№ 152
гр. Силистра, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500059 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба подадена от „Уни Кредит Булбанк” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, пл. „Света Неделя” №
7, а срещу Разпореждане № 668 от 20.12.2021 г,, постановено по ч. гр. д. № 622/2021г. по
описа на Районен съд Тутракан, В ЧАСТТА с която заповедният съд отхвърлил частично
заявлението Уни Кредит Булбанк” АД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. ЕМ. АНЧ., с ЕГН **********, за задълженията по
Договор за кредитна карта № CCIR-340-00004-2017 от 05.01.2017 г.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното разпореждане, намирайки го за
неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с фактическата обстановка по случая. Ето
защо жалбоподателят моли въззивния съд да отмени Разпореждане № 668/20.12.2021г.,
постановено по ч.гр.д. № 662/2021г. по описа на Районен съд Тутракан. Моли след, като
отмени разпореждането въззивният съд да уважите искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу: Ф. ЕМ. АНЧ., с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Черногор, обл. Силистра, общ. Главиница, ул., „Първа“ № 8, да заплати
дължимите суми по изискуем Договор за кредитна карта № CCIR-340~00004-2017 от
05.01.2017 г., както следва:
1. Главница в размер на 15,44 лева;
2. Лихви в общ размер на 186,32 лева, за периода 16.01.2019 г. - 16.12.2021г.;
3. Съдебните разноски (заплатена държавна такса по производството по издаване
на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист) над уважения до претендирания
и заплатен размер - 25,00 лева; и
4. Адвокатско възнаграждение над уважения до претендирания и заплатен
размер -132,00 (ведно с ДДС) лева.
Моли съда да постанови незабавно изпълнение на основание чл. 418 от ГПК, за
посоченото вземане, както и да постанови издаването на изпълнителен лист на основание
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции във връзка с чл. 418, ал. 1 от ГПК и чл. 404
във връзка с чл. 405 и сл. от ГПК, както и да върнете делото в Районен съд Тутракан за
издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Заповедния съд приел, че заявлението на "Уникредит булбанк" АД с вх.№
4392/17.12.2021г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу
1
Ф. ЕМ. АНЧ. с ЕГН ********** следва да се уважи за главницата в размер на 500 лева и за
законната лихва от 17.12.2021 до изплащане на задължението и да се отхвърли за
договорната лихва в размер на 186,32 лева за периода 16.01.2019 до 16.12.2021, както и за
главницата над размера от 500 лева.
За да постанови така изложения диспозитив съдът съобразил обстоятелството, че
кредитният лимит по договора е в размер на 500 лева, което го довело до извода, че
главницата по заема не може да бъде по-висока. Прибавянето на други начисления към
главницата не почива на договора, а ако почива - то клаузата би се явила нищожна поради
противоречие със закона и добрите нрави, защото по този начин се увеличава олихвяемата
основа".
Заповедният съдия коментирал обстоятелството, че след като на длъжника е връчено
съобщение за обявяване на заема за предсрочно изискуем макар и по реда на чл. 47 от ГПК,
срокът да плати е изтекъл на 20.07.2020г., а в съобщението за предсрочната изискуемост,
оформено като покана за доброволно изпълнение, е посочено, че тя е настъпила още на
22.03.2019. Съобразявайки, че волеизявлението на кредитора е фиктивно сведено до
знанието на длъжника на 20.07.2020, първоинстанционният съдебен състав приел, че след
тази дата договорни лихви не се дължат, а в заявлението по чл. 417 от ГПК, се претендират
такива до 16.12.2021. Съобразявайки изложеното и предвид обстоятелството, че в
заповедното производство предвид неговият характер липсва възможност да се установяват
точните размери на вземанията, съдът постановил отказ в тази част по чл. 411, ал. 2, т. 2, пр.
1 от ГПК.
За да обоснове жалбата си жалбоподателят е изтъкнал следните доводи:
Според представителят на банката кредитор правото на ползване на кредитния лимит
е било продължено за следващ период от страна на Банката, а именно от 31.01.2019 г. до
31.01.2021г. Съгласно представения документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - Извлечение от
счетоводните книги на "Уни Кредит Булбанк" АД, кредитополучателят е изпаднал в забава,
считано от 16.01.2019 г.
На основание т.8.12 от Договора за кредитна карта, и вследствие твърдяно от
заявителя необслужване на дълга в рамките на повече от 61 дни от страна на
кредитополучателя, Банката е обявила на 22.03.2019 г. остатъка от кредита за изцяло
изискуем, ведно с дължимите лихви и неустойки.
Поканата за доброволно изпълнение съдържаща и уведомление за предсрочната
изискуемост е била връчена от ЧСИ Георги Георгиев, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление, тъй като в двуседмичен срок от залепване на уведомлението на
06.07.2020г. и тъй, като адресатът не се е явил в кантората на ЧСИ Георги Георгиев, за да
получи книжата две седмици по – късно уведомлението се счита за редовно връчено.
Междувременно, срокът по Договора за кредитна карта е изтекъл – на 31.01.2021г.
Към датата на подаването на Заявлението по чл. 417 от ГПК, -17.12.2021г., Договорът
за кредитна карта вече е бил с изтекъл краен срок, което мотивира кредитора да приеме, че
към датата на подаване на Заявлението вземанията по Договора за кредитна карта са били
изцяло изискуеми.
Жалбоподателят уточнява, че претендираното вземане в т. 9, буква ,,Б)“ от
Заявлението посочено като договорна лихва, в размер на 186,32 лева, по същността си
представлява сбор от:
1. Лихва върху редовна главница, в общ размер на 18,45 лева, начислена за
периода 16.01.2019 г. - 22.03.2019 г.;
2. Лихва за просрочена главница в общ размер на 167,87 лева начислена, както
следва:
2
- на 22.03.2019 г., в размер на 166,32 лева, върху изцяло предсрочно изискуемия
размер на главницата;
- в периода след 22.03.2019 г. до 16.12.2021 г., в размер на 1,55 лева.
Видно от гореизложеното, не е налице начислена възнаградителна лихва след датата
на предсрочната изискуемост - 22.03.2019 г., а начисленото обезщетение е в размер на 1,55
лева.
Жалбоподателят приема още, че е налице редовен документ по чл. 417, т. 2 от ГПК,
удостоверяващ ликвидни и изискуеми вземания отразяващ счетоводното записване на
кредитния дълг по Договора за кредитна карта, което съдържа информации за формирането,
размера и периода на съответните вземания за главница и лихви, като в тази връзка
уточнява, че изложеното досежно настъпилата предсрочна изискуемост в Заявлението,
подадено в Районен съд Тутракан, е в съответствие със счетоводното записване на
кредитния дълг в Извлечението от счетоводните книги на „Уни Кредит Булбанк“ АД, от
дата 17.12.2021 г.
Излагат се аргументи срещу становището на заповедния съд относно сумата в размер
на 15,44 лева - част от претендираната главница приета за недължима, като се тълкува
смисълът на термина „лимит“ употребен от заповедния съдия.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна, споделя
частта от мотивите на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
За да се произнесе в този смисъл, Силистренският окръжен съд не кредитира тезата
на жалбоподателя, който приема, че щом срокът на договора за кредит обвързващ страните е
бил изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, то волеизявлението
на кредитора за намерението си да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми
имало само информативен характер и не било предпоставка за действителната изискуемост
на задълженията на кредитополучателя.
Тази правна конструкция не се споделя от въззивният съдебен състав предвид
разпоредбите на чл. 60 от ЗКИ, и указанията дадени с т.р. № 4 по т.д. № 4/2013г. на ВКС,
според които предсрочната изискуемост на всички задължения по кредита настъпва именно
при кумулативното наличие на следните предпоставки – да са налице неизпълнение на
договора от страна на кредитополучателя за плащане на определен с договора брой
погасителни вноски и кредитора да е уведомил изрично длъжника, че възнамерява да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл и като съобрази, че това уведомление макар
и формално е редовно връчено на длъжника на 20.07.2020г. въззивният съдебен състав
приема, че именно това е момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита,
което пък обуславя, както правилно е приел заповедния съд невъзможността от този момент
за напред да се начисляват и претендират договорни лихви. Без значение в случая е
обстоятелството, че действието на самият договор за кредит е изтекло на 31.04.2021г., на
което обстоятелство се позовава жалбоподателят.
Ето защо ОС приема, че правилно заповедният съд е отхвърлил претенцията за
договорна лихва в общ размер на 186,32 лева, за периода 16.01.2019 г. - 16.12.2021г.
Изтъкнатото от представителя обстоятелство, че тази сума представлява всъщност сбор от
три различни компонента, не е било обявено в заявлението по чл. 417 от ГПК, инициирало
настоящото производство, поради което и заповедният съд на го е отчел при формиране на
вътрешното си убеждение мотивирало го да постанови коментирания отхвърлителен
диспозитив.
По отношение на отхвърлената претенция за главница в размер на 15,44 лева ОС
също споделя доводите на от заповедния съд. Действително след, като размерът на
отпусната с кредита главница е общо 500 лв., то дори от страна на кредитополучателя да не
е погасена нито една кредитна вноска или пък кредитът да има револвиращ характер
обуславящ перманентната възможност за теглене и внасяне на суми по сметката то пак
липсва правно основание да се претендира главница в по- голям от първоначално
3
отпуснатия размер.
По тези причини ОС приема жалбата за неоснователна, което го мотивира да
потвърди изцяло атакуваното с нея разпореждане..
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 668 от 20.12.2021 г,, постановено по ч. гр. д. №
622/2021г. по описа на Районен съд Тутракан, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4