Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.11.2020 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
първи октомври Година 2020
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Николина Козелова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 2030 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Н.К. против
наказателно постановление № 004749/07.10.2019г. на Началник Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр. София.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като се сочат
съображения за това. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Ц.В. заявява,
че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни аргументи за
незаконосъобразност.
Въззиваемата страна чрез пълномощника
си юрисконсулт И.В. моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като взема становище по изложените от жалбоподателя възражения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 004749/07.10.2019г. на
Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление при Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр. София на нарушителя Н.Н.К. е наложено на основание
чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 ЗДвП наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
В наказателното постановление е
посочено, че на 25.04.2019г. около 13:00 часа Н.Н.К. в качеството си на водач
управлявал ППС – л.а. марка: Мерцедес, модел: ***, с рег. № СТ ***ВК, с обща
техническа допустима маса до 3,5 тона, по републикански път II-66
/част от Е-773/, км
74+300, в посока от гр. Чирпан към гр. Стара Загора, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за ППС не е заплатена винетна такса съгласно чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
За посочения по-горе републикански път II-66
/част от Е-773/, км
74+300 се събира такса за ползване на пътна инфраструктура – винетна такса,
съгласно Приложение 2 към т. 2 на решение № 959/31.12.2018г. на Министерския
съвет за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира
такса за ползване на пътна инфраструктура – винетна такса и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение на републиканските пътища.
Към момента на проверката е установено,
че ППС с рег. № СТ ***ВК няма заплатена винетна такса – направена е справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор MEU
031.
Впоследствие наказващият орган е
направил справка и в електронната система за събиране на пътни такси, която е
приложена към преписката.
В разписката към АУАН изрично е
посочено, че съгласно чл. 189е, ал. 3 ЗДвП нарушителят разполага с възможността
да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в
14-дневен срок от връчването на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна
такса не е платена в дадения 14-дневен срок.
Наказващият орган е приел, че не са
налице условията за прилагане на чл. 28 ЗАНН и се е произнесъл по възраженията,
направени от жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 004749 от 25.04.2019г, съставен от инспектор в Сектор
„Контрол и правоприлагане“, гр. Пловдив.
В АУАН е посочено, че на 25.04.2019г.
около 13:00 часа на републикански път II-66 /част от Е-773/, км 74+300 в посока от
гр. Чирпан към гр. Стара Загора водачът Н.Н.К. управлява л.а. марка: Мерцедес,
модел: ***, с рег. № СТ ***ВК, негова собственост, като не е заплатил винетна
такса за управление по републиканската пътна мрежа – категория 3 съгласно чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
От писмо с изх. №
11-00-268/14.11.2019г. на ОПУ, гр. Стара Загора се установява, че път II-66
/част от Е-773/, км
74+300 попада в землището на с. Богомилово, Община Стара Загора.
От писмо с изх. №
11-00-235/17.09.2020г. на ОПУ, гр. Стара Загора се установява, че км 74 + 300, на път II-66 не попада в границите на урбанизирана
територия съгласно § 1, т. 3 от ДР на ПП на Закона за пътищата.
Към административнонаказателната
преписка е приложена справка от електронната система за събиране на пътни такси
/л. 20 от делото/, от която се установява, че за ППС с рег. № СТ ***ВК няма
заплатени тол-продукти за датата на нарушението - 25.04.2019г.
Във връзка с компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган са представени: заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019г.,
заповед № НТУ/РД-11-233/28.02.2019г., заповед
№ 11-29/16.08.2019г., всички на председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“.
От показанията на свидетелите А.Н.Т. /актосъставител/
и Т.А.С. /свидетел по акта/ се установява фактическата обстановка, описана в
АУАН и НП. В своите показания те подробно описват начина, по който намират
зададеното им място за осъществяване на контрол, в т.ч. и процесното -
републикански път II-66 /част
от Е-773/, км 74+300. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и съответстват на събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
На първо място, съдът констатира, че е
налице разминаване между описаното нарушение в акта за установяване на
административно нарушение и съответно в наказателното постановление.
В АУАН е посочено, че на 25.04.2019г.
около 13:00 часа на републикански път II-66 /част от Е-773/, км 74+300, в посока от
гр. Чирпан към гр. Стара Загора Н.Н.К. управлявал л.а. марка: Мерцедес, модел: ***,
с рег. № СТ ***ВК, собственост на Никола Николаев К., като не е заплатил
винетна такса за управление по републиканската пътна мрежа – категория 3
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата – с което не изпълнил
задължението си по чл. 139, ал. 6 ЗДвП и представлява нарушение на чл. 179, ал.
3 ЗДвП.
Следователно според актосъставителя
водачът на ППС следва да заплати винетната такса, а съставът на
административното нарушение изисква водачът да управлява ППС, за което не е
заплатена винетна такса. Нещо повече съгласно чл. 10а, ал. 3 от Закона за
пътищата винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя, а не от
водача. В хода на съдебното следствие не са представени доказателства за това
чия собственост е процесният лек автомобил. Направено е само едно твърдение от
актосъставителя и наказващия орган в тази връзка.
Съгласно чл.
42, т. 4 ЗАНН фактическото описание на нарушението следва да съдържа всички
елементи от неговия състав, за да е ясно на лицето срещу което се води
административнонаказателното производство - с доказването на кои факти би
отрекъл основанието за носене на административнонаказателна отговорност. В това
се изразява същността на правото на защита.
В този смисъл е и решение
№ 228/26.06.2019г., постановено по КАНД № 219/2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Прави впечатление, че при издаване на
наказателното постановление наказващият орган вече е посочил, че става въпрос не
за управление на ППС, за което К. не е заплатил винетна такса, а за управление
за ППС, за което не е платена винетна такса. Съдът намира обаче, че такова
уточнение е недопустимо при издаването на наказателното постановление. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН,
съгласно която „наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина“. В случая обаче нередовността на
акта касае един от елементите на фактическия състав на нарушението и е
невъзможно санирането му да стане едва с наказателното постановление.
На второ място, съдът констатира, че е
налице разминаване между посочените законови разпоредби, които са нарушени в акта
за установяване на административно нарушение и съответно тези, които са
посочени в наказателното постановление.
Актосъставителят е посочил, че е
нарушителят е допуснал неизпълнение на задължение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП,
представляващо административно нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, т.е. в АУАТ
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, а същевременно наказващият
орган е посочил, че на нарушителя е наложена глоба за нарушение на чл. 139, ал.
6 ЗДвП€
Това ограничава правото на нарушителя
да разбере за какво точно му е повдигнато административнонаказателното
обвинение.
Отделно от това при даване на правната
квалификация на нарушението нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили
нормите към които препращат посочените от тях законови текстове.
В чл. 139, ал. 6 ЗДвП се прави
препратка към чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, а той от своя страна препраща
към чл. 10а, ал. 7 от същия закон, а той съдържа три отделни точки.
Това обстоятелство следва да бъде
отразено и в АУАН, и в НП, като бъде направена съответната обвръзка при
посочване на законовите разпоредби, които са нарушени – т.е. в случая става
въпрос за нарушение на чл. 139, ал. 5, вр. с ал. 6 ЗДвП, вр. с чл. 10, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 10а, ал. 7, т. 1 от Закона за пътищата, като санкционната
разпоредба, която отговаря на посочения състав е чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Водим от горното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съдът намира за несъстоятелни
възраженията на жалбоподателя, че не е достатъчно конкретно и ясно посочено мястото на извършване на нарушението.
Актосъставителят и наказващият орган
са вписали в АУАН, и в НП, че нарушението е извършено на републикански път II-66
/част от Е-773/, км
74+300, като по този начин са изпълнили своите задължения съответно по чл. 42,
т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Това се потвърждава и от решение №
215/04.08.2020г., постановено по КАНД № 184/2020г. по описа на Админстративен
съд - Стара Загора, въз основа на което е образувано настоящото производство.
От представените справки от ОПУ, гр.
Стара Загора се установява, че посоченото място на нарушението се намира в землището
на с. Богомилово, Община Стара Загора, но не попада в урбанизирана територия съгласно
§ 1, т. 3 от ДР на ПП на Закона за пътищата и следователно се дължи заплащането
на винетна такса.
С
оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Ако констатираните от съда
разминавания между АУАН и НП, които касаят описанието на нарушението и дадената
му от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация не бъдат ценени
като съществени такива, които ограничават правото на защита на нарушителя, то
следва да се приеме, че жалбоподателят К. е осъществил състава на нарушението,
за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, тъй като действително
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че на 25.04.2019г.
около 13:00 часа в качеството си на водач К. е управлявал ППС– л.а. марка: Мерцедес,
модел: ***, с рег. № СТ ***ВК, с обща техническа допустима маса до 3,5 тона, на
републикански път II-66 /част
от Е-773/, км 74+300, в посока от гр. Чирпан към гр. Стара Загора, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС не е заплатена винетна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
По отношение на наложеното наказание –
същото е правилно определено съобразно фиксирания от законодателя размер от 300
лв.
По отношение на чл. 28 ЗАНН, съдът
намира, че същият е неприложим в настоящия случай, тъй като нарушението не може
да бъде определено като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
С оглед изхода на делото и направеното
от адв. Ц.В. искане за присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН,
съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя Н.Н.К. сумата от 300 лв., представляваща
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД № 184/2020г.
по описа на Административен съд – Стара Загора. Само в това производство е
направено искане за присъждане на разноски и са представени доказателства.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 004749/07.10.2019г.
на Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление при Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на нарушителя Н.Н.К., ЕГН: **********
е наложено на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 ЗДвП наказание
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.
София да заплати на Н.Н.К., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 300 /триста/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени от него по
КАНД № 184/2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: