Решение по дело №1935/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 114
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20194110201935
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……..

 

гр.В. Търново,14.02.2020год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 28.01.2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдията П. Цанков НАХД № 1935 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от П.Б., ЛНЧ **********,***-1275-002148/28.10.19г., издадено от началник група на сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново. Навеждат се оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, обективиращи, според жалбоподателя, незаконосъобразност на обжалваното НП. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощеният си защитник (адв. Й. П.) поддържа подадената жалба и направените в нея искания.  

Ответник жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 06.10.2019г., около 06.05ч., в гр. В. Търново, на бул. "Б" в района на дом № 70, в посока на "ЗПВ - гр. София", П.Б. управлявал л.а "Ауди", модел - "А-4", с рег. № ******, след употреба на алкохол. В автомобила пътували още две лица (св. П П и др. неустановено лице). Пътуващите, преди това празнували рождения ден на свидетеля, след което тръгнали да се прибират.

При извършена проверка от компетентни служители на сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново (св. А.З. и св. Т.Г.), в 06,11ч., жалбоподателят бил изпробван с техническо средство за установяване на алкохол - Дрегер алкотест – 7410 № ARDM - 0242, при което същият отчел 0,95 промила съдържание на алкохол в кръвта, чрез изследване на издишания въздух. Деецът не е български гражданин, същият е със статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец, като притежава СУМПС, издадено от Кралство Белгия. Комуникацията между полицейските органи  и лицето  се извършвала на ползвания от него английски език, както и при използване на български език, тъй като било установено, че той разбира езика, при разговор, но не може да го говори свободно. При това полицейските служители възприели, че е разбирал какво се иска от него, какво се случва, и какво нарушение е извършил. В хода на проверката нарушителят е заявил желание, след запознаване с резултатите от измерването с техн. средство да му бъде извършена кръвна проба. В хода на проверката, в качеството на преводач на нарушителя се включил и св. П П, който на английски език, обяснявал на Б. какво се случва, какво нарушение е извършил и какво се изисква от него. При това свидетелят сочи, че е посочил на нарушителя какво и къде подписва, както и че го е придружил при даванто на кръвна проба.

В съдържанието на издадения АУАН № 63641 от 06.10.19г., от св. А.З. (мл. автоконтр. при сектор ПП- ОД на МВР- В. Търново), в присъствието на св. Т.Г., било отразено, че на водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 0008064. В акта е посочено още, че по данни  на водача, бил изпил 3 бр. бутилка с бира. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта и  го  подписал. В съдържанието му не са отразени направени възражения.

Контролните органи констатирали, че по този начин били нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП.

Издаденият АУАН бил връчен на нарушителя на 06.10.19г. При това от него били иззети СУМПС  и 2 бр. рег. табели с рег. № ЕВ 8754 АТ.

Нарушителят бил отведен от полицейските служители в СО - МОБАЛ д-р Ст. Черкезов гр. В. Търново, където, П.Б., дал кръв за вземане на биологични проби за изследване на употреба на алкохол .

По делото е приобщен като доказателство протокол за медицинско изследване за определяне на концентрация на алкохол  - Протокол № III - 181/16.10.2019г. БНТЛ - ОД на МВР - В. Търново, от съдържанието на което се установява, че от направеното изследване на дадената от въззивника кръвна  проба, подробно описана в съдържанието на приложените протоколи, е установено наличие на алкохол в кръвта на лицето в размер от 0,78  промила. .

Въз основа на така съставения акт и доказателствата към него, при възприета в пълнота и по идентичен начин фактическа обстановка, е издадено НП № 19-1275-002148/28.10.19г., издадено от началник група на сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново, с което на П.Б., за извършеното нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП и на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДВП е наложена на жалбоподателя глоба в размер на 500 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 29.10.19г., който, в законоустановения срок, е подал жалба, по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, през РС - В. Търново.

По делото е приложена като доказателство справка, издадена от ОД на МВР - В. Търново, съдържащи данни за налагани на въззивника наказания за извършвани нарушения на правилата за движение. От съдържанието на приложеното писмено доказателство се установява, че на П.Б. са налагани три  санкции за извършвани нарушения на правилата за движение.

Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а също и от показанията на св. А. З., Т. Г., които са потвърдили съдържащите в издадения АУАН констатации. В хода на административнонаказателното производство и на това пред въззивния съд, жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи изложените и отразени от свидетелите факти. В тази връзка, показанията на свидетеля П. П не навеждат данни, които да обективират фактическа обстановка, различна от възприетата от съда.  

При така установената фактическа обстановка, съдът обективира следните правни изводи:

Настоящият състав приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това, а разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството по установяване на административните нарушения и налагане на административни наказания на жалбоподателя с наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в законоустановените срокове и от лица разполагащи с материална и териториална компетентност. Фактите свързани с извършването на деянието и квалифицирането на същото, като конкретен състав на административно нарушение са описани в изискуемата от закона пълнота. По отношение на тях не са налице празноти, които да внесат съмнение или неяснота относно възприетите факти и тяхната правна квалификация. Не се констатират и допуснати нарушения на процесуалните правила при връчването им, което мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

            Настоящият състав приема за неоснователно, наведеното от защитника на нарушителя възражение, според което, в хода на полицейската проверка, е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като е белгийски гражданин не владеещ български език, а не му е бил осигурен преводач при издаване на АУАН и НП, с оглед на което и същите били издадени при съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно е, че нарушителят е немски гражданин и не разбира български език.     Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на  чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият  има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.

            Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, и. няма за предмет извършване на престъпление. В разпоредбите на ЗАНН регламентиращи производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното санкционирано деяние, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението.

            Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото е приложима в производство по обжалване на НП пред съд, не може да обуслови субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси. В тази връзка не е приложима и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК, транспонираща Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Посочената Директива не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

            Въззивниягт съд приема, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при съставяне и връчване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Допускането на такова нарушение следва да се разглежда с оглед отразените принципи в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, за върховенство на закона, и доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на гражданите.

            Установяването наличието на допуснато нарушение на правото на защита на чуждестранния гражданин, следва да се осъществи при преценка на визираните в наказателното постановление нарушения; поведението на властите и това на дееца; сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания; развитието на процедурата в цялост. В тази връзка следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. При това  приложение намирата и  разпоредбите на Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС, относно правото на информация в наказателното производство, в които е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, като пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.

            В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че въззивникът, който независимо че е белгийски гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен АУАН, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Този извод се обективира от показанията на разпитаните по делото свидетели А. З., Т. Г., П. П, които категорично и без колебание съобщават, че наказаното лице е разбирало какви действия се извършват срещу него, какво нарушение се твърди, че е извършил, какви са неговите възможности (да даде кръвна проба), респективно, какви документи е подписал. Полицейските органи съобщават пред съда, че лицето, съпровождало нарушителя (П. П), е говорил с наказаното лице на английски език, като му е обяснил случващото се. Предвид на това, съдът бе мотивиран да приеме, за неоснователно твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че като не е назначил преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя. Въззивният състав приема, че нарушението, които е извършил водачът, му е било съвсем ясно още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му били разяснени на разбираем за него език.

            На следващо място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. С оглед  на това, дори да се приеме липса на надлежен превод на двата санкционни акта, това  не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН, вр. с чл. 314, ал.1 НПК в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство наказаното лице може да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права, което не е било сторено.

С оглед на установените по - горе факти и въз основа на резултатите от извършеното лабораторно изследване (Протокол № III - 181/16.10.2019г. БНТЛ - ОД на МВР - В. Търново), което установява по категоричен и достоверен начин конкретната концентрация на алкохол в кръвта, съдът приема, за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1, пр. 1 от ЗДВП. На 06.10.2019г., около 06.05ч., в гр. В. Търново, на бул. "България" в района на дом № 70, в посока на "ЗПВ - гр. София", П.Б. управлявал л.а "Ауди", модел - "А-4", с рег. №********, след употреба на алкохоли с концентрация на алкохол в кръвта от 0,78 промила, установено, съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. чрез извършеното лабораторно изследване (Протокол № III - 181/16.10.2019г. на БНТЛ - ОД на МВР - В. Търново).

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина – пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС, след употреба на алкохол, но независимо от това е управлявал същия, с което е целял настъпването на обществено опасните последици.

Настоящият състав приема, че по отношение на извършеното деяние не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение е свързано пряко и непосредствено с осигуряването на безопасностни условия за движение на водачите и на останалите участници в движението. При това извършеното нарушение по съществен начин засяга и застрашава обществените отношения, като среща широк, отрицателен, административен и обществен отзвук, с оглед на големия обем на деяния от този вид. На следващо място се касае за извършител, който е санкциониран и за други нарушения на правилата за движение .

За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, какъвто не е настоящия случай. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

Съгласно разпоредбата на чл. 174 ал. 1, т.1 от ЗДвП за извършеното нарушение е предвидено наказание - глоба в размер от 500 лв., както и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

С обжалваното НП на нарушителя е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв., като е постановено и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца. Посочените наказания са определени в предвидения размер, предвиден в закона за извършеното нарушение, което обективира извод, че същите са съобразени с разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН и не са налице основания за изменение на обжалваното НП.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно. Не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски ,  з а явяване на свидетел  в размер  на 11 лв.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1275-002148/28.10.19г., издадено от началник група на сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново, с което на П.Б., ЛНЧ **********,***, за извършено нарушение, на 06.10.2019г., около 06.05ч., в гр. В. Търново, по чл. 5 ал. 3, т. 1 от ЗДВП и на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДВП е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 (петстотин) лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 (шест) месеца.

ОСЪЖДА П.Б., ЛНЧ **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - В. Търново, направените по делото разноски в размер на 11,лв., както и на 5 лв., в случай на служебно издаване на изхпълителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: