№ 235
гр. Пловдив, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20245300900615 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
постъпила в ОС - Пловдив на 10.10.2024 год., подадена от „Геслин“ ООД
против „Прити - В“ ООД. С исковата молба са предявени обективно
съединени искове за установяване на парични вземания по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на 17.11.2020 год. между страните по делото е сключен в
писмена форма договор за заем, по силата на който дружествата са се
съгласили „Геслин“ ООД да предостави на „Прити - В“ ООД в заем сумата
400 000 лв. Заемната сума била преведена по банков път на 18.11.2020 год.
По силата на постигнатото съгласие заемът следвало да бъде върнат в
срок от 90 работни дни, ведно с договорна годишна лихва от 6% от заетата
сума. Договорено било при забава заемополучателят да дължи неустойка в
размер на 0,2% за всеки просрочен ден.
На 12.10.2021 год. бил подписан анекс № 1, в който страните се
съгласили, че заемополучателят е изпаднал в забава в заплащането на
дължимите по договора суми, удължили срока на договора до 31.12.2021 год.
и трето лице – „Беки инвест“ ООД учредило ипотека върху притежаван от
него имот.
С платежно нареждане от 14.11.2021 год. заемополучателят върнал
сумата 50 000 лв.
1
На 21.07.2023 год. бил подписан Анекс № 3, с който страните
констатирали частичното плащане от 50 000 лв., отнесено към главницата, че
плащания по лихви и неустойки не са извършвани и приели, че остатъчната
главница е в размер на 350 000 лв. Съгласили се, че размерът на начислените и
неплатени лихви, неустойки и разноски възлиза на 50 000 лв. и за
обезпечаване на това вземане ще бъде учредена ипотека върху имот на
заемополучателя. Срокът за връщане на заетата сума бил продължен до
30.09.2023 год. Но в рамките на продължения срок дългът не бил заплатен.
Предвид изложеното са предявени искове, с които ищецът моли да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че същият му дължи
следните суми, залегнали в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
8344/2024 год. по описа на РС - Пловдив:
сумата 350 000 лв. – главница по договор за заем от 17.11.2020 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК – 14.05.2024 год. до окончателното плащане;
сумата 24 200 лв. – възнаграждение в размер на 6% лихва годишно
върху сумата 400 000 лв. за периода от 17.11.2020 год. до 14.11.2021 год.;
сумата 53 141 лв. възнаграждение в размер на 6% лихва годишно върху
сумата 350 000 лв. за периода от 15.11.2021 год. до 14.05.2024 год.;
сумата 108 900 лв. – неустойка за забава от 0,2% дневно върху сумата
350 000 лв. за периода 30.09.2023 год. до 14.05.2024 год. /съобразно
влязлото в сила протоколно определение за частично прекратяване на
производството по делото за разликата над 108 900 лв. до първоначално
предявения размер от 158 900 лв./.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски, както и разноските, сторени в хода на заповедното производство,
развило се по ч.гр.д. № 8344/2024 год. в размер на 17 520,53 лв. държавна
такса и 1 000 лв. изплатено адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба, постъпил в рамките на
законоустановения срок, ответникът „Прити – В“ ООД заявява, че не оспорва
сключването на договора за заем от 17.11.2020 год., анекса от 12.10.2021 год. и
Анекс № 3 от 21.07.2023 год. Не се оспорват и твърденията за дадените
обезпечения с НА № 113/12.10.2021 год. и НА № 190/03.08.2023 год. Твърди
се, че частичното плащане в размер на 50 000 лв., посочено в исковата молба, е
извършено на 04.11.2021 год., а не както се твърди от ищеца – на 14.11.2021
год., което е относимо към размера и периода на лихвите.
Не се оспорва иска за главница в размер на 350 000 лв., която е призната
за дължима.
2
Оспорва се вземането за претендираната възнаградителна лихва в
размер на 24 200 лв. за периода от 17.11.2020 год. до 14.11.2021 год., което
ответникът счита за недължимо, като вече погасено. Тъй като частичното
плащане в размер на 50 000 лв. е извършено на 04.11.2021 год., то лихвата
върху главница от 400 000 лв. е дължима до 04.11.2021 год.
Твърди се, че в рамките на изп. дело № 629/2024 год. на ЧСИ рег. № 822
М.С.-Ц., което било образувано за събиране на разноски, лихви и неустойки,
били събрани следните суми – 218,01 лв. на 04.07.2024 год. и сумата 42 239,93
лв. на 12.08.2024 год. Това изпълнително дело било образувано въз основа на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени въз основа на
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 190/03.08.2023 год., с
която се обезпечавали именно вземанията на заемодателя за разноски, лихви и
неустойки в размер на 50 000 лв. по договора за заем от 17.11.2020 год.
Претендираната възнаградителна лихва върху сумата 350 000 лв. за
периода от 15.11.2021 год. до 14.05.2024 год. била недължима като неправилно
изчислена и частично погасена. Ответникът счита, че възнаградителната
лихва може да се претендира само до крайния срок за доброволно заплащане
по заемното правоотношение - 30.09.2023 год. В случая ищецът претендирал
за един и същи период както възнаградителна лихва, така и неустойка за
забава, което било недопустимо.
Неустойката за забава от 0,2% дневно ответникът счита за недължима,
тъй като се основава на нищожна клауза в договора за заем. Позовава се на чл.
26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД и счита, че клаузата противоречи на закона
и добрите нрави. Кредиторът постигал увеличение на вземането си
посредством неустойката със 73% на годишна база, което сериозно увреждало
длъжника и то само защото не е преминал незабавно след падежа, а именно на
01.11.2023 год., към събиране на вземанията си по съдебен ред. Действията на
кредитора по завеждане на две заповедни производства и две изпълнителни
дела във връзка с едно вземане сочели на желание на кредитора да се
възползва от създалата се ситуация, обогатявайки се без основание и
нанасяйки вреди в размери над уредените в договора с длъжника.
Оспорва се размера на вземанията на ищеца за разноски в заповедното
производство за разликата над 11 724,82 лв. държавна такса до 17 520,53 лв.
Допълнителна искова молба не е постъпила в двуседмичния срок по чл.
372 ГПК, който е изтекъл на 09.12.2024 год.
Предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК
установителни искове са с материално правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл.
240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Възраженията на ответника са за нищожност на
клаузата за неустойка в договора за заем – възражение по чл. 26, ал. 1, пр.
първо и трето, вр. ал. последна ЗЗД, а на възраженията за погасяване на
вземанията за лихви и разноски със сумите, събрани в хода на принудителното
3
изпълнение – по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Окръжен съд - Пловдив, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От постъпилото ч.гр.д. № 8344 / 2024 год. по описа на РС - Пловдив се
установява, че по заявление, подадено на 14.05.2024 год. от „Геслин“ ООД, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 5547/03.07.2024 год.
срещу „Прити – В“ ООД, като е постановено и издаването на изпълнителен
лист. Въз основа на издаденият лист е образувано изп. дело № 854/2024 год.
по описа на ЧСИ М.С.-Ц.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника от съдебния изпълнител на 01.08.2024 год. Възражението срещу
заповедта за изпълнение е постъпило в РС – Пловдив на 29.08.2024 год., в
рамките на предвидения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от връчването
на заповедта за изпълнение. Като е приел обосновано, че възражението е
своевременно подадено, заповедният съд е дал указания на заявителя по чл.
415, ал. 1 ГПК, че следва да установи правата си спрямо възразилия длъжник
в едномесечен срок от съобщението. Това съобщение е връчено на заявителя
на 11.09.2024 год. Исковата молба, с която съдът е сезиран понастоящем, е
постъпила в канцеларията на ОС - Пловдив на 10.10.2024 год., т.е. в рамките
на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Довнесена е дължимата за
производството държавна такса. Поради това с доклада по делото е прието, че
предявените по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК установителни искове са
процесуално допустими, като в частност искът за неустойка е допустим до
размер на 108 900 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 158 900
лв. е прекратен като недопустим по съображенията, изложени в протоколно
определение от 06.02.2025 год., влязло в законна сила.
С доклада по делото са очертани като безспорни между страните
следните факти и обстоятелства: сключването на договор за заем от 17.11.2020
год., на Анекса от 12.10.2021 год. и на Анекс № 3 от 21.07.2023 год.;
предоставянето от ищеца на ответника на сума в общ размер на 400 000 лв.;
учредяването на вещни обезпечения в полза на заемодателя с НА №
113/12.10.2021 год. и НА № 190/03.08.2023 год.; извършването на частично
плащане в размер на 50 000 лв. през м. ноември 2021 год. и обстоятелството,
че с това плащане е погасена частично главницата; невръщането до
настоящия момент на главница в размер на 350 000 лв. Останалите
обстоятелства са спорни и подлежат на доказване.
От писмените доказателства се установява, че според сключения между
страните на 17.11.2020 год. в писмена форма договор за заем „Геслин“ ООД, в
качеството на заемодател, е приел в тридневен срок да предостави в заем на
„Прити – В“ ООД, представлявано от Е.Б., в качеството на заемател, сумата
400 000 лв., която заемополучателят се е задължил да върне, като плати и
възнаграждение на заемодателя. Договорената възнаградителна годишна
4
лихва е 6%, платима заедно с връщането на заетата сума. Заемателят се е
задължил да върне заетата сума ведно с уговорената лихва наведнъж в срок от
90 работни дни. Заемът е обезпечен с втора по ред ипотека върху идеални
части от поземлен имот, собственост на заемателя. В чл. 10 е предвидена
неустойка в размер на 0,2% от заетата сума за всеки просрочен ден.
От представените по делото писмени доказателства и констативната
част на заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 18.11.2020 год. /ден след подписването на договора/,
заемодателят е наредил два банкови превода за суми от по 200 000 лв. по
банковата сметка на заемополучателя в „Токуда Банк“ АД, посочена в чл. 3 от
договора. Така, във власт на заемополучателя е предоставена сумата 400 000
лв., посочена в договора. Банковите преводи са осчетоводени при
заемополучателя по дебит сметка 499 други кредитори по партида 13 –
договор за заем със „Геслин“ ООД с общ размер на получените средства –
400 000 лв.
На 12.10.2021 год. към договора за заем е сключен анекс, в който освен
заемодател и заемополучател, участва и трето лице – „Беки инвест“ ЕООД,
представлявано също от Е.Б., в качеството на ипотекарен длъжник. С анекса
страните са се съгласили, че поради изпадането в забава на заемополучателя и
удължаването на срока на договора, за обезпечаване на вземанията на
заемодателя следва да се учреди допълнително обезпечение – втора по ред
ипотека върху описаните в анекса два поземлени имота гр. Пловдив. В чл. 4 е
постигнато съгласие за продължаване на срока на договора до 31.12.2021 год.
Представена е и договорната ипотека, учредена в изпълнение на постигнатото
съгласие, с НА № 113 от 12.10.2021 год., том 3, рег. № 8574, дело № 419 от
2021 год. на нотариус С..
От констативната част на счетоводната експертиза се установява, че на
04.11.2021 год. и при двете страни е осчетоводено връщането от страна на
заемополучателя на сумата 50 000 лв. главница. Вследствие на това плащане
счетоводно дългът за главницата и при двете страни е редуциран до 350 000
лв. Така, доказано е твърдението на ответника, че плащането датира именно
от 04.11.2021 год., а не както е посочено в исковата молба – 14.11.2021 год.
/налице е разлика от 10 дни/.
Отношенията между страните са преуредени в подписания на 21.07.2023
год. анекс № 3 към договора за заем. В констативната част на анекса страните
са се обединили около констатацията, че в изпълнение на задълженията си по
договора за заем заемополучателят е платил на ищеца сумата 50 000 лв.
главница и остатъчният размер на задължението за главница е 350 000 лв.
Прието е също, че е налице необходимост от допълнително обезпечение на
вече начислени, но незаплатени лихви, неустойки и разноски в размер на
50 000 лв. чрез учредяване на първа по ред ипотека върху самостоятелен обект
в сграда, находяща се в ****. Срокът по договора за заем е продължен до
30.09.2023 год. На 03.08.2023 год. в изпълнение на съгласието за предоставяне
5
на допълнително обезпечение, между страните е сключен договор за
учредяване на ипотека във формата на НА № 190, том 1, рег. № 5828, дело №
183 / 2023 год. на нотариус М. С..
На 14.05.2024 год. „Геслин“ ООД е подал заявление по реда на чл. 417
ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
пред РС – Пловдив за процесните вземания въз основа на НА № 113/2021 год.
Образувано е ч.гр.д. № 8344/2024 год. Първоначално, с разпореждане от
05.06.2025 заповедният съд е постановил отказ за издаване на заповед за
изпълнение, който е обжалван пред въззивния съд. Изискано е внасянето на ½
от държавната такса, дължима в заповедното производство. Отказът е отменен
от ОС - Пловдив, а делото върнато на РС за издаване на заповед за
изпълнение. Заповед за изпълнение и изпълнителен лист са издадени
съответно на 03.07.2024 год. и на 04.07.2024 год. Въз основа на изпълнителния
лист е образувано изп. дело № 854/2024 год. по описа на ЧСИ 822.
Междувременно, преди издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 8344/2024 год., както се установява от приложените по делото и
доказателства и от изисканото ч.гр.д. 10463/2024 год. на РС – Пловдив, на
14.06.2024 год. „Геслин“ ООД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 50 000 лв., представляваща неплатена договорна лихва,
неустойка за забава, такси и комисионни. Заявлението по чл. 417 ГПК е
основано на НА № 190/03.08.2023 год. Заповед за изпълнение е издадена на
17.06.2024 год., а въз основа на нея е издаден и изпълнителен лист.
Образувано е изп. дело № 629/2024 год. по описа на ЧСИ 822. От
представената от ЧСИ 822 справка се установява, че на длъжника „Прити – В“
ООД е връчена ПДИ на 04.07.2024 год. Срещу заповедта за изпълнение не е
постъпило възражение по чл. 417 ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила. По делото е постъпила сума в общ размер на 42 457,97 лв., която
сума на 14.08.2024 год. е разплатена на единствения взискател, както следва:
3037,55 лв. такси в полза на ЧСИ и 39 420,42 лв. изплатени на взискателя за
покриване на описаните по пера вземания за платени такси, разноски и пр.,
като в частност за частично погасяване на „главницата“ по листа е отнесена
сумата 35 565,28 лв.
От заключението по счетоводната експертиза, на която са възложени
задачи, свързани със счетоводното отразяване на дълга в счетоводствата на
двете страни и изчисляване на размера на акцесорните вземания, в
съответствие с клаузите в договора, се установява следното:
Както при ищеца, така и при ответника размерът на задължението за
главница е 350 000 лв.
Договорената възнаградителна лихва от 6% годишно е изчислена за
периода от сключването на договора до окончателния падеж, определен в
анекс № 3 – 30.09.2023 год., като при правилно зачитане на момента на
частичното плащане в размер на 50 000 лв., лихвата е определена, както
6
следва:
- върху главницата от 400 000 лв. за периода от 17.11.2020 год. до
03.11.2021 год. – 23 145,21 лв.
- върху главницата от 350 000 лв. за периода от 04.11.2021 год. до
окончателния падеж – 30.09.2023 год. – 40 043,84 лв.;
неустойката за забава за периода от 30.09.2023 год. до 13.05.2024 год.
вкл., след приспадане на сумата по изпълнителния лист по ч.гр.д. №
10463/2024 год. – 108 900 лв.
Констатирано е, че по изп. дело № 854/2024 год. няма постъпили
плащания и дългът се формира именно по посочения от експерта начин.
Въз основа на така събраните доказателства съдът достига до следните
правни изводи:
Между страните са възникнали валидни правоотношения по договор за
заем. Договорът за заем по правната си природа е реален договор и същият се
счита за сключен с предаването на заместимите вещи/сума пари във
фактическа власт на заемополучателя. Установи се в случая, че страните по
делото не само са постигнали писмено съгласие за предоставяне на сумата
400 000 лв. в заем, но и реалното предоставяне на сумата от заемодателя чрез
превода й по банков път по банкова сметка на заемателя. Така, установи се, че
фактическият състав на договора за заем е завършен. Сумата е приета от
заемателя със задължение да я върне. Постигната е писмена уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва, съответстваща на изискването за форма,
въведено с нормата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Падежът на задължението за връщане
първоначално е определен на 90 работни дни, но впоследствие двукратно е
продължен, съответно до 31.12.2021 год. и до 30.09.2023 год. Датата
30.09.2023 год. е окончателният падеж на задължението за връщане на
главницата и към този момент е изискуема и възнаградителната лихва от 6%
годишно.
Установи се връщането на част от главницата – 50 000 лв. на 04.11.2021
год. С това задължението е частично погасено и остатъчният дълг за главница
е в размер на 350 000 лв. Тази сума е счетоводно отразена и при двете страни и
задължението за връщането й се признава от ответника. Искът за установяване
на вземане за главница в размер на 350 000 лв. е изцяло доказан по основание
и размер и следва да се уважи изцяло. Главницата е дължима ведно със
законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 14.05.2024 год. до окончателното плащане.
За периода от сключването на договора до настъпването на
окончателния падеж заемополучателят дължи възнаградителна лихва от 6%
годишно, в съответствие с договореното в чл. 4 от договора.
7
Съдът споделя довода на ответника, че възнаградителна лихва се дължи
само до датата на падежа на задължението за връщане на заема. При наличие
на уговорка за лихва договорът за заем придобива възмезден характер и
лихвата представлява възнаграждението на заемодателя за предоставения
кредитен ресурс. Това възнаграждение е дължимо само за срока на договора,
към който договореното възнаграждение е относимо. След настъпването на
падежа за връщане на главницата не се дължи възнаграждение под формата на
лихва.
След просрочване на задължението се дължи уговорена от страните
санкция /неустойка/, а в случай на липса на неустоечна клауза – законна лихва
по чл. 86 ЗЗД. В процесния случай неустойка е уговорена и след датата на
падежа е дължима единствено неустойка, но не и лихва. Поради това и
претенцията за възнаградителна лихва за периода от 01.10.2023 год. до
14.05.2024 год. е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Възнаградителната лихва върху предоставения в заем паричен ресурс за
релевантния период от отпускането на заема до падежа – 30.09.2023 год. е в
размерите, изчислени от вещото лице, а именно:
върху главницата от 400 000 лв. за периода от 17.11.2020 год. до
03.11.2021 год. – 23 145,21 лв. и
върху остатъчната главница от 350 000 лв. за периода от 04.11.2021 год.
до окончателния падеж – 30.09.2023 год. – 40 043,84 лв.
До тези размери исковете за възнаградителна лихва са основателни и
доказани и следва да се уважат, а за разликата до пълните претендирани
размери и за периода от 01.10.2023 год. до 14.05.2024 год. исковете следва да
се отхвърлят.
Във връзка с иска за неустойка, се установи, че между страните е
постигнато съгласие при забава в изпълнението на задълженията по договора
да се дължи неустойка в размер на 0,2% от заетата сума /главницата/ за всеки
просрочен ден. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват.
Според ал. 2 на чл. 92 ЗЗД ако неустойката е прекомерно голяма в
сравнение с претърпените вреди, съдът може да намали нейния размер.
Същевременно се има предвид, че и двете страни по процесния договор за
заем са търговци и сключения между тях договор е несъмнено търговска
сделка. Според чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Поради
обстоятелството, че договорът за заем е сключен между търговци, нормата на
чл. 92 ЗЗД, предвиждаща възможност за намаляване на неустойката поради
прекомерност, е неприложима в случая.
Във връзка с дължимостта на неустойка за забава и с оглед повдигнатите
8
от ответника възражения, следва да се даде отговор на три основни въпроса:
първия - дали е налице дублиране на период, в които се претендира и
неустойка, и възнаградителна лихва;
втория – дали договорената неустойка е толкова висока, че влиза в
противоречие с добрите нрави и клаузата, с която е уговорена, е нищожна по
см. на чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. ал. 4 ЗЗД;
и третия – дали с плащанията, престирани по изп. дело № 629/2024
год., е извършено частично погасяване на процесните задължения.
На първия въпрос досежно дублирането на периода следва да се
отговори отрицателно. Факт е, че в заповедта за изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист е включено заявеното от „Геслин“ ООД
вземане в размер на 396 000 лв., представляващо неустойка за забава от 0,2%
дневно върху сумата 350 000 лв. за периода от 31.12.2021 год. до 21.07.2023
год. Този период се дублира с част от периода, за който е дължима
възнаградителна лихва. Това е период, в който след предоговарянето на
условията на договора с анекс № 3/21.07.2023 год., окончателният падеж е
отложен до 30.09.2023 год. „Прити – В“ ООД не е в забава в периода от
31.12.2021 год. до 30.09.2023 год. За периода до окончателния падеж се дължи
единствено възнаградителна лихва.
Но е важно да се акцентира, че иск за подобно вземане не е предмет на
настоящия процес с предявените искове по реда на чл. 422 ГПК. Именно
предвид непредявяването на иск за сумата 396 000 лв., с определение №
13329/28.10.2024 год. на заповедния съд по ч.гр.д. № 8344/2024 год.,
постановено след прецизна съпоставка на предмета на заповедното с предмета
на исковото производство, заповедта за изпълнение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист са частично обезсилени в частта досежно сумата 396
000 лв., представляваща неустойка за забава от 0,2% дневно върху сумата
350 000 лв. за периода от 31.12.2021 год. до 21.07.2023 год. Определението на
заповедния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила. Поради това
възражението на ответника, че е допуснато дублиране на вземания за
възнаградителна лихва и неустойка за един и същи период е неоснователно.
По втория въпрос, свързан с валидността на клаузата за неустойка,
съдът приема следното:
Според чл. 9 ЗЗД основен принцип в облигационното право е договорната
свобода – страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и добрите
нрави.
Според тълкувателно решение № 1 / 15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС не е
нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен
предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
9
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В случая не може да се приеме, че уговорената неустойка по процесната
търговска сделка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Според формирана след постановяването на посоченото
тълкувателно решение трайна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК не е
нищожна клауза за неустойка за забава в размер на 0,5% върху просрочената
сума за всеки ден забава – решение № 196 / 06.12.2010 год. по т.д. № 335 /
2009 год. на второ т.о.; решение № 107 / 25.06.2010 год. по т.д. № 818 / 2009
год. на второ т.о.; решение № 46 / 22.06.2010 год. по т.д. № 563 / 2009 год. на
първо т.о.; решение № 168 / 18.01.2011 год. по т.д. № 1164 / 2009 год. на първо
т.о.; решение № 168 / 12.12.2010 год. по т.д. № 486 / 2009 год. на второ т.о. и
пр. На още по-силно основание не е нищожна и неустойка, уговорена в размер
на 0,2% на ден.
Ответникът основава възражението си, че клаузата за неустойка
накърнява добрите нрави, с довода, че вземането по договора за заем е
обезпечено с договорни ипотеки. Но в тази насока съдът възприема за
основателна репликата на ищцовата страна, че това възражение, почиващо на
твърдение за обезпеченост на дълга, е неоснователно. Вземането на „Геслин
действително е обезпечено, като в полза на заемодателя са учредени ипотеки.
Но както е посочено в чл. 7 от договора ипотеката в полза на заемодателя от
2020 год. върху посочения в чл. 7 имот е втора по ред. Втора по ред е и
ипотеката, учредена върху поземлените имоти, описани в анекса от 12.10.2021
год., респ. НА № 113/12.10.2021 год. Липсват данни да е втора по ред
единствено ипотеката, учредена през 2023 год., но тя е върху гараж с данъчна
оценка 21 268,20 лв., при вземания, надхвърлящи с повече от 10 пъти
стойността на дадения за обезпечение имот. Същевременно, за вземания на
„Геслин“ ООД спрямо друг негов длъжник - „Бейкървил“ ООД /които
вземания са в особено големи размери – над 900 000 лв./, вече е пристъпено
към изпълнение по изп. дело № 525/2022 год. на ЧСИ 822 върху
ипотекираните в полза на „Геслин“ ООД имоти, наложена е възбрана върху
тези имоти и е обявена публична продан /към 23.01.2025 год., когато е
издадено удостоверението от ЧСИ 822 – М.С. на л. 77/. Според представените
от ответника оценителски доклади продаваемите в съдебното изпълнение
ипотекирани имоти са с обща пазарна стойност от 978900 лв. – т.е. близка до
размера на дълга, за чието удовлетворяване е образувано делото /различен от
процесния дълг/. Поради това не може да се приеме, че учредените в полза на
ищеца ипотечни права действително гарантират събирането на вземанията на
„Геслин“ ООД спрямо ответника.
Поради това възраженията на ответника, че неустойката за забава от
0,2% на ден противоречи на добрите нрави като уговорена за забавеното
плащане на един обезпечен дълг, се възприемат за неоснователни.
Целта, за която е уговорена неустойката по чл. 10 - да обезпечи
10
изпълнението на задължението за връщане в срок на предоставения заем,
който не е в достатъчна степен обезпечен с първи по ред ипотеки, не излиза
извън присъщите за института функции, с акцент върху обезпечителната и
санкционната му функции.
По третия въпрос – дали с плащанията, престирани от ответника по
изп. дело № 629/2024 год., е извършено частично погасяване на процесните
задължения, също следва да се отговори отрицателно.
По посоченото изп. дело са разпредели 35 565,28 лв. в полза на
взискателя „Геслин“ ООД за частично погасяване на „главницата“ по листа.
Тази т.нар. „главница“ в размер на 50 000 лв., залегнала в НА №
190/03.08.2023 год. – документа по чл. 417 ГПК, съставлява всъщност
вземания на заемодателя за „начислени, но неплатени договорна лихва,
неустойка за забава, такси и комисионни“. Това изрично е отчетено в
разпореждане № 36157/31.12.2024 год. по ч.гр.д. № 10463/2024 год. С
плащането по изпълнителното дело е покрита част от това акцесорно вземане.
Плащането се приема като част от вземането за неустойка, по аргумент от чл.
76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и именно поради това с протоколно определение от
10.04.2025 год., постановено по настоящото дело, вземане в размер на 50 000
лв. неустойка е изключено от предмета на настоящия спор. Следователно
плащанията по изп. дело № 629/2024 год. не погасяват дори частично
процесните задължения.
Според изчисленията на вещото лице неустойката за забава за периода
от 30.09.2023 год. до 14.05.2024 год. /включващ 227 дни/ върху главницата от
350 000 лв. е в размер на 158 900 лв. След приспадане на сумата 50 000 лв.,
като част от неустойката за забава, за която заемодателят вече се е снабдил с
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10463/2024 год. въз основа на неоспорена и
влязло в сила заповед за изпълнение, искът за неустойка по настоящото дело в
размер на 108 900 лв. е изцяло доказан и следва да се уважи.
Следва да се посочи и следното в процесуален план: Заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 8344/2024 год. на РС – Пловдив е издадена за вземане
за неустойка за забава в размер на 158 900 лв. С влязло в сила протоколно
определение от 10.04.2025 год. е постановено частично прекратяване на
производството по делото по иска за установяване на вземането за неустойка
за разликата над 108 900 лв. до пълния претендиран размер от 158 900 лв. По
този начин исковият съд не е надлежно сезиран с иск за установяване на
пълния размер на вземането за неустойка, който е залегнал в заповедта за
изпълнение, а само за част от него.
Според разрешенията, възприети в т. 13 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по
делото по иск по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване; компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист по чл.
11
418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по чл. 422
ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване; обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния
лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване
на производството по иска. Доколкото в случая обезсилването не е сторено
едновременно с частичното прекратяване на производството по делото, но
подобно произнасяне е дължимо от исковия съд, това следва да бъде сторено с
настоящия съдебен акт.
По въпроса за разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в
размер на 11 680,35 лв. внесена държавна такса по сметка на РС, 5 840,18 лв.
ДТ за въззивно обжалване и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. Тези
разноски са залегнали в заповедта за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 /
2014 год. разноските, сторени в заповедното производство, включително
когато не се изменят разноските по издадената заповед за изпълнение, се
присъждат от исковия съд, тъй като подаденото възражение е отнело
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ето
защо разноските на заявителя в заповедното производство следва да се
присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив. Предвид частичното уважаване на исковете, в полза
на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство
разноски за заплащане на държавна такса до размера на основателната част от
исковете – 15 662,67 лв., както и пълния размер на разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв., изплатени в брой, което е договорено в
размер, значително под минимума за този материален интерес.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
и направените в хода на настоящото исково производство разноски,
пропорционално на уважената част от исковете. Разноските са в размер на 11
769,29 лв. държавна такса, дължима за исковото производство /довнасяне на
2% от заявения за защита материален интерес/, 600 лв. депозит за експертиза и
10 000 лв. адвокатско възнаграждение, платено по банков път. Същите са
включени в списъка по чл. 80 ГПК, представен в последното по делото
съдебно заседание /в нео е посочено, че от разноските за държавна такса не се
претендира такса от 2000 лв. внесена за прекратената част от иска/. Разноските
за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв. ще се присъдят изцяло,
тъй като са в размер под дължимия размер на адвокатското възнаграждение за
дело с настоящия материален интерес и съответно за основателната част от
исковете – 522089,05 лв. Изцяло ще се присъдят и разноските за експертиза,
тъй като същите са относими към установяване на вземането по основание. От
разноските за държавна такса ще се присъди тази част, която е дължима върху
уважената част от исковете, а именно 10 441,78 лв. Или общият размер на
разноските в исковия процес, които ще се възложат на ответника, е 21 041,78
12
лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че ответникът „ПРИТИ – В“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4004, район Южен, бул. „Македония“ №
99, представлявано от Е.Т.Б., дължи на ищеца „ГЕСЛИН“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4002, район
Централен, бул. „Марица“ № 36, ет. 2, представлявано от управителя Д.А.Г.,
следните суми, дължими по силата на договор за заем от 17.11.2020 год. и
анексите към него:
1. сумата 350 000 лева – главница по договор за заем от 17.11.2020 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по
чл. 417 ГПК – 14.05.2024 год. до окончателното плащане;
2. сумата 23 145,21 лева – възнаградителна лихва в размер на 6% годишно
върху сумата 400 000 лв. за периода от 17.11.2020 год. до 03.11.2021 год.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата над
установената сума от 23 145,21 лв. до пълния претендиран размер от 24 200
лв. и досежно периода от 04.11.2021 год. до 14.11.2021 год.;
3. сумата 40 043,84 лева възнаградителна лихва в размер на 6% годишно
върху сумата 350 000 лв. за периода от 15.11.2021 год. до 30.09.2023 год.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата над
установената сума от 40 043,84 лв. до пълния претендиран размер от 53 141
лева и досежно периода от 01.10.2023 год. до 14.05.2024 год.;
4. сумата 108 900 лева, представлявща част от неустойка за забава от
0,2% дневно върху сумата 350 000 лв. за периода 30.09.2023 год. до 14.05.2024
год.,
за които вземания в полза на „Геслин“ ООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
5547 от 03.07.2024 год. по ч.гр.д. № 8344 по описа на Районен съд - Пловдив,
четвърти гр. състав за 2024 год., като е постановено незабавното й изпълнение
и е издаден изпълнителен лист № 4576/04.07.2024 год.
ОБЕЗСИЛВА частично издадените по ч.гр.д. № 8344/2024 год. по
13
описа на РС – Пловдив заповед за изпълнение № 5547/03.07.2024 год. и
изпълнителен лист № 4576/04.07.2024 год., с които е разпоредено длъжникът
„Прити – В“ ООД да заплати на кредитора „Геслин“ ООД неустойка за забава
от 0,2% дневно върху сумата 350 000 лв. в частта за разликата над 108 900
лева до пълния размер от 158 900 лева.
ОСЪЖДА „ПРИТИ – В“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, п.к. 4004, район Южен, бул. „Македония“ № 99,
представлявано от Е.Т.Б., да заплати на „ГЕСЛИН“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4002, район Централен, бул.
„Марица“ № 36, ет. 2, представлявано от управителя Д.А.Г., част от
разноските за държавна такса, сторени в хода на заповедното производство,
развило се по ч.гр.д. № 8344 по описа на РС - Пловдив за 2024 год., в размер
на 15 662,67 лева и пълния размер на изплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА „ПРИТИ – В“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, п.к. 4004, район Южен, бул. „Македония“ № 99,
представлявано от Е.Т.Б., да заплати на „ГЕСЛИН“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4002, район Централен, бул.
„Марица“ № 36, ет. 2, представлявано от управителя Д.А.Г., разноските,
направени в хода на исковия процес, развил се по т.д. № 615/2024 год. по описа
на ОС - Пловдив, пропорционално на уважената част от исковете, в общ
размер на 21 041,78 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14