Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София,………….. 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на единадесети декември  през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  А.

                                ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                        ХРИСТИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Б. Гешева и в присъствието на прокурора К. Кирилов като изслуша докладваното от с-я А.  в.н.о.х.д.№ 5 330 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 02.11.2016 г. по НОХД № 7 081 по описа за 2014 г., СРС, НО, 97 състав е признал подсъдимия Б.С.С. за виновен в това, че на 31.07.2011 г. около 10.00 часа в гр.София, при управление на каруца по бул.Гоце Делчев, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Орехова гора“, по непредпазливост причинил смъртта на А. Й. М., като смъртта е настъпила на 04.08.2011 г.  – престъпление по чл.122, ал.1 от НК и му наложил наказание при условията на чл. 54 НК – 2 /две/ години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от 4 /четири/ години. Според правилото на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 870.10 лв. в полза на Държавата /Републиканския бюджет и 180.00лв. – в полза на СРС /бюджета на съдебната власт.

От така постановената присъда е останал недоволен защитникът на подсъдимия адв. И.И., който чрез подадена въззивна  жалба оспорва наличието на извършено от подзащитния му престъпление. В подкрепа на тезата си защитникът твърди, че присъдата е неправилна, като инвокира твърдения за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В тази насока защитникът прави анализ на поведението на пострадалия и фактът, че подзащитният му не е възприел пешеходеца и е управлявал животно. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова от въззвния съд, с която подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение

            В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Частният обвинител Д.Й. също прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимия моли съда да уважи депозираната от него жалба по изтъкнатите в нея съображения, като отново акцентира върху приложимостта на чл. 15 от НК в случая и пледира СГС отмени първоинстанционната присъда и да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение.

Производството се развива в отсъствие на подс.Б..

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд чрез предвидените в процесуалния закон способи. Установени са  по категоричен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него,  субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

Фактическите констатации   на първоинстанционния съд,въпреки своята лаконичност, са направени след  правилен анализ на събраните по делото доказателства, съдържащи се в  показанията на свидетелите И. С., С.Н.и О.Н., дадени в хода на съдебното следствие пред СРС,  заключението на СМЕ на труп по протокол № 512/2011г., потвърдено при разпита на експертите в с.з., СМЕ, потвърдена при разпита на експерта в с.з,  и  приложените писмени доказателства  - протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2011г. ( с приложен албум с фотоснимки), констативен протокол, АУАН № АБ 2372/31.07.2011г., талон за медицинско изследване, протокол за химическа експертиза № 1668/01.08.2011г.,, акт за смърт, удостоверени за наследници,  свидетелство за съдимост на подсъдимия.      

            Обосновано е прието, че подс.Б. към 2011г. е бил  неосъждан ( реабилитиран). На 31.07.2011 г. след консумация на алкохол – с концентрация от 1.8 %о алкохол  в кръвта -  управлявал каруца, теглена от кон,  движейки се в гр. София, по бул. „Гоце Делчев“, с посока от бул. „България“ към ул. „Орехова гора“ в най-дясната лента за движение. Участъкът от пътя бил покрит с паваж, без неравности и наклон, сух, без хоризонтална маркировка, предназначен за движение в двете посоки, с обща широчина 12 метра. В този участък било забранено движението на ППС с животинска тяга, съгласно Наредба за организацията на движението на територията на Столична община. Приближавайки кръстовището с ул. „Орехова гора“, подс.Б. направлявал каруцата в галоп на животното, като успоредно с него се движел таксиметров автомобил, управляван от св. С.. Непосредствено преди кръстовището, образувано от бул. „Гоце Делчев“ и ул. „Орехова гора“ пешеходецът А. М.  ( роден на *** г. , т.е. на 89 годишна възраст) предприел пресичане на пътното платно на бул. „Гоце Делчев“. Същият се движел от ляво на дясно спрямо движението на приближаващите каруца и таксиметров автомобил. В момента, в който пострадалият  стъпил на пътното платно, каруцата била на около 25-30 метра от него. Свидетелят С. възприел пресичащия пешеходец и намалил скоростта на автомобил, за да го пропусне. Въпреки че имал възможност да възприеме пешеходеца и бил длъжен да направлява коня така, че да не създава опасност за движението, подсъдимият не предприел действия да намали скоростта на каруцата, а продължил да я управлява със същата скорост и в същата посока, като изпреварил таксиметровия автомобил . В този момент пострадалият М. се ускорил движението си и се ударил странично в каруцата, след което паднал на земята. Подсъдимият не спрял движението на конския впряг, а продължил движението си. Свидетелят С. го догонил и върнал на местопроизшествието, където не след дълго пристигнала органите на полицията и екип на Спешна помощ, който закарал пострадалия във ВМА. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение като участник в ПТП. От произшествието пострадалият А. М. получил лицева травма, счупване на девет ребра ( от 2 до 10 ребро), травми на дясна ръка и лява подбедрица. В резултат на получената тежка гръдна травма пострадалият развил мастна емболия, на базата на която се е развило възпалително заболяване на белите дробове - двустранна гнойна абсецедираща хеморагична пневмония, довеля до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, причинили смъртта му на 04.08.2011г.

 

            Така приетата от СРС фактология на интересуващите делото и включени в предмета на доказване по делото обстоятелства, не търпи корекция при извършения от въззивната инстанция самостоятелен анализ на доказателствения материал.

На основата на непосредствено събраните пред СРС гласни доказателства, законосъобразно в основата на изводите по фактите са поставени данните, съдържащи се в огледния протокол, показанията на свидетеля – очевидец С. и заключенията на СМЕ, от анализа на които се установяват датата, мястото и обстановката на произшествието, авторството на деянието и жертвата, механизмът на удара и настъпилите съставомерни последици, като посочените източници на интересуващи делото информация се намират във взаимовръзка и синхрон помежду си – взаимно се подкрепят и допълват. Така от констатациите на огледния протокол се установява мястото и времето на деянието, както и спецификите на конкретния пътен участък на произшествието; от показанията на св. С. – управлението от подс.Б. на ППС с животинска тяга, местоположението на каруцата на пътното платно, начинът й на движение и посоката, и скоростта на предприетото пресичане от страна на пострадалия. Протоколът за химическа експертиза № 1668/01.08.2011г. категорично установява алкохолното съдържание  в кръвта на подсъдимия, а заключенията на СМЕ – травматичните увреждания на пострадалия от произшествието и генезата за настъпване на смъртта му, както и пряката причинно – следствена връзка между нея и настъпилите в резултат на  ПТП травми ( в частност тежката гръдна травма). Следва да се посочи, че показанията на св. С. относно механизма на настъпилото произшествие освен хронологично подредени, са и последователни и житейски логични; при преценката им за достоверност следва да бъде отчетена качествената характеристика на източника на доказателства – за св. С.  липсват данни за предубеденост или заинтересуваност от изхода на делото, липсват данни за  взаимоотношения  с подс.Б. или пострадалия М., което да създава съмнения за друг ( извън установяването на обективната истина) мотив за излагането на уличаващиБ. факти. На следващо място, както бе посочено по – горе, вътрешната убедителност на показанията на св. С. също води до извод за достоверност на съдържащата се в тях информация, тъй като показанията му са непротиворечиви, ясни, пределно конкретни в описателната си част,  израз на непосредствени негови възприятия и житейски достоверни. Същите намират подкрепа и в останалия събран по делото доказателствен материал. Ето защо и в съответствие с правилата на формалната логика е доказателствения извод на СРС за тяхната достоверност, респ. поставянето им в основата на фактическите положения, свързани с механизмът на произшествието и неговото авторство. В тази смисъл направената от въззивния съд преценка за достоверност на показанията на св. С.  доведе до идентичен с направения от страна на проверявания съд – за съответствието им с обективната действителност.

Следва да бъдат ценени в тяхната цялост и заключенията на СМЕ, установяващи настъпилите в резултат на произшествието травматични увреди на М. и пряката причинност между тях и впоследствие настъпилата негова смърт. Писмените доказателства подкрепят показанията на св. С. и установят обстановката на пътния участък, данните да съдебното минало на дееца, употребата на алкохол при управлението на ППС с животинска тяга, предприетите действия след настъпилия инцидент.

Тази съвкупност от доказателства несъмнено установява деянието и неговото авторството от страна на  подс.Б.. Ето защо и въззивната инстанция намира, че както обективните параметри на деянието, така и неговото авторство  са установени по изискуемия в чл. 303,ал.2 НПК начин.

Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд  споделя констатациите на първата инстанция по фактите.

 На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд в законосъобразно е заключил, че подсъдимият Б.С.С.  е осъществил от обективна и субективна страна състава престъпление по чл.122, ал.1 от НК.

На първо място, подсъдимиятБ. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на престъплението, не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава, така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

На следващо място със своето активно поведение ( действия) по управление на ППС с животинска тяга подс.Б. е поставил началото на процес – причинил травматични увреди, довел до смъртта на пострадалия М., като е налице пряка и непосредствена причинна връзка между инкриминираното поведение на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат. Поведението на подсъдимия e било неправомерно – същият не е имал право въобще да управлява в посочения пътен участък ППС с животинска тяга от една  страна, а от друга – е било необходимо да направлява животното по начин да не създава опасност за движението ( чл. 106 от ЗДвП) , което в конкретния случай е означавало да избере движение с по-ниска скорост, че да може да спре пред възникналата опасност за движението, каквато е пресичащия пътното платно пешеходец. Именно в резултат на посочените нарушения (  на Наредба за организацията на движението на територията на Столична община и на ЗДвП) и като пряка последица от неизпълнението на задължението за въздържане от действие в конкретната пътна обстановка подс.Б. е причинил смъртта на А. М. Налице е пряка причинно следствена връзка между активните противоправни ( в нарушения на установените правила за безопасност) действия от водачаБ. и осъществените общественоопасни последици, тъй като при спазването им от страна на подсъдимияБ.  не би настъпил противоправния резултат – смъртта А. М. като следствие от настъпилия удар с каруцата.

Не е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК ( случайно деяние), тъй като в конкретния случай подсъдимиятБ. е проявил в качеството си на водач на ППС с животинска тяга активно поведение при нормативно установено задължение за бездействие, с оглед на което той обективно сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара. Поради изложеното съдът намира, че съставомерният резултат се дължи на виновното поведение на подсъдимия и не е  налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК – случайно събитие. Общественоопасният резултат не би настъпил, ако подсъдимият бе изпълнил което и да било от визираните в чл.28, ал.1,т.8 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община и чл. 106 от ЗДвП изисквания, каквато обективна възможност е била налице. Именно неговото противоправно поведение е било едно от необходимите условия, станали причина за настъпване на съставомерната последица, което обосновава и причинната връзка между поведението му и настъпилия противоправен резултат. В този смисъл доводите на защитника за наличие на хипотезата на чл. 15, ал.1 от НК не са основателни, още повече, че следва да бъде съобразена изключително напредналата възраст на пострадалия ( 89 години) със следващата от това физическа невъзможност за предприемане на внезапно навлизане на пътното платно; още повече, че св. С. е успял адекватно да реагира на появилата се опасност за движението, което подсъдимият не е сторил, като при успоредно движение на двете ППС видимостта му към пешеходеца не е била ограничена от таксиметровия автомобил. В този смисъл липсват основания за ексулпирането на подс.Б..

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимияБ. непредпазливо под формата на небрежност. Подсъдимият  е  съзнавал, че нарушава правилата на СО и ЗДвП, извършвайки  забранено управление на ППС с животинска тяга и по начин, който да не създава опасност за пешеходците ( с висока скорост) . Подсъдимият не е предвиждал  настъпването на смъртта на друго лице ( в случая А. М.) при управлението на ППС с животинска тяга, но за него е съществувало  задължение, а същият е и могъл, при ангажиране на интелектуалните си възможности, да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от неизпълнението на правилата за организация на движението на територията на СО и на движение по пътищата – причиняването на смърт на друго лице и е могъл да съобрази поведението си по начин, че да не допуска настъпването й , т.е. налице е небрежност - деецът не предвижда общественоопасните последици от своите действия, респ. бездействия, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Справедливо, в съответствие с изискванията на чл. 36 от НПК и при условията на чл.54 от НК е и наложеното на подсъдимияБ. за престъплението по чл.122, ал.1 от  НК наказание – две години лишаване от свобода. Размерът на наказателната санкция е съобразен с баланса на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при индивидуализиране на наказателната отговорност – необремененото съдебно минало на дееца  и съпричиняването от страна на пострадалия от една страна и противопоставящите им се завишена степен на обществена опасност на конкретното деяние, изводима от възрастта на пострадалия и механизма на произшествието; употребеният в голямо количество алкохол от дееца, сочещо на безотговорно отношение към безопасността на останалите участници в движението по пътищата. Въззивната инстанция счита, че правилно СРС е определил наказанието при превес на  смекчаващите отговорността на подс.Б. обстоятелства, над  минималния, но под средния,  предвиден в закона размер и така определеното наказание с оглед личността на подсъдимия би постигнало в достатъчна степен целите както на генералната, така и на специалната превенция и би мотивирало същия за в бъдеще към спазване на установения в РБ правопорядък. Въззивната инстанция  споделя извода на СРС, че не се налага ефективно изтърпяване на така индивидуализираното наказание от две години лишаване от свобода. Както бе посочено по-горе, степента на обществена опасност на извършеното е фактор, който се отчита при определяне размера на наказанието, но при преценката за отлагане на изпълнението му следва да бъдат отчетени и други фактори – в случая освен формалното наличие на предпоставките на чл.66, ал.1 НК и изразени в липсата на предходни осъждания на дееца и размера на наложеното наказание лишаване от свобода, а именно –  наличието на семейна среда, липса на извършени други общественоопасни деяния. Въззивният съд не счита, че целите на наказанието биха се осъществили единствено чрез ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и изолирането на подс.Б. от обществото, което би засилило асоциалната насоченост на бъдещите му действия, а следва с оглед  постигането най-вече на поправително и възпитателно въздействие на наказанието върху дееца, същото да бъде с насоченост към неговото ресоциализиране. Ето защо и настоящата инстанция намира, че отлагане изпълнението на наложеното наказание би довело до възпиращ, поправителен и превъзпитателен ефект върху осъдения.

            С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените  по делото разноски.

             При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 02.11.2016 г. по НОХД №  7 081 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 състав.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.