№ 506
гр. П., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Я.П.Д.
при участието на секретаря Е.Н.К.
като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20231720100564
по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Л. Т. Д. ЕГН
********** спостоянен адрес - *** чрез пълномощника си адвокат Б. З. – САК съд.адрес:
***, против „***” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В.М.И., като се иска да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че чл.8 - неустоечната клауза от сключения между тях договор за
потребителски кредит № *** е нищожна, както и да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца сумата в размер на 167.93 лв., след допуснато намаление на иска по реда
на чл.214 ГПК, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит ***, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба
-29.12.2022г., до окончателното й изплащане, като се моли да бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ответната страна не е депозирала отговора на исковата молба. С писмена молба
оспорва исковете по основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на 21.04.2022г. Л. Д. е сключил договор за паричен заем № *** с „***“ ООД.
1
Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 500 лева, видът на
вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 7, размерът на месечния лихвен
процент не е посочен. В чл. 6 от Договорът е посочено, че заемателят се задължава да
предостави на кредитора едно обезпечение физическо лице - поръчител и банкова гаранция,
ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл. 8 страните са договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 362,21 лв.
Още със сключване на договора, на доверителя ми е начислена неустойка в размер на
362,21 лв. тъй като същия не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор.
Видно то заключението на вещото лице В. П. по изслушаната по делото съдебно
счетоводна експертиза се установява, че платените суми от Л. Т. Д. за главница, договорна
лихва и неустойка за неизпълнено задължение по Договора за паричен заем №
***/21.04.2022 г. са в размер на 711.36 лв., които са платени на каса на 19.05.2022 г.
300.00 лв. и на 26.05.2022 г. /предсрочно издължани/ с банков превод в размер на 411.36 лв.:
Платените суми от ищеца за главница, договорна лихва и неустойка по Договора за паричен
заем № ***/21.04.2022 г. са в размер на 711.36 лв. и са както следва : погасена главница
500.00 лв., погасена договорна лихва 43.43 лв. погасена неустойка 167.93 лв.
Вещото лице сочи, че съгласно параметрите на Договора за паричен заем №
***/21.04.2022 г., ГПР на кредита е 47.855 %, при вземане за разход договорната лихва 68.79
% при годишна база на лихвен процент 39.96 % и резултата от изчислението е следния:
общо платена сума: 568.79 лв. сума по кредита : 500.00 лв.,
договорни лихви 68.79 лв. ГПР по кредита: 47.855 %. В договора за паричен заем №
***/21.04.2022 г. годишния лихвен процент е 39.96% /фиксиран за целия период на
договора/, месечния лихвен процент е 3.330% и и възнаградителната лихва на ден е 0.11%.
Погасената договорна възнаградителна лихва е в размер на 43.43 лв., включваща
лихва за падежна дата 21.05.2022 г. - 16.65 лв., лихва за падежна дата 21.06.2022 г. - 14.50 лв.
и лихва за падежна дата 21.07.2022 г. - 12.28 лв.
При предсрочно погасяване на кредита останалата лихва по погасителен план не се дължи
от кредитополучателя.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
Съдът приема възражение на ищеца за нищожност на цитираната клауза за
осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите,
съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна
е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е
задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител и банкова
гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ, като неизпълнението на това
2
задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка. Уговорената
неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване,
доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По
изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил
правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната
и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по
описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК.
Предвид всичко изложено става ясно, че по повод сключения договор за кредит
между страните ищцата е заплатила на ответното дружество на нищожно основание, което
не е породило действие между страните, претендираната сума от 167.93 лева и същата
подлежи на връщане от кредитодателя.
С молба от 03.05.2023г. от ответната страна е направено възражение за прекомерно
изплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за основателно предвид
правната и фактическа сложност по делото, като същото от 1000.00 лева следва да бъде
намалено на 800.00 лева по двата обективно съединени иска, съобразно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 1050.00 лева
С оглед изложеното П. районен съд :
РЕШИ:
ПРЗНАВА ЗА УСТАНОЕНО по отношение на „***” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от В.М.И., по иска предявен от Л. Т. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес - *** чрез пълномощника си адвокат Б. З. – САК съд.адрес:
3
***, че клаузите по чл. 6 във вр. с чл.8 от договор за паричен заем № ***, сключен между
страните, като противоречащи на добрите нрави, са нищожни.
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В.М.И., да заплати на Л. Т. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес - ***
чрез пълномощника си адвокат Б. З. – САК съд.адрес: ***, сумата в размер на 167.93 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за кредит ***, сключен между
страните, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба - 29.12.2022г., до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по делото в размер на 1050.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4