№
гр. София, 19.06.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина Тодорова,
разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 14669 по описа за 2018 г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 455972 от 23.07.2018 г., постановено
по гр. д. № 72823/2017 г. на СРС, 65 състав, са отхвърлени предявените от В.М.Б.
срещу „Л.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
извършено със заповед № 1402 от 02.09.2017 г. дисциплинарно наказание
„уволнение“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „водач на електрокар и друга перонна техника
и товарач“ в дирекция „Наземно обслужване“, отдел „Перонно обслужване“, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от
3124,75 лева – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода 02.09.2017 г. – 15.10.2017 г., с правно основание чл. 225,
ал. 2 КТ за сумата от 4993,53 лева – обезщетение за разликата между
пропуснатото трудово възнаграждение и полученото от него на по-нископлатена
длъжност за периода 16.10.2017 г. – 02.03.2018 г. и с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 2083,60 лева, представляваща удържано от
изискуеми вземания на В.М.Б. по трудовото правоотношение обезщетение по чл.
221, ал. 2 КТ.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът
В.М.Б., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, в която излага съображения за незаконосъобразност
и необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с
доказателствата по делото. Счита, че от събраните по делото доказателства не се
доказва виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищеца, тъй като не е
установена груба небрежност. Сочи, че наличните косвени доказателства не са
достатъчно основание за вината на ищеца. Намира, че съдът е игнорирал част от
доказателствата и е наблегнал на друга част, като е направил извод за виновност
на ищеца, основавайки се на жалба от пътник и наложено наказание на ищеца. Претендира
разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника „Л.С.“ ЕАД, в който се
моли за отхвърляне на жалбата. Счита се, че допуснатите от ищеца дисциплинарни
нарушения представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като са
свързани с умишлено неизпълнение на основни задължения по длъжностна
характеристика, а именно т. 4.1 и т. 4.4. – да следи за целостта и липси на
багажите и неотразяване и недокладване на повреден багаж и намерени предмети.
Излага се, че Б. е извършвал нерегламентирани действия по отношение на
пътнически багаж при условие, че
задълженията му включват неговото опазване. Намира се за правилен извода на
съда, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание напълно съответства на
дисциплинарните нарушения. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и
императивни материални норми.
Пред първоинстанционния съд са били предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл.
225, ал. 2 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните
са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, установено чрез сключен
на 22.06.1998 г. трудов договор, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„Помощник на работник по обработка и разпределение на багажи, той и оператор ИМ“,
променена впоследствие на „Водач на електрокар и друга перонна механизация, той
и товарач“. Не е спорно и че това трудово правоотношение е прекратено с приложената
по делото заповед № 1402 от 02.09.2017 г. за прекратяване на трудовия договор на
ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ
(дисциплинарно уволнение).
От представените обяснения от служителя се
установява, че за периода, за който е наложено дисциплинарното наказание със
заповед № 56 от 02.09.2017 г., Б. е била на смяна, като излага различна
фактическа обстановка от тази, посочена в заповедта.
В Доклад от 15.05.2017 г. на Д.И.А.– директор
дирекция „Сигурност“ е посочено, че след получен сигнал за липсващи вещи от
багаж на 13.04.2017 г. и извършена проверка и преглед на охранителните камери е
установено, че след кацнал полет на 13.04.2017 г. в багажния отсек служителят Б.
прикрива обсега на камерата с обемист куфар, отваря друг багаж и с няколко
манипулации отнема неустановени вещи от неговото съдържание.
В протокол от преглед на запис от мобилна камера
от 12.05.2017 г. е посочено, че в 04,48 минута от записа на 13.04.2017 г. В.Б.
поема черен сак, поставя го на пода и извършва манипулации по него, поставя
оранжев твърд куфар пред сака, с което ограничава видимостта на камерата и продължава
манипулации спрямо него.
В Доклад от 16.05.2017 г. на Д.А.– директор
дирекция „Сигурност“ е посочено, че след сигнал от пътник за липсващ портфейл
от багажа му е извършен преглед на записите от системата за видеонаблюдение, от
който се установява, че при поставяне на багаж на транспортната лента, един от
куфарите се отваря и разпилява и част от вещите попадат в процепа между
отделните секции на транспортните ленти. В 01:36:14 часа В.Б. подритва
падналите предмети да влязат по-навътре под лентата и след като остава сам се
навежда и вади падналите под лентата неща, като ги взема със себе си. Падналите
вещи не са предадени по установения ред.
В протокол за извършен преглед на видеозаписи от
камери за видеонаблюдение от 13.04.2017 г. се установява, че в 01:32:46 часа
товаро-разтоварачът В.Б. поставя куфар на багажната лента, който се отваря и
съдържанието му се изсипва на земята до лентата. В 01:37:27 товаро-разтоварачът
В.Б. бърка с дясната си ръка под багажната лента и поставя на земята извадения
предмет, бърка втори път и изважда още един предмет, след което с предметите в
ръка се отправя към електрокара си и напуска багажното хале.
За описаните действия е отправена покана до В.Б.
за даване на обяснения по чл. 193, т. 1 КТ, в които последният отрича да е
осъществявал действия в нарушение на длъжностната си характеристика.
Според т. 4.1. от длъжностната характеристика за
длъжността „Водач на електрокар и друга перонна механизация, той и товарач“,
утвърдена на 18.08.2016 г., при разтоварване на багаж служителят следи за
целостта на багажите, реда и начина на сваляне и подреждане според
обозначенията на етикетите с цел недопускане на повреди по съдържанието им или
липси от тях. Служителят има задължение според т. 4.4. при констатирани повреди
на багаж да уведоми служител от отдел „Сигурност на ВС“ и да отрази същите в
работната карта за конкретния полет.
В представената по делото работна карта за
конкретната смяна няма никакво отразяване.
В мотивите за налагане на дисциплинарно наказание
подробно е описана фактическа обстановка, на която се е позовал работодателят,
като е взел предвид посочените доклади и протоколи на служителите в дирекция
„Сигурност“.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства. Св. Е.Т., служител в дирекция „Сигурност“, е извършил преглед на
видеозаписа по сигнал на пътник за липса на вещи от багажа, а именно куфар,
който се е разсипал при поставянето му на лентата. Посочва, че на записа се
вижда как единият от служителите се навежда под лентата и подбутва с крак
предмет. След напускане на останалите служители същият е взел вещите и се качил
в електрокара си. Излага, че намерени вещи се предават съгласно Заповед на
Изпълнителния директор от 2004 г., но в конкретния случай няма съставен
протокол.
Св. Г. Г.също е служител в дирекция „Сигурност“,
който е прегледал камерите след сигнал на пътник за липса на вещи от сак.
Заявява, че едно от лицата на камерата е Б., когото няма как да сбърка. Според
него не е налице техническа причина, налагаща извършването на действия по
отношение на сака.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Оплакването в жалбата е за неправилен анализ на
доказателствения материал по делото и съответно произтекли от това неправилни
фактически изводи на съда. В заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
56 от 02.09.2017 г. е посочено, че служителят грубо е погазил трудовата
дисциплина, като е осъществил неизпълнение на трудовите си задължения по чл.
126, т. 4, т. 5, т. 9, т. 10 и т. 13 КТ, вр. чл. 53, чл. 56 и чл. 86, ал. 3 от
Правилника за вътрешния трудов ред на „Л.С.“ ЕАД. В.Б. е злоупотребил с
доверието на работодателя, което съставлява тежко дисциплинарно нарушение по
чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ. Посочено
е, че извършените от В.Б. действия съставляват тежки нарушения на трудовата
дисциплина, съгласно чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 4 и
т. 7 КТ.
Съдът намира за правилни изводите, направени в
мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От представените
писмени доказателства се установява, че Летище София е национален обект от
значение за националната сигурност на Р България и представлява част от критичната
инфраструктура, а именно система от основно значение за сигурността. В тази
връзка дейността, осъществяваща се на негова територията, следва да се изпълнява
с висока степен на внимание, като точно се следват разписаните правила и се
предотвратяват ситуации, които биха компрометирали нивото на сигурност. Така в
процесния случай дисциплинарното наказание е наложено заради осъществяване на
действия от страна на наказания служител, влияещи върху тези основани
положения, тъй като са извършени манипулации по отношение на багажи на пътници
и са отнети вещи, които служителите на Летище София са призвани да опазват и
съхраняват. По този начин действително има основание да се приеме, че
осъществявайки такова поведение, служителят сериозно накърнява престижа на работодателя,
уронвайки доброто му име и заеманата позиция сред националните обекти, имащи
отношение към сигурността. Съдът намира, че работодателят е събрал детайлна
информация за обстоятелството как, кога и по какъв начин са били извършени
процесните нарушения на трудовата дисциплина, като се е позовал на доклади и
протоколи на служители по сигурността, установили извършването им. В тази
връзка са събрани достатъчно писмени и гласни доказателствени средства, от
които може да се направи извод за извършено нарушението на трудовата дисциплина
под формата на нерегламентирано въздействие върху багажи на пътниците и отнемане
на вещи от тях, извършено именно от служителя В.Б., на когото е наложено и
дисциплинарно наказание.
Така установените нарушения на трудовата
дисциплина, могат да послужат като основание за налагане на дисциплинарно
уволнение при спазване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Цитираната норма
гласи, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. В решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр.
д. № 1040/2009 г. IV г. о., решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009
г. III г. о. и решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., III г.
о. на ВКС е застъпено становището, че преценката на тежестта на нарушенията
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на служителя към конкретното неизпълнение. Изложените съображения
мотивират настоящия състав да приеме, че е налице тежко нарушение на трудовите
задължения, което съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно
наказание.
С оглед приетото, всички доводи, въз основа на които
ищецът е оспорил с исковата молба уволнението, се явяват неоснователни.
Волеизявлението на работодателя е направено при наличието на предвидените в КТ
предпоставки, поради което искът за обявяването му за незаконосъобразно следва
да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност,
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, по чл. 225, ал.
2 КТ за заплащане на разликата в заплатите когато през времето, през което е
останал без работа поради незаконно уволнение работникът или служителят е работил
на по-нископлатена работа и по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на
удържано брутно трудово възнаграждение по чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно
уволнение.
В резултат на гореизложеното първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на спора разноски се дължат на
въззиваемата страна, която е поискала присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Отчитайки обстоятелството, че е подаден отговор на въззивна жалба, както и че
представител на въззиваемия се е явил в съдебното заседание пред въззивната
инстанция съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 150 лева.
По арг. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 455972 от 23.07.2018 г., постановено по гр. д. № 72823/2017 г. на СРС, 65
състав.
ОСЪЖДА В.М.Б., ЕГН
**********, да заплати на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 3, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 150 лева – разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.