Присъда по дело №5/2022 на Районен съд - Севлиево

Срещу подсъдимата В.И.Е. от гр. Севлиево е предявено обвинение по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Предадена е на съд за това, че в периода от началото на месец март 2021 година
до края на месец септември 2021 година, след като е осъдена с Решение № 260075 от
11.12.2020 година по гр.д. № 815/2020 година по описа на Севлиевски районен съд,
влязло в сила на 15.02.2021 година, да издържа свои низходящи – малолетните си деца
С.Б.Е. и И.Б.Е., като им заплаща чрез техния баща и законен представител Б.Б.Е.
ежемесечна издръжка в размер по 175,00 лева за детето С.Б.Е. и по 170,00 лева за
детето И.Б.Е., съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно седем месечни вноски за детето С.Б.Е. в общ размер на
1225,00 лева и седем месечни вноски за детето И.Б.Е. в размер на 1190,00 лева, или не
платила общо издръжка в размер на 2415,00 лева за двете деца.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
От обясненията на подс. Е., показанията на разпитаните свидетели и останалите
доказателства, събрани в хода на ДП и по време на съдебното следствие се установи
следната фактическа обстановка:
В периода 2011г. – 2020г. подсъдимата В.И.Е. и свидетелят Б.Б.Е. живели на
семейни начала. От съвместното им съжителство имали две деца – С.Б.Е. – роден на
***. и И.Б.Е. – родена на ***. в град Севлиево. През 2020г. подс. Е. и св. Е. се
разделили, като грижите за двете деца поел бащата. Съгласно Решение №
260075/11.12.2020 г. по гражданско дело № 815/2020 г. по описа на Районен съд –
Севлиево, влязло в сила на 15.02.2021 г, упражняването на родителските права по
отношение на децата – С.Б.Е. и И.Б.Е. било предоставено на бащата – св. Б. Е..
Подсъдимата Е. била осъдена да заплаща на детето си С.Б.Е., чрез неговия баща и
законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 175 лева, а на детето И.Б.Е.,
чрез неговия баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 170 лева,
начиная от 12.08.2020г. Местоживеенето на двете деца – С. и И. и на техния баща и
законен представител – св. Е. било в град Севлиево, ул. „***“ № 7, където именно се
дължало и плащането на издръжката.
Тъй като подсъдимата не плащала присъдената издръжка, по молба на св. Е. бил
издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство по изпълнително
дело № 20217340400394 по описа на Частен съдебен изпълнител З.В., рег. № 734, с
район на действие района на Габровски окръжен съд, с длъжник – подс. В.И.Е. и
предмет – посоченото задължение за издръжка. Видно от справка изх. №
10365/07.09.2021г. на ЧСИ В., по изпълнително дело № 20217340400394 не са
постъпвали суми от принудително изпълнение.
В периода от началото на месец март 2021г. до края на месец септември 2021г.
подсъдимата Е. не изпълнила задължението си за заплащане на ежемесечна издръжка
на детето си С.Б.Е., чрез неговия баща и законен представител – свидетеля Е., в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски, или общо
задължение за издръжка в размер от 1225,00 лв. В същия период от време от началото
на месец март 2021г. до края на месец септември 2021г подс. Е. не изпълнила
задължението си за заплащане на ежемесечна издръжка на детето си И.Б.Е., чрез
нейния баща и законен представител – свидетеля Е., в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски, или общо задължение за издръжка в размер
на 1190,00 лв.
През посочения период подсъдимата В.И.Е. била работоспособна и не е имала
1

обективни пречки да не дава дължимата на децата си издръжка. Видно от справка изх.
№ 9443-1/28.07.2021г. на ТД НАП – Велико Търново в посочения период от време
същата е работила по трудово правоотношение. Освен това Е. е подала декларация по
ЗМДТ, от която е видно, че е декларирала, че притежава недвижимо имущество.
Подсъдимата Е. се яви в съдебно заседание и заяви, че признава вината си, но
обясни, че е била подведена от майка за неплащането на издръжката за двете деца,
тъй като след влизане в сила на съдебното решение, с което е била осъдена да плаща
издръжка на децата си, Е. се разбрала с майка си тя да плаща издръжката за децата,
като в замяна на това подсъдимата ще прехвърли собствеността върху притежавания
от нея апартамент на двете си деца. Едва след образуването на гражданско дело за
оспорване на собствеността върху посочения по – горе апартамент, подсъдимата
разбрала, че майка не е плащала издръжката за децата , тъй като се притеснявала, че
ако я плаща ще се вдигне наложената върху апартамента възбрана, и подсъдимата
щяла да го продаде. Е. заяви пред съда, че след постановяване на решението била
тръгнала по лош път и не отрече, че не е полагала никакви грижи за децата си.
Същевременно заяви, че е живяла три месеца във Франция, след което започнала
работа в село Дамяново, община Севлиево, но я напуснала. Сега предстои отново да
започне работа.
В хода на производството бе разпитан свид. Б. Е.. Същият заяви, че след като
упражняването на родителските права върху двете деца е било предоставено на него,
майка им – подсъдимата Е. се е дезинтересирала напълно от децата, като нито ги е
виждала, нито е полагала каквито и да било грижи за тях, както и не е плащала
дължимата се ежемесечна издръжка. Е. каза, че два дни преди заседанието Е. му била
превела сумата от 690 лева. Свидетелят обясни също така, че при полагането на грижи
за отглеждането на децата много му е помагала майката на подсъдимата – свид. С. Е.,
при която децата често оставали.
Този факт беше потвърден и от самата С. Е., която заяви, че често гледа децата и
помага на баща им в отглеждането им. Тя не отрече казаното от дъщеря , че са имали
уговорка с подсъдимата да плаща издръжката на децата в замяна на прехвърляне на
собствеността върху притежавания от нея апартамент на децата. Свидетелката
потвърди изнесеното от подсъдимата, че действително не е плащала издръжката, тъй
като се опасявала, че ако направи това, ще вдигнат възбраната върху апартамента и
дъщеря ѝ, която тогава била тръгнала по лош път, щяла да го продаде.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства съдът прави
следните правни изводи: по делото безспорно се установи според съда, че след като е
осъдена с влязло в сила решение да заплаща ежемесечна издръжка за децата си С.Б.Е. и
И.Б.Е., чрез техния баща и законен представител Б.Б.Е. ежемесечна издръжка в размер
по 175,00 лева за детето С.Б.Е. и по 170,00 лева за детето И.Б.Е., подсъдимата Е. не е
изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно
седем месечни вноски за детето С.Б.Е. в общ размер на 1225,00 лева и седем месечни
вноски за детето И.Б.Е. в размер на 1190,00 лева, или не платила общо издръжка в
размер на 2415,00 лева за двете деца. Безспорно е също така, че през този период от
време тя е бил работоспособна и не е имала обективни пречки да не се издължава. По
делото са налице данни, че през инкриминирания период подсъдимата е работила на
трудов договор и е получавала възнаграждение за работата си, както и това, че
притежава апартамент в гр. Севлиево. Възражението на подсъдимата, изразено чрез
процесуалния представител, че деянието не е извършено умишлено, съдът намира за
несъстоятелно, тъй като задължението за плащане на издръжката е на подсъдимата и
2

всякакви уговорки за плащането от друго лице, в случая майка , са ирелевантни в
случая. Същата е имала многократно възможност да осъществява контакти както с
децата си, така и с майка си и бащата на децата си, и е могла да разбере какво е тяхното
състояние и дали им е плащана издръжката, но същата не е направила това. Нещо
повече – за един значителен период от време тя изобщо не се е интересувала от децата
си и не ги е виждала.
След преценка на гореизложеното, съдът счита за установено и доказано по един
безспорен и положителен начин, че подс. в. Е., след като че в периода от началото на
месец март 2021 година до края на месец септември 2021 година, след като е осъдена с
Решение № 260075 от 11.12.2020 година по гр.д. № 815/2020 година по описа на
Севлиевски районен съд, влязло в сила на 15.02.2021 година, да издържа свои
низходящи – малолетните си деца С.Б.Е. и И.Б.Е., като им заплаща чрез техния баща и
законен представител Б.Б.Е. ежемесечна издръжка в размер по 175,00 лева за детето
С.Б.Е. и по 170,00 лева за детето И.Б.Е., съзнателно не изпълнила това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно седем месечни вноски за детето
С.Б.Е. в общ размер на 1225,00 лева и седем месечни вноски за детето И.Б.Е. в размер
на 1190,00 лева, или не платила общо издръжка в размер на 2415,00 лева за двете деца,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Деянието е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като Е. е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. в. Е. за извършеното от
него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деянието и
подсъдимата, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Извършеното от подс. Е. деяние не е тежко престъпление по смисъла на НК, но е
с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на
извършване на подобен род престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът взима предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, съдействието за
разкриване обективната истина по делото, както в хода на досъдебното производство,
така и по време на съдебното следствие, и факта, че макар и два дни преди датата на
съдебното заседание е заплатила малка част от дължимата се издръжка на децата в
размер на 690,00 лева. Отегчаващо вината обстоятелство е дългия период от време, в
който не е била плащана издръжката. При съвкупната преценка на тези обстоятелства,
съдът намира, че е обществено оправдано и целесъобразно на подс. Е. да се определи
наказание по текста на обвинението, поради което и съобразявайки разпоредбата на чл.
54 от НК, съдът наложи наказание ПРОБАЦИЯ,включващо пробационните мерки по
чл.42а ал.2 т.т. 1 и 2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и
подписване пред пробационния служител два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36
от НК.
Разноски по делото не са правени.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
3

Номер на акта:	30
Дата:	2 юни 2022 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия:	Гергана Николаева Божилова

Дело:	20224230200005
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 януари 2022 г.

Присъда по дело №5/2022 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите