Решение по дело №14669/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 19.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 14669 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 455972 от 23.07.2018 г., постановено по гр. д. № 72823/2017 г. на СРС, 65 състав, са отхвърлени предявените от В.М.Б. срещу „Л.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на извършено със заповед № 1402 от 02.09.2017 г. дисциплинарно наказание „уволнение“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „водач на електрокар и друга перонна техника и товарач“ в дирекция „Наземно обслужване“, отдел „Перонно обслужване“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 3124,75 лева – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 02.09.2017 г. – 15.10.2017 г., с правно основание чл. 225, ал. 2 КТ за сумата от 4993,53 лева – обезщетение за разликата между пропуснатото трудово възнаграждение и полученото от него на по-нископлатена длъжност за периода 16.10.2017 г. – 02.03.2018 г. и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 2083,60 лева, представляваща удържано от изискуеми вземания на В.М.Б. по трудовото правоотношение обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът В.М.Б., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в която излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с доказателствата по делото. Счита, че от събраните по делото доказателства не се доказва виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищеца, тъй като не е установена груба небрежност. Сочи, че наличните косвени доказателства не са достатъчно основание за вината на ищеца. Намира, че съдът е игнорирал част от доказателствата и е наблегнал на друга част, като е направил извод за виновност на ищеца, основавайки се на жалба от пътник и наложено наказание на ищеца. Претендира разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника „Л.С.“ ЕАД, в който се моли за отхвърляне на жалбата. Счита се, че допуснатите от ищеца дисциплинарни нарушения представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като са свързани с умишлено неизпълнение на основни задължения по длъжностна характеристика, а именно т. 4.1 и т. 4.4. – да следи за целостта и липси на багажите и неотразяване и недокладване на повреден багаж и намерени предмети. Излага се, че Б. е извършвал нерегламентирани действия по отношение на пътнически багаж при условие, че задълженията му включват неговото опазване. Намира се за правилен извода на съда, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание напълно съответства на дисциплинарните нарушения. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и императивни материални норми.

Пред първоинстанционния съд са били предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 225, ал. 2 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, установено чрез сключен на 22.06.1998 г. трудов договор, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Помощник на работник по обработка и разпределение на багажи, той и оператор ИМ“, променена впоследствие на „Водач на електрокар и друга перонна механизация, той и товарач“. Не е спорно и че това трудово правоотношение е прекратено с приложената по делото заповед № 1402 от 02.09.2017 г. за прекратяване на трудовия договор на ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ (дисциплинарно уволнение).

От представените обяснения от служителя се установява, че за периода, за който е наложено дисциплинарното наказание със заповед № 56 от 02.09.2017 г., Б. е била на смяна, като излага различна фактическа обстановка от тази, посочена в заповедта.

В Доклад от 15.05.2017 г. на Д.И.А.– директор дирекция „Сигурност“ е посочено, че след получен сигнал за липсващи вещи от багаж на 13.04.2017 г. и извършена проверка и преглед на охранителните камери е установено, че след кацнал полет на 13.04.2017 г. в багажния отсек служителят Б. прикрива обсега на камерата с обемист куфар, отваря друг багаж и с няколко манипулации отнема неустановени вещи от неговото съдържание.

В протокол от преглед на запис от мобилна камера от 12.05.2017 г. е посочено, че в 04,48 минута от записа на 13.04.2017 г. В.Б. поема черен сак, поставя го на пода и извършва манипулации по него, поставя оранжев твърд куфар пред сака, с което ограничава видимостта на камерата и продължава манипулации спрямо него.

В Доклад от 16.05.2017 г. на Д.А.– директор дирекция „Сигурност“ е посочено, че след сигнал от пътник за липсващ портфейл от багажа му е извършен преглед на записите от системата за видеонаблюдение, от който се установява, че при поставяне на багаж на транспортната лента, един от куфарите се отваря и разпилява и част от вещите попадат в процепа между отделните секции на транспортните ленти. В 01:36:14 часа В.Б. подритва падналите предмети да влязат по-навътре под лентата и след като остава сам се навежда и вади падналите под лентата неща, като ги взема със себе си. Падналите вещи не са предадени по установения ред.

В протокол за извършен преглед на видеозаписи от камери за видеонаблюдение от 13.04.2017 г. се установява, че в 01:32:46 часа товаро-разтоварачът В.Б. поставя куфар на багажната лента, който се отваря и съдържанието му се изсипва на земята до лентата. В 01:37:27 товаро-разтоварачът В.Б. бърка с дясната си ръка под багажната лента и поставя на земята извадения предмет, бърка втори път и изважда още един предмет, след което с предметите в ръка се отправя към електрокара си и напуска багажното хале.

За описаните действия е отправена покана до В.Б. за даване на обяснения по чл. 193, т. 1 КТ, в които последният отрича да е осъществявал действия в нарушение на длъжностната си характеристика.

Според т. 4.1. от длъжностната характеристика за длъжността „Водач на електрокар и друга перонна механизация, той и товарач“, утвърдена на 18.08.2016 г., при разтоварване на багаж служителят следи за целостта на багажите, реда и начина на сваляне и подреждане според обозначенията на етикетите с цел недопускане на повреди по съдържанието им или липси от тях. Служителят има задължение според т. 4.4. при констатирани повреди на багаж да уведоми служител от отдел „Сигурност на ВС“ и да отрази същите в работната карта за конкретния полет.

В представената по делото работна карта за конкретната смяна няма никакво отразяване.

В мотивите за налагане на дисциплинарно наказание подробно е описана фактическа обстановка, на която се е позовал работодателят, като е взел предвид посочените доклади и протоколи на служителите в дирекция „Сигурност“.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства. Св. Е.Т., служител в дирекция „Сигурност“, е извършил преглед на видеозаписа по сигнал на пътник за липса на вещи от багажа, а именно куфар, който се е разсипал при поставянето му на лентата. Посочва, че на записа се вижда как единият от служителите се навежда под лентата и подбутва с крак предмет. След напускане на останалите служители същият е взел вещите и се качил в електрокара си. Излага, че намерени вещи се предават съгласно Заповед на Изпълнителния директор от 2004 г., но в конкретния случай няма съставен протокол.

Св. Г. Г.също е служител в дирекция „Сигурност“, който е прегледал камерите след сигнал на пътник за липса на вещи от сак. Заявява, че едно от лицата на камерата е Б., когото няма как да сбърка. Според него не е налице техническа причина, налагаща извършването на действия по отношение на сака.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Оплакването в жалбата е за неправилен анализ на доказателствения материал по делото и съответно произтекли от това неправилни фактически изводи на съда. В заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 56 от 02.09.2017 г. е посочено, че служителят грубо е погазил трудовата дисциплина, като е осъществил неизпълнение на трудовите си задължения по чл. 126, т. 4, т. 5, т. 9, т. 10 и т. 13 КТ, вр. чл. 53, чл. 56 и чл. 86, ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Л.С.“ ЕАД. В.Б. е злоупотребил с доверието на работодателя, което съставлява тежко дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ. Посочено е, че извършените от В.Б. действия съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ.

Съдът намира за правилни изводите, направени в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От представените писмени доказателства се установява, че Летище София е национален обект от значение за националната сигурност на Р България и представлява част от критичната инфраструктура, а именно система от основно значение за сигурността. В тази връзка дейността, осъществяваща се на негова територията, следва да се изпълнява с висока степен на внимание, като точно се следват разписаните правила и се предотвратяват ситуации, които биха компрометирали нивото на сигурност. Така в процесния случай дисциплинарното наказание е наложено заради осъществяване на действия от страна на наказания служител, влияещи върху тези основани положения, тъй като са извършени манипулации по отношение на багажи на пътници и са отнети вещи, които служителите на Летище София са призвани да опазват и съхраняват. По този начин действително има основание да се приеме, че осъществявайки такова поведение, служителят сериозно накърнява престижа на работодателя, уронвайки доброто му име и заеманата позиция сред националните обекти, имащи отношение към сигурността. Съдът намира, че работодателят е събрал детайлна информация за обстоятелството как, кога и по какъв начин са били извършени процесните нарушения на трудовата дисциплина, като се е позовал на доклади и протоколи на служители по сигурността, установили извършването им. В тази връзка са събрани достатъчно писмени и гласни доказателствени средства, от които може да се направи извод за извършено нарушението на трудовата дисциплина под формата на нерегламентирано въздействие върху багажи на пътниците и отнемане на вещи от тях, извършено именно от служителя В.Б., на когото е наложено и дисциплинарно наказание.

Така установените нарушения на трудовата дисциплина, могат да послужат като основание за налагане на дисциплинарно уволнение при спазване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Цитираната норма гласи, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. IV г. о., решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. III г. о. и решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о. на ВКС е застъпено становището, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение. Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме, че е налице тежко нарушение на трудовите задължения, което съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. 

С оглед приетото, всички доводи, въз основа на които ищецът е оспорил с исковата молба уволнението, се явяват неоснователни. Волеизявлението на работодателя е направено при наличието на предвидените в КТ предпоставки, поради което искът за обявяването му за незаконосъобразно следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, по чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на разликата в заплатите когато през времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа и по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на удържано брутно трудово възнаграждение по чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение.

В резултат на гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.             

При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, която е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Отчитайки обстоятелството, че е подаден отговор на въззивна жалба, както и че представител на въззиваемия се е явил в съдебното заседание пред въззивната инстанция съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 150 лева.

По арг. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 455972 от 23.07.2018 г., постановено по гр. д. № 72823/2017 г. на СРС, 65 състав.

ОСЪЖДА В.М.Б., ЕГН **********, да заплати на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 150 лева – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

          

 

                                 2.