Р Е Ш Е Н И Е

 

                 № 787

 

                                                гр.Варна,27.02.2017год.   

 

                                               

 

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ ,  ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари  през две хиляди и седемнадесета   година, в състав:

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Х.

 

 

при участието на секретаря Г. Д.   като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6674  по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

  Ищцата претендира от съда да постанови решение, с което да измени месечната издръжка, присъдена за детето Т.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С.Р.С., ЕГН **********, като увеличи същата от  120 лева на  150 лева, считано от датата на завеждане на иска в съда - 10.06.2016год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Ищцата аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Ответникът е баща на детето Т.. С решение по гр.дело №980/2012год. на РС - Провадия, ответникът като баща на детето Т. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер от 120лв.

От постановяване на горепосоченото решение до предявяване на настоящия иск е налице промяна в обстоятелства, имащи отношение при определяне размера на издръжката. През изминалите три години е налице промяна на социално-икономическите условия на живот в страната. В този период от време  е налице увеличение и на нуждите на детето с оглед неговото физиологическо развитие. Детето е ученик в 1 а клас на СОУ „П. К. Я.” град Варна и посещава редовно учебни занятия, като средствата за задоволяване на основните му потребности – храна, облекло, учебни пособия и др. са нараснали.

Към момента ищцата не работи, тъй като полага грижи за отглеждането на малко дете, родено на ***год. и месечният й доход се формира от обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2 годишна възраст на детето в размер на 340лв.Нейният доход заедно с получаваните от ответника 120лв. са крайно недостатъчни за отглеждането и издръжката на малолетния Т..Бащата работи и реализира трудови доходи от около 1000лв., които са достатъчни за да отделя средства за детето Т. в претендирания размер.

Ответникът   в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,  депозира отговор на исковата  молба. С писмения отговор ответникът изразява становище за допустимост и неоснователност на иска. Сочи, че изложените от ищцата доводи не са по същество достатъчни, за да обосноват увеличаване на дължимата от негова страна издръжка, като намира твърденията й за получаваните от негова страна доходи също за неоснователни. Твърди, че във неговите финансови възможности е настъпила негативна промяна.Независимо от променените в страна социално-икономически условия продължава да получава трудово възнаграждение в размера, получаван през 2013год., което съставлява единствено източник на доходи за него. Не притежава движимо и недвижимо имущество, което да използва като допълнителен източник на средства и въпреки, че няма друго лице, което да издържа с усилия задоволява собствените си минимални жизнени потребности.

Оспорва изцяло предявения иск, считайки го за неоснователен и недоказан, както по основание така и по размер. Твърдението му е, че към настоящия момент не са настъпили промени в обстоятелствата, обусловили определения с решение по гр.дело №980/2012год. на РС-Провадия, размер на издръжката, а именно нуждите на издържания и възможностите на издържащия, че финансовите му възможности не са се увеличили.

В съдебно заседание  ищцовата страна , чрез проц.представители адв. К.В. от АК-София, поддържа  иска . В хода по същество на делото, заявява, че биха получили удовлетворение и от издръжка в размер от 150лв. Моли за присъждане на адв.възнаграждение в рамките на минимума установен в Наредба за минималните размери на адв.възнжраждение, тъй като е предоставил безплатна правна помощ.

          В съдебно заседание ответникът, чрез адв. Г. от ВАК моли за решение, с което искът да бъде отхвърлен.

         Контролиращата страна – ДСП Варна, редовно призована не изпраща представител. Депозира молба с която изразява становище за основателност на молбата, по отношение размера на издръжка предоставя на съда.

 Съдът, след   съвкупна    преценка на     представените  по делото

доказателства приема за установено следното от фактическа  и правна страна:

      От представеното  по делото заверено за вярност  удостоверение за раждане, издадено  от Община Провадия /л.8/  се установява , че  родители на детето Т.А.В., ЕГН: **********  са  С.Р.С.  и А.Т.В..

      Съгласно заверен препис от влязло в сила  решение постановено по гр.дело №980/2012год. на Районен съд-Провадия, ревизирано с въззивно гр.дело № 2799/2013год. на Варненски окръжен съд се установява, че в производство по реда на чл.127,ал.2 от СК , ответникът о съден да заплаща за детето Т. месечна издръжка в размер от 120лв., считано от 27.11.2012год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

    Прието по делото е уверение №742 от 01.03.2016год., издадено от СОУ „П. К. Я.”, съгласно което детето Т.А.В.  е записано като ученик в 1а клас , редовна форма на обучение през учебната 2015-2016год.

     В насока , че майката на детето Т. е родител на друго дете е прието удостоверение за раждане на детето Н. Д. П. Видно от удостоверението родители на Н. Д. П. са С.Р.С. и Д. Н. П.

     За установяване на разходи направени за детето Т. са приети доказателства на л.5 и л.6 от делото.

     Към доказателствата по делото е прието удостоверение изх.№399/21.12.2016год. , издадено от Импресия  99 ООД, съгласно което А.Т.В. работи по трудово правоотношение и получава доходи, както следва: за периода от 01.2016год. до 11.2016год. брутен доход в размер на 8 927лв. средно-месечно 811.55лв. , нетен доход в размер на 6 997.87лв. средно-месечно 636.17лв.

      Гореизложената  фактическа  обстановка  мотивира съда  да  изведе

следните правни изводи :

      Изменение на предходно определената издръжка, следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата , въз основа на които тя е присъдена в определен размер.Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 от СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка, на трайни съществени промени в нуждите на детето  и във възможностите на родителя, полагащ грижи за детето и възможностите на дължащия издръжка родител.

         От определяне на претендираната  за увеличаване  издръжка са  изминали    повече от четири  години. През този период  от време потребностите на детето  с оглед  неговото  физиологично  израстване  и развитие, обуславят и нуждата от повече парични средства за облекло, храна и обучение , който са нараснали. Само тези нараснали нужди  и  отчитайки  стандарта на живот и общо икономическите процеси в страната и в световен мащаб , съдът намира, че се обосновава  нуждата от по-висок размер на издръжката, дължима от ответника в полза на детето  Т..

 По изложените съображение, съдът намира, че е  налице съществено изменение на обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката, което е предпоставка за уважаване на предявеният  иск с правно основание чл.150 от СК.

       Увеличените нужди на детето, обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка.  Съобразно с увеличените  нужди,  необходимата издръжка , следва да се поеме от двамата родители, както от родителя, който  осъществява упражняването на  родителските права , така и от другия родител. При преценка относно определяне  размера на увеличената издръжка , съдът констатира следното: Майката на детето не работи, същата е в майчински за отглеждане на дете. Принципно е трудоспособна и с възможности да реализира доходи.  Бащата на детето работи и получава месечни трудови доходи, доказани в настоящото производството по размер, съгласно прието по делото удостоверение. Предвид така установения трудов статус на родителите и отчитайки факта, че родителите са трудоспособни с възможност да реализират трудови доходи и изпълняват императивно предвиденото в закона задължение да издържат непълнолетния си син, съдът опредял издръжка за детето Т.  в  общ размер от 250лв. От така определената издръжка бащата следва да поеме издръжката до размера от 150лв. , а майката за разликата от 100лв.По-голямото парично участие на бащата в издръжката на детето се обосновава от факта, че майката на детето на детето полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето.    

    Предвид горното съдът намира, че предявения  за разглеждане в настоящото производство иск се явя  основателен и следва да се уважи в цялост.    

Увеличеният размер на издръжка се дължи от деня на предявяване на иска -  10.06.2016год., ведно със законна лихва  за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства обосноваващи изменението или прекратяването на издръжката , с падеж на плащане първо число от месеца за който се дължи.

     На основание чл.78,ал.6 от ГПК , ответникът  следва да заплати държавна такса  върху увеличения размер издръжка в размер на 43.20лв.

      На основание чл.78,ал.1 от ГПК за оказана безплатна правна помощ на ищеца от  адв. К.В. от АК-София, ответникът  следва да  заплати адв.възнаграждение в минимума, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004год. в размер от 300лв. / чл. 7,ал.1, т.6 от Наредба №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адв.възнаграждения/.

     Водим  от  горното,  съдът

 

      

Р Е Ш И:

 

      ИЗМЕНЯ  размера  на  определената  по гр.дело №980 от  2012год. на РС – Провадия,месечна издръжка, дължима от ответника А.Т.В., ЕГН:********** с адрес: *** в полза на детето Т.А.В., ЕГН:**********, действащ чрез своята майка и законен представител  С.Р.С., ЕГН: **********,***, *,  като я УВЕЛИЧАВА  от  120/сто и двадесет/лева на  150/сто и петдесет/лева, считано от датата на предявяване на иска – 10.06.2016год., с падеж първо число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства обосноваващи нейното изменение  или прекратяване, на основание чл.150 от СК.  

       ОСЪЖДА А.Т.В., ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на ВРС в размер на  43.20лв./четиридесет и три лева, двадесет ст./, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.           

     ОСЪЖДА А.Т.В., ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ  на адв. К.В. ***, сумата от 300лв./триста лева/, адв. възнаграждения за оказана безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.           

       Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд  в двуседмичен срок, считан от датата на съобщаването на страните, ведно с препис от решението.

 

              

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                       /Р.Х./