РЕШЕНИЕ
№ 701
Стара
Загора, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд
– VIII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно
дело № 696 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).
Образувано
е по жалба от Ю.С., гражданка на Украйна с
настоящ адрес в гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника й адв. П.Ж., против
Заповед № ЗСПД/Д-СТ/13058 от 18.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Стара Загора, с която е отказано отпускане на месечна помощ за
дете по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
заповедта, като издадена при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди
се, че не са спазени разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето и
чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ),
които предвиждат социално подпомагане за лица, получили временна закрила. Поддържа
се, че детето на жабоподателката попада в обхвата на закрила по международния
договор. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и връщане на делото
като преписка на административния орган за ново произнасяне със задължителни
указания по прилагането на материалния закон.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора, чрез процесуалния
си представител – ст. юрисконсулт с. Т., оспорва жалбата като неоснователна и
моли оспорената заповед да бъде потвърдена, като издадена от компетентен орган
в кръга на правомощията му и при спазване на материалноправните предпоставки по
чл. 3 от ЗСПД.
Съдът, като обсъди събраните доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е инициирано от жалбоподателката Ю.С.
с подадено Заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-СТ/13058 от
13.10.2023 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в
първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД относно детето й М.И. С..
Приложено е удостоверение № 84 от 12.10.2023 г. от Шесто основно училище „Свети
Никола“ гр. Стара Загора, че М.И. С. е записана в първи клас за учебната
2023/2024 година, както и регистрационна карта на чужденец с предоставена
временна закрила № ********* за жалбоподателката Ю.С..
С
обжалваната Заповед № ЗСПД/Д-СТ/13058 от 18.10.2023
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Стара
Загора на Ю.С. е отказано отпускане на исканата
еднократна помощ за детето М. С. на основание чл. 3, т. 3 и 5 от ЗСПД, тъй като
семейството няма статут на постоянно пребиваващи, а между Република България (РБ) и
Украйна няма сключен международен договор за отпускане на помощи.
Заповед № ЗСПД/Д-СТ/13058 от 18.10.2023 г. на директора на ДСП
Стара Загора е връчена на Ю.С. срещу
подпис на 25.10.2023 г., а жалбата против нея е подадена по „Български пощи“ АД
на 08.11.2023 г.
При така
установената фактическа обстановка, като обсъди оплакванията в жалбата, доводите
и становищата на страните, съдът приема
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок, считано от съобщаване на заповедта на адресата, от надлежна
страна, за която оспореният индивидуален административен акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената
№ ЗСПД/Д-СТ/13058 от 18.10.2023 г. на директора
на ДСП Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган при условията на заместване (директорът
на ДСП е
бил в платен отпуск през периода 18-23.10.2023 г. съгласно Заповед №
ЧР-7155-604 от 04.10.2023 г. на главния секретар на Агенцията, като през този
период съгласно негова Заповед № 2406-РД01-0524 от 16.11.2021 г. е бил
заместван от подписалия заповедта началник отдел „СЗ“ в ДСП Стара Загора), в
предписаната от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон.
В нормата на чл. 3 от ЗСПД
е очертан кръгът от лица, които имат право на семейни помощи за деца, а именно:
1. бременните жени – български граждани; 2. семействата на българските граждани
– за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от
родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които
отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства –
за децата, настанени по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето (ЗЗД); 5.
бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които
постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на
такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който РБ
е страна.
Съгласно
чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на
семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или
продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се
отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната
година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за
отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗД.
Жалбоподателката
е чужденка с предоставена временна закрила в РБ и отглежда детето си М. в
семейна среда. По тези обстоятелства няма спор между страните.
Според чл. 47 от Конституцията на РБ (КРБ) отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от
държавата, а в чл. 51, ал. 1 е прогласено правото на гражданите на социално
подпомагане. Съгласно чл. 26, ал. 2
от КРБ, които пребивават в РБ, имат всички права по нея с
изключение на правата, за които Конституцията и
законите изискват българско гражданство. От своя страна ЗУБ определя
условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на РБ,
както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон (изм. –
ДВ, бр. 52 от 2007 г.) изрично е предвидено, че
чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.
Действително семейството на жалбоподателката не попада в нито една
от изброените от ЗСПД хипотези на правоимащи лица, но има право на еднократна
помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето М. по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ с
оглед на правилата на международните договори, по които РБ е страна.
В чл. 27, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето
(ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от
03.07.1991 г.) е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията
признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на
неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3,
че държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в
рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да
подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това
право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за
подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.
Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право, което
при необходимост подлежи на материално подпомагане.
От друга страна, в процесния случай трябва да бъде съобразена Директива 2001/55/ЕО на
Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на
временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за
поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на
такива лица и понасяне на последиците от този прием. В чл. 13, пар. 2 от
Директивата е разписано задължение за държавите-членки да създадат разпоредби
за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна
закрила. Разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на
Съвета са въведени в националното законодателство със ЗУБ – § 1а от ПЗР на
закона (нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.). Следователно нормата на чл. 39, ал. 1, т.
4 от този закон гарантира правото на жалбоподателката да получи и помощта по
чл. 10а от ЗСПД, доколкото този вид помощ е част от каталога социални помощи в
действащото българското право и не е изрично изключена от подпомагането на
лицата с предоставена временна закрила.
Цитираната по-горе нормативна уредба означава, че постановяването на отказ за изплащане на
еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД с аргумент, че семейството е на
чужди граждани, които нямат статут на постоянно пребиваващи в страната и
получаването на такава помощ не е предвидено в международен договор, по който РБ
е страна, е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с
целта на закона да бъдат подпомогнати семействата при отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата,
полагащи грижи за тях.
По тези съображения съдът намира оспорения административен акт за
незаконосъобразен. След отмяната му на основание чл. 173, ал.
2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-СТ/13058 от 13.10.2023 г.
за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и
четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, подадено от Ю. С. С. относно детето й М.И. С.,
при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуването и
прилагането на закона, като се определи срок за това.
Водим от тези мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.С., гражданка на Украйна с настоящ
адрес в гр. Стара Загора, Заповед №
ЗСПД/Д-СТ/13058 от 18.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Стара Загора, като
незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА преписката на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора за ново произнасяне по Заявление-декларация вх.
№ ЗСПД/Д-СТ/13058 от 13.10.2023 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици,
записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, подадено от Ю.
С. С. относно детето й М.И. С., при спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Стара Загора 7-дневен срок за произнасяне, считано от
датата на съобщаване на решението чрез получаване на препис от него.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: