№ 242
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20203100503647 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалби на страните по спора по гр.д. № 257/2020 на ВРС срещу
отделни части от постановеното Решение № 260428/29.09.2020 г. както следва:
1.Въззивна жалба вх. № 273848/16.10.2020 г. от С. С. В., чрез процесуален
представител против решението в осъдителната част, с което е уважен предявеният от „ЕКО
СТОР“ ЕООД гр. Варна иск с правно основание чл. 61 ал.1 от ЗЗД против С. С. В. за сумата
от 1298.40 лева обезщетение за извършена чужда работа без пълномощие, измерима с
извършени разноски за направата на финна шпакловка на площ от 124.8 кв.м. в имот,
находящ се в ***, на дупка за абсорбатори и промяна на вентилация, обработка на отвор за
две врати, преместване на осем брой ел.контакти, преработка на три
електроразпределителни кутии, шпакловка на подова замазка с лепило с площ 13.5 кв.м. и
боядисване на стена.
Твърденията по жалбата са за неправилно приложен материален закон и поради това
незаконосъобразност на постановения съдебен акт в атакуваната пред ВОС част. Поддържа
се, че не са налице предпоставките по чл. 61 ал.1 от ЗЗД, тъй като ако дружеството е
извършило гестията, то тя е и в негова облага при цел търговска печалба. След като съдът е
1
приел, че е сключен договор между физическото лице К.Ч. и ответника С.В., то правните
последици от договора възникват в правната сфера на посочените две лица, а не на
дружеството, чийто управител е Ч.. Не се касае за работа без възлагане, защото се доказва
безспорно по делото, че е възложена изработката, но на физическото лице, включително с
оглед личността. Оспорват и това, че работата е водена в чужд интерес и е извършена
качествено. Оспорва и размера на присъдената в полза на ищцовото дружество сума. На
тези и други основания моли за отмяна на решението.
Становището на „ЕКО СТОР“ ЕООД по тази жалба е за неоснователност.
2.Въззивната насрещна жалба вх. № 280128/09.11.2020 г. от „ЕКО СТОР“ ЕООД, чрез
процесуален представител против решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск
с правно основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД от „ЕКО СТОР“ ЕООД гр. Варна против С. С. В. за
сумата от 1469.71 лева възнаграждение по договор за изработка от м. 07.2019 година за
извършване на СМР в имот, находящ се в *** - финна шпакловка на площ от 124.8 кв.м.,
направа на дупка за абсорбатори и промяна на вентилация, обработка на отвор за две врати,
преместване на осем брой ел.контакти, преработка на три електроразпределителни кутии,
шпакловка на подова замазка с лепило с площ 13.5 кв.м. и боядисване на стена.
„ЕКО СТОР“ ЕООД поддържа незаконосъобразност на решението на ВРС в
атакуваната част, доколкото се установява по безспорен начин облигационно правната
връзка между ответника и дружеството ищец. Твърди се, че ВРС е подходил едностранчиво
при оценка на доказателствата, особено като не е зачел заявления на ответника в
производството по обезпечаване на доказателства, които доказват, че договорът е с ЮЛ, а
управителят Ч. е посочен като да е представляващ страна по договора за СМР. Твърди, че
освен горното като се вземе предвид, че свидетелите на ответника не са присъствали при
договарянето от една страна и от друга изготвените непосредствено след приключване на
СМР счетоводни документи сочат, че дружеството е изпълнител на възложената работа.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част.
В отговора си, С.В. оспорва основателността на насрещната въззивна жалба и моли да
се остави без уважение.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствената си позиция по жалбите.
Заявяват се и претенции за разноски.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и като
съобрази, че е сезиран с редовни и допустими за разглеждане жалби, подадени от лица,
легитимирани чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, по същество дава следното
разрешение на спора от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и в рамките на
2
ограничения въззив, при преценка законосъобразността на същото, съдът е обвързан от
доводите в жалбата и следи за прилагането на императивни правни норми.
Пред ВРС са заявени искови претенции от «ЕКО СТОР» ЕООД против С. С. В. за
осъждане на ответника да заплати суми за изпълнени СМР в обект: апартамент, находящ се
в ***. С оглед процесуалната позиция на ответната страна, в процеса исковете са заявени на
няколко основания, в условията на евентуалност като главно соченото е по облигационно
правоотношение - устен договор за изработка от началото на м. 07.2019 година, а
следващите съответно са основани на чл. 74 от ЗЗД, на чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, на
института на гестията /чл. 61 ал.1 от ЗЗД/ и на неоснователното обогатяване по чл. 59 от
ЗЗД.
Първоинстанционният съд е разгледал главната претенция, която е отхвърлена,
евентуалната по чл. 61 ал.1 от ЗЗД, която е уважена, производството е прекратено по иска с
правно основание чл. 74 от ЗЗД, а поради несбъдване на процесуалното условие не е
разгледан иска по чл.61 ал.3 вр. чл. 59 от ЗЗД. Касателно иска за връщане на даденото на
отпаднало основание по чл. 55 ал.1 предл.3, същият не е разгледан с оглед отхвърляне на
главно заявената претенция.
Пред настоящата инстанция предмет на спора са главният иск и евентуалният по чл.
61 ал.1 от ЗЗД.
По тези искове ищецът е твърдял в първата инстанция, че съществува устен договор
за изработка между дружеството и физическото лице ответник за СМР в апартамент, в който
живее последният, качествено изпълнение на възложените СМР, което счита, че се доказва
от заключението по СТЕ, изготвено в производството по обезпечение на доказателствата и
отсъствие на насрещна престация по заплащане на възнаграждението.
Позицията на ответника е за отсъствие на облигационна обвързаност между него и
дружеството ищец, поради сключване на договора с физическото лице К.Ч. в лично качество
и с оглед личността, некачествено изпълнение на възложеното и респективно недължимост
на цената. Отправено е изявление за разваляне на договора с юридическото лице /ако съдът
приема да има сключен такъв/ на осн. чл. 265 ал.2 от ЗЗД.
При така очертаните факти, настоящата инстанция дължи на първо място отговор на
въпроса кои са страните по материалното правоотношение, на следващо - налице ли е
договорна обвързаност или е изпълнено по правилата на гестията, на трето място – какво е
следвало да се изпълни /в спорната част относно това дали се касае за финна шпакловка или
изравнителна стените замазка/ и на последно място – как е изпълнено, респективно дължи
ли се плащане. В зависимост от отговора на горните въпроси следва и евентуално
произнасяне по изявлението за разваляне на договора.
3
1. Кои са страните по правоотношението:
При отсъствието на преки писмени доказателства и наличието само на гласни такива,
събрани посредством разпит на свидетелите на страните се установява: основна причина за
наемане на лице е необходимостта от СМР в апартамента, находящ се на ***. До връзка с
представляващия ищцовото дружество К.Ч. се е стигнало след разговор между свидетелката
П.С. с нейн познат Г., който е препоръчал К. като лице, което би се справило. Свидетелката,
съобразно заявеното пред първата инстация не е присъствала при последвалите разговори
между Ч. и ответника В.. Според свидетеля З.О., извършвал СМР в апартамента, същият
има сключен граждански договор с ищцовото дружество. По делото е представен такъв с
дата от 01.08.2019 година за СМР в горепосоченото жилище. Пак според свидетеля, работата
в апартамента е изпълнена от него и с помощта на Ч., който е бил всеки ден на обекта /факт,
който не е спорен/ и е помагал /цитат/: «…при финната работа…». В производството по
обезпечаване на доказателства по ч.гр.д. № 13027/2019 г. на ВРС лично ответникът В. е
задал към вещото лице въпрос в каква поредност Ч., управителят на «ЕКО СТОР» ЕООД е
следвало да изпълни процесните СМР. Въпросът е преформулиран от процесуалния
представител на ответника в смисъл /цитат/ «… следвало ли е фирмата първо да направи
замазка след това шпакловка….» /край на цитата/.
Представени са и писмени доказателства, които макар не преки доказват
осчетоводяване на претендираната сума в предприятието на ищеца /включване в дневник за
продажби, издаване на фактура/.
При горните факти съдът приема следното: по дефиниция договорът за изработка не
е с оглед личността на изпълнителя, защото при договори «intuito personae“ ЕДИНСТВЕН
мотив да се сключи с определено лице, т.е. да се възложи работата са специфичните,
индивидуално определени и характерни САМО за конкретния изпълнител, качества. Затова
и обичайно договори от този вид са с лица от сферата на изкуствата, литературата, спорта и
други, където качествата на конкретния изпълнител са водещи и в достатъчна степен
различни от тези на други лица от същата сфера, така щото търсеният резултат за
възложителя може да бъде постигнат единствено от избрания изпълнител.
В сферата на строителството това очевидно не е така и не че за възложителя е без
значение с кого договаря, но резултатите, които се целят са съвместими със стандарти на
работа в сферата, които могат да бъдат постигнати с еднакво качество от множество лица.
Още повече в случая, както ще стане по-нататък дума в мотивите, на процесния обект не са
възложени СМР с някакво много луксозно и в страни от обичайно очакваното по вид и
качество. Затова настоящата инстанция на база коментираните по-горе доказателства счита,
че същите в съвкупност доказват да е сключен договор с юридическото лице „ЕКО СТОР“
ЕООД. За съда не остава съмнение, че за ответника е било без значение дали договорът е с
4
юридическото лице, стига СМР да бъдат изпълнени качествено при постигната уговорка за
цената, която е била изгодна и за двете страни по правоотношението. Освен това, установи
се по делото от гласните доказателства, че управителят на „ЕКО СТОР“ ЕООД физически е
присъствал и работил на обекта.
С оглед извода на съда за облигационна обвързаност между страните по спора, налага
се да бъде разгледан главно заявеният иск по чл. 266 ал.1 от ЗЗД.
2.По въпроса какво е възложено, изпълнено и респективно дължимост на
цената:
Същественият спор е какво е възложено по договора, защото както и вещото лице по
СТЕ заявява, ако е възложено стените в апартамента да бъдат изравнени /изправени/,
изпълнено е нещо различно. Ако е възложена фина шпакловка – изпълненото покрива
стандартите за качество. По останалите СМР, а именно – куфари от влагоустойчив
гипсокартон в мокрите помещения, дупка за абсорбатори и промяна на вентилация,
обработка на отвор на две врати, преместване на контакти, преработка на три
електроразпределителни кутии и шпакловка на подова замазка не се повдига спор да са
възложени, респективно изпълнени.
Липсата на писмен договор налага да се обсъдят гласните доказателства по делото.
Няма съмнение, включително свидетелят на ищцовото дружество О. заявява, че стените не
са били равни /изправени/. Другият несъмнен факт е относно цената на квадратен метър за
работата по стените, а именно 8 лева.
По спорният факт свидетелят О. заявява, че управителят Ч. му е обяснил относно
обема на работа, че следва да се грундира, да се направи фина шпакловка и да се положи
боя. Свидетелката С. заявява, че идеята е била да се изправят стените, но заявява, че на
уговорката между Ч. и В. не е присъствала. На следващо място свидетелят С. заявява по
отношение на цената следното: „цената 8 лева е относителна за работата и цената. За мазане
е друга цената, за шпакловка е друга цената…“. Пак според свидетелят О. по въпроса
относно изправянето на стените заявява : /цитат/ „…Собственикът каза, че не иска, защото
му излизало много скъпо…“ /край на цитата/.
От заключението по СТЕ в производството по обезпечаване на доказателства, се
установява, че цената, която е предложена и на която е изпълнена работата по фина
шпакловка на стените е изцяло в рамките на пазарните цени, дори вещото лице заявява, че
дадената от него стойност е без увеличаващ коефициент от 23% за ценови разлики между
справочник за цените в строителството на СЕК и цените на строителните дейности в
големите градове. Общата стойност по СТЕ, на която възлиза изпълненото е в размер на
1550 лева, по-висока от претендираната.
5
Вещото лице заявява в съдебно заседание, че за пълно изравняване на стените е
необходимо поставяне на гипсова мазилка, която е основата и е с дебелина 2 – 2.5 см. и едва
след основното подравняване се полага гипсова шпакловка. Въпреки, че не е поставян
въпрос относно цената на СМР, ако се изпълни и гипсова мазилка, очевидно е, че същата би
била значително по-висока от 8 лв. на кв.м. след като само за шпакловката е в рамките на
пазарната.
Ценени в съвкупност анализираните по-горе доказателства, като се има предвид, че
свидетелката С. не е присъствала на уговорките между страните, като се има предвид, че
свидетелят С. говори за „относителна“ цена и различия между цена за шпакловка и такава за
изравнителна мазилка, като се съобрази, че според СТЕ цената за шпакловка е в рамките на
пазарната както и това, че свидетелят О. заявява, че собственикът е заявил отказ от други
СМР, защото би било по-скъпо и като няма спор относно постигнатата уговорка относно
цена на кв.м. от 8 лева, съдът намира, че страните са постигнали договореност за изпълнение
на фина шпакловка по стените в апартамента на ответника. Доколко предвид дебелината на
шпакловката, може с такива СМР да се изправят стените е на риск на възложителя, който
следва да търпи резултата от изпълненото.
Що се отнася до качеството, съгласно СТЕ и заявеното от вещото лице при разпита в
съдебно заседание, ако е договорена шина шпакловка по стените – заданието е изпълнено с
необходимото качество. Затова и ответникът не разполага с право да отправи изявление по
разваляне на договора, а съдът не се занимава с дължимост на търсената сума по реда на чл.
55 ал.1 предл.3 от ЗЗД.
Съдът както по-горе посочи по отношение на останалите СМР, извън шпакловката,
страните в нито един момент не повдигат спор, поради което и съдът приема, че по
уговарянето и изпълнението отсъстват неясноти по делото.
В контекста на изложеното съдът намира, че главно предявеният иск е доказан по
основание и размер и като такъв ще бъде уважен в цялост.
При горното решението на ВРС ще бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска
по чл. 266 ал.1 от ЗЗД и постановено друго, с което ответникът осъден да заплати търсената
сума, ведно с лихвата от завеждане на иска.
Тъй като съдът прие, че правоотношенията не са извъндоговорни и респективно сума
на осн. чл. 61 ал.1 от ЗЗД не се дължи, това като резултат налага обезсилване на решението
на ВРС поради произнасяне по предявен в условията на евентуалност иск при отсъствие на
вътрешно процесуално условие.
Предвид основателността на главния иск и доколкото ищецът защитава един свой
материален интерес, макар на различни основания и на едно от тях е уважен, ответникът
следва да понесе отговорността за разноските по водене на производствата пред двете
6
инстанция и тези в обезпечителното такова в общ размер на 1066.69 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение на ВРС № 260428/29.09.2020 г. по гр.д. № 257/2020 г. по описа на
същия съд в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 266 ал.1 от
ЗЗД от „ЕКО СТОР“ ЕООД гр. Варна против С. С. В. за сумата от 1469.71 лева
възнаграждение по договор за изработка от м. 07.2019 година за извършване на СМР в имот,
находящ се в *** - финна шпакловка на площ от 124.8 кв.м., направа на дупка за
абсорбатори и промяна на вентилация, обработка на отвор за две врати, преместване на осем
брой ел.контакти, преработка на три електроразпределителни кутии, шпакловка на подова
замазка с лепило с площ 13.5 кв.м. и боядисване на стена и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. С. В., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на „ЕКО СТОР“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна сумата от 1469.71 /хиляда четиристотин шестдесет и девет и
0.71/ лева възнаграждение по договор за изработка от м. 07.2019 година за извършване на
СМР в имот, находящ се в *** - финна шпакловка на площ от 124.8 кв.м., направа на дупка
за абсорбатори и промяна на вентилация, обработка на отвор за две врати, преместване на
осем броя ел.контакти, преработка на три електроразпределителни кутии, шпакловка на
подова замазка с лепило с площ 13.5 кв.м. и боядисване на стена, ведно със законната лихва
от завеждане на иска – 10.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОБЕЗСИЛВА Решение на ВРС № 260428/29.09.2020 г. по гр.д. № 257/2020 г. по
описа на същия съд в частта, в която е уважен предявеният от „ЕКО СТОР“ ЕООД гр. Варна
иск с правно основание чл. 61 ал.1 от ЗЗД против С. С. В. за сумата от 1298.40 лева
обезщетение за извършена чужда работа без пълномощие, измерима с извършени разноски
за направата на финна шпакловка на площ от 124.8 кв.м. в имот, находящ се в ***, на дупка
за абсорбатори и промяна на вентилация, обработка на отвор за две врати, преместване на
осем брой ел.контакти, преработка на три електроразпределителни кутии, шпакловка на
подова замазка с лепило с площ 13.5 кв.м. и боядисване на стена.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от „ЕКО СТОР“ ЕООД против С. С. В.
в условията на евентуалност иск по чл. 61 ал.1 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решението на ВРС в частта за разноските.
ОСЪЖДА С. С. В., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на „ЕКО СТОР“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна сумата от 1066.69 /хиляда шестдесет и шест и 0.69/ лева
разноски в производството по обезпечаване на доказателствата, в първоинстанционното и
въззивно производство за държавни такси, експертиза и адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78 ал.1 от ГПК.
7
В прекратителната част, решението на ВРС като необжалвано е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8