№ 2559
гр. Варна , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 275864/02.03.2021г. по описа на ВРС от ЛЮБ. Б.
Т., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномищника си адв. Л.Ш., със съдебен адрес гр.
Варна, ************* срещу определение № 261636/09.02.2021г. по гр. д. № 14303/2020г. по
описа на ВРС, XІХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото, в частта по
предявения от частния въззивник срещу АНГ. Д. АНГ., ЕГН ********** и Л. АНГ., ЕГН
**********, и двамата от гр. Варна насрещни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
и чл.26 вр. чл.17 от ЗЗД.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че ответникът по делбено дело винаги има правен интерес да
оспори правото на собственост на останалите страни по делото. Намира, че постановлението
за възлагане на имот, след провената публична продан, е вид сделка, чиято дейстителност
може да бъде оспорена. Изразява несъгласие с правния извод на съда, че за ищеца по
насрещния иск липсва правен интерес от провеждането му, като излага подробни
съображения. Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на
частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 14303/2020г. по описа на ВРС, XІХ-ти състав е
образувано по подадена от АНГ. Д. АНГ. и Л. АНГ. срещу СП. ИЛ. Т. и ЛЮБ. Б. Т. искова
молба, с която се иска съдът да допусне съдебна делба между страните на съсобствения им
недвижим имот, находящ се в гр. ******** ет.6 и представляващ апартамент № 28. Ищците
излагат в исковата молба, че първоначално процесният имот е придобит при условията на
СИО от СП. ИЛ. Т. и съпругът й Б.Л. Т.. След смъртта на съпруга, собствеността се
разпределя между неговите наследници, при квоти 4/6 ид.ч. за С.Т. и по 1/6 ид.ч. част за Л.Т.
и И. Т.. За събиране вземане на кредитор от И. Т. е образувано изпълнително дело,
изпълнението е насочено към неговата идеална част от имота. Същият е изнесен на
публична продан и е възложен на ищците с влязло в сила постановление за възлагане.
1
Отправеното искане е да се допусне делба на недвижимия имот между страните, при квоти
1/6 ид.ч. за АНГ. Д. АНГ. и Л. АНГ., 4/6 ид.ч. за С.Т. и 1/6 ид.ч. за Л.Т..
С отговора на исковата молба ответникът Л.Т. оспорва иска, като твърди, че към
датата на публичната продан изпълнителното право на взискателите не е съществувало, като
погасено поради изпълнение на паричното вземане през 2014г. от длъжника, както и че
извършената публична продан и издаденото постановление са нищожни. Твърди, че
кредиторът е привиден, тъй като неговото вземане е удовлетворено, поради което не е имал
правен интерес от продължаване на изпълнителното дело и е загубил качеството на
кредитор. Намира, че нищожното постановление за възлагане не поражда правни последици
и не може да доведе до прехвърляне на собствеността.
С обжалваното определение е прекратено производството по насрещните искове
поради тяхната недопустимост. Първоинстанционният съд е приел, че в делбения процес
приоритетно се разглеждат спорове относно правото на собственост на делбения имот. Сочи
се, че отвеник по първия насрещен иск може да бъде взискателят по изпълнителното дело, а
не ищците по иска за делба. Освен това нямало данни постановлението за възлагане да е
обжалвано от длъжника И. Т., а вторият насрещен иск целял именно възстановяване в
правната му сфера на собствеността на имота, но същата била заявена от трето лице.
Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви на първинстанционния съд
относно недодустимост на предявените искове, като в допълнение на тях излага следните
съображения:
Спорове за съществуването на изпълняемо право биха могли да възникнат в хода на
изпълнителното производство между страните по него или между взискателя и трето лице,
за разрешаването на които са предвидени нормите на чл.439 и чл.440 от ГПК. В случая,
жалбоподателят е трето за изпълнението лице, но същият не брани свое право. Недопустимо
е жалбоподателят да брани материално право на длъжника, който е бездействал в
изпълнителното производство и не се е възползвал да се защити в изпълнителния процес.
Какъвто и път на защита да избере длъжникът или третото лице, то пасивно легитимиран е
всякога взискателят, а не купувачите по проведената публична продан.
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК, от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота. Алинея 3 на цитираната разпоредба предвижда възможността, ако възлагането
не бъде обжалвано, действителността на публичната продан да бъде оспорена по исков ред
само при нарушение на чл. 490 от ГПК и при невнасяне на цената. В разглеждания случай,
от представеното постановление е видно, че същото е влязло в законна сила на 01.08.2020г.,
от което отбелязване може да се предположи, че същото или не е обжалвано по реда на
чл.435 от ГПК или ако е обжалвано, то жалбата е приета за неоснователна. След като
постановлението е влязло в законна сила, то същото е породило вещно-прехвърлително
действие и ответниците по предявените насрещни искове са придобили собствеността върху
имота. В насрещната искова молба липсват възражения, че публичната продан е извършена
при участието на лице, без право да наддава, както и че продажната цена не е внесена,
поради което оспорването на извършената публична продан се явява недопустимо в
производството по съдебна делба.
За пълнота на изложеното следва да се посочи също, че в правната доктрина и в
трайно установената практика на ВКС е изразено становището, че по правното си естество
публичната продан не е сделка, а едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния
изпълнител. Последният не е равнопоставен на купувача - участник в гражданския оборот, а
действа като орган на принудително изпълнение, който прехвърля имота на длъжника
независимо и въпреки волята му. Ето защо, защитата на заинтересованите лица срещу
публичната продан може да се изразява в оспорване на нейната процесуална
законосъобразност, но не и да се оспорва като нищожна по реда на чл.26 от ЗЗД.
2
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261636/09.02.2021г. по гр. д. № 14303/2020г. по
описа на ВРС, XІХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото, в частта по
предявените от ЛЮБ. Б. Т., ЕГН ********** от гр. Варна срещу АНГ. Д. АНГ., ЕГН
********** и Л. АНГ., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, насрещни искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.26 вр. чл.17 от ЗЗД.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3