Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 222
гр. Сливен, 20. 10. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 299 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от П.С.П. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 22-0804-000425 от 01.07.2022 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР–
Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171,
т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано
от 00:14:54 часа на 01.07.2022 г., а именно за 365 дни.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана, издадена е при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочва, че не е извършил
описаните в заповедта нарушения след употреба на алкохол. Моли оспорената
заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената
заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР –
Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 1 от ЗДвП.
На 03.08.2018 г. на оспорващия П.С.П. е издадено СУМПС
№ *********, валидно до 03.08.2028 г.
На 01.07.2022 г. на оспорващия П. е съставен от
служител на ОД на МВР – Сливен, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GА № 681672, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, затова
че: на 01.07.2022 г. в 01:58 часа в ***, при следните обстоятелства: на 30.06.2022
г. в 22:30 часа в *** пред номер три, управлявайки личния си лек автомобил с
Рег. № ******** след употреба на алкохол, при движение с несъобразена скорост в
зоната на десен завой б. н. се на улицата п.: Ж. С. И. с ЕГН: ********** от ***;
настъпило ПТП с п. л.; водачът не останал на мястото на ПТП, не о. п. на п. и
не изчакал служителите на МВР; при извършена проверка с техническо средство:
Алкотест-Дрегер 7510 с фабричен номер: ARPМ-0800 в 00:14:54 часа на 01.07.2022 г.
уредът отчел 2.06 промила алкохол в кръвта в издишания въздух; на водача бил
издаден талон за медицинско изследване с номер: 0030890, където същият написал
саморъчно, че приема показанията на техническото средство и не желае да дава
кръвна проба за лабораторен анализ.
Въз основа на съставения АУАН, на 01.07.2022 г. от
Началник Сектор към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, е издадена
оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 22-0804-000425. С нея на
оспорващия П.П. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП– временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 00:14:54 часа на
01.07.2022 г., а именно за 365 дни. В мотивите на заповедта са възпроизведени
констатациите в съставения АУАН и е прието, че П. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
По делото е представено Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 11.07.2022 г. на Районна прокуратура – Сливен, в
което е прието, че от събраните материали по производството не може да се
докаже по несъмнен и категоричен начин извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК от П.С.П. ***, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК,
воденото срещу П.С.П. наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК е прекратено.
В хода на съдебното дирене са събрани и показанията на
свидетелите: Б.
З. А. /б. на с. на оспорващия/ и Д. И. А. /К. на ***/.
Според показанията на свидетеля Б. З. А., на
30.06.2022 г. около
22,00 ч. П.П. ***; пристигнал е с колата си и не е бил пиян; след пристигането
на П., са се почерпили, п. са р.; след около час две момчета, пратени от К. на
с., са извикали П.П. при К., като са взели и колата му; имало е полицейски
служители при К., които са вкарали П.П. в полицейската кола.
Според показанията на свидетеля Д. И. А., на 30.06.2022 г. вечерта, в ***, е
видял д. ж., е. от които с б.; д. ж. казала, че ж. с б. била у. по к. от кола,
управлявана от П.; К. се обадил на Полицията, пратил две момчета да извикат П.
и да вземат колата му; след пристигането си, П. се качил в полицейската кола;
дошла линейка, която взела ж. с б.; по-късно К. разбрал от полицаите, че ж.
нямала н., н. с. к.; полицаите взели шофьорската книжка на П. и го задържали;
колата му нямала драскотина; П. бил с., к. м.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 12.07.2022 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 26.07.2022 г.
и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат
на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от
закона форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца.
Следователно, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: оспорващият да
е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката и да е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско изследване или с техническо средство.
В разглеждания случай посочените в разпоредбата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката не са налице: оспорващият
не е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката – намерен е в
жилището на негов близък около час и половина след получения в ОД на МВР –
Сливен, сигнал за настъпило ПТП; установена е концентрация на алкохол в кръвта
му над 0,5 на хиляда, но липсват доказателства да е управлявал автомобила с
такава концентрация на алкохол – доколкото проверката не е извършена
непосредствено след като е шофирал автомобила, а около час и половина по-късно,
когато е бил намерен в дома на негов близък.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Сливен, следва да бъде осъдена
да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 410
лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 400 лева - договорено и
платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.П. с ЕГН: **********,***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000425 от
01.07.2022 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна
полиция Сливен, с която на П.С.П. с ЕГН: **********,***, е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171,
т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, считано от 00:14:54 часа на 01.07.2022 г., а именно за
365 дни.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи– Сливен, да заплати на
П.С.П. с ЕГН: **********,***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: