№ 40251
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110132611 по описа за 2023 година
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С молба от 0809.2023 г. третото за процеса лице „********“ ЕООД е направило искане
за встъпване в процеса при твърдения, че е придобил вземанията в хода на процеса.
Искането е направено в рамките на преклузивния срок по чл. 218 ГПК и е основателно.
Искането на ищеца да бъде изискано ч.гр. дело № 40911/2009 г. по описа на СРС, 41
състав е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца по чл. 186 ГПК следва да бъде уважено, тъй като е относимо и
необходимо за правилното решаване на правния спор, предмет на делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
На основание чл. 218 от ГПК КОНСТИТУИРА като главно встъпило трето лице -
помагач на страната на ответника „**** (ЕУ)“ ЕАД с предишни наименование „********Т“
ЕАД, „********“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***********.
ДА СЕ ИЗИСКА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д. № 40911/2009 г. по описа на СРС, 42
състав.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК, изпълнително дело № 1104/2011 г. по
описа на ЧСИ *********, рег. № *** на КЧСИ, с приложеното към него изп. дело №
1881/2021 г. по описа на ЧСИ *******, рег. № *** на КЧСИ, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 40911/2009 г. по описа на СРС, 42 състав.
1
НАСРОЧВА о.с.з. за 28.03.2023 г. – 09.40 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК от Б. С. Н. срещу „**** (ЕУ)“ ЕАД с предишни наименование
„********Т“ ЕАД за признаване за установено, че е погасено по давност правото на
принудително изпълнение на вземания за главница в размер на 5334,00 лв., ведно със
законната лихва от 21.08.2009 г. до окончателното плащане, за сумата от 285,82 лв. - лихва
за забава за периода от 10.06.2008 г. до 29.06.2010 г., както и разноски по делото в размер на
106,68 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 17.05.2010 г. по ч.гр.д. № 40911/2009 г.,
по описа на СРС, 41 състав, предмет на изпълнително дело № 1104/2011 г. по описа на ЧСИ
********* с peг. № ***, предадено на ЧСИ *******, рег. № *** на КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40911/2009 г., по описа на СРС, 41 състав, е
издаден изпълнителен лист от 17.05.2010 г., по силата на който ищеца е осъдена да заплати
на първоначалния кредитор - „********Т“ ЕАД, сегашно наименование „**** (ЕУ)“ ЕАД,
ЕИК *********, вземанията по изпълнителния лист. Ищецът твърди, че изпълнително
производство по изпълнително дело № 2011***0401104 по описа за 2011 г. на ЧСИ
*********, рег. № *** на КЧСИ, било образувано на 29.07.2011 г., като от 29.11.2021 г.
всички дела на ЧСИ ********* са предадени на ЧСИ ******* с рег. № *** по регистъра на
Камарата на ЧСИ с район на действие СГС. Сочи, че 20.09.2011 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника Б. С. Н., разкрити в банки: „*********“ ЕАД, „**********“
АД и „*******“, с юридическо име „*******“ АД, а на 25.02.2014 г. е изпратено запорно
съобщение до работодателя „******“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Б. Н.. Запорът не е валидно наложен предвид факта, че
трудовото правоотношение на длъжника е било вече прекратено. Навежда твърдения, че
покана за доброволно изпълнение не е редовно връчена, следователно посочените
изпълнителни действия са нередовно извършени. Посочва, че освен наложените запори
върху банковите му сметки на 20.09.2011 г., други валидни изпълнителни действия от ЧСИ
по делото не са извършвани. Посочва, че по делото е настъпила перемпция по силата на
закона, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, считано от 25.02.2014 г., когато е получено запорното
съобщение от фирма „******“ ЕООД, предвид което изпълнителното производство е
прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа, че тъй
като не са извършвани последващи изпълнителни действия от последното валидно
извършено изпълнително действие, а именно наложените запори на 20.09.2011 г., течението
на погасителната давност не е прекъснато, поради което и с изтичането на петгодишен
период, считано от на 20.09.2011 г. до 21.09.2016 г., претенциите за принудително
осъществяване на вземанията вече са погасени по давност. Претендира разноски.
2
Ответникът не е подал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК.
С молба от 08.09.2023 г. третото за процеса лице „********“ ЕООД е направило искане
за встъпване в процеса при твърдения, че е придобил вземанията в хода на процеса.
Искането е направено в рамките на преклузивния срок по чл. 218 ГПК . Оспорва
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Посочва, че изпълнителното дело е
образувано с № 1104/2011 г. по описа на ЧСИ ********* с рег. № *** по регистъра на
Камарата на ЧСИ, след като ЧСИ ********* е загубил правоспособност, архивът с
образуваните по негов опис дела се преместват при ЧСИ ******* с рег. № ***, като по
описа на ЧСИ ******* актуалния номер на делото е 1881/2021 г. Сочи, че през времето, в
което се развива изпълнителното производство срещу длъжника, предходния взискател -
„********Т“ ЕАД, сегашно наименование „**** (ЕУ)“ ЕАД прехвърля вземанията си и
всички права, произтичащи от него, чрез договор за цесия, сключен на 23.03.2015 г., на
“********” ЕООД, ЕИК: ********. Намира, че давността за вземанията не е изтекла, тъй
като същата е прекъсвана многократно чрез осъществявани от съдебен изпълнител действия
на принудително изпълнение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
По иск с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства,
водещи до прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания –
предприети съдебно-изпълнителни действия срещу ищеца и датата на извършването им.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3