РЕШЕНИЕ
гр.
София, 03.01.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав в
публичното заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ
ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря Ц.
Павлова, като разгледа докладваното от съдията ДОНКОВА гр. д. № 595 по описа за две хиляди и шестнадесета
година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.268 и сл. ГПК.
С
решение № 38 от 31.03.2016 г. по гр. д. № 431/2015 г. по описа на Пирдопския районен съд е признато за установено по предявените
от В.Д.И. срещу Б.Е.Й. искове по чл.108 ЗС, че ищцата е собственик на следните движими вещи: готварска печка „AEG”; хладилник с фризер „DAEWOO”; спален комплект, състоящ се от две нощни шкафчета,
трикрилен гардероб, спалня и скрин; велоергометър KTN; два броя гири,
червени; желязна
каса 45/53/75 см.; ретро преса за коса „Елекон”, цвят старо злато; маша за коса, цвят старо злато;
кухненски комплект шкафове, включващ долен кухненски шкаф с мивка, долен
кухненски шкаф с термоустойчив плот, горен кухненски шкаф с две врати и ниша,
горен кухненски шкаф с две врати; златен пръстен с форма на бадем, около
8 грама; златен ланец плетеница „Меча стъпка”, около 18 грама; три броя стари
златни римски монети и сребърен ланец, сто и десет грама; ютия; черни кожени
ботуши; туристически обувки, цвят старо злато,
като е отхвърлено искането за предаване владението на същите. Ответникът е
осъден да заплати на ищцата паричната равностойност на горните движими
вещи, възлизаща на сумата 6 589 лв. Същият е осъден да заплати и
направените разноски от ищцата в размер на 965 лв.
Така постановеното решение е
обжалвано от ответника в първоинстанционното производство, в частите, с които е признато за установено съществуването на право на
собственост в полза на ищцата върху процесните
движими вещи и е осъден за заплати тяхната парична равностойност. Жалбата е бланкетна, като са изложени доводи за незаконосъобразност и
неправилност на съдебния акт. В молба от 27.06.2016 г., депозирана в срока за
отстраняване на констатирана нередовност на жалбата, е посочено, че изводът за
съществуването на право на собственост в полза на ищцата не е обоснован. Същият
е направен въз основа на гласни доказателства, които не е следвало да бъдат
кредитирани. Претендира се отмяна на решението в описаните части и
постановяване на друго по същество, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Ответницата по жалба, чрез процесуалните си
представители, оспорва същата.
Ищцата е твърдяла в исковата молба, че част
от процесните вещи е закупила с лични средства по
време на съвместното им фактическо съжителство с ответника, а друга част от тях
са получени по наследство и закупени преди това. При условията на евентуалност
е предявила искове за заплащане на паричната равностойност на вещите, в случай
че същите са отчуждени или унищожени.
Ответникът е оспорвал исковете с
твърдението, че не владее процесните движими вещи.
Като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на чл.235, ал.2 ГПК, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От фактура № **********/06.07.2011 г. се установява,
че ищцата е закупила готварска печка „AEG” на стойност 915,83 лв. и хладилник с фризер „DAEWOO” с цена
1 499,17 лв.
С фактура № ********* от 06.12.2013 г. ищцата е
закупила желязна каса с цена 204 лв.
Според показанията на свидетелите И. и С.,
ангажирани от ищцата, в периода 2003 г. - 2015 г. страните са живели заедно в
дома на ответника. Първата свидетелка /майка на ищцата/ посочва, че дъщеря й е
закупила спалня, гардероб, скрин и 2 нощни шкафчета; кухненски комплект
шкафове; велоергометър; маша и преса за коса; гири.
Взела е от дома им следните лични вещи, които е занесла в дома на ответника:
златен ланец; 3 броя златни монети, подарени от нейната баба. Описаните вещи не
са й били върнати. Втората свидетелка установява закупуването на кухненски комплект
шкафове; съществуването на златни накити – колие и монети, които са били
съхранявани в закупената каса. Същите са останали в дома на Б.Й..
В показанията си свидетелите Б. и Г.,
ангажирани от ответника, възпроизвеждат факта на връщане /оставяне пред дома на
ищцата/ на печката и хладилника. Същите сочат, че са помагали при тяхното
натоварване и разтоварване.
От заключението на оценителната експертиза и
от обясненията на вещото лице Лалова, дадени в съдебно заседание на 01.03.2016
г., се установява, че вещото лице не е извършило оглед на вещите. Те не са
намерени в дома на ответника. Вещото лице дава следното заключение относно
стойността на движимите вещи: готварска печка „AEG” – 550 лв.; хладилник с фризер
„DAEWOO” – 850 лв.; желязна каса – 145 лв. /въз
основа на фактурите за тяхното закупуване и отчитане на амортизация/; кухненски
комплект шкафове, включващ долен кухненски шкаф с мивка, долен кухненски шкаф с
термоустойчив плот, горен кухненски шкаф с две врати и ниша, горен кухненски
шкаф с две врати – 220 лв.; три броя стари златни римски монети – 3 150
лв. и сребърен ланец – 155 лв.
При горните факти съдът прие следното
от правна страна:
Следва да се посочи, че при подадена в
срок въззивна жалба, макар и същата да не съдържа
конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззивното производство е редовно учредено, тъй като по
аргумент от чл.262, ал.1 във вр. с чл.260, ал.1, т.3 ГПК непосочването в жалбата в какво се състои порочността на решението не
обуславя нейната нередовност. Поради това и съдът не е длъжен да изпраща
съобщение до страната при проверката за редовността й, но това не означава, че
жалбоподателят не може да поддържа във въззивното
производство конкретните си доводи за неправилност на обжалваното решение,
включително и чрез допълнителна молба. В нея обаче той може да конкретизира и
уточнява оплакванията в жалбата си с указание в какво се състои порочността на
обжалваното решение, като това може да се осъществи в откритото съдебно
заседание по чл.268 ГПК при разглеждане на жалбата. В цитирания смисъл е решение
№ 24/20.02.2014 г. по гр. д. № 5245/2013 г. на ВКС, второ г. о. От изложените
по-горе съображения следва, че въззивният съд е
длъжен да се произнесе по въведените доводи за неправилност, доколкото същите
са в рамките на подадената в срок въззивна жалба, с
оглед неговите правомощия на съд по съществото на спора.
По отношение на следните движими вещи
е доказано твърдяното от ищцата придобивно основание: готварска печка „AEG”; хладилник с фризер „DAEWOO” и желязна каса, придобити на основание договори за
покупко-продажба. От свидетелските показания се установява по безспорен начин
закупуването на комплект кухненски шкафове, както и наличието на колие и златни
монети като лични вещи, които са били оставени в дома на ответника. Правото на
собственост на ищцата следва да бъде признато за установено за тези вещи. По
отношение на спалния комплект, велоергометъра, машата
и пресата за коса, както и гирите, този извод не може да бъде направен само въз
основа на показанията И., които следва да бъдат преценени с оглед възможната й
заинтересованост при условията на чл.172 ГПК.
С оглед изхода на делото по главния иск следва да се разгледа евентуално
съединеният иск за заплащане на паричната равностойност на вещите, в случай че
бъде отхвърлен главният иск за тяхното връщане поради липсата им /вещите са
погинали или са били отчуждени/.
Въз основа на оценителната експертиза и събраните
гласни доказателства трябва да се приеме, че следните вещи са били отчуждени:
готварска печка „AEG”; хладилник с фризер „DAEWOO”; желязна
каса; комплект кухненски шкафове; колие и златни монети. Единствено въз основа
на показанията на ангажираните от ответника свидетели, не може да се приеме за
установено връщането на готварската печка и хладилника. В тази си част те не
кореспондират на останалите събрани гласни доказателства. Основателни са
предявените като евентуални искове за присъждане равностойността на тези
движими вещи, които възлизат на обща стойност 5 070 лв.
Изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на районния съд в частта, с която е признато за
установено съществуването на право на собственост върху следните движими вещи: спален
комплект, състоящ се от две нощни шкафчета, трикрилен гардероб, спалня и скрин;
велоергометър KTN; два
броя гири, червени; ретро преса за коса „Елекон”,
цвят старо злато; маша за коса, цвят старо злато; златен пръстен с форма на
бадем, около 8 грама; сребърен ланец, сто и десет грама; ютия; черни кожени
ботуши; туристически обувки, цвят старо злато, както и в частта, с която е
уважен евентуалният иск за присъждане на тяхната парична равностойност,
възлизаща на 1 519 лв. В описаните
части решението следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново по
същество, с което главният и евентуалният иск се отхвърлят. Решението трябва да
бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски за разликата над 760
лв. до размер на 965 лв. Налице е съвпадение на изводите в частите, с които са уважени
двата иска по отношение на следните движими вещи: готварска печка „AEG”; хладилник с фризер „DAEWOO”; желязна каса; комплект кухненски шкафове; колие и
златни монети. В описаните части решението
подлежи на потвърждаване.
Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е
отхвърлено искането за предаване на владението на процесните
движими вещи по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС.
Жалбоподателят не е представил доказателства за направени разноски пред
настоящата инстанция, поради което такива съобразно уважената част от жалбата,
не трябва да се присъждат. Според отхвърлената част от жалбата жалбоподателят
дължи на ответницата по жалба разноски в размер на 505 лв. /за адвокатско
възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 38 от 31.03.2016 г. по гр. д. № 431/2015 г. по описа на Пирдопския районен съд,
в ЧАСТИТЕ, с които е признато за установено по предявените от В.Д.И. срещу Б.Е.Й.
искове по чл.108 ЗС, че ищцата е собственик на следните движими вещи: спален комплект, състоящ се от две нощни
шкафчета, трикрилен гардероб, спалня и скрин; велоергометър
KTN; два броя гири,
червени; ретро преса за коса „Елекон”,
цвят старо злато; маша за коса, цвят старо злато; златен пръстен с форма на
бадем, около 8 грама; сребърен ланец, сто и десет грама; ютия; черни кожени
ботуши; туристически обувки, цвят старо злато
и ответникът е осъден за заплати тяхната парична равностойност в размер на 1 519
лв., както и в частта, с която са присъдени разноски за разликата над
760 лв. до 965 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Д.И.
срещу Б.Е.Й. искове по чл.108 ЗС, в ЧАСТТА им за признаване за установено, че
ищцата е собственик на следните движими
вещи: спален комплект, състоящ се от две нощни шкафчета, трикрилен
гардероб, спалня и скрин; велоергометър KTN; два броя гири,
червени; ретро преса за коса „Елекон”,
цвят старо злато; маша за коса, цвят старо злато; златен пръстен с форма на
бадем, около 8 грама; сребърен ланец, сто и десет грама; ютия; черни кожени
ботуши; туристически обувки, цвят старо злато
и предявените като евентуални искове по чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане на тяхната
парична равностойност в размер на 1 519 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
ЧАСТИТЕ, с които е признато за установено по предявените от В.Д.И. срещу Б.Е.Й.
искове по чл.108 ЗС, че ищцата е собственик на следните движими вещи: готварска печка „AEG”; хладилник с фризер „DAEWOO”; желязна каса; комплект кухненски шкафове, включващ
долен кухненски шкаф с мивка, долен кухненски шкаф с термоустойчив плот, горен
кухненски шкаф с две врати и ниша, горен кухненски шкаф с две врати; златен
ланец, плетеница „Меча стъпка”, около 18 грама и три броя стари златни монети
от римско време и са уважени предявените като евентуални искове за заплащане на
паричната равностойност на горните движими вещи в размер на сумата 5 070
лв., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищцата в размер
на 760 лв.
Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е
отхвърлено искането за предаване на владението на процесните
движими вещи по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС.
Осъжда Б.Е. ***, да заплати на В.Д.И. ***,
сумата 505 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.