Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 10,11,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№1937 по описа на съда за 2020 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***, чрез юрк.***, против К.С.Н., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 722,71 лева главница
и 220,03 лева мораторна лихва за периода 27,02,2017 г. – 27,02,2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28,02,2020 г., до окончателното й изплащане. Твърди се, че
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. №1155/2019 г. по описа на ПлРС, по което има
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Сочи се, че
на 14,07,2004 г. между ***/понастоящем ***/ и ответника е сключен при ОУ
Договор за издаване и ползване на кредитна карта ***от 19,07,2004 г., която
ответникът е използвал, теглейки сумата от 400,00 лева на 06,08,2004 г. и 60,00
лева на 24,08,2004 г., както и закупувайки стока на стойност 492,58 лева. Сочи се, че с Договор за прехвърляне на
вземания №002/05,09,2008 г. ***/понастоящем
***/ прехвърля на ищцовото дружество /тогава наименовано
***/ вземания, изброени в Приложение №1 към договора, между които и това на
ответника. Твърди се, че ответникът е уведомен за извършената цесия и част от
дълга си погасява по банкова сметка *** – 50,00 лева на 17,07,2009 г. и 100,00
лева на 20,12,2011 г. Твърди се, че на 20,07,2015 г. е сключено споразумение
между страните, в което ответникът признава съществуването на дълга си в размер
на 722,71 лева, като дори е уговорено половината от сумата да бъде редуцирана,
в случай че останалата половина се заплати в срок до 20,08,2015 г. Твърди се,
че със сключеното споразумение, представляващо договор за спогодба, страните
доброволно са преуредили отношенията си, произтичащи
от Договора за издаване и ползване на кредитна карта ***от 19,07,2004 г. Сочи
се, че поради неизпълнение на половината задължение на 20,08,2015 г., цялата
дължима сума в размер на 722,71 лева е станала изискуема. В заключение моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на
ищеца сумата от 722,71 лева главница и 220,03 лева мораторна лихва за периода
27,02,2017 г. – 27,02,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28,02,2020 г., до
окончателното й изплащане. Ищеца претендира и направените деловодни разноски,
както разноските от заповедното производство. В молба, депозирана преди
последното по делото заседание, поц.представител на
ищеца ангажира подробни съображения в подкрепа на претенцията си. Изрично се
посочва, че споразумението от 20,07,2015 г. е правопораждащия
факт, от който произтича претенцията на ищеца, а давността следва да тече от
посочения в споразумението падеж – 20,08,2015 г., и не е изтекла към момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез адв.И.А., в който сочи, че искът е
неоснователен. Твърди се, че цесията не е съобщена на ответника е не е породила
действия. Твърди се, че Договорът за издаване и ползване на кредитна карта ***от
19,07,2004 г. е недействителен поради противоречие с императивните разпоредби
на ЗПК. Сочи се, че ответникът не е подписал споразумението от 20,07,2015 г. и
се оспорва автентичността на подписа му, като се иска откриване на производство
по чл.193 от ГПК. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на
ответника – адв.Д., моли съда да отхвърли иска и да
се присъди адв.възнаграждение. Прави се искане за
присъждане на юрк.възнаграждение на ищеца в минимален
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№1155/2020 г. по описа на РС
Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява,
че задължението по споразумението от 20,07,2015 г. е в размер на 722,71 лева и
няма плащания за погасяване на задължението, а лихвата за забава върху тази сума за периода 27,02,2017 г. – 27,02,2020 г. възлиза на 220,03 лева.
Установи се от изслушаната СГЕ, че подписът „за длъжника“
в процесното споразумение е положен от ответника К.С.Н., а ръкописния текст „К.Н.“
под текста „за длъжника“ в споразумението е изписан от К.С.Н..
Съдът счита, че доводите на процесуалният представител на ответника за ненадлежно
съобщаване на цесията на ответника и за недействителност на договора за
издаване и ползване на кредитна карта са неотносими
към правния спор, доколкото ищецът основава претенцията си на сключено
споразумение с ответника и искът е квалифициран като такъв по чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.365 от ЗЗД. Споразумението между ищеца и ответника от 20,07,2015 г. носи белезите на договор за
спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. С този вид договор страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор чрез взаимни отстъпки,
с които могат да създадат, изменят
или погасят и правоотношения, които не са били
предмет на спора. Спогодбата има двустранен характер, а отстъпката е частичен отказ от първоначалното твърдение на страната
и е средство, а не цел на спогодбата.
Целта на спогодбата е да се внесе определеност
и яснота в отношенията между страните. При спогодбата е възможно и страните да пожертват действителното
правно положение, като се съгласят
да считат по между си,
че то е било
такова, каквото го прогласява спогодбата.
В този смисъл спогодбата може да включва в себе
си воля за
частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане
на несъществуващо задължение /чл.365, ал.2 от ЗЗД/.
Затова и съгласно съдебната практика, спогодбата цели да изключи възможността
да се оспорва
предхождащото я правно положение /в този смисъл е Решение по гр.дело №2480/1994 г. на ВКС, V г.о./. Договорът за спогодба
има декларативно действие, което се изразява в това,
че страните считат правното положение такова, каквото са признали
в спогодбата, както и регулиращо действие, състоящо се в това,
че страните се задължават в бъдеще да изпълняват
задълженията си така, както са
установени в спогодбата. Договорът за спогодба
има и конститутивно действие, тъй като
съществуващото правоотношение
се изменя съобразно уговореното в договора за спогодба.
Ето защо съдът счита, че претендираните суми са дължими
от ответника. При това положение съдът следва да обсъди и направеното
възражение в писмения отговор за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните суми. Същото е неоснователно по следните съображения - съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – тоест в случая това е 20,08,2015
г., когато е падежът на задължението и от тази дата е започнала да тече общата петгодишна давност, която не е изтекла към 28,02,2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Лихвата за забава е претендирана
от ищеца само за период от 3 години
препи подаване на заявлението, поради което възражението за погасяване по давност е неоснователно и касателно лихвата за забава.
С оглед всичко изложено искът се явява основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на производството и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в исковото производство в размер 75,00 лева за държавна такса,
150,00 лева за депозит за ВЛ за СИЕ и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора.
Ето защо следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноските от заповедното производство
в размер общо на 75,00 лева /за
държавна такса и юрк.възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.415 от ГПК вр.чл.365 от ЗЗД, че К.С.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 722,71 лева главница и 220,03 лева мораторна лихва за периода 27,02,2017 г.
– 27,02,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 28,02,2020 г., до окончателното й
изплащане, която сума представлява вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1155/2020 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК К.С.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 75,00
лева за държавна такса, 150,00 лева за депозит за ВЛ за СИЕ и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК К.С.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените разноски в заповедното производство в общ размер
на 75,00 лева /за платена държавна такса и юрк.възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :