Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /07.11.2019
г.,
гр.
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.,
в проведеното на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 457/2017 г. по описа на съда
Производството е по чл. 341 ГПК
С влязло в сила решение са допуснати до делба следните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***** *** ***, с площ от
4 471 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска и с начин
на трайно ползване – нива, в м. „М.“ в землището на гр. П. при съседи: имот с
идентификатор ***** *** ***, имот с идентификатор ***** *** ***, имот с
идентификатор ***** *** ***, имот с идентификатор ***** *** ***и недвижим имот с идентификатор ***** *** ***, с
площ от 2 701 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди,
находящ се в гр. П., местност „Р.“, при съседи: имот с идентификатор ***** ***
****, имот с идентификатор ***** *** ****, имот с идентификатор ***** *** ****,
имот с идентификатор ***** *** ****, имот с идентификатор ***** *** ****, между
съделителите: И.Й.Г. и И.Х.Б. при квоти: 1/3 ид.ч. за И.Й.Г. и 2/3 ид.ч. за И.Х.Б..
Съдът, като
съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В проведеното
първо открито съдебно заседание след допускането на делбата, нито ищецът, нито
ответникът e предявил претенции по сметки, по см. на чл.
346 ГПК. В последното по делото съдебно заседание и от двамата
съделители е отправено искане за изнасяне на публична продан на неподеляемия
имот предмет на делбата.
Във втора фаза на
делбата е допусната и приета по делото (без възражение от страните) съдебно техническа експертиза и допълнителна
такава изготвени от в.л. С.Б., в които е посочено, че допуснатият
до делба недвижим имот с идентификатор ***** *** ***, с площ от 4 471
кв.м. е реално неподеляем на имоти, чийто площи отговарят на разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Със заключението на вещото лице освен това е изяснено, че
пазарната стойност на този имот е в размер на 4203 лв., стойността на 2/3 ид.ч.
е 2802лв., а стойността на 1/3 ид.ч. е в размер на 1401 лв. В заключението на
вещото лице е посочено, че имот с
идентификатор ***** *** *** с площ от 2701 кв.м. е реално поделяем на два
имота, като вещото лице е предложило вариант за подялбата му съобрано квотите
на страните с допълнителното заключение. Вещото лице също така е посочило, че
пазарната стойност на имота е в размер на 31 224 лв.
Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението
на вещото лице (включително и допълнителното такова), доколкото същото е
обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори
на всички задачи поставени по делото.
По делото са представени и приети като доказателства скици-проект издадени
от Служба по геодезия, картография и кадасър гр. Пазарджик с посочени
идентификационни номера на новобразуваните имоти, съобразно заключението на
вещото лице.
При така
установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:
По способа за
извършване на делбата:
В настоящата
втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кои способи да
се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на
собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа
фаза.
Съсобствеността
може да бъде прекратена посредством един от следните способи: чрез възлагане по
реда на чл.
349 ГПК, чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от
съда по реда на чл.
353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Преценката за избор на
способ за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и
поделяемостта на допуснатите до делба имоти, налице ли са условията за
възлагане на неподеляем жилищен имот, при спазване на водещите принципи за
поставяне на дял в натура за всеки от съделителите, както и желанието на
съделителите.
Предмет на втората
фаза на производството по съдебна делба е ликвидирането на състоянието на
съсобствеността чрез някой от предвидените в закона способи – изнасяне на
имотите на публична продан, възлагане на неподеляем имот, извършването на
разделителен протокол и теглене на жребий или поставяне на имотите в дял. В
производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши
делбата се решава съобразно императивните норми на чл. 348 ГПК,
чл. 349 ГПК,
чл. 350 ГПК,
чл. 353 ГПК,
за чието служебно приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен
въпросът: дали имотът - предмет на делбата е поделяем.
По отношение на
поземлен имот с идентификатор ***** *** ***, с площ от 4 471 кв.м.,
съдът намира следното:
Посоченият имот е
реално неподеляем, както е посочило вещото лице, следователно невъзможно е да
се отдели реален дял за всеки съделител, неприложими са чл. 350
и чл. 352 ГПК.
Освен това не е направено искане по реда на чл. 349 ГПК, а и такова би било
неоснователно преди вида на имота допуснат до делба. В последното по делото
съдебно заседание и двамата съделители са заявили, че искат този имот да бъде
изнесен на публична продан.
Съгласно
разпоредбата на чл.
348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в
един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Предвид
изложеното, съдът счита, че прекратяването на съсобствеността по отношение на
имот с идентификатор: ***** *** *** следва да стане чрез основния предвиден в
ГПК способ - изнасяне на имота на публична продан.
По отношение на недвижим
имот с идентификатор ***** *** ***, с площ от 2 701 кв.м, съдът
намира следното:
Делбата се извършва
чрез разделителен протокол и теглене на жребий когато са налице следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) от допуснатите до делба имоти
могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител
да получи реален дял, 2) при което квотите на съделителите, определени с
решението по допускане на делбата са равни или броя на имотите е равен на
знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите
с решението по допускане на делбата; 3) не са налице обстоятелства, които да
обуславят невъзможност на извършването на делбата посредством този способ или
да правят извършването на делбата посредством теглене на жребие много неудобно,
така и ППВС № 7/1973 г.
Освен това, съгласно
ППВС № 7/1973 г., т. 5: "когато до делба са допуснати имоти, съществено
различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете
на съделителите са различни или съделителите са направили с отделен дял
подобрения на значителна стойност; жребието е невъзможно и тогава, когато
делбата се извършва по колена или имотите се разпределят при групиране на
съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки
съделител. При разпределянето по чл. 353 ГПК
съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на
съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група
съделителити, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена,
но и според вида и предназначението им" – в този смисъл Решение №
100/27.07.2015 г. по гр.д.№ 6463/2014 г. на I ГО на ВКС и Решение № 91/20.06.2017
г. по гр.д.№ 4198/2016 г., I ГО на ВКС. В случая, основният аргумент за
неудобството за извършването на делбата чрез разделителен протокол и теглене на
жребий е фактът, че квотите на съделителите не са равни, нито броя на имотите е
равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на
съделителите с решението по допускане на делбата. Тоест тегленето на жребий се
явява невъзможно – в този смисъл ППВС 7/73.
С оглед на горното, съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 353 ГПК,
а именно: 1) от допуснатия до делба имот са обособени достатъчен брой дялове да
може всеки съделител да получи реален дял; 2) извършването на делбата чрез
теглене на жребие е невъзможно или много неудобно, като на всеки от
съделителите бъде възложен част от имота, допуснат до делба, съобразно
заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, като страните
уравнят дяловете си, както следва:
На И.Й.Г. ЕГН **********
притежаващ 1/3 ид.ч. следва да се възложи имот с проето идентификатор ***** ***
***по КККР на гр. П., одобрен със Заповед № РД-18-39 от 17.07.2012 г. на
изпълнителния дикретор на АГКК, сплощ от 900 кв.м., при съседи: имот с
идентификатор: ***** *** ****, ***** *** ******** *** ****, ***** *** ****.
На И.Х.Б. ЕГН **********
притежаващ 2/3 ид.ч. следва да се възложи имот с проето идентификатор *******по
КККР на гр. П., одобрен със Заповед № РД-18-39 от 17.07.2012 г. на
изпълнителния дикретор на АГКК, сплощ от 1801 кв.м., при съседи: имот с
идентификатор: ***** *** ****, ***** *** ****, ***** *** ******** *** ****, *****
*** ****.
По разноските по
делото:
Съгласно
разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на
дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица,
снабдяване с писмени доказателства и др. Видно от представеното по делото
доказателство – дължима държавна такса за заявена услуга към Служба ГКК гр.
Пазарджик, се установява, че е заплатена такса в размер на 80 лв. за изготвяне
на проекто-скици по отношение на единия от имотите допуснати до делба.
Доколкото това представлява разход направен по повод предприети действия във
връзка с прекратяване на съсобствеността, то следва той да се понесе от
съделителите съобразно техните квоти. Ето защо следва И.Б. да заплати на И.Г.
сумата в размер на 53 лв. -2/3 от 80 лв.
Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в
делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки и искове
по отношение оспорване/установяване правата в съсобствеността.Това следва от
редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК. В случая, в първата фаза на делбата е бил предявен от ищеца установителен
иск за установяване право на собственост върху процесните имоте, който е
уважен. Поради посоченото следва да се приеме, че в делбеното производство е
бил повдигнат спорен въпрос относно наличието на съсобственост върху имотите.
Ето защо, в този случай се дължат разноски на страната, установила правото си
на участие в съсобствеността, отричано от другата страна, по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
В този смисъл са разрешенията, дадени в Определение № ЗЗ5 от 01.07.2015 г. по ч.гр.
д. № 2020/15 г. по описа на I г. о., ВКС и в Определение № 55 от 20.04.2010 г.
по гр. д. № 22/2010 г. на II г. о., ВКС, както и в т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973
г.
Ето защо, следва да се разгледа направеното
от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца за първата фаза на
делбата.
На първо място следва да се посочи, че с
представения по делото списък на разноките по см. на чл. 80 ГПК се претендира
сумата в размер на 740 лв. – възнаграждение за един адвокат, като са
представени доказателства, че същите са реално сторени (л.173 от делото), като
изрично е посочено, че възнаграждението е заплатено осъществяване на
процесуално представително по иск за оспорване на констативните нотариални
актове. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. (в случая интересът на ищеца е 11809 лв. -
с оглед пазарната оценка на дела му съобразно кредитираното от съда заключение
на СТЕ на вещото лице С.Б.) минималният размер на адвокатското възнаграждение
на ищеца е в размер на 884,27 лв. т.е. претендираното възнагаждение е под
минималния размер предвиден в Наредбата и не се явява прекомермно. Предвид
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 793 лв. (53 лв. + 740 лв.) разноски направени в производстовото по делба.
От заключението на приетата по делото съдебно
- техническа експертиза, която съдът цени като компетентно и безпристрастно
дадено, става ясно, че действителната пазарна стойност на допуснатите до
съдебна делба недвижими имоти е в общ размер на 35427 лв.
На основание чл.
355
от ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Предвид заключението
на вещото лице, стойността на 1/3 ид.ч. е в размер на 11809 лв., поради което и дължимата
държавна такса от всеки от съделителителя И.Г. е в размер на 472,36 лв. Стойността
на 2/3 ид.ч. е в размер на 23618 лв.,
поради което и дължимата държавна такса от всеки от съделителителя И.Х. е в
размер на 944,72 лв.
Мотивиран от
изложеното, Районен съд – П.,
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до съдебна делба поземлен имот с идентификатор *****
*** *** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-39 от 17.07.2012 г. на
изпълнителния дикретор на АГКК, с площ от 4 471 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска и с начин на трайно ползване – нива,
в м. „М.“ в землището на гр. П. при съседи: имот с идентификатор ***** *** ***,
имот с идентификатор ***** *** ***, имот с идентификатор ***** *** ***, имот с
идентификатор ***** *** ***, с пазарна стойност 4203 лв., като получената от
публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните
квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на
делбата, а именно 1/3 ид. ч. за И.Й.Г. ЕГН ********** и 2/3
идеални части за И.Х.Б. ЕГН: **********.
РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 353 ГПК имот с
идентификатор: ***** *** *** по КККР на гр. П.,
допуснато до
делба както следва:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на И.Й.Г. ЕГН **********
имот с проето-идентификатор ***** *** ***по КККР на гр. П., одобрен със Заповед
№ РД-18-39 от 17.07.2012 г. на изпълнителния дикретор на АГКК, сплощ от 900
кв.м., при съседи: имот с идентификатор: ***** *** ****, ***** *** ******** ***
****, ***** *** ****., стойнсотта на този дял е 10404 лв.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на И.Х.Б. ЕГН **********
имот с проето-идентификатор *******по КККР на гр. Панагщрище, одобрени със
Заповед № РД-18-39 от 17.07.2012 г. на изпълнителния дикретор на АГКК, сплощ от
1801 кв.м., при съседи: имот с идентификатор: ***** *** ****, ***** *** ****, *****
*** ******** *** ****, ***** *** ****, стойнсотта на този дял е 20820 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, И.Х.Б. ЕГН:
********** да
заплати на И.Й.Г. ЕГН ********* сумата от 793 лв. –
представляваща направени разноски в производстовото по делба пред настоящата
инстанция (заплатени такси и адвокатско възнаграждение по установителния иск).
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, И.Й.Г. ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Районен съд -П. държавна такса в размер на 472,36 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, И.Х.Б. ЕГН:
********** да
заплати в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- П.
държавна такса в размер на 944,72лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :