Решение по дело №2331/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260280
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 24 април 2021 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20191100902331
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ……….17.02.

              Година 2021

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на двадесет и седми януари

Година 2021

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      Весела Станчева                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 2331 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са искове по чл. 55 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „Ю.2.” ООД, представляван от адв. И.М. от САК твърди да е възложил на ответника „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД проучване за възможността за продажба на ППР тръби за вътрешен водопровод на марката HP Trend и канализационни тръби и фитинги на марката Пайп индустриал България на руския пазар и за осъществяване на контакти на ищеца с руски производители на стоманени тръби и фитинги от чугун. Страните договорили консултацията да бъде извършена до 29.06.2018 г. Ищецът предплатил сумата от 30 000 евро като възнаграждение. Ответникът не изпълнил задълженията си, а ищецът няма интерес от изпълнение понастоящем, поради което с исковата молба ищецът разваля договора. Страните договорили и неустойка в размер на 30 000 евро в случай на неизпълнение на задълженията на ответника в срок до 31.07.2018 г. Иска се ответникът да бъде осъден да върне платената като възнаграждение сума и да заплати част от договорената неустойка от 30 000 евро в размер на 10 000 евро. Претендират се законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и разноските в производството.

В отговор по исковата молба ответникът „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД, представляван от адв. М.Я., оспорва иска с довод, че ищецът не е доказал твърдяното пълно неизпълнение, а ответникът е изпълнил ангажимента и в момента водят преговори за сключване на споразумение в духа на добрите търговски практики. Сочи се ищецът да е в пълно неизпълнение. Оспорва се ответникът да е дал повод за завеждане на иска, а евентуално се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ангажирания от ищеца адвокат.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. М., поддържа исковете.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, а в депозирани по делото писмени бележки на адв. Я. заявява, че поддържа заявеното с отговора.

            Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на1 събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:

            Не се оспорва, а и представеният от ищеца договор позволява еднозначен извод за постигнато между страните съгласие, че ищецът възлага на ответника да проучи възможността за продажба на ППР тръби за вътрешен водопровод на марката HP Trend и канализационни тръби и фитинги на марката Пайп индустриал България на руския пазар и да осъществи на контакти на ищеца с руски производители на стоманени тръби, тръби и фитинги от чугун. Посочено е, че консултацията следва да бъде завършена и предадена в срок до 29.06.2018 г. като ответникът следва да представи  писмен доклад с конкретни фирми, потенциални клиенти и доставчици на описаните продукти. Ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 30 000 евро. Договорено е, че ако ответникът не изготви и предаде консултацията до 31.07.2018 г. дължи неустойка за неизпълнение в размер на 30 000 евро.

            На 05.04.2018 г. е наредено плащане на сумата 30 000 евро по указана банкова сметка *** „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД като по делото не е оспорено получаването й, на какъвто извод навежда и представената нотификация.

           

При така установеното от правна страна съдът намира следното.

 

По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД

Законът не допуска безпричинно разместване на имуществени блага, поради което задължава лицето, получило облага да я върне, когато причината за получаването й е отпаднала. Ищецът свързва претенцията си за връщане на даденото с упражнено от него право да развали сключения договор. Ето защо в негова тежест е да докаже получена от ответника сума и обстоятелство, обуславящо едностранно прекратяване на правната връзка.

Доказателствата позволяват еднозначен извод за сключен между страните договор за услуга, по силата на който ответникът се е задължил да проучи чуждестранен пазар на указани в договора стоки. Ответникът не въвежда в процеса твърдение да е изпълнил обещаното. Неясно

Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна по съдебно предявен спор дължи да докаже обстоятелствата, на които основава тезата си в процеса. Липсващото твърдение за изпълнение сочи на отсъствие на спор досежно този съществен за отношението между страните факт. Както бе посочено вече претенцията за връщане на дадено ангажира ответника да противопостави конкретна причина да задържи полученото. При положение, че ответникът не се позовава на такова ползващо го обстоятелство, няма основание ищецът да доказва, че то не съществува. С други думи, доказателствената тежест произтича от застъпена теза, очертаваща защитим интерес за страната според приложимото към правоотношението им правило. Ето защо липсващото твърдение за изпълнение на обещаното позволява еднозначен извод за неизпълнение на договорно поетото задължение.

Неизпълненото обещание овластява кредитора да прекрати правната връзка като развали договора. Този резултат настъпва с обективирано изявление за разваляне на договора, достигнало до насрещната страна в правоотношението. Изявление с това съдържание се установява в самата искова молба. Страните са договорили срок за изпълнение, съблюдаването на който изрично е скрепено със санкция. Това обстоятелство позволява еднозначен извод за заявен от ищеца интерес да получи изпълнението в договорения срок. В процеса нито се твърди, нито се установява актуален интерес у ищеца към реалното изпълнение на обещаното и след договорения срок. Ето защо и с факта на получения препис от исковата молба – обстоятелство, настъпило в хода на процеса и подлежащо на зачитане по силата на чл. 235 ал. 3 ГПК, договорът между страните е развален.

Предметът на договора предполага еднократна престация, поради което развалянето му по силата на чл. 88 ал. 1 ЗЗД има обратно действие – всяка страна дължи да върне на другата полученото по договора. Именно тези последици претендира ищеца и поради осъществяване на предписаните от закона предпоставки за възникване на вземането му, предявеният на това основание иск следва да бъде уважен.

 

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД

Законът овластява страните по договор да определят отнапред механизъм за обезвреда в случай на неизпълнение. Понеже вземането се опира на съгласувана воля, то и клаузата следва еднозначно да определя и обстоятелствата, при които възниква. Клаузата на чл. 8 ал. 2 от договора не придава значение на неизпълнението, а на обстоятелството, че обещаното не е престирано в договорения срок – 31.07.2018 г. Клаузата не позволява извод, че договорката цели да покрие вредите от липсващото изпълнение при развален договор. Предпочитанието на кредитора да развали договора го лишава от възможността да изисква удовлетворяване на заявения с договора интерес, какъвто несъмнено е получаването на обещаната информация в договорения срок.

От друга страна, както отчита и процесуалният представител на ищеца клаузата за неустойка отстоява три кумулативно утвърдени функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Дори хипотетично да се приеме, че клаузата визира и пълното неизпълнение като самостоятелно основание за начисляване на договорената неустойка, клаузата е лишена от регулативен потенциал поради противоречието й с добрите нрави. Институтът на неустойката е отклонение от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, изискващ съответствие между претърпяна вреда и получено обезщетение. Превишението на обезщетението спрямо реално претърпяната вреда е следствие на придадените на неустойката обезпечителна (стимулираща) и санкционна функция. Утвърдената съдебна практика обаче обуславя приложението тежестта на тези критерии при остойностяване на обезщетението от съблюдаването на добрите нрави. Размерът на договорената неустойка се припокрива със стойността на сключения договор. Същевременно предметът на договора – да бъде предоставена информация, не предполага предвидима възможност за пропуснати сделки в резултат на неизпълнението, за да обосноват разумно предполагаема вреда за ищеца, която от своя страна да оправдава размера на неустойката. Сама по себе си санкционната функция не е в състояние да обоснове легитимност на договорения размер на неустойката. Това на собствено основание определя клаузата на чл. 8 ал. 2 от договора като противоречаща на добрите нрави.

По изложените съображения така предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

            По разноските

            При установения изход от спора ответникът дължи да възмезди ищеца за направените разноски за защита на необосновано от правна гледна точка провокираното съдебно производство. Настоящият състав приема, че възникналото в хода на съдебното производство основание да бъде търсена исковата сума изключва повода за завеждане на делото. Не се установява обаче кумулативно предписаната предпоставка, освобождаваща ответника от принципно възложената в негова тежест отговорност за разноските, направени за защита на накърнено право – признание на предявения иск (чл. 78 ал. 2 ГПК). Ето защо в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани по делото разноски – дължима държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ******с адрес *** да заплати на „Ю.2.“ ООД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, р-н „Изгрев“, кв. „Дианабад“, ул. „******както следва:

1.      на основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД сумата от 30000 евро – дадена сума по развален договор от 02.04.2018 г.;

2.      на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 4544,50 лв. – разноски пред Софийски градски съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.2.“ ООД, ЕИК ******срещу „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ******иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 10000 евро – част от цяло вземане за неустойка по чл. 8 ал. 2 от договор от 02.04.2018 г. с пълен размер от 30 000 евро.

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                    СЪДИЯ: