№ 13704
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110136545 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и девети ноември 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
36545/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 367 от ТЗ.
1
Ищецът „ТЛС-,, твърди в депозираната искова молба, че по заявка от 20.05.2021 г. на
ответника „Б,, се задължил да извърши превоз срещу възнаграждение. Твърди, че извършил
превоза, като за възнаграждението /навло/, издал фактура № **********/02.06.2021 г. за
сумата от 4 693,99 лв. , която не била заплатена от ответника. Ето защо, моли ответника да
бъде осъден да му заплати сумата от 4 693,99 лв. , ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът оспорва изцяло иска по съображения изложени в отговора на исковата молба.
Твърди повреда на превоза по вина на ищеца-превозвач. Предявява възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Видно то неоспорения от страните доклад по чл. 146, ал. от ГПК, страните неспорят и съдът
приема за установено по делото, че ищецът, по заявка от 20.05.2021 г. /л. № 10/ на ответника
е сключил договор, по силата на който се е задължил да извърши превоз срещу
възнаграждение. Безспорно е, че ищецът е извършил превоза, като за възнаграждението
/навло/, издал фактура № **********/02.06.2021 г. за сумата от 4 693,99 лв. /л. № 13/, която
не е била заплатена от ответника. Посочената фактура, като документ свидетелстващи за
облигационни отношения между страните, може да се обсъжда като договор ако носи
реквизитите на такъв, например да е подписана от страните, какъвто всъщност е и
настоящият случай. Фактурата, обаче, може да се обсъжда и като счетоводен документи,
който, като такъв да свидетелства за облигационни отношения между търговци във връзка с
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ТЗ, според която всеки търговец е длъжен да води
счетоводство и във връзка с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, според която редовно
водените търговски книги и записвания в тях могат да се приемат като доказателство между
търговци за установяване на търговски сделки. От изложеното следва, че с оглед
спецификата на търговските отношения, законодателят е издигнал значението на
търговските счетоводни документи, като на тяхната доказателствена сила не рефлектира
липсата на задължителен елемент от един договор, какъвто например е подписът на страната
по него. В конкретния случай предмет на делото е твърдяна сделка между търговци –
двустранна търговска сделка по арг. от чл. 287 от ТЗ, поради което и във връзка с
разпоредбите на горецитираните чл. 53, ал. 1 от ТЗ и чл. 55, ал. 1 от ТЗ, съдът обсъжда
процесната фактура, като счетоводен документ. Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№
78-80/ фактурата е осчетоводена от страните по делото, като ответникът е ползвал и данъчен
кредит по ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
2
По иска с правно основание чл. 367 от ТЗ:
Материално-правните предпоставки за уважаване на иска по чл. 367 от ТЗ, за осъждане на
ответника-товародател да заплати възнаграждението /навло/ за превозения товар на ищеца-
превозвач са: наличието на валиден договор за превоз, установен по съдържание, и
неплащане на възнаграждението /навло/. В конкретния случай се доказа облигационната
връзка между страните по делото – отразения във фактурата договор за продажба и
неплащането на сумата по нея в размер от 4 693,99 лв. Както се посочи по-горе, съдът прие
за установен факта, че ответника е осчетоводил фактурата и е ползвал данъчен кредит по нея
по ЗДДС, от което следва, че ответникът е узнал за сделката по фактурата, като не се е
противопоставил, а именно е осчетоводил е фактурата. По този начин, и във връзка с
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, според която мнимопредставляваният търговец се счита, че
потвърждава сделката, ако не й се противопостави веднага след узнаването, в конкретния
случай, съдът приема, че с осчетоводяването на фактурата ответникът се е съгласил с
отразеното в нея съдържание на сделката и съответно се е задължил по нея. Следователно,
неоснователно е възражението за повреда на стоката, направено в съдебното производство и
след като стоката е била прегледана и фактурата осчетоводена.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност. В конкретния случай са
приложими правилата на Конвенцията ЧМР. Съгласно чл. 32, пар. 1, б. „в“ от Конвенция
ЧМР, претенцията за възнаграждение /навло/ се погасява с 1-годишен давностен срок, който
тече след 3-месеца от сключването на договора за превоз. В конкретния случай договорът за
превоз е сключен на 20.05.2021 г. , давността е започнала да тече на 20.08.2021 г. и би
изтекла на 20.08.2022 г. – след завеждане на делото на 06.07.2022 г.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът по чл. 367 от ТЗ за присъждане на сумата
от 4 693,99 лв. следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1
108 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „Б,, да заплати на ищеца „ТЛС-,,, на основание чл. 367 от ТЗ и по
фактура № **********/02.06.2021 г. , сумата от 4 693,99 лв. , ведно със законната лихва,
3
считано от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2022 г. , до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника „Б,, да заплати на ищеца „ТЛС-,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 1 108 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4