Решение по дело №290/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 3176
Дата: 8 април 2024 г. (в сила от 8 април 2024 г.)
Съдия: Мария Златанова
Дело: 20247180700290
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

3176

Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
Членове: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора СВЕТЛОЗАР НИКОЛАЕВ ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА кнахд № 20247180700290 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Обжалва се Решение № 2016/22.12.2023 г. на Районен съд – Пловдив по АНД № 3491/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0432-001928/20.01.2023 г., с което са наложени на Г. П. С. следните наказания: „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 и „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от един месец.

Жалбоподателят Г. П. С. релевира оплаквания, според които решението на районния съд е неправилно поради липса на мотивираност от страна на съда и неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателствени средства. Касационният жалбоподател също така сочи липсата на изрично посочване относно виждащото се на приложения по делото запис от камера, считайки че това поражда колебание относно фактически случилото се ПТП и дали изложените от свидетелите факти съвпадат напълно с обективната действителност. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждането на разноски за производствата пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, първо районно управление, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Представителят на окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че съдът следва да остави без уважение касационната жалба и да постанови решение, с което да потвърди решението на районния съд.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Пловдив с решението си е потвърдил наказателно постановление № 22-0432-001928 от 20.01.2023 г. на Началник на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на Г. П. С. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в съответствие с материалния закон, като изложените мотиви се споделят от касационната инстанция.

Обстоятелството, че не са ценени част от събраните гласни доказателствени средства не представлява процесуално нарушение. Правилно е прието, че показанията на свидетеля К. не могат да са определящи, тъй като същият не е очевидец на нарушението, за разлика от свидетелката В. А. Л., поради което и нейните показания следва да се възприемат като такива с по-голяма доказателствена стойност. Жалбоподателят не отрича факта на случилото се ПТП, нито участието си в него, за да се поставя под съмнение липсата на доказателства за това. Действително от приложения видеозапис не се установява нито самото ПТП,нито неговия механизъм. От останалите събрани доказателствени средства обаче и предвид липсата на спор, че ПТП е имало, се налага извод, че нарушение от страна на С. е извършено именно по начина, по който е описан в свидетелските показания. Затова и правилно районният съд е потвърдил обжалваното НП.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2016 от 22.12.2023 г. на Районен съд – Пловдив постановено по АНД № 3491/2023 г.

Решението е окончателно.

 

Председател:  
Членове: