№ 25
гр. Ловеч , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500049 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.108,вр.с чл.79 от ЗС.
С Решение № 260119/23.12.2020г.,пост.по гр.д.№588/2020г. РС-Троян е признал
на основание чл.108 от ЗС за установено по отношение на ответниците Т. И. Н. с ЕГН
**********, адрес ****** и Х. Н. Н. с ЕГН **********,адрес *****, че Т. Б. Т. с ЕГН
**********, адрес *****, е собственик на следния недвижим имот - 1/4 ид. част от Поземлен
имот с идентификатор ***** по КККР на гр.Троян, намиращ се в гр.Троян,ул.„Димитър
Гимиджийски" №15 (по КККР - № 13), целият с площ от 430 кв. м, урбанизирана територия,
заедно с цялата сграда с идентификатор *****.4 - друг вид сграда за обитаване с площ от 39
кв.м. и е осъдил ответниците да предадат на ищеца владението върху описания имот. На
основание чл.537,ал.2 от ГПК съдът е отменил Нотариален акт №101,т.IV, н.д.№ 613 от 2019
г. на Нотариус Б.К.,с per. № 337 в НК и район на действие РС-Троян. Ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца направените разноски в размер на 718,50лв.
Постъпила е жалба от Т. И. Н. и Х. Н. Н.-двамата от гр.Троян, чрез адв.К. Д.-АК-
1
Ловеч, срещу решението. Считат, че е неправилно, постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила и необосновано. Твърдят, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото. С Определение от
30.10.2020г. е представил на страните проект за доклад, с който след като е установил
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, е разпределил
доказателствената тежест, съобразно която ищецът следва да докаже правото си на
собственост, владението на ответниците, както че това владение се осъществява без правно
основание. Прието е,че изцяло в тежест на ищеца е да установи релевантните за предмета на
спора обстоятелства. Указания към ответниците в този смисъл липсват. Не е посочена
квалификация на твърдените права и възраженията им, съобразно правилата на
чл.146,ал.1,т.2 от ГПК. Не са дадени указания за установяване на срока на давностно
владение, за действията, с които са манифестирали владението си. Това е и основен мотив
на съда за уважаване на иска. Счита,че искът е уважен не защото ищецът е провел пълно и
главно доказване на твърдените от него факти, съобразно разпределената му
доказателствена тежест, а защото ответниците не са доказали обстоятелствата, за които
съдът е пропуснал да даде указания, съгласно императивните правила на чл.146 ГПК. Едва с
обжалваното решение съдът е приел, че разпределението на доказателствената тежест е по
правилата на чл.154 ГПК и се е позовал на TP № 11/21.03.2013г. ОСГК ВКС. Счита,че така е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и по-специално на
чл.146,ал.1,т.5 от ГПК и чл.146,ал.2 от ГПК. Допълва, че от протокола от откритото съдебно
заседание, проведено на 23.11.2020г., се вижда,че въпросът за доклада и разпределението на
доказателствената тежест изобщо не е поставян за разглеждане. Така проектът за доклад е
станал окончателен, въпреки липсата на определение в този смисъл. Счита,че така
ответниците са били лишени от възможността да научат, че за определени факти и
обстоятелства носят задължението да проведат пълно и главно доказване, евентуално да
възразят и/или да подготвят защитата си по същество, съобразявайки указанията на съда.
Това неизбежно води до нарушаване на основни принципи в гражданския процес, залегнали
в нормите на чл.7,ал.1,чл.9 и чл.10 от ГПК.
Като следващо процесуално нарушение сочи отхвърлянето на искането на
ответниците за извършване на оглед над процесния имот. Пояснява,че то е било свързано с
принципа на непосредственост и само така е могло да се установят с категоричност
извършените от ответниците подобрения в дворното място, очевидната възможност тези
подобрения да бъдат установени от всеки заинтересован, условията и състоянието на
процесната постройка, липсата на овощни дървета, за които свидетелите твърдят, че са
отглеждани от ищеца и т.н. Установяването на подобрения върху изцяло чужда сграда
(съгласно Нотариален акт № 1, том I, дело № 1/2000г.) би имало непосредствено отражение
върху изводите на съда за манифестирането на волята за своене на сградата от страна на
ответниците. От друга страна съдът е щял лично да провери достоверността на
свидетелските показания по конкретни техни твърдения и съответно да кредитира тези,
които установяват обективната исТ..
2
Заключава,че процесуалните нарушения се изразяват не само в непълния доклад
по делото, но и в създаването на пречки за доказване на факти и обстоятелства, които са от
съществено значение за правилното решаване на спора.
Като аргументи за неправилност на решението излага,че от приложените титули
за собственост се установява,че в режим на съсобственост е само земята, но не и сградата,
т.е. презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се прилага на общо основание по отношение на
спорната лятна кухня. (по арг. ТРеш. № 1/6.08 2012г.,пост. по т.д.№1 на ОСГТК ВКС).
Счита за напълно неправилни и необосновани изводите на съда, че от показанията
на ангажираните свидетели не се установява с категоричност наличието на воля за своене на
процесиите идеални части от недвижимия имот и процесната сграда, както и срокът на
упражнявано владение, действията, с които са манифестирали своето намерение, както и
дали то е явно, непрекъснато, спокойно и няма случаен характер. Твърди, че анализът на
събраните доказателства сочи на точно обратен извод. Нито един от свидетелите не твърди,
че ищецът е този, който е полагал изключителни грижи за процесния имот. Напротив,
водените от него свидетели акцентират върху грижите му за майката, както и за овощни
дървета на двора, които практически не съществуват и това е могло да се установи с
искания оглед. Въпреки това свидетелката Г. Б. споделя, че е наясно, че изграденият навес е
дело на ответниците, както и, че те не допускат ищеца до имота. Последното напълно
кореспондира с показанията на свидетелите В.Т., Р. Н. и Н.Е., които с последователни и
кореспондиращи си показания ясно посочват лицата, които са осъществявали грижата на
собственик по отношение на целия имот.
Обяснява,че извършването на ремонт на покрива, отстраняването на последиците
от наводнение, изхвърлянето на поразените от водата мебели и последващия ремонт на
пострадалите стаи в една изцяло чужда постройка, на практика се покриват с действия,
които би извършил и собственикът. Именно действията покриващи се с тези, които
обичайно би предприел и носителят на правото на собственост, константната съдебна
практика определя като владелчески, категорично доказващи волята на своене. Твърди,че от
свидетелските показания става ясно, че подобренията са извършвани в рамките на 2-3
години, тоест владението очевидно няма случаен характер, а е израз на трайно възприета
воля. Липсата на санитарен възел и други елементарни хигиенни условия, като течаща вода,
самостоятелни партиди за вода и електричество, водят до извод, че няма как ищецът да е
прекъсвал установеното владение за повече от шест месеца, като е пребивавал там, въпреки
неговите твърдения. Уредбата на прекъсването на давността е изрична и изчерпателна -
чл.116 ЗЗД вр. чл.84 ЗС. За съсобствения двор свидетелите споделят, че ответниците са
изградили навес и барбекю, при това без да е търсено мнението или съгласието на другия
съсобственик и без да се съобразяват правата му.
Акцентира,че намерението за своене на целия имот, включително лятната кухня и
дворното място, се доказва най-вече с отстраняването на ищеца, чрез смяната на ключа за
3
дворната врата. Свидетелят Е. еднозначно твърди, че ключ от сменения патрон са имали
само ответниците и той дори не е знаел, че и друго лице претендира да е собственик, до
началото на настоящия процес, въпреки, че е работил там в период от 2-3 години. Горните
действия могат да се възприемат от всяко трето лице, включително и от ищеца.
Заключава,че владението е явно и не е установено по скрит начин.
В подкрепа цитира част от мотивите на Тълкувателно решение №
1/06.08.2012г.по т.д.№ 1 ОСГТК ВКС: „Различна е хипотезата, при която правото на
собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия
имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този
случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но
като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на
праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което
изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на
целия общ имот. Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата
власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е
останал единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като свой се
предполага..." и по - нататък.... „Като изхожда от прилагането на законната презумпция на
чл.69 ЗС ППВС №6/27.12.1974г. по гр.д. №9/1974г. приема, че когато един от
съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши
подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите
съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява
изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите
съсобственици, а техен владелец"
Твърди,че именно горепосочените хипотези са налице по конкретния спор, тъй
като ответницата е правоприемник на сестрата на ищеца. По силата на осъщественото през
2008 г.дарение ( Нот.акт № 125, том V, per. № 7085, дело № 813 от 2008 година), ответницата
е станала собственик на 1/4 ид.ч. от дворното място, заедно с жилищната сграда и
едновременно с придобиването на собствеността е демонстрирала по недвусмислен начин
намерението си за своене на идеалните части от дворното място, притежание на ищеца и
собствената на последния лятна кухня, като е извършила редица ремонти и подобрения, без
да се съобразява с неговите права.
По изложените аргументи счита за необоснован, неверен и в противоречие с
доказателствата изводът на първоинстанционния съд за липса на изразена воля за своене,
манифестирана по ясен и категоричен начин по отношение на всеки заинтересован.
Обстоятелството, че ищецът има различно местоживеене и не поддържа контакт със
семейството на ответниците, не променя демонстрираната воля за своене от страна на
последните, тъй като тя е манифестирана по отношение на всички (Решение №
214/28.10.2015г. на ВКС по гр.д.№ 1919/2015г., I ГК; ).
4
За установяване на срока на упражняване на давностното владение твърди,че
съдът е допуснал процесуално нарушение с представения непълен доклад и разпределянето
на доказателствената тежест. При липса на изрично указание в тази насока, ответниците са
се задоволили да ангажират насрещни доказателства предназначени предимно да оборват
ищцовите твърдения, но не и да проведат пълно и главно доказване на определени факти.
Въпреки това при всестранното и пълно изследване на събраните доказателства се
установяват и конкретни данни за периода на владение. Позовава се на св.Г.Б.която твърди,
че Д.Д.- сестрата на ищеца, е в Испания от 2000-та година. Съпоставено с показанията на
свидетелката В. Т., че след заминаването на майката си, ответницата „се е грижела на 100 %
за всичко", ясно показва, че упражняваното владение е за срок по-дълъг от 10 години. Този
извод се подкрепя и с цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/6.08 2012 г. по т.д. №
1 ОСГТК ВКС, съобразено и с приложения по делото Нот.акт № 125, том V, per. № 7085,
дело № 813 от 2008г.
Счита за неверен и в противоречие със събраните по делото доказателства и
утвърдената съдебна практика изводът на съда за началната дата на давностно владение,
която според него не може да започне по-рано от смъртта на майката на ищеца през 2017г.
Институтът на придобивна давност е оригинерен способ за придобиване на вещни права,
като осъществилото владението лице, не се съобразява нито с правото на собственост, а още
по-малко с договорени условия и тежести по отношение на завладения имот. Отделно
съдебната практика (напр. Решение №3/25.01.2016г.по гр.д.№ 3973/2015г.на ВКС) приема,
че владението над дадена вещ, може да бъде предадено чрез т.нар. квазиправодаване, за
което не е необходим формален акт и може да стане устно, чрез конклудентни действия и
т.н. Признава,че майката на ищеца и негов праводател е запазила пожизнено правото на
владение. Свидетелите безспорно установяват, че владелчески действия от страна на
ответниците са извършени и преди смъртта й, с нейното знание и без противопоставяне.
Логично е да се приеме, че е реализирана именно горната хипотеза и особено ако се
кредитират твърденията за пълно дезинтересиране на ищеца от имота и състоянието му
преди, да бъде завладян от ответниците. Ищецът,като е придобил собствеността с тежест да
търпи владението на неговите праводатели, също е активно легитимиран да се брани, в
случай, че владението се осъществява от трето/и лице/а, като титуляр на абсолютното право
на собственост. Счита,че от събраните доказателства не се установяват активни негови
действия в тази насока.
Допълва,че при формиране на решаващата си воля съдът не е обсъдил в
съвкупност свидетелските показания и при наличие на противоречие да мотивира коя група
свидетели кредитира и защо (в този смисъл Решение №70 от 30.11.1980г. по гр.д.№65/1980г.
на ОСГК на ВС; Решение №24 от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. по описа на ВКС,1 го)
Извън обхвата на мотивите са и другите събрани писмени доказателства, от които е видно,
че ищецът няма самостоятелни партиди за ток и вода, както и наличието на неплатени
местни данъци. Твърди,че от това се следва, както очевидната недостоверност на
5
показанията на водените от него свидетели, така и очевидния факт, че имотът не е в
състояние да се ползва като самостоятелно жилище, поради което се ползва като помощно
помещение от ответниците.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение,като
неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства, задължителната тълкувателна практика и с императивните процесуални
правила.Молят да се отхвърли предявеният иск. Претендират присъждане на съдебните
разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор от въззиваемия Т. Б. Т.,чрез адв.Н.-
ЛАК. Моли да постановите решение,с което се отхвърли жалбата, като неоснователна и му
се присъдят разноските за въззивната инстанция. Счита,че съдът е направил точна правна
квалификация, правилно е преценил събраните доказателства и е постановил
законосъобразно решение. Не споделя твърдението за допуснати процесуални нарушения
във връзка с представения доклад. Счита,че съдът е изяснил предмета на спора и посочил
твърдените от страните факти и обстоятелства и направените доказателствени искания.
Страните не са възразили по доклада. Счита,че само когато твърденията в исковата молба и
отговора са неясни или за определен твърдян факт не се сочат доказателства, съдът е длъжен
да укаже това обстоятелство на страната. Не е допустимо съдът да подпомага едната или
другата страна по спора, като й посочва пропуските й. Съгл.чл.154 ТПК всяка от страните е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Сочи, че предметът на спора е ясен- ищецът твърди че е собственик и не е
изгубил собствеността си, а ответниците,че са придобили тази част от имота по давност.
Такива са и твърденията в исковата молба и отговора. При положителен установителен или
осъдителен иск тежестта на доказване е изцяло за ищеца,като се позовава на съдебна
практика(Решение №107а/от 25.05.2011г. по гр. д. № 1297/2010г. ВКС). Страната, която
оспорва констативния нотариален акт за собственост по давност, носи доказателствена
тежест да обори изводите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При
действието на презумпцията по чл.69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи
вещта за себе си, то в тежест на оспорващата страна е да докаже липсата на намерение за
своене. Също съгл.Решение №181/07.10.2016г. по гр.д.№4988/2014г. на ВКС в тежест на
ищеца е да установи, че е собственик на вещта, както и че ответникът упражнява
фактическата власт върху тази вещ към момента на предявяване на иска. Ответникът носи
доказателствената тежест да установи, че е налице противопоставимо на ищеца основание за
осъществяване на фактическата власт върху вещта или че в хода на производството е предал
владението на ищеца. В случая обстоятелството че е налице правно основание да владее
вещта (нот.акт по обстоятелствена проверка), е заявено от ответника в отговора на исковата
молба, такова твърдение има и от ищеца, поради което това обстоятелство е безспорно и
няма какво да се указва на ответника.
6
В Решение №43/12.02.2013г. по гр.д.№784/2012г. на ВКС се приема, че е налице
процесуално нарушение даването на указания на ответника в твърдения в жалбата смисъл :
„С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, неправилно е и като
такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което е прието, че въпреки
наличието на издаден в полза на праводателя на ответника констативен нотариален акт за
собственост № 9 от 11.01.2006г., в тежест на ответника е било да представи доказателства
затова, че към момента на издаване на този констативен нотариален акт праводателят му е
владял спорния имот в продължение на повече от 10 години и съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС го
е придобил по давност.“
Съдът е длъжен да даде указания за кои от твърдените факти страните не сочат
доказателства и в случая не е налице такъв пропуск.
Не споделя твърдението за пропуск на съда с отхвърляне на искането за оглед на
имота. Сочените подобрения са извън предмета на спора. Касае се за изграждане на барбекю
и навес пред лятната кухня. Като собственик на ¾ ид.ч. от дворното място ответницата има
право да управлява имота и прави подобрения в двора, но това не е достатъчно да докаже че
е завладяла и останалите идеални части или чужди сгради. Сочи,че основната цел на
искането за оглед е било да се докаже, че лятната кухня е необитаема. Това няма как да не е
така, след като ответницата в началото на миналото лято е изхвърлила и дала на роми
всичкия багаж на ищеца от пристройката. Самият факт, че лятната кухня е необитаема към
датата на разглеждане на делото, определя като факт в полза на ищеца,т.к. доказва че
ответницата не е завладяла тази сграда, не я е обзавела със свой багаж и не я ползвала.
Счита за правилен извода на съда, че от представените от ответника гласни
доказателства не се установява намерението за своене, 10г.срок на владение и то да е явно
спокойно и непрекъснато. Не се установява ответницата да е завладяла лятната кухня и да е
отстранила ищеца от владението на дворното място. Отстраняването от постройката е
станало началото на лятото 2020г., чрез опразване на помещението, изхвърляне на багажа на
ищеца без да бъде уведомен, но скрит начин.
Счита, че съдът правилно е преценил гласните доказателства. Обяснява, че двама
от водените от ищеца свидетели са без роднински връзки, съседи на имота и с преки и
постоянни наблюдения на имота.Третата свидетелка е братовчедка и на двете страни, и не
може да бъде обвинена в пристрастност. От свидетелите на ответницата-св.Т. е имала
инцидентни посещения в имота, когато майка й си е идвала от Испания, а това е максимум
1-2 пъти годишно, не живее в съседство. Св.Н. е майка съпруга на ответницата и
заинтересовано лице. В лятната кухня е влизала когато дядото е починал - а това е 2000г.
Определя като несъстоятелно твърдението, че е имало наводнение и това е
причината да се изхвърлят мебелите. Отрича да е имало такова събитие, а това твърдение се
ползва за оправдаване на самоуправни действия. Твърди се, че наводнението е било през
7
2011г.(което не се установява с други доказателства), а е учудващо защо „наводнените и
негодни" мебели са изхвърлени чак 2020г.
Твърди, че не са доказани извършени от ответницата ремонти в процесната
постройка. Смяната на няколко спукани цигли (ако е имало такава смяна) , не сочи към
владение. Акцентира също,че постройката е прехвърлена на ищеца от майката, като тя си е
запазила правото на ползване, а до 2017г.тя е живяла в имота и е ползвала лятната кухня.
На следващо място сочи,че описаните ремонти с продължителност от „2-3
години" и не установяват давностно владение. Св.Е. сочи че е сменял патрона на дворната
порта, но не сочи кога е станало това. Не се обясни причината за подмяната-именно с цел да
не се допускат в имота други лица, вкл.ищецът. Обяснява,че всеки патрон има три ключа и
не е установено дали всичките са били в ответницата и дали не ги е давала и на други лица-
вкл.и баба й, живяла там до 2017г.
Счита, че не е подкрепено е с доказателства твърдението, че ответницата
упражнявала самостоятелно владение и приживе на майката на ищеца, „с нейно знание и без
противопоставяне". Ответницата има друго жилище, където живее постоянно със
семейството си и посещенията й в процесния имот едва ли са по-чести от тези на ищеца.
Обяснява,че от правна гледна точка спрямо постройката е налице собственик
(ищецът) и ползвател(майката на ищеца), като и двамата имат владелчески права-майката-
лично, а ищеца -лично или чрез ползвателя. В конкретния случай, за да може трето лице да
придобие права, то трябва да отстрани от владение и собственика, и ползвателя, каквито
действия счита,че не са налице.
Приема за неотносими доводите дали има или не отделна партида за ток и вода на
лятната кухня. Това няма отношение към правото на собственост, този имот е
индивидуализиран, заснет кадастрално и има съответен идентификатор.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците им, които
поддържат заявените позиции. Пълномощникът на въззиваемия представя писмена защита.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№588/2020г. на РС-
Троян, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в
срок и от легитимирани лица. Отговарят на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261
от ГПК и съдът ги прие за редовни. Своевременно са постъпили отговорите на въззивната
жалба и следва да се приемат.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
8
пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че ищецът Т. Б. Т. е брат на Д.Б.Д.. Последната е майка на отв.Т.Н..
Ответникът Х.Н.а е съпруг на Т.Н..
С Нотариален акт №1,т.I, по н.д.№ 1/2000г. на РС-Троян Б. Т. М. и Х.Д.М.
даряват на деца си- Т. Б. Т. и Д.Б.Д., по 1/4 ид. част от дворното място, цялото от
399кв.м.,представляващо п. П.Х,с пл.№2147,в кв.97,по регулационния план на гр.Троян,с
площ от имота от 430кв.м.,при граници на целия имот : улица,Ц.Д.,Ц.Ц.М.,Ц.П. и стадион.
Посочено е, че на Д.Д. даряват целия южен близнак, построен в този парцел,на два етажа,
със застроена площ от 50кв.м.,с мазе от 16кв.м. и целият гараж с площ от 22кв.м.,построен в
южната половина на парцела. На Т.Т. даряват още- цялата лятна кухня от 35кв.м. и цялата
стопанска постройка от 57кв.м., като и двете сгради са построени в южната половина на
парцела. Надарените следва да ползват съвместно цялата южна половина от парцела, при
условие,че дарителите си запазват правото да ползват и живеят в сградите безвъзмездно до
смъртта си.
От приложената Скица на АГКК се установява,че описаният имот е с
идентификатор *****, съгласно КККР,одобрени със Заповед РД №РД-18-11/20.04.2007г.на
ИД на АГКК. На административен адрес гр.Троян, ****№13. Придобитите от Д.Д. сгради са
с идентификатор *****.3-на 1 етаж и с площ от 20кв.м.,с предназначение за търговия и
*****.6- на 2 етажа,с предназначение –жилищна сграда-еднофамилна,със застроена площ от
50кв.м. Получените от Т.Т. сгради са с идентификатор *****.4-със застроена площ от
39кв.м.,на 1 етаж,с предназначение-друг вид сграда за обитаване и цялата стопанска
постройка(за нея не се открива идентификатор).
С Нотариален акт №125,т.V,рег.№7085,н.д.№813 от 01.10.2008г., съставен от
Нотариус с №477 в НК и район на действие РС-Троян, Д.Б.Д. и съпругът й И.И.Д. даряват
на дъщерите си Д.Д. и Т.Н.(ответник), следния недвижим имот- ¼ ид.ч. от ПИ с
идентификатор ***** по КККР на гр.Троян, заедно с двуетажна жилищна сграда (южен
близнак) с идентификатор *****.6, с мазе и гараж с идентификатор *****.3. Изрично е
вписано,че по отношение на имота е налице запазено право на ползване на Х.Д.М.(НА с
№1,т.1 от 2000г.на РС-Троян.
С Нотариален акт №101,т.IV,рег.№4664,н.д.№613 от 01.10.2019г., съставен от
Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян, ответниците Т.Н. и съпругът й
Х.Н., са признати за собственици на придобит по давностно владение имот, а именно- 1/4
9
ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Троян, намиращ се в *****
(по КККР- № 13), целият с площ от 430 кв.м., урбанизирана територия и цялата сграда с ид.
*****.4 - друг вид сграда за обитаване, с площ от 39 кв.м.
Страните не спорят,че запазилата си право на ползване на имота Х.Д.М.-майка на
ищеца и баба на отв.Т.Н., е починала през 2017г.Не се спори,че до смъртта си ползвателят е
живяла в имота.
Ищецът представя Справка от Службата по вписванията при РС-Троян от
електронната партида на имот с идентификатор *****,от която се установява,че за
задължения на Т. Б. Т., върху ¼ ид.ч.от имота са вписвани възбрани- на 18.11.2013г.- в полза
на кредитор- „Б“ДСК“ЕАД, заличена на 09.12.2019г., също и на 21.12.2018г.-в полза на
Община Троян, заличена на 23.01.2019г.В партидата е вписан и съставеният констативен
Нотариален акт №101,т.ІV,рег.№4664,д.613/2019г.в полза на ответниците.
Ищецът представя и приходна квитанция №2302/22.01.2019г., за платено от Т.Т.
задължение към Община Троян,въз основа на съставен АУ001579/16.11.2017г., местни
приходи.
Ответниците също представят приходни квитанции за платени местни данъци и
такси за процесния имот- №37155/21.04.2020г.- и с №9964/19.02.2020г.- за местен данък и
такса битови отпадъци.Представят и разписки за заплатени месечни сметки за м.юли 2020г.,
към „В и К Троян- „Стенето“ЕООД и към „ЧЕЗ Електро България“АД,с абонат Д.Д.. С
писмо с изх.№И-518/17.11.2020г.“В и К Стенето“ЕООД потвърждава,че партидата е
заведена с потребител Д.Б.Д.. Приложено е и Заявление за спиране на подаване на вода за
имот от Д.Б.Д., за периода от 10.01.2019г. до 01.05.2019г.,по отношение на процесния имот-
****.
Т. Б. Т. е представил Декларация,в която е заявил, че процесният имот в гр.Троян
„..е негов единствен жилищен имот и не е залаган като обезпечение пред банки,кредитни
институции и физически лица..“
Представя и обява за продажба на процесния имот, като твърди,че през лятото на
2020г.,чрез познат,случайно разбрал за офертата. Направил справка в Агенция по
вписванията и така разбрал за издадения констативен акт. Отишъл на место и намерил
лятната кухня опразнена,без вещи. Потърсил обяснение от отв.Т.Н., но тя отказала да говори
с него.
В подкрепа на твърденията си страните са ангажирали свидетели.
Водените от ищеца свидетели са съседи на имота. Свидетелят Д.П. обяснява, че е
била близка с майката на Т.Т.- Т.. Често си ходили на гости. Т. й е казвала,че е поделила
имота на децата си, като предната къща е дарена на дъщеря й, а задната постройка е
10
преписана на Т.. Знае,че Т. живее в гр.Пловдив, но често си е идвал докато е била жива
майка му- през седмица, помагал й е, поддържал е дръвчета в двора. Т. й е обяснявала,че
пристройката е за Т.,да има къде да приспива, когато идва, дори я е водила да й покаже как е
подредено вътре-имало две легла,не е видяла има ли тоалетна. Т. е живеела в къщата на
първия етаж до смъртта си. Дъщеря й Д. живеела в апартамент,но също идвала често при
майка си.Т. също идвала при баба си, която много й е помагала и гледала децата
й.Свидетелят не си спомня Т. да е правила ремонти в пристройката на Т..Между къщата и
пристройката имало празно пространство и там ответниците сложили маса и се събирали.
Свидетелят не е посещавала имота след смъртта на Т..Т. е бил на погребението на майка си,
след това и на помен. Свидетелят разказва, че видяла цигани да изнасят легла от
пристройката. Не е чувала Т. да е споделял,че се е отказал от дела си.
Свидетелят Г.Б. също живее наблизо и познава семейството. Била е приятелка с
баба Т. и често я посещавала в имота.Тя и споделила, че лятната кухня е за Т.,а къщата за Д..
Влизала е в лятната кухня и там имало легло,отоплителна печка,газов котлон,дюшек за
спане на земята,няма тоалетна. Свидетелят е категорична,че Т. е посещавал имота,преспивал
е там, помагал е на майка си. Със семейството си са отсядали при близките на съпругата му
в Д.,но на отиване и връщане са посещавали и къщата в Троян. Майката на ищеца е казвала
на свидетелката, че са гледали животни и са й носели месо. Т. се грижел за асмата,за
малините. Знае,че Д. е в Испания от 2000г. Двете й дъщери са идвали да наглеждат баба си,
но свидетелят смята,че по-скоро тя им е помагала - готвила им е, гледала е децата им.
Споделя,че „не се харесват“ с отв.Т.Н.. Обяснява за случай от лятото,когато била на улицата
и е видяла роми да изнасят покъщнина, според нея от лятната кухня. Не знае отв.Т.Н. да е
правила ремонти в тази сграда. Правила е в тяхната къща -изливала е бетон на първия етаж.
Свидетелят В.А. е братовчедка на Т. и Д.. Живее в гр. Ловеч. Идвала е
инцидентно в Троян след 2008г., докато майка им била жива. Братовчедка й Д. и
семейството й живеели първоначално в къщата,после се преместили в Троян,а след това в
Испания. В процесния имот били разделени- „..на бати Т. малката къщичка, а за Дида
голямата къща..“. Потвърждава,че в пристройката е имало ъглови легла. Свидетелят твърди,
че и Д. и Т. са се грижели за майка си. Не знае Т. да се е отказвал от дела си.
Свидетелите на ответниците са техни близки познати. Свидетелят В.Т. познава
семейството на Д. от години. Знае,че има брат,но го е виждала само два пъти, вторият път
било на погребението на майка им. Обяснява,че Д. полагала грижи за имота,включително и
за постройките. След като заминала за Испания отв.Т.Н. поела грижите,като направила
„..навес,..подобрения, абсолютно всичко..майстори се викаха отзад за стаите,постоянно все
нещо знам,че се е правило по двора.“. Знае,че Д. е пращала пари за тези разходи, Т. също е
давала. Бабата също се отзовавала. Д. й е споделяла,че прави ремонт на лятната
кухня.Свидетелят не е влизала в къщата,само отвън под навеса и стаите в близост.
Свидетелят Р.Н. е майка на отв.Х.Н.. Обяснява,че докато бабата е била жива сина
11
й и снаха й поддържали имота.Ходели лятото и с децата.Тяхна грижа била поддръжката на
имота.Та също е ходила и не е виждала друг освен бабата, Т. и Д.. Свидетелят помни,че са
правени ремонти в къщата,майсторът,който ремонтирал при тях,ходил и там,имало течове
от покрива,тапети лепил, правил барбекю. Свидетелят знае,че са изнасяни мебели от
пристройката,тъй като били наводнени. Не е виждала дъщерята на ищеца да гледа внуците
й.
Свидетелят Н.Е. се занимава със строителство и обяснява,че е бил ангажиран от
Т. за ремонтни дейности в къщата на ****. Работил още докато била жива бабата.
Ремонтирал къщата, покрива на навеса,на лятната кухня е кърпил с киреч и после
тапети,поправил и покрива,защото течал. Ремонтите правил в рамките на две-три години и
все бил ангажиран от Т..Не е знаел,че има и друг собственик.Докато е била жива бабата е
сменял и патрона на портата.Т. му дала ключ,за да влиза за ремонтите.
Съдът намира,че може да се кредитират показанията на свидетелите. Обясненията
им са ясни и конкретни, основават се на непосредствени впечатления и не се откриват
основания за съмнение в пристрастност. Разминаване в обясненията има главно по
отношение интензивността на ползването и грижите за имота. Това е разбираемо с оглед
ангажирането им от отделните противостоящи страни. Въпреки това не се откриват
сериозни противоречия с останалите доказателства,с оглед на което съдът ги съобразява при
произнасянето си.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с претенция по чл.108 от ЗС,вр.с чл.79 от ЗС. Ищецът твърди, че
е собственик на дарения му през 2000г. от родителите му имот-1/4 ид. ч. от дворното място
и цялата сграда с ид. *****.4- т.н.“лятна кухня“ и не е губил правата си. Оспорва тезата на
ответниците за валидно упражнено от тях давностно владение, довело до придобиване и на
неговия дял.
Ответниците твърдят,че от 2008г. упражняват самостоятелно владение върху
целия имот,като намеренията си да го придобият в изключителна собственост са заявили на
ищеца още 2008г. и той не се е противопоставил. От тогава и понастоящем упражняват
пълна власт върху имота,на което ищецът не се е противопоставял.
Съдът,като съобрази доказателствата по делото,намира,че ищецът доказва по
категоричен начин правата си на собственост,върху придобития по силата на дарение имот,
състоящ се от ¼ ид.ч.от поземления имот и сграда с идентификатор *****.4- т.н.“лятна
кухня“. Няма спор по възникването на собствеността и обема на правата му,не се оспорва и
факта,че не обитава постоянно имота.
Известно е, че неупражняването на правото на собственост само по себе си не
12
води до погиването му. Съгласно чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва ако
титулярът му се откаже от него (чл.100 от ЗС) или ако бъде придобито от друго лице.
Упражняването на правото е преценка на собственика, от него зависи от кое от
правомощията да възползва, колко и кога. Дали ще упражнява триадата от права- ползване,
владение и разпореждане, или единствено да се задоволи да защитава правото си от чуждо
посегателство, зависи единствено от него. Затова под неупражняване на право на
собственост следва да се разбира липсата на инициативност във всички посочени
правомощия.
Както се посочи- бездействието на собственика не води автоматично до погиване
на правото, но може да бъде предпоставка за придобиване от другиго. Класическата
хипотеза е придобиване в резултат на упражнено давностно владение. Съгласно чл.79 от ЗС
предпоставките за придобиване на недвижим имот са да е установено владение върху имота
за определен от закона период от време и упражняващият тази фактическа власт да се
позове на изтеклата давност. За да може да се позове на правните последици на чл.79 от ЗС
претендентът следва да установи владение, което съгласно чл.68 от ЗС се изразява в
установяване на фактическа власт и манифестиране на намерение за своене изключително за
себе си, трайно, явно, категорично. В случаите,когато съсобственик се позовава на
придобивна давност по отношение на чуждата идеална част, при спор следва да докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението
си да владее и техните идеални части за себе си. Промяната на намерението следва да е
доведено до знанието на останалите съсобственици, да е обективирано чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене.
Анализа на ангажираните по делото доказателства налагат извод,че ищецът е
защитил надлежно правото си на собственост. Макар да не живее постоянно в имота,от
разпитаните свидетели се установява единно,че не е престанал да го посещава, да се
интересува и да демонстрира правата си. Свидетелите потвърждават,че Т. е идвал често в
имота, грижел се е за насаждения- асма и малини,а притежаваната от него сграда 4 е била
пригодена за живеене и това е демонстрирано ред другите собственици, пред съседите.
Свидетелите сочат, че ищецът редовно е посещавал майка си,грижел се е за нея,а тя от своя
страна е ползвала имота,както е предвидено в дарението,но е заявявала правото на
собственост на сина си и се е съобразявала с него. След смъртта й през 2017г. Т. не е идвал
толкова често. Въпреки това не се е дезинтересирал- видно е, че е поемал
административните ангажименти към собствеността си- заплащал е дължимите местни
данъци и такси. Макар и да няма конкретно влияние върху правата му на собственик, видно
от извършените вписвания кредиторите му са се позовавали на отразеното в АВп. относно
собствеността му и са налагали възбрани върху имота за обезпечение на вземанията им-т.е.
като собственик Т. е извличал облаги от това си имущество.
Първите действия, с които явно и категорично е оспорено правото му на
собственост, са снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт през м.октомври
13
2019г. и действията по изнасяне на багажа на ищеца от лятната кухня-през лятото на 2020г.
и обявата за продажба. Срещу тях ищецът е предприел веднага действия в защита на
собствеността си- настоящата искова молба е подадена на 09.08.2020г. Или- макар да не е
ползвал преимуществено имота и да е извличал ползи от него, при установената опасност за
собствеността му, титулярът своевременно е предприел защита на правата си от действията
на лицата, които ги нарушават. Това потвърждава, че не се е дезинтересирал от
собствеността си и не желае да я загуби.
От своя страна ответниците не доказват да са упражнявали в пълнота твърдяното
давностно владение, което да доведе до придобиване и на правата на ищеца в съсобствения
им имот-идеална част от поземления имот и сграда 4. Свидетелите сочат,че ответниците
също не живеят преимуществено в имота-посещават го в почивните дни. Действително-
основно те са извършвали поддръжката- ремонти, възстановяване,но тези действия са били
съсредоточени в притежаваната от тях в изключителна собственост жилищна сграда №6.
Облагородяването на двора е част от правомощията им като съсобственици на ¼ ид.ч. от
него, заедно с ищеца и би могло да доведе до евентуални облигационни претенции към
последния. Не се доказват твърденията им за явно заявени намерения да отблъснат правата
на Т.. Действията, на които основават манифестирането на владението си, не носят
категоричността, която може да обоснове промяна в нагласата им- да владеят и неговите
части за себе си. Свидетелят Н.Е. сочи,че смяната на патрона на портата се е наложила, тъй
като се е счупила, т.е.не се доказва това да е демонстрация на намерение да се ограничи или
изцяло изключи достъпа на другия съсобственик. Вписването в партидите на електро и В и
К операторите единствено на единия съсобственик, също не е доказателство за загубване на
правата на другия. При установеното по-интензивно ползване от страна на семейството на
ответниците на собствената им част от имота, по-лесно и обяснимо от практична гледна
точка, е те да бъдат вписани като титуляри и съотв.лице за връзка с операторите. По
отношение на административните им ангажименти към общината се установява,че са
плащани отделно от съсобствениците(та дори и със забава от страна на ищеца).
Съществено обстоятелство, осуетяващо възможността ответниците да са
упражнявали давностно владение,което да ги легитимира като собственици, е че през голяма
част от времето в имота е живяла бабата ХрисТ.(Т.), по силата на запазеното й пожизнено
право на ползване. Няма данни тези й права да са били прекратени по-рано от 2017г.,когато
не се спори,че е починала. Няма данни някой от собствениците да е заявявал несъгласие с
тези й права. Следва да се съобрази,че при запазено право на ползване предмет на
прехвърляне е правото на собственост без правомощието да се ползва имотът– т.н.“гола
собственост“. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като материално
право на всеки, вкл. на собственика на имота, който се лишава от възможността да го
ползва(Реш.№65 от 13.07.2018г., по гр.д.№2424/2017г., II ГО на ВКС). С оглед на това, поне
до 2017г., няма как упражняваната от ответниците фактическа власт върху имота да е била
от категорията на владение. Преимущественото им обитаване на имота е било допуснато и е
осъществявано със съгласието на тиуляра на правото на ползване, поради което действията
14
им носят белезите на държане, не и на владение. Едва след прекратяването на това право със
смъртта й през 2017г. е било възможно превръщането на установеното държане във
владение. Периодът от 2017г. до подаване на исковата молба през 2020г. е недостатъчен да
обоснове 10-годишно владение, водещо до последиците на чл.79 от ЗС.
По изложените съображения съставът споделя извода на РС-Троян за
основателност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС и постановяване на
законната последица по чл.537,ал.2 от ГПК-отмяна на съставения констативен нотариален
акт, с който ответниците се легитимират като собственици на правата на ищеца.
Не могат да се споделят възраженията на въззивниците за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила. Не са налице сочените
пропуски в доклада по чл.146 от ГПК, тъй като указанията за разпределението на
доказателствената тежест са в съответствие с предявения иск, обосноваването на който е
изцяло в интерес на ищеца,също и оборването на охранителния акт. Ответниците,
легитимиращи се като собственици въз основа на упражнено давностно владение, не са били
лишени, а напротив- ангажирали са относими и достатъчни доказателства за обосноваване
на претендираните права. Отказът на съда за извършване на оглед не е довел до нарушаване
на правата им, тъй като с това доказателствено средство би се установило само моментното
състояние на имота, а не упражняването и развитието на твърдяно владение в целия
относим и твърдян от ответниците период.
По изложените съображения съставът намира,че обжалваното Решение №
260119/23.12.2020г.,пост.по гр.д.№ 588/2020г.на РС-Троян,е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
По разноските
С оглед изхода на спора въззиваемият има право на възстановяване на
направените разноски. Пред въззивната инстанция е представен договор за правна защита и
съдействие с вписан като реално изплатен хонорар в размер на 300лв. Затова въззивниците
Т. И. Н. и Х. Н. Н. следва да се осъдят да заплатят на Т. Б. Т. сумата 300лв., представляваща
разноски в производството.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият окръжен
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260119/23.12.2020г., пост.по гр.д.№ 588/2020г. на
РС-Троян, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Т. И. Н. с ЕГН **********, адрес ******* и Х. Н. Н. с ЕГН
15
**********, адрес *******, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Б. Т. с ЕГН **********, адрес ******,
сумата 300 (триста) лева, представляваща разноски във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставките на
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, в 1-месечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16