№ 139
гр. Провадия, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20253130200248 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на ЕТ „******“ ЕИК ******,
представлявано от М.Р.К., чрез пълномощник – адв.В. от ВАК против ЕФ
серия Г № 70509, издаден от ОДМВР-Варна, с който на въззивника за
извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, на осн. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 и
чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховане е наложено наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лв.
С жалбата се сочи, че издаденият ЕФ следва да бъде отменен, като
неправилен и незаконосъобразен, за което се излагат подробни аргументи.
В съдебни заседания, въззивникът се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли
ЕФ да бъде отменен изцяло на посочените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП-Варна, не
изпращат представител в съдебни заседания.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронен фиш Серия Г № 70509, издаден от ОД на МВР-Варна, е
съставен за това, че на 04.11.2024 г. в 10, 53 часа в с.Петров дол, община
Провадия, обл.Варна, на път Var-1211 с АТСС ARH-CAM-S1 било
регистрирано движение на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с
рег.№ ******. Техническото средство заснело движението на автомобила и въз
основа на това било установено, че МПС не е спряно от движение, но
собственикът му ЕТ „******“не е слючил задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за него. За това нарушение, квалифицирано по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, против ЕТ бил издаден ЕФ с. Г № 70509, с който на
осн. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от КЗ на ЕТ - собственик била
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
1
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и
веществени такива, които съдът кредитира изцяло като взаимосвързани и
кореспондиращи помежду си.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от
чл. 647, ал. 3 от КЗ и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна поради следното:
В случая не се оспорва обстоятелството, че към посочената в ЕФ дата –
04.11.2024 г. – за товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№
******, собственост на жалбоподателя ЕТ „******“не е имало валидно
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", като видно от
изисканата справка, автомобилът е бил спрян от движение на 08.07.2024 г. при
извършената първоначлна регистрация поради техническа неизправност и
пуснат на 30.07.2024 г.
ЕТ „******“ ЕИК ****** е наказан за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, съгласно който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко
друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор. т. е. съставът на това нарушение се
осъществява чрез бездействие да се изпълни вмененото задължение за
сключване на задължителния договор за МПС, което не е спряно от движение.
Началната дата на нарушението е първият ден след изтичане на срока на
предходната застраховка, и понеже то се осъществява чрез бездействие –
продължава докато бъде сключен нов договор, или докато не бъде съставен
АУАН за него. За нарушение по този текст се ангажира отговорността
единствено на собственика на МПС, който е бил длъжен, но не е сключил
такъв договор.
За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция
в разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и
имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен
търговец.
Съгласно ал. 4 на същия член когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция
по ал. 1. Т.е осъществява се чрез действие, самостоятелно всеки път и на
конкретната дата, на която е предприето управление на МПС без
задължителна застраховка "Гражданска отговроност". За нарушение по този
текст са ангажира отговорността както на собственика на МПС, който не е
сключил задължителния договор, така и на водача-несобственик, който
управлява МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в
хипотезата на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
2
В този смисъл и в настоящия случай съдът намира, че достатъчно
конкретно и ясно в обжалвания ЕФ са описани негоните съдържателните
задължителни елементи - издалият го орган, мястото – с.Петров дол, датата-
04.11.2024 г., точния час на извършване на нарушението – 10:53 ч.,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера
на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане, а така и описание на нарушението, от фактическа страна.
В съдържанието на процесния ЕФ не е допуснато никакво смесване на
състави, не съществува възможност за объркване на фактите, нито пък за
неяснота относно изпълнителното деяние на нарушението – управление на
МПС, регистрирано в РБ и неспряно от движение, за което собственикът " ЕТ
„******“ ЕИК ****** не е сключил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", заснето с АТСС, за което на осн. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 (по
отношение размера на санкцията) и чл. 461, т. 1 (вида на задължителната
застраховка) от КЗ именно на собственика е наложена имуществена санкция в
абсолютния размер по приложимия текст. Противно на изложените доводи от
страна на въззивника , чрез неговия пълномощник, съдът не намира основания
да приеме, че в съдържателен аспекта обжалвания ЕФ ограничава
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен , респ. да нарушава правото на защита на наказания
субект.
Не се констатира и с оглед другото направено възражение, неяснота
относно наложеното наказание. Съдържанието на електронния фиш не оставя
съмнение относно субекта на отговорността, а именно ЕТ, както и относно
обстоятелството, че се налага имуществена санкция с посоченото основание
на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ и абсолютен размер от 2000 лева.
Съдът не споделя и възражението на въззивника че доколкото ЕФ не е
издаден незабавно след установяване на нарушението ,
административнонаказателната отговорност е следвало да бъде осъществена
по общия ред – със съставяне на акт за установяване на административното
нарушение и издаване на НП, доколкото и датата на издаване на ЕФ не е
негов задължителен реквизит (арг. чл. 189, ал. 4 изр. 2 ЗДвП), а моментът
на издаване на ЕФ не е релевантен факт за реда за ангажиране на
административнонаказателната отговорност по отношение на това дали да е с
ЕФ или с НП, а съобразявайки и обстоятелството че периодът от време между
издаването на ЕФ – на 13.11.2024 г. и извършване на нарушението – на
04.11.2024 г. е сравнително кратък.
Поради изложеното, преценявайки и че по делото не се събраха данни за
това случаят да попада в приложното поле на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че
електронния фиш, предмет на обжалване в настоящото производство се явява
правилен, законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП/ЕФ пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, като на основание чл. 144, ал.3 от
АПК, с оглед изхода на делото такива да се присъдят на
административнонаказващия орган, който своевременно е направил изрично
искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
3
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, без
участието на представител на въззиваемата страна, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00
/осемдесет/ лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 70509, издаден от
ОДМВР-Варна, с който на ЕТ „******“ ЕИК ******, представлявано от
М.Р.К., за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, на осн. чл. 638, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховане е наложено наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „******“ ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Варна сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4