставка на мито „А00 Мита“ изчислен размер 0.00, дължим размер 0.00.
След подаване на митническата декларация
е извършена частична митническа проверка на стоките, при която са установени
такива със съмнение за нарушение на правата за интелектуална собственост. На
основание чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския
парламент и на Съвета са задържани с разписка за задържане № 0013894/19.02.2020
г. следните стоки: 50 чифта обувки марка “Alexander Mcqueen”, 338 бр. детски
блузи с дълъг ръкав и 100 бр. детски блузи с къс ръкав със знаци на търговски
марки “Frozen”, “Minnie mouse” и “Marvel”. Установено е неправилно деклариране
на стоки - 332 броя бебешки комплекти за новородено като „Ансамбли
памук/синтетика с преобладаващ състав на памук: комплект за момичета (клин и
тениска) - 890 к-т“ под стока № 20. Проверката е документирана в Протокол за
извършена митническа проверка № 20BG9999M008171/19.02.2020 г.
Стоките, декларирани в стока № 20 от
горецитираната МД са допуснати за свободно обращение с Митническа декларация №
20BG003009057511R5 от 21.02.2020 г.
Стоките, представляващи 160 броя детски
блузи със знаци ,,Marvel“ (част от стока 15 при първоначалното деклариране) са
допуснати за свободно обращение с митническа декларация № 20BG003009061367R8 от
19.03.2020 г., след като е установено, че притежателят на търговската марка
Marvel Characters Inc. не счита, че са нарушени правата му върху интелектуална
собственост.
На 20.02.2020 г. в Митническо бюро Радиново
е регистрирана Митническа декларация MPH 20BG003009057511R5/20.02.2020 г. С нея
от страна на „Брадърс 07“ ЕООД са декларирани 2 вида стоки, доставени от
Турция, с обща фактурна стойност 3 406.58 евро, 8 колета, бруто тегло 428,170
кг. За всички стоки в клетка 4/16 е посочен метод за определяне на стойността
„Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса)“, а като
„Представени документи, сертификати, разрешения, допълнителни данни“ е посочен
Сертификат АТР с референтен номер А1902045/18022020. Посочена е ставка на мито
„А00 Мита“ изчислен размер 0,00, дължим размер 0,00. Посочена е търговска
фактура (код N380) № 395171 от 18.02.2020 г.
на
обща стойност 134 911.84 евро.
На 19.03.2020 г. в Митническо бюро Радиново
е регистрирана Митническа декларация MPH 20BG003009061367R8/19.03.2020 г. С нея
от страна на „Брадърс 07“ ЕООД e
декларирана
1 вид стока, доставена от Турция, с обща фактурна стойност 210.00 евро, 1
колет, бруто тегло 31,000 кг. Посочен е метод за определяне на стойността
„Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса)“, а в „Представени
документи, сертификати, разрешения, допълнителни данни“ фигурира отново
Сертификат АТР с референтен номер А1902045/18022020. Посочена е ставка на мито
„А00 Мита“ изчислен размер 0.00, дължим размер 0.00. Посочена е търговска
фактура (код N380) № 395171 от 18.02.2020 г. на обща стойност 134 911.84 евро.
Цитираната фактура № 395171 от 18.02.2020 г. е приобщена към
доказателствения материал по делото и видно от същата е, че в нея са посочени
49 позиции с различни видове артикули, бруто тегло 21900,00 кг, нето тегло
21789,61 кг. Обща стойност - 134 911,84 евро, 457 колета.
Представен е и цитираният Сертификат за движение на стоките A.TR.№ 1902045 от
18.02.2020 г., в който са посочени 457 колета, бруто тегло 21900,00 кг.
Извършеният внос по цитираните
митнически декларации е селектиран за последваща проверка на основание чл. 16
от Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество Европейска общност
– Турция от 26 септември 2006 г., с което се установяват подробни правила за
прилагане на Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция. Проверката е
свързана с възникнали съмнения относно редовността на представения Сертификат
за движение на стоките A.TR.№ 1902045 от 18.02.2020 г., като същият е изпратен
за проверка от турската митническа администрация по линия на международното
сътрудничество.
С писмо рег. № 32-225189/14.07.2021 г.
по описа на Агенция „Митници“, Централно Митническо Управление, Регионална
дирекция на митниците и външната търговия - Истанбул изпраща отговор на
отправеното запитване, според който отговор, при направената проверка на
свидетелство за свободно движение A.TR № А1902045 е установено, че
информацията, съдържаща се в свидетелството, е съобразена със съответния
формуляр на митническа декларация. Въпреки това, процесът на проверка на
посоченото свидетелство за движение A.TR е отрицателен, тъй като не са били
получени необходимата за проверката допълнителна информация и документи (с цел
определяне на статута на свободно обращение на стоките), които следва да бъдат
представени от задължената фирма в съответствие с вътрешното законодателство.
Приложено е изпратено копие на посоченото свидетелство за движение с
отрицателно попълнено поле 15.
С писмо рег.индекс №
32-278445/31.08.2021 г. „Брадърс 07“ ЕООД е уведомено, че във връзка с
извършената последваща проверка на сертификат за движение на стоките A.TR. № А
1902045/18.02.2020 г. и получен отговор от турската митническа администрация с
неблагоприятен резултат, предстои издаване на решение на директора на ТД
Митница Пловдив, с което ще бъде определен нов размер в публичните държавни
вземания за мито и разликата в дължимия ДДС за стоките, допуснати до свободно
обращение с цел крайна употреба с МД с МРН 20BG003009057233R0;
20BG003009057511R5; 20BG003009061367R8, за които същият е бил представен за
прилагане на нулева ставка за мито по митническата тарифа към датата на
регистриране. Адресатът на писмото е уведомен, че има право на достъп до
документите и информацията, посочени в уведомлението, както и че може да изрази
своето становище в 30-дневен срок от получаване на писмото.
На 27.09.2021 г. управителят на „БРАДЪРС
07“ ЕООД - Хакиф Хабил с писмо peг. № 32-304878/27.09.2021 г. по описа на ТД
Митница Пловдив е приложил описани в писмото документи.
На 22.11.2021 г. е издадено Решение № РТД-3000-2423/22.11.2021
г. от Директора на ТД Митница Пловдив, с което на основание чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 19 от ЗМ са
променени данните по МД с MPH 20BG003009057233R0; 20BG003009057511R5 и
20BG003009061367R8 и на основание чл. 77, параграф 1, буква
а), във връзка с чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54 от ЗДДС за „Брадърс - 07“ ЕООД е определено митническо задължение за заплащане на
мито и ДДС в общ размер от 54 501,72 лв., от които мито – 45 418,10 лв. и ДДС –
9 083,62 лв. Посочено е, че на основание чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е дължима лихва за забава,
изчислена от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването
за това задължение и на основание чл. 114, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС се дължи лихва за забава върху непогасеното
задължение, изчислена от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до
окончателното му погасяване. В мотивите към решението административният орган е
приел, че доколкото сертификат за движение на стоките A.TR.№ 1902045 от
18.02.2020 г., издаден от турските митнически органи, послужил за
удостоверяване на митническия статус на стоката, както и за прилагане на нулева
ставка по митническата тарифа, не може да бъде приет за целите на доказване на
свободно обращение на стоките, възниква вносно митническо задължение, което е
определено въз основа на правилата за изчисляване на митата, приложими към
момента на възникване на митническото задължение, тоест при приемане на МД с
MPH 20BG003009057233R0 - 19.02.2020 г., 20BG003009057511R5 - 20.02.2020 г. и
20BG003009061367R8 - 19.03.2020 г., съответно задължение за заплащане на ДДС.
Решението е връчено на служител в
„Брадърс 07“ ЕООД с Известие за доставяне ИД PS 4040 01RZUI S на 25.11.2021 г.
Жалбата срещу решението е подадена на 02.12.2021 г. в Административен съд –
Хасково и заведена с вх.№ 7625/02.12.2021 г.
С Решение № РТД-3000-2603/32-402285 от
10.12.2021 г. на Директора на ТД Митница Пловдив, доколкото е установено, че в
уводната част, на страница 3, абзац 1, ред 3 на Решение № РТД3000-
2423/22.11.2021 на Директора на ТД Митница Пловдив, където е посочено, че A.TR №
А1902045 не може да бъде приет за целите на доказване на свободно обращение на
стоките, съгласно Решение № 1/2006 г. на Комитета за митническо сътрудничество
ЕО -Турция е допусната техническа грешка в номера на посочената митническата
декларация, където вместо коректните три броя МД с МРН 20BG003009057233RO;
20BG003009057511R5 и 20BG003009061367R8 е изписана МД с МРН 20BG003009085470R4,
е постановена поправка на очевидна фактическа грешка, както следва: стр. 3, ред
№ 3 за стоките по МД, вместо с МРН 20BG003009085470R4 да се чете c MPH 20BG003009057233RO; 20BG003009057S11R5
и 20BG003009061367R8.
По искане на представляващия оспорващото дружество по делото бе
назначена съдебно-счетоводна експертиза. В отговор на поставените задачи вещото
лице Л.Ц.Й. заключава, че за всички стоки в трите процесни митнически
декларации в клетка 4/16, е деклариран метод за определяне на стойността „1,
Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса)“, който метод е
уважен от митническите органи в хода на извършване на митническите формалности
при регистриране на процесните митнически декларации и разрешаване вноса на
стоките. След последваща проверка и установяване, че представеният Сертификат
ATP № А1902045/18022020 не е годно доказателство за признаване на
преференциален внос, с обжалваното решение митническите органи начислили мито и преизчислили дължимото ДДС,
без да оспорват декларирания метод за определяне на митническата стойност по чл.
70 от Кодекса. С оглед на това, вещото лице стига до извода, че определената
митническа стойност по обжалваното решение е определена в съответствие с чл. 70
от Митническия кодекс.
Във връзка с поставената му допълнителна задача да посочи дали митническата
стойност в оспореното решение представлява действителната договорна или фактурна
стойност, съгласно чл. 70 от Митническия кодекс, вещото лице дава заключение,
че независимо от установените несъответствия на данните в документите,
послужили при митническото оформяне на стоките, с данните в обжалваното решение
(несъответствията са подробно изложени в изготвеното допълнително заключение),
посочената митническа стойност на процесните стоки представлява действителната
договорна цена на стоките и е определена в съответствие с чл. 70 от Митническия
кодекс.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 220,
ал. 1 от Закона за митниците, подадена е от лице, имащо право на жалба, срещу
подлежащ на обжалване административен акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
По валидността на акта:
При извършване на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, вр. чл. 220 от Закона за митниците съдът констатира, че обжалваният акт е
издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, поради което същият
не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Оспореното решение е издадено от
Директора на Териториална дирекция Пловдив, като компетентността на органа
издател е основана на чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от Закона за митниците, според
които решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от
директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални
дирекции (ал. 1), като за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на
териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго (ал. 7).
Оспореният административен акт е издаден след извършена
допълнителна проверка на декларирането, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
като административното производство е служебно проведено от административен
орган, на територията на действие на който са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
По процесуалната законосъобразност на акта:
Настоящата инстанция не споделя заявеното от жалбоподателя
твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
несъответствие между посочената в решението МД с MPH 20BG003009085470R4, каквато
митническа декларация не била подавана и регистрирана от "БРАДЪРС 07"
ЕООД и процесните МД с MPH 20BG003009057233R0, 20BG003009057511R5 и
20BG003009061367R8, за които бил представен сертификатът A.TR № А1902045.
Действително, в текста на Решение № РТД3000- 2423/22.11.2021 г. на Директора на
ТД Митница Пловдив при едно от посочванията на относимите митнически декларации
е допусната техническа грешка в номера на посочената митническа декларация, като
вместо коректните МД с МРН 20BG003009057233RO; 20BG003009057511R5 и
20BG003009061367R8 е изписано МД с МРН 20BG003009085470R4. Именно по тази
причина с Решение № РТД-3000-2603/32-402285 от 10.12.2021 г. на Директора на ТД
Митница Пловдив, е постановена поправка на очевидна фактическа грешка, както
следва: стр. 3, ред № 3 за стоките по МД, вместо с МРН 20BG003009085470R4 да се
чете c MPH 20BG003009057233RO; 20BG003009057S11R5 и 20BG003009061367R8, като е
прието, че изписаната в първоначалното решение МРН 20BG003009085470R4 съставлява
техническа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Съгласно посочената процесуална норма, очевидни фактически грешки,
допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и
след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически
грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи
на обжалване по предвидения в този кодекс ред. В случая безспорно е налице
очевидна фактическа грешка по смисъла на посочената правна норма. Очевидната
фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК, представлява несъответствие
между действителната воля на административния орган и тази обективирана в
писмения текст на акта. Това могат да бъдат грешки, допуснати при пресмятане,
при изписване на думи, номера, имена на страните и други подобни. Не може да се
квалифицира като очевидна фактическа грешка грешката във фактите или при
прилагането на закона при формиране на волята. Актът, с който се допуска
поправката, не трябва да води до промяна на правното или фактическо положение
на страните в административната процедура, да не им вменява задължения и да не
се предоставят права, различни от тези в поправения акт. С оглед горното,
правилно и обосновано с Решение № РТД-3000-2603/32-402285 от 10.12.2021 г. е
извършена поправка на така установената очевидна фактическа грешка. В цитирания
по-горе текст на чл. 62, ал. 2 от АПК изрично е указано, че поправката на
очевидна фактическа грешка може да се извърши и след изтичане на срока за
обжалване, тоест дори и при наличие на образувано производство по оспорване,
каквато хипотеза в случая е налице. От своя страна, актът за поправка не
променя фактическото или правното положение на страните, а само привежда в
съответствие действителната воля на административния орган с вписаната такава в
административния акт. В допълнение следва също да се посочи, че отново в текста
на чл. 62, ал. 2 от АПК е указано, че решението за поправяне на очевидна
фактическа грешка подлежи на самостоятелно оспорване. От страна на
жалбоподателя не са ангажирани доказателства за надлежното оспорване на Решение
№ РТД-3000-2603/32-402285 от 10.12.2021 г. в законоустановения 14-дневен срок,
поради което следва да се приеме, че това решение съставлява годен и влязъл в
сила административен акт, породил целените с него правни последици, а именно
отстраняване на установената в Решение № РТД3000- 2423/22.11.2021 г. на
Директора на ТД Митница Пловдив очевидна фактическа грешка.
Съдът намира за неоснователни и доводите, изложени в жалбата, че в
случая са налице основания за отмяна на административния акт по направените
оплаквания за липса на мотиви. Административният акт съдържа фактически и
правни основания за издаването му съгласно изискването на разпоредбата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, като мотивите се съдържат и в съпътстващите преписката
документи, които са неразделна част от него. В този смисъл необосновано се
твърди липса на мотиви, като оспорващото дружество не е било затруднено дори и
в минимална степен да разбере съображенията на административния орган за
определените публични държавни вземания, въз основа на което е развил доводите
в жалбата си за релевантните факти и тяхното тълкуване според правните норми.
По отношение съответствието на оспореното решение с материалния
закон следва да бъде отбелязано следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с митнически
декларации с № 20BG003009057233R0/19.02.2020 г., № 20BG003009057511R5/20.02.2020
г. и № 20BG003009061367R8/19.03.2020 г. оспорващото дружество „Брадърс 07“ ЕООД
е декларирало за едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба
на стоки – дрехи, аксесоари, принадлежности, чехли, шивашки материали и др., които
не са предмет на освободена доставка по ДДС, с държава на изпращане Република Турция.
При митническото оформяне на стоките е представен сертификат за движение А.TR №
1902045 от 18.02.2020 г., с който е приложена ставка на митото 0 % в рамките на
митническия съюз Европейски съюз – Република Турция. Следователно, оформен е
режим допускане за свободно обращение и крайна употреба на стока, която не е
предмет на освободена доставка по ДДС, с държава на изпращане Република Турция,
внесени в страна член на Европейския съюз – Република България от трета страна,
която не е член на Европейския съюз, но същата е асоциирана страна по силата на
сключено Споразумение за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция,
сключено в Анкара на 12.09.1963 г. При съобразяване на това обстоятелство се
обуславя приложимостта на Решение № 1/2006 г. на Комитета за митническо
сътрудничество ЕО – Турция от 26 септември 2006 г., с което се установяват
подробни правила за прилагане на решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция.
Доколкото в процесния случай митническият режим е допускане за свободно
обращение, съобразно чл. 5 от посоченото решение, без да накърняват членове 11
и 17, доказателство за това, че са изпълнени необходимите условия за прилагане
на разпоредбите за свободно обращение (определени в базовото решение), се
осигурява с документалното доказателство – издадено по искане на износителя от
митническите органи на Турция или на държава – членка. Съгласно чл. 6, параграф
1 от решението, документалното доказателство, посочено в чл. 5, е сертификатът за
движение A. ТR, като съгласно параграф 2, този сертификат за движение може да
се използва само, ако стоките се транспортират директно между двете части на
митническия съюз. Съгласно чл. 7, параграф 1 от решението, сертификатът за
движение A. TR се заверява от митническите органи на държавата – износител,
когато се изнасят стоки, за които той се отнася, като той се предоставя на
износителя веднага щом действителният износ бъде осъществен или осигурен. В
процесния случай като доказателство за това, че са изпълнени необходимите
условия за прилагане на разпоредбите за свободно обращение е представен Сертификат
за движение А. TR № 1902045 от 18.02.2020 г., с който е приложена ставка на
митото 0 % в рамките на митническия съюз Европейски съюз – Република Турция.
Република България е подписала Споразумение за свободна търговия с Република Турция,
ратифицирано със закон, приет от 38-о Народно събрание на 16.09.1998 г. - ДВ,
бр. 111 от 25.09.1998 г. В случая, поради възникнали съмнения относно редовността
на представения сертификат, същият е изпратен за проверка по линия на
международното сътрудничество на основание чл. 16 от решение № 1/2006 на
комитета за митническо сътрудничество ЕО – Турция от 26 септември 2006 г., с
което се установяват подробни правила за прилагане на решение № 1/95 на Съвета
за асоцииране ЕО – Турция.
От събраните по делото доказателства се установява обстоятелството
на спазване на процесуалните норми за осъществяване на проверката, съдържащи се
в чл. 16. Съгласно чл. 16, параграф 1 от решението, последващи проверки на
сертификати за движение А.TR се осъществяват по избор, или винаги, когато
митническите органи на държавата вносител имат основателни съмнения относно
автентичността на сертификатите, статута на съответните стоки или изпълнението
на другите изисквания на базовото решение (като такова е определено решение №
1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция). Съгласно чл. 16, параграф 2, за
целите на изпълнението на параграф 1, митническите органи на държавата вносител
връщат сертификата за движение А.TR на митническите органи на държавата –
износител, както и фактурата, ако такава е била представена, или копие от тези
документи, като посочват, ако е целесъобразно, основанието за запитването.
Всякакви документи и получена информация, предполагащи, че информацията, дадена
в сертификата за движение А.TR е невярна, се изпращат в подкрепа на искането за
проверка. От събраните по делото доказателства се установява, че оригиналът на
процесния сертификат за движение, с който е приложена ставка на митото 0 %, е
изпратен за последваща проверка до компетентните митнически органи на Република
Турция по реда на чл. 16 от решението. С изпращането на сертификата за движение
е започната процедурата по реда на чл. 16 от решението, като съгласно чл. 16,
параграф 3 от това решение, проверката се осъществява от митническите органи на
държавата – износител, като за тази цел те имат право да изискат всякакви
доказателства и да осъществят всякаква проверка на сметките на износителя, или
всякаква друга проверка, каквато счетат за целесъобразна.
Процедурата по осъществяване на последващата проверка е
приключила, като за резултатите й българските митнически власти са били
уведомени с писмо рег. № 32-225189/14.07.2021 г. по описа на Агенция „Митници“,
Централно Митническо Управление, изхождащо от Регионална дирекция на митниците
и външната търговия - Истанбул. В писмото е посочено, че същото е издадено във
връзка с писмо изх. 32-294556/09.10.2020 г., относно последваща проверка на
сертификат за движение А.TR № 1902045 от 18.02.2020 г. Съгласно съдържанието на
това писмо, е била извършена последваща проверка на сертификат за движение А. TR
№ 1902045 от 18.02.2020 г., която проверка е показала, че процесът на проверка
на посоченото свидетелство за движение A.TR е отрицателен, тъй като не са били
получени необходимата за проверката допълнителна информация и документи (с цел
определяне на статута на свободно обращение на стоките), които е следвало да бъдат
представени от жалбоподателя в съответствие с турското вътрешно
законодателство. Приложено е изпратено копие на посоченото свидетелство за
движение с отрицателно попълнено поле 15. Като доказателство по спора е
представен и процесният сертификат за движение, в който в поле 15 „Резултат от
проверката“ съществува зачертаване с "х" на графата със съдържание
"не отговаря на изискванията относно достоверността и точността". По
този начин е спазено и правилото на чл. 16, параграф 5 от решението, като
митническите органи, поискали проверката (българските митнически органи) са
били информирани относно резултатите от тази проверка. По този начин, в
съответствие с правилото на чл. 16, параграф 5, изречение второ от решението,
именно резултатите от тази последваща проверка указват ясно дали документите са
автентични и дали съответните стоки могат да бъдат считани като стоки в
свободно обращение в митническия съюз и дали изпълняват другите изисквания на
базовото решение и на това решение. От писмото на компетентните митнически
власти на Република Турция, чрез отбелязването със знак "х" в поле 15
и съдържанието на полето по несъмнен начин се установява обстоятелството, че
посочените стоки не могат да бъдат считани като стоки в свободно обращение
поради наличието на обстоятелствата, посочени в чл. 16, параграф 5, изречение
второ от решението. Това обстоятелство изрично е посочено и в писмото на
компетентните митнически власти на Република Турция, на които единствено
принадлежи правото да извършат последваща проверка по реда на чл. 16, параграф
3 от решението, като тяхното решение (резултат от последващата проверка) е
това, което ще даде отговор на въпроса дали документите са автентични и дали
съответните стоки могат да бъдат считани като стоки в свободно обращение в митническия
съюз и дали изпълняват другите изисквания на базовото решение и на това
решение. Компетентност в тази насока митническите власти на Република България
не притежават, като за тях остава задължението за съобразяване с резултатите от
осъществената последваща проверка, които резултати дават отговора на въпросите
по чл. 16, параграф 5, изречение второ от решението.
При съобразяване с тези обстоятелства, възраженията на
жалбоподателя относно законосъобразността на последващия контрол чрез проверка
на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите я
документи за осъществения от жалбоподателя внос на стоки от Република Турция,
се явяват неоснователни. Всъщност подобно задължение за осъществяване на
контрол като посочения, за българските митнически власти не съществува.
Задължението за българските митнически власти е за спазване на процедурата,
предвидена по реда на чл. 16 от решението, която процедура от събраните по
делото доказателства се установи, че е спазена. Всъщност, както вече бе
посочено, съобразно чл. 16, параграф 3 от решението, последваща проверка на
сертификата за движение се осъществява от митническите органи на държавата –
износител (в процесния случай това несъмнено е Република Турция), като за
осъществяването на тази проверка съобразно чл. 16, параграф 3, изречение от
решението, тези митнически органи, а не митническите органи на другата държава
(в процесния случай Република България) имат право да изискват всякакви
доказателства и да осъществяват всякаква проверка на сметките на износителя,
или всякаква друга проверка, каквато счетат за целесъобразна. При съобразяване
на посоченото обстоятелство решението на българските митнически власти следва
да се основава само и единствено на проверката, осъществена от митническите
органи на държавата износител (в процесния случай Република Турция). Именно
резултатите от проверките, осъществени от митническите органи на Република Турция,
съобразно правилото на чл. 16, параграф 5, изречение второ от решението, следва
да укажат дали документите са автентични и дали съответните стоки могат да
бъдат считани като стоки в свободно обращение в митническия съюз и дали изпълняват
другите изисквания на базовото решение. Обстоятелството на начина на
осъществяване на последващата проверка от страна на митническите органи на
Република Турция не следва да бъде предмет на контрол от страна на българските
митнически власти, доколкото последващата проверка се осъществява от Република
Турция и право на тази страна е да изисква доказателства и проверка на сметките
на износителя, или всякаква друга проверка, каквато митническите органи на
Република Турция счетат за целесъобразна (съобразно чл. 16, параграф 3 от
решението).
По
изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че сертификатът А.TR № 1902045 от 18.02.2020 г.,
описан в процесното решение, не е редовно издадено доказателство за произход,
поради което и в съответствие с материалния закон митническият орган е
определил правилно и законосъобразно новия размер на публични държавни вземания
за внесените от „Брадърс 07“ ЕООД стоки. Като не е признал горепосочения
сертификат за годно доказателство за произход на процесните стоки и е задължил
търговското дружество да плати дължимото мито и да доплати дължимият нов размер
на ДДС, Началникът на Митница Пловдив е издал административен акт в съответствие
с материалноправните разпоредби.
Оспореното решение съответства на
целта на закона - да се заплащат всички дължими митни сборове при внос. След
като не може да бъде установен произходът на внесените стоки, то за същите
следва да бъдат начислени в предвидения размер мито и ДДС.
По отношение на заявеното от
жалбоподателя оспорване на размера на начислените публични задължения с
процесното решение, следва да бъде отбелязано, че въпреки отразените в
допълнителното заключение на вещото лице несъответствия, експертът категоричен
в извода си, отразен както в първоначалното заключение, така и в допълнителното
такова, че определената
митническа стойност по обжалваното решение е определена в съответствие с чл. 70
от Митническия кодекс и че посочената митническа стойност на процесните стоки
представлява действителната договорна цена на стоките.
Ето защо настоящата инстанция намира,
че процесното решение е законосъобразно и не е налице основание за отмяна на
същото по чл. 146 от АПК, поради което жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане, на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съобразно материалния интерес по делото в размер на 54 501.72 лв. и при
правилата на чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в размер на 2 165.05 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "БРАДЪРС 07"
ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Х. И. Х., против Решение № РТД-3000-2423
от 22.11.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив към
Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА "БРАДЪРС 07" ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: *** - *, представлявано от управителя Х. И. Х., да заплати на Агенция „Митници“ направените
по делото разноски в размер на 2 165.05 лева (две хиляди сто шестдесет и пет
лева и пет ст.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: