Решение по дело №8208/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3853
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20221110208208
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3853
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110208208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. В. Ч. от гр. София,************** против
Наказателно постановление № 22-4332-008768/13.05.2022 г., издадено от
Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба”
в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че на инкриминираната дата
жалбоподателят управлявал процесния лек автомобил, когато бил спрян за
извършване на полицейска проверка. В хода на същата разбрал, че
автомобилът му е със служебно прекратена регистрация, което изключвало
виновното му поведение.
По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят –редовно
призован, се явява лично. В дадения ход по същество на делото, същия
пледира съдът да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното
1
НП, по съображенията развити в жалбата.
Административно –наказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2022 г., около 09:45 часа в гр.София, по бул.»Александър
Стамболийски» с посока на движение от бул.»Константин Величков» към
ул.«Опълченска», жалбоподателят Р. В. Ч. управлявал моторно превозно
средство лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № СА 35 72 СР. Същият бил
спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР –ОПП, при
която се установило, че лекият автомобил е с прекратена регистрация по реда
на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
По случая била извършена проверка, която приключила с
постановление на СРП от 13.04.2022 г. за отказ да се образува наказателно
производство. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е
приел, че не са събрани каквито и да било доказателства, че Р. Ч. е бил
уведомен, че е била извършена служебна дерегистрация на управлявания от
него лек автомобил, което изключвало субективната страна на деянието по
чл.345, ал.2 от НК. Ето защо, прокурорът отказал да образува наказателно
производство и изпратил материалите по преписката на Началник отдел
„Пътна полиция“ за преценка наличието на предпоставки за образуване на
административно–наказателно производство и налагане на административно
наказание.
В изпълнение на правомощията си, Началник група към СДВР, отдел
„Пътна Полиция” на 13.05.2022 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят Р. В. Ч. е санкциониран за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН–справка -картон на водача, постановление на СРП за
отказ да се образува досъдебно производство от 13.04.2022 г. по пр.преписка
2
№ 15081/2022 г., Заповед № 8121К–13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8131з-
1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, Ковид сертификат и
др.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и
непротиворечива, като следва да се отбележи, че в случая не е налице спор
относно правнорелевантните факти.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с
оглед приложените по делото Заповед № 8121К–13318/23.10.2019 г. и Заповед
№ 8131з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи. Спазена е
предвидената от закона писмена форма и реквизити, спазени са и
давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването му срещу подпис на жалбоподателя.
На следващо място, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил с
прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
От доказателства по делото, обаче не се установява фактът, че водача
на лекия автомобил – жалбоподателят Р. В. Ч. е знаел гореописаните
обстоятелства.
Ето защо, съдът приема, че в конкретиката на казуса макар да са налице
обективните признаци, липсва субективна съставомерност на деянието като
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
3
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
неправилно е била ангажирана административно –наказателната отговорност
на жалбоподателя, което налага отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебните прения не поиска
присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-008768/13.05.2022 г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на
жалбоподателя Р. В. Ч. на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от
ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140,
ал.1от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4