№ 13045
гр. С., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110174717 по описа за 2021 година
Предявен е от М. А. А., а в условията на евентуалност от С. Г. А. срещу „Паралакс
Лайф Сайънсис“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Ищците М. А. А. и С. Г. А., чрез адв. К., извеждат съдебно предявените си субективни
права при твърденията, че са съпрузи и собственици на апартамент №1, находящ се в гр. С.,
ул. „Б.“ №23, ет. 1. Ответното дружество било собственик на склад за медицински изделия в
партерния етаж на жилищната сграда на ул. „Б.“ №23. На 29.12.2016 г. ищцата М. А.
сключила с ответното дружество споразумение, по силата на което ищцата се задължила да
заплати на ответното дружество сумата от 17 000 лева, а ответното дружество се задължило,
както следва: а/ да продаде по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ на ищцата съответната идеална част
от собствените си идеални части от частта на таванския коридор, която ще се присъедини
към ателиетата, както и съответните идеални части от един квадратен метър от коридора при
мазетата, който ще се присъедини към мазето на М. А.; б/ да даде съгласието си в
предвидената в закона форма за извършване на преустройство на таванските помещения в
ателиета и промяна на предназначението на мазето на собственика М. А., като последната
ще уведомява дружеството в подходящ срок преди подписването на съответните документи
или писмени материали, необходими за преустройството и ще му предоставя копия от
същите. От чл. 2 от споразумението ставало ясно, че на 02.12.2015 г. ищецът С. А. бил
заплатил сумата от 1500 лева, а остатъкът от 15500 лева ищецът заплатил на 30.01.2017 г.
Твърдят, че на 12.10.2017 г. етажната собственост провела общо събрание, на което било
взето решение за обособяване на самостоятелен обект и промяна предназначението на
таванския етаж, както и приобщаване на 1 кв.м. от коридора в мазето на ищците, както и
промяна на предназначението на мазето на сем. А.и. След това общо събрание всички
останали етажни собственици, с изключение на ответника, прехвърлили на ищците
идеалните си части от обособеното общо таванско помещение. Поддържат, че в началото на
2020 г. от ответното дружество ги уверили, че последното ще им продаде във формата на
нотариален акт собствените си идеални части от общото таванско помещение и мазето, но
отново не се стигнало до сделка. На 20.02.2020 г. ищцата М. А. изпратила нотариална
1
покана до ответното дружество, с която му давала възможност да изпълни задължението си
за продажба или да възстанови платената сума от 17 000 лева. Ответното дружество не
изпълнило нито едно от предложените му от ищцата действия. Поради дългият период на
неизпълнение на задълженията на ответника по процесното споразумение, ищцата прави
изявление за разваляне на споразумението от 29.12.2016 г., сключено между нея и ответното
дружество. Ето защо ищцата М. А. иска съдът да осъди ответното дружество да заплати
сумата в размер на 17 000 лева поради прекратяване на процесното споразумение. При
условията на евентуалност ищецът С. А. иска съдът да осъди ответното дружество да му
заплати сумата в размер на 17 000 лева като недължимо платена. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД, чрез адв. С., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че исковете
са недопустими, поради неизпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовности в
исковата молба. Евентуалната искова претенция била недопустима, доколкото по
съществото си представлявала предявяване на нов иск. Поддържа, че станал собственик на
самостоятелен обект в процесната етажна собственост на 16.12.2010 г. – след вземане на
процесното решение за преустройство. Поддържа, че извършените от ищцата строителни
дейности в етажната собственост представлявали незаконно строително, което подлежало на
премахване и затова Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“
издала заповед в този смисъл. Въпреки това, в опит да се изпълнят изискванията за
законосъобразността на извършените строителни дейности, ответното дружество сключило
процесното споразумение, което твърди, че противоречи на добрите нрави и съдържа
клаузи, които са невъзможни за изпълнение. Поддържа, че чл. 185, ал. 3 ЗУТ предвижда
сделките с общи части в сгради в режим на етажна собственост да бъдат извършвани
едновременно от всички етажни собственици от етажната собственост. Поради това
задължението на ответника по процесното споразумение изначално било невъзможно за
изпълнение без участието на всички етажни собственици. Твърди, че не е получавал покана
за сключване на валидна сделка при условията на чл. 185, ал. 3 ЗУТ нито от ищците, нито от
представител на етажната собственост. По отношение на задължението по чл. 1, б. „б“ от
споразумението твърди, че от представения с исковата молба протокол от общо събрание на
етажната собственост от 12.10.2017 г., било видно, че ответникът е изпълнил това си
задължение, като е дал съгласието си по всички точки от дневния ред на събранието.
Предвид изложеното ответното дружество не било неизправна страна по процесното
споразумение. Поддържа, че дори да се приеме, че е в неизпълнение на споразумението,
ищцата не е извършвала плащания по него, за да претендира връщане на процесната сума от
17 000 лева. Прави възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на
претенцията по главния иск, така и на тази по евентуалния. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за семейно положение се установява, че
ищците М. А. А. и С. Г. А. са съпрузи.
Установява се от представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № ***, рег. № ****, дело № *** от 19.05.2003 г., че М. А. А. и С. Г. А. са собственици
на апартамент №1, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ №23, ет. 1.
Не е спорно по делото, че ответното дружество е собственик на самостоятелен обект –
склад за медицински изделия, находящ се на партерния етаж на процесната сграда в гр. С.,
ул. „Б.“ №23.
Представено е по делото преводно нареждане от 02.12.2015 г., от което се установява,
че на посочената дата С. Г. А. превел по сметка на „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД сумата в
размер на 1500 лв. с посочено основание „аванс по споразумение за приобщаване на общи
2
части на Б. 23“.
Безспорно е обстоятелството, че на 29.12.2016 г. между ищцата М. А. А. и ответното
дружество „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД било сключено споразумение, в т. 14 от което М.
А. А. декларирала желанието си да придобие собствеността върху всички тавански
помещения от индивидуалните собственици в Етажната собственост на ул. „Б.“ № 23 и със
съгласието им да реализира преустройство на същите в ателиета, както и да придобие по
реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ съответните идеални части от коридора на таванския етаж и
коридора на мазето за реализиране на преустройството на собственото й мазе в магазин,
съгласно идеен проект, представляващ Приложение № 1. С оглед направените констатации
страните постигнали уговорка и подписали приложението за доброволно уреждане на
отношенията си във връзка с извършеното фактическо преустройство на таваните и мазето в
сградата на ул. „Б.“ № 23 и за осъществяване на необходимите правни действия по
придобиване собственост върху обектите по т. 14.
По силата на чл. 1 от споразумението ищцата се задължила да заплати на ответника
сумата в общ размер на 17 000 лева, а „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД се задължило, както
следва: а/ да продаде по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ на М. А. А. съответната идеална част от
собствените си идеални части от частта на таванския коридор, която ще се присъедини към
ателиетата, както и съответните идеални части от един квадратен метър от коридора при
мазетата, който ще се присъедини към мазето на М. А.; б/ да даде съгласието си в
предвидената в закона форма за извършване на преустройство на таванските помещения в
ателиета и промяна на предназначението на мазето на собственика М. А. А. съгласно
проектите по приложение № 1, като последната ще уведомява дружеството в подходящ срок
преди подписването на съответните документи или писмени материали, необходими за
преустройството и ще му предоставя копия от същите.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от споразумението, страните констатирали, че част от сумата по
предходния член в размер на 1 500 лева е била заплатена от М. А. А. на „Паралакс Лайф
Сайънсис“ АД в хода на водените предварителни преговори за сключване на
споразумението. Съгласно чл. 2, ал. 2, остатъкът от сумата в размер на 15 500 лева М. А. се
задължила да заплати най – късно до 31.01.2017 г.
Представено е по делото преводно нареждане от 30.01.2017 г., от което се установява,
че на посочената дата С. Г. А. превел по сметка на „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД сумата в
размер на 15 500 лв. с посочено основание „споразумение от 28.12.2016 г.“.
По делото е представен протокол от 12.10.2017 г., от който се установява, че на
посочената дата е било проведено общо събрание на собствениците в ЕС на жилищната
сграда на ул. „Б.“ № 23, като по т. 3 е взето решение за създаване на самостоятелен обект от
общите части на сградата – помещение, наречено „таван-сушилня“, находящо се на
таванския етаж на сградата с площ от 55,2 кв.м. и представляващо обща част на същата в
самостоятелен обект, съгласно чл. 185, ал. 3 ЗУТ. Било прието, че самостоятелният обект
става собственост на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, при квоти,
съгласно притежаваните от всеки един от тях идеални части от общите части на сградата. По
т. 5 било взето решение за даване на съгласие на М. А. А. за присъединяване на
помещението по т. 3 от дневния ред – „таван-сушилния“ към бъдещите самостоятелни
обекти ателие № 1 и ателие № 2 съгласно идеен проект, след като същото помещение й бъде
прехвърлено по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ срещу погасяване на задълженията или
остатъците от тях на останалите етажни собственици към М. А. А. за извършения по т. 2 от
дневния ред ремонт на общите части на сградата. По т. 6 било взето решение за даване на
съгласие за промяна предназначението на мазето, собственост на М. А. А. в „магазин за
промишлени стоки“. По т. 7 било взето решение за даване на съгласие на М. А. А. за
присъединяване на 1.1 кв.м. от коридора на приземния етаж към собственото й мазе за
изграждане на санитарен възел към бъдещия обект „магазин за промишлени стоки“,
3
съгласно идеен проект, след като тази площ й бъде прехвърлена по реда на чл. 185, ал. 3
ЗУТ. С т. 8 било прието, че с взетите решения по т. 3 – 7 от дневния ред на общото
събрание, прехвърляне правото на собственост от новия самостоятелен обект „таван –
сушилния“ и 55.2 кв.м. от коридора към мазетата на етажния собственик М. А. А. етажните
собственици уреждат напълно финансовите си отношения за извършения ремонт на общите
части на сградата на ул. „Б.“ № 23 и погасяват задължението си за плащане.
На 20.02.2020 г. М. А. А. изпратила до „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД нотариална
покана, получена на 11.03.2020 г., с която поканила ответното дружество да предприеме
действия по изпълнение на задължението му по чл. 1 от споразумението от 29.12.2016 г., а в
противен случай – в 1-седмичен срок от получаване на поканата да възстанови сумата в
размер на 17 000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По главния иск, предявен от М. А. А. срещу „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД:
Ищцата извежда съдебно предявеното право при твърдения, че се е осъществил
фактическият състав на третата престационна кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено на
отпаднало основание – развалено споразумение от 29.12.2016 г.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква съществуване на основание при
получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила, например
при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при настъпване на
предвидено прекратително условие.
При така заявената претенция в доказателствена тежест на ищцата е да установи пълно
и главно: 1/ наличието на валидно сключено споразумение от 29.12.2016 г. между нея и
ответника, с посоченото в исковата молба съдържание; 2/ заплащане от ищцата на ответника
на исковата сума в общ размер на 17 000 лева; 3/ отпадане с обратна сила на основанието,
което е обусловило имущественото разместване, респ. възникнало преобразуващо право да
развали споразумението. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задълженията по споразумението, респ. наличие на основание за задържане на сумата, а при
липсата на такова - че е върнал полученото.
Несъмнено се установява по делото наличието на валидно сключено споразумение от
29.12.2016 г. между М. А. А. и ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, както
и заплащане на ответника на исковата сума в общ размер на 17 000 лева.
Твърдяното от ищцата основание, което счита да е породило правото й да развали
споразумението е неизпълнение на задължението на ответника да: а/ продаде по реда на чл.
185, ал. 3 ЗУТ на ищцата съответната идеална част от собствените си идеални части от
частта на таванския коридор, която ще се присъедини към ателиетата, както и съответните
идеални части от един квадратен метър от коридора при мазетата, който ще се присъедини
към мазето на М. А.; б/ даде съгласието си в предвидената в закона форма за извършване на
преустройство на таванските помещения в ателиета и промяна на предназначението на
мазето на собственика М. А..
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав приема за несъмнено установено обстоятелството, че ответникът „Паралакс Лайф
Сайънсис“ АД не е изпълнил задълженията си по сключеното на 29.12.2016 г. споразумение.
Неоснователно е възражението на ответника, че разпоредбата на чл. 185, ал. 3 ЗУТ
предвиждала сделките с общи части в сгради в режим на етажна собственост да бъдат
извършвани едновременно от всички етажни собственици от етажната собственост. В
цитираната разпоредба е посочено, че договорът за прехвърляне на собственост се сключва в
нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост, без да е посочено, че
това следва да стане едновременно. Неоснователни са и възраженията на ответника, че
4
задължението му по процесното споразумение било изначално невъзможно и
споразумението не произвело действие, поради невъзможност на предмета му. Общите по
предназначение части от етажна собственост е допустимо, при одобрен инвестиционен
проект, да бъдат присъединени към самостоятелен обект на етажната собственост или да
бъдат обособени като самостоятелни обекти, с промяна на предназначението им, при дадено
съгласие от всички етажни собственици. Следователно по отношение на сделки с тях, при
неосъществени към момента на сключването им законови изисквания по смисъла на чл. 185,
ал. 3 и чл. 202 ЗУТ (липса на съгласие на всички етажни собственици и липса на одобрен
инвестиционен проект за обособяването им като самостоятелни обекти, при техническа
възможност за това според действащите технически правила и норми на устройствения
закон), правната пречка не е непреодолима и няма за последица нищожност на сделките
поради невъзможен предмет (така Решение № 163 от 09.01.2019 г. по гр.д. № 1100/2018 г. по
описа на ВКС, III ГО).
Относно възражението на ответника, че задълженията на ищцата са платени от трето
лице – С. Г. А., поради което активната легитимация по иска за връщане на сумите
принадлежи на това лице, а не на ищцата, настоящият съдебен състав приема следното:
Възражението е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 73 ЗЗД всяко задължение,
което не е intuito personae, може да се изпълни от трето лице, като вътрешните отношения
между ищеца и третото лице са илеревантни по отношение погасителния ефект на
извършеното плащане. С плащането настъпва погасяване на задължението. За да има
погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно чл. 73 от ЗЗД, е необходимо
последното да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да
освободи длъжника от задължението. В същото време извършеното от третото лице
изпълнение на чужд дълг има същият погасителен ефект като този при изпълнение на
длъжника. За настъпване на погасителния ефект е без значение дали третото лице има или
няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Законът не изисква наличието на правен
интерес като предпоставка за изпълнението на третото лице. Правният интерес има значение
само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането, и
длъжника, чието задължение се погасява и се отнася до възможността на третото лице да се
суброгира в правата на кредитора, съгласно чл. 74 от ЗЗД. (в този смисъл Решение № 197 от
07.02.2012 г. по т. д. № 1043/2010 г. на ІІ Т. О. на ТК на ВКС). Следва да се посочи, че
хипотезата на чл. 73, ал. 1 от ЗЗД не урежда промяна в облигационното отношение на
страната на длъжника, а самият факт на изпълнението, което може да бъде изпълнено от
всеки, освен ако интересът на кредитора не налага изпълнението да бъде престирано именно
и само от длъжника, както се посочи. Несъмнено паричното задължение на ищцата към
ответника не е такова за лично незаместимо действие, поради което то би могло да бъде
изпълнено от всяко трето лице. Наличието или не на правен интерес на третото лице за
извършване на плащането е без значение за валидността на изпълнението, а единствено за
възможността му да се суброгира в правата на ответника срещу ищеца. (арг. от чл. 74 ЗЗД).
Пасивно легитимиран по евентуална бъдеща претенция на третото лице за платената от него
сума би бил ищецът, а не ответникът. Погасителният ефект на изпълнението следва от
нормата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, предвид факта, че кредиторът безспорно се е възползвал от
него, а то е настъпило със заверяване на сметката му (аргумент от чл. 75, ал. 3 ЗЗД). В този
контекст и с оглед констатираният факт на погасяване на задължението на ищцата към
ответника, независимо дали изпълнението на третото лице е извършено при наличие на
правен интерес, ищецът се явява активно легитимиран да предяви иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
(в този смисъл са Решение № 266476 от 9.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8456/2020 г.,
Решение № 6677 от 12.08.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 4316/2016 г., Решение № 5548 от
27.07.2015 г. на СГС по гр. д. № 1767/2014 г. и др.).
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че ищцата надлежно е
упражнила потестативното право да развали споразумението от 29.12.2016 г.
5
Правото да се развали двустранен договор, което е преобразуващо по своя характер, се
упражнява с едностранно волеизявление и възниква при неизпълнение на договора. В чл. 87,
ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като
упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за
изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в
случай на неизпълнение в дадения срок, доколкото страните не са уговорили друго, предвид
диспозитивния характер на разпоредбата. Нормата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД регламентира
хипотези за разваляне на договора от кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок.
При сключен в писмена форма договор, предупреждението на основание чл. 87, ал. 1, изр. 2
ЗЗД също следва да се направи писмено. То може да се отправи по пощата, чрез нотариална
покана или с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето. За да
настъпи ефекта на развалянето, трябва да са установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД.
Когато една от страните е манифестирала воля за преустановяване на договорната
връзка и е изпълнила уговорената процедура по конкретния договор или тази по чл. 87 ЗЗД,
двустранният договор се разваля. Развалянето прекратява облигационната връзка, като
развалянето има обратно действие, т. е. договорът се заличава с обратна сила.
В разглеждания случай несъмнено се установява, че на 20.02.2020 г. М. А. А.
изпратила до „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД нотариална покана, надлежно връчена на
11.03.2020 г., с която поканила ответното дружество да предприеме действия по изпълнение
на задължението му по чл. 1 от споразумението от 29.12.2016 г., а в противен случай – в 1-
седмичен срок от получаване на поканата да възстанови сумата в размер на 17 000 лв., като
с исковата молба ищцата е направила изрично изявление за разваляне на споразумението от
29.12.2016 г. Съгласно константната съдебна практика на Върховния касационен съд -
Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Решение №
218 от 29.11.2016 г. по гр. д. № 1306/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Решение № 4 от
23.06.2017 г. по т. д. № 50183/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Решение № 120 от 31.07.2019 г.
по гр. д. № 992/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, договорът може да бъде развален и с исковата
молба, като в този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се
осъществява с исковата молба с петитума, на която се претендират последиците от
развалянето.
От гореизложеното се установява, че ищцата надлежно е предоставила на ответника
подходящ срок да предприеме действия по изпълнение на задълженията му по сключеното
на 29.12.2016 г. споразумение. Следователно, с изпращането и получаването на исковата
молба процесното договорно правоотношение е било прекратено. По този начин е отпаднал
породеният годен юридически факт и заплатената на ответника сума в общ размер на 17 000
лв. е била дадена при отпаднало основание. Процесният договор е двустранен и възмезден,
поради което при прекратяване на правното задължение по чл. 1 от споразумението, се е
погасила и насрещната парична престация - за заплащане на продажната цена. В този
смисъл с предварително получената сума в общ размер на 17 000 лв. ответникът се е
обогатил, поради което е възникнало кондикционно правоотношение за връщане на
даденото при отпаднало правно основание. Ответникът не е установил основание да
задържи заплатената от ищцата сума в размер на 17 000 лв., като настоящият съдебен състав
приема, че от събраните по делото доказателства не се установява „Паралакс Лайф
Сайънсис“ АД да е предприело каквито и да било действия по изпълнение на
споразумението в предоставения му от ищцата срок.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по
давност, тъй като към датата на изпращане на исковата молба –на 29.12.2021 г. не е изтекла
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 182 от 17.11.2010 г.,
постановено по т.д. № 76/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в което изрично е прието, че
6
изпратената по пощата искова молба прекъсва давността от датата на изпращането, според
отбелязването в пощенското клеймо.
Предвид гореизложеното, предявеният от М. А. А. иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
е доказан по основание и до пълният предявен размер, поради което следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
30.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид основателността на предявения от М. А. А. главен иск, не следва да бъде
разглеждан предявеният от С. Г. А. в условията на евентуалност иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора на ищцата следва да се присъдят своевременно поисканите и
доказани разноски за производството в общ размер на 2680 лв., от които 680 лв. – държавна
такса и 2000 лв. - адвокатско възнаграждение, платено по банков път видно от
представеното на л. 81 от делото извлечение от сметка.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПАРАЛАКС ЛАЙФ САЙЪНСИС” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „М.М.” № 11, ет. 4, ап. 12, представлявано от Д. Б. Г., да
заплати на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Х.А.“ № 49, вх. „А“, ет. 3, ап. 13,
на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, сумата в размер на 17 000 лв. (седемнадесет
хиляди лева), представляваща платено на отпаднало основание - развалено споразумение,
сключено на 29.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 30.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ПАРАЛАКС ЛАЙФ САЙЪНСИС” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „М.М.” № 11, ет. 4, ап. 12, представлявано от Д. Б. Г., да
заплати на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Х.А.“ № 49, вх. „А“, ет. 3, ап. 13,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2680,00 лв. - разноски по делото пред
СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7