Р Е Ш Е Н И Е
№ I-31
24.04.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като разгледа
докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 224 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез пълномощника З. Д.
– прокурист, упълномощена от Я. О. и П. П. чрез юрисконсулт Камелия Тодорова с
адрес за връчване: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин
– 6“, ет. 2 срещу Решение № 2263/12.11.2018г. постановено по гр.д. №
1882/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен иска на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за установяване съществуването на вземането му по
ч.гр.д. № 9612/2017г. по описа на РС Бургас, по което е издадена заповед №
25/03.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
25000 лева, представляваща част от непогасена главница, цялата в размер на
39458,42 лева по договор за потребителски кредит № 1337245, сключен на
09.12.2013г. между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и ответника Ч.Ж.М.,
ведно със законна лихва върху главницата от 25000 лева считано от датата на
подаване на заявлението – 28.12.2017г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се твърди, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка
с докладване на делото и подлежащите на установяване от страните релевантни за
спора факти. Сочи, че искът е отхвърлен поради обстоятелството, че РС Бургас е
приел, че не е влязъл в сила Договор за прехвърляне на вземания от 25.02.2015г.
сключен между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД (цедент) и „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД (цесионер). Съдът не приел за достатъчно потвърждение за
извършена цесия на договор № 1337245 на основание чл. 99 ЗЗД, че цедентът е
получил от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД договорената цена за прехвърляне
на вземания по договор № 1337245. Твърди, че с доклада РС Бургас не указал на
ищеца, че не ангажира доказателства или че не ангажира достатъчно доказателства
за заплащането на покупната цена и влизането в сила на Договор за прехвърляне
на вземания от 25.02.2015г., поради което счита за нужно да посочи нови
доказателства за това. Предвид твърдението за допуснати съществени процесуални
нарушения моли да се приеме като доказателство на основание чл. 266 ГПК
Потвърждение от цедента „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД относно това, че е
налице пълно плащане на покупната цена от цесионера по Договор за цесия от
25.02.2015г., поради което т. 2.3. от Договора била спазена и същият влязъл в
сила. Прави уточнение като счита, че договорът за цесия е валиден като били
представени доказателства, че са прехвърлени вземанията по процесния договор.
Сочи, че договорът за цесия е консенсуален договор и плащането на цената не
било елемент от предопределяне на момента на влизане в сила. Отделно от това Ч.М. бил надлежно уведомен за
извършената цесия и знаел кой е неговия кредитор. Всички други уговорки
засягали само страните по договора за цесия цедент и цесионер и нямали значение
за длъжника. Ч.М. не бил страна по договора за цесия и затова нямал правен
интерес да установява недействителност на договора, така и изпълнението на този
договор от сключилите го страни – сочи съдебна практика. Отделно счита, че
представеното пред първа инстанция потвърждение за извършена цесия на договор
№1337245 на основание чл.99 ЗЗД доказвало, че договорът за цесия е породил
действие за това вземане, потвърждението се отнасяло за конкретния договор за
кредит, вземането по който било прехвърлено. Поддържа, че пред първа инстанция
са събрани доказателства, от които да се направи извод за извършеното
прехвърляне. Съгласно т. 2.4 след влизане в сила на договора страните съставяли
приемо-предавателен протокол Приложение № 2, който бил неразделна част от
договора и удостоверявал предаването на всички налични документи по кредитното
досие на всеки договор по цедираните вземания. Счита, че щом е представен като
доказателство, то е настъпило условието – договорът е влязъл в сила.
Моли да се отмени решението на РС Бургас
и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважен предявеният
установителен иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение в размер на 25 000 лева, представляваща част от
главница по непогасено задължение по Договор за потребителски кредит № 1337245,
цялото в размер на 41383,51 лева, от които 39458,42 лева – остатък неизплатена
главница и 1925,09 лева – остатък възнаградителна лихва за периода 09.12.2013г.
– 25.02.2015г., ведно със законната лихва от върху сумата от 25000 лева от
датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане.
Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност относно разноските на ответната страна. Заявява особено искане да
се укаже на въззиваемата страна да посочи банкова сметка, по която следва да се преведат присъдени в нейна полза суми.
Представя писмени доказателства –
потвърждение от цедента „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, че е налице пълно
плащане на цената от цесионера по договор за цесия от 25.02.2015г.; приложение
№ 2 към договора за цесия от 25.02.2015г., което вече се намира по делото като
моли потвърждение от цедента да се приеме като доказателство на основание чл.
266 ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на
въззиваемия на 30.01.2019г. като в законния срок на 12.02.2019г. е постъпил
писмен отговор от Ч.М. чрез адв. Калоян Кръстевич. Моли жалбата да се остави без
уважение и да се потвърди решението на РС Бургас. Оспорва твърдението за
допуснати процесуални нарушения от първа инстанция като с изготвения по делото
доклад било указано на страните кои са подлежащите на доказване факти и как се
разпределя доказателствената тежест. Твърди, че пред първа инстанция са
оспорени представените уведомление за извършено прехвърляне на вземания, заедно
с приложенията към него - договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 25.02.2015г., Приложение № 1 към
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД. Съдът указал на
ищцовото дружество да представи в оригинал оспорените документи, но до
приключване на делото те не били представени. Съдът дал два пъти указания за представяне на доказателства, че договорът
за цесия е влязъл в сила, но това не било сторено, а въззивното дружество
предпочело да представи друг документ, наречен потвърждение от дружеството
–цедент. Намира, че правилно съдът е приел, че договорът за цесия не е влязъл в
сила, поради което за ищеца не са възникнали права да претендира плащане от
длъжника по договора за кредит. Оспорва да е извършено плащане по договора за
цесия като сочи, че липсват доказателства в тази насока, още повече, че ако е
извършено плащане то е трябвало да бъде по банков път с оглед Закона за
ограничаване на плащанията в брой. Намира, че представените с въззивната жалба
доказателства не следва да бъдат приемани, тъй като не се касае за новооткрити
доказателства и новонастъпили факти. Сочи, че представеното потвърждение е
частен документ без достоверна дата. Моли да се потвърди решението на РС
Бургас.
Претендира разноски като представя договор за правна защита и
съдействие за заплатено адв. възнаграждение в размер на 950 лева.
Бургаският окръжен съд с Определение № 354/25.02.2019г. по в.гр.д. № 224/2019г. по описа на съда намери въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание и по изложени в определението съображения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанциония съд при докладване на делото допусна исканото пред въззивна инстанция доказателство – оригинал на потвърждение за наличието на пълно плащане на покупна цена по договор за цесия от 25.02.2015г., издадено от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят редовно
призован не се явява, депозира писмено становище, с което поддържа жалбата, а
представителят на ответника поддържа отговора на въззивна жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
РС
Бургас е сезиран с искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с
която се претендира да се признае за установено по отношение на ищеца, че
ответникът Ч.Ж.М. ЕГН ********** му дължи сума в размер на 25 000 лева,
представляваща част от главница по непогасено задължение по Договор за
потребителски кредит № 1337245, цялото в размер на 41383,51 лева, от които
39458,42 лева – остатък неизплатена главница и 1925,09 лева – остатък
възнаградителна лихва за периода 09.12.2013г. – 25.02.2015г., ведно със
законната лихва от върху сумата от 25000 лева от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9612/2017г. по
описа на Районен съд Бургас.
С исковата молба се твърди, че искът е
предявен в законния срок като сочи, че на 09.12.2013г. между Ч.Ж.М. и
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД бил подписан Договор № 1337245 за отпускане
на потребителски кредит на обща стойност 41200 лева, от които 40000 лева –
чиста стойност на кредита и 1200 лева – такси/комисионни. Кредитополучателят се
съгласил кредитът да бъде погасен чрез 120 анюитетни вноски, всяка в размер на
521,70 лева като първата да бъде направена в срок до 07.01.2014г., а последната
в срок до 07.12.2023г., общата сума, която трябвало да се върне на кредитора
била в размер на 62604 лева. Сумата по кредита била предоставена на
кредитополучателя, който погасил 8 вноски и 0,02 лева начислени лихви за
просрочие или общо внесената сума по кредита била 4165,78 лева. Седем вноски
били в пълен размер, а осмата в размер на 513,86 лева като оставало длъжникът
да погаси 112 вноски, както и една частична вноска съгласно погасителен план.
Сочи, че съгласно чл. 16 от ОУ за предоставяне на потребителски паричен кредит
настъпили основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. На
25.02.2015г. „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД прехвърлило вземанията си към
кредитополучателя на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД. При цедиране на вземането
била сторнирана от общата дължима сума 17079,88 лева, които представлявали
недължими редовни лихви. С пълномощно „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД
упълномощило „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД да уведоми длъжниците за
цесията като съгласно това и разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
цесионерът изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на длъжника. Заедно
с уведомлението за прехвърляне на вземането на длъжника било изпратено и известие
от новия кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита в пълен
размер за непогасения остатък от задължението., включително за вноските с
ненастъпил падеж Уведомлението било изпратено с препоръчана поща с обратна
разписка на адреса, посочен от длъжника, писмото се върнало със статус „пратката
не е потърсена от получателя“. Моли в случай, че се приеме, че уведомяването за
извършеното прехвърляне на вземания не е надлежно, да се приеме, че с връчване
на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, изискването за уведомяване на длъжника е изпълнено.
Постъпил е писмен отговор на искова молба, с който ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че от договора за цесия не може да се установи дали действително вземането към него е било прехвърлено и намира за нужно ищецът да представи рамков договор. Сочи, че не бил надлежно уведомен за извършената цесия. Оспорва наличието на облигационно отношение между него и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. На основание чл. 183 ответникът е изискал да се представят в оригинал договор за отпускане на потребителски паричен кредит; уведомление за прехвърляне на вземания; договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.02.2015г., Приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД; Приложение № 2, както и пълномощно от изпълнителния директор „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. На основание чл. 190 ответната страна да бъде задължена да представи рамков договор от 05.12.2013г.
Към делото е приобщено ч.гр.д. №
9612/2017г. по описа на РС Бургас като на 28.12.2017г. „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника Ч.Ж.М. за сумата от 25000 лева, представляваща част
от главница по непогасено задължение по Договор за потребителски кредит №
1337245, цялото в размер на 41383,51 лева, от които 39458,42 лева – остатък
неизплатена главница и 1925,09 лева – остатък възнаградителна лихва за периода
09.12.2013г. – 25.02.2015г., ведно със законната лихва от върху сумата от 25000
лева от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. За претендираните
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9612/2017г. по описа на Районен съд Бургас, връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на 21.02.2018г. като в
законния едномесечен срок, а именно на 21.03.2018г., са представени доказателства за предявен иск
по чл. 422 ГПК.
Представен е оригинал - договор за
отпускане на потребителски паричен кредит с № 1337245 като за потребител е
посочен Ч.Ж.М.; с характеристики и условия на потребителския паричен кредит:
стойност на кредита 40000 лева, 1200 лева – такси/комисионни, начин на
усвояване – по сметка на клиента, погасяване по банков път с уговорена лихва –
фиксиран лихвен процент 8,99%, годишен лихвен процент 10,13%. Общо дължимата
сума от потребителя 62604 лева. Приложен е погасителен план към договора за
потребителски кредит, а договорът като част от съдържанието си инкорпорира Общи
условия за предоставяне на потребителски паричен кредит и/или допълнителен
паричен кредит от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ АД (ОУ). Съгласно ОУ при
попълнен договор за Потребителски паричен кредит и едностранно взето решение на
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, същото може да отпусне кредит при приложение
на ОУ като кредита се предоставя при условията на Закона за потребителския
кредит. Предвидено е, че договорът се подписва в офис на Уникредит Булбанк АД,
който договор се изпраща на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД за разглеждане
и вземане на решение, а чл. 2, ал.4, че договорът за потребителски кредит се
сключва след представяне от страна на потребителя на договор, попълнен от
потребителя и „оторизирания“ от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД служител в
банков офис, подписан от потребителя и оторизирания служител, и неговото
одобрение и приемане от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от
потребителя. Чл. 6, ал. 2 определя, че плащанията се осъществяват по банков път
като потребителят ще инструктира Уникредит Булбанк АД чрез директен дебит да
извършва плащанията на месечните вноски съгласно договора в полза на „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД чрез дебитиране на сметка на потребителя в същата
банка. Съгласно чл. 16, ал. 1 „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД може да
прехвърли на трето лице събирането на сумите и без предварителното съгласие на
потребителя за това. Чл. 16, ал. 2, б“а“ предвижда възможност за „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД да прекрати едностранно кредитното правоотношение и да
обяви всичките си вземания за предсрочно изискуеми, ако потребителят допусне
просрочие или неплащане на две последователни погасителни вноски. Чл. 16, ал. 6
и 7 предвижда, че „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД може по всяко време да
прехвърли правата си по договора на трети лица като уведоми писмено за това
потребителя, а потребителят два изрично съгласие правата по договора да се
прехвърлят на трети лица. В чл. 19 е предвидено влизане в сила на договора –
след неговото одобрение, подписан от страните по договора, приемане от „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя. За усвояване на
кредита се счита нареждането с отпуснатата сума от страна на „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. В съответствие с предвиденото в Общите условия
представения договор, съдържащ общи условия и погасителен план са подписани от
кредитен посредник М. М. С. като представител на Уникредит Булбанк АД ЕИК
*********, в гр. Бургас.
На 09.12.2013г. Ч.М. нарежда на
Уникредит Булбанк АД да извършва комунално плащане към „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД като
е посочил номера на сметката и съгласие за директен дебит. Потребителят е дал
съгласие за обработка на лични данни и друга информация.
Представено е искане за рефинансиране на
съществуващ дълг от 09.12.2013г., с което Ч.М. е направил искане „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД със сумата в размер на 40000 лева да погаси предсрочно
съществуващо задължение по кредити към „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и
Уникредит Булбанк АД като остатъка се преведе по посочена банкова сметка в Уникредит Булбанк АД.
Съгласно платежно нареждане л. 55
Уникредит Булбанк АД е заверила сметката на ответника с 3,77 лева.
Представен е договор за продажба на
вземания (цесия), с който „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД прехвърля и
продава съгласно Рамков договор от 05.12.2013г. заедно със съпътстващите гаранции
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД портфолио от необслужени от длъжниците
вземания за период от над 180 дни просрочие като продадените и прехвърлени вземания
са посочени в приложение № 1 и се отнасят към 23.02.2015г. След заплащането на
цената цесионерът се смята за упълномощен за уведомяване на длъжниците, които вземания
се прехвърлят. В договора са заличени данните за покупна цена, както и са
заличени лични данни в приложение № 1, но от същото е видно, че се прехвърлят
вземания по договор 1337245.
Представен е приемо-предавателен
протокол приложение № 2, с който цедентът и цесионерът потвърждават, че договори
за кредит и другите документи са предадени на цесионера към датата на
подписване. Представено е и пълномощно, с което цедента упълномощава цесионера
да уведоми длъжниците съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на
вземания.
Представено е потвърждение за извършена
цесия на договор 1337245 на основание чл. 99 ЗЗД, с което „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД потвърждава извършената цесия и прехвърленото вземане по
договор 1337245, както и че е дал пълномощия на цесионера да уведоми длъжника
за извършената цесия.
Представя се уведомление за извършено
прехвърляне на вземания адресирано до Ч.М. от
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
като пълномощник на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, с което новия
кредитор уведомява длъжника за извършената цесия. Уведомлението не получено от длъжника
съгласно известие за доставяне на пратка - не е потърсена от получателя.
РС Бургас е поставил решение, с което е
отхвърлил предявения иск като е приел, че представения договор за цесия не
обвързва страните, тъй като не са представени доказателства за влизането му в
сила съгласно т.2.3. от договора – липсват доказателства за пълно плащане на
покупната цена от цесионера.
Пред въззивна инстанция се представи
потвърждение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, че е получило пълно
плащане на цената по Договора за цесия, поради което сочи, че същият е влязъл в
сила.
Съдът счита, че не са налице други
относими към спора доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка,
от правна страна, съдът намира следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК съединени
в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Предявеният положителен установителен
иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК
е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл.
414 от ГПК
от заповедния съд.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Решението на първа инстанция е валидно и
допустимо.
Предвид характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение и
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, наличието
на валидно облигационно отношение между ответника и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, по което последното е изпълнило задълженията си за
предоставяне на уговорената сума в заем на ответника точно, наличието на
възникнало в полза на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД изискуемо вземане
срещу ответника за заплащане на претендираната сума на соченото основание,
размера на дължимата от ответника сума за главница, забавата на ответника да
изпълни задълженията си по договора в срок, както и наличието на валидно
облигационно отношение по договор за цесия и че ответникът е уведомен за цесията
от предходния кредитор съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Първата предпоставка, за да се уважи
предявеният иск е да се установи валидно облигационно отношение между страните
по повод на договор за заем. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
наличието на договорна връзка между страните и оспорва възникването на права и
задължения. С доклада първа инстанция е указала на ищеца, че в негова тежест
при условията на пълно и главно доказване е да докаже наличието на валидно
облигационно отношение, по силата на което е изпълнило задължението си да
предостави уговорената сума в заем. За установяване на валидно правоотношение
между страните, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен
договор като двустранна правна сделка и по необходимост включващ взаимните,
припокриващи се волеизявления на страните по нея за предоставяне на определена
парична сума в заем с поето насрещно задължение за връщане на тази сума. Видно
от представения договор за отпускане на потребителски кредит, неразделна част от
него са общите условия, стр. 2/3 и стр. 3/3. Договорът е подписан след общите
условия между М. М. С. като представител на кредитен посредник Уникредит
Булбанк АД и Ч.Ж.М. на 09.12.2013г. Съгласно посоченото в чл. 2, ал. 1 от ОУ паричен
кредит се отпуска на одобрени от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД
потребители след подписване на договора за банков кредит в банков клон на
Уникредит Булбанк АД, изрично ал. 4 на чл. 2 предвижда, че договорът се изпраща
на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД за разглеждане и вземане на решение от
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. Договорът за потребителски паричен кредит
се сключва след представяне от потребителя на договор, надлежно попълнен от
потребителя, подписан от потребителя и „оторизирания“ от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД служител в банков клон и неговото одобрение и приемане от
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя. Чл. 19
предвижда, че договорът за потребителски кредит влиза в сила след неговото
одобрение, като бъде подписан от страните по договора, приемане от „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя.
В случая липсват посочените в общите
условия изисквания като не се установи одобрение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, нито са налице данни лицето М. С. да е „оторизиран
представител“ на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, същата е посочена като
представител на посредник Уникредит Булбанк АД. Изрично ОУ предвиждат, че договорът,
който е подписан в клон на Уникредит Булбанк АД подлежи на одобрение от
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. Такова одобрение по делото не е
представено, нито е налице представен договор, сключен с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, както предвижда чл. 19 ОУ. Ето защо съдът не може да направи
извод за наличието на валидно облигационно отношение между страните по повод
предоставянето на парична сума в заем със задължение за връщане, а представения
договор по-скоро има характеристиките на предварителна заявка за предоставяне
на кредит, която подлежи на одобрение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД.
От представените доказателства не може
да се направи извод, че сумата е преведена по сметка на Ч.М.. Представено е
искане от последния за рефинансиране на съществуващ дълг, но не се ангажират
доказателства в какъв размер е рефинансирания дълг, както и такива, от които да
се направи извод, че искането за рефинансиране е уважено. Извод за усвояване на
сумата по кредита не може да се направи и от представеното в оригинала платежно
нареждане за извършена заверка на сметката на длъжника от Уникредит Булбанк АД със
сумата в размер на 3,77 лева. В исковата молба се твърди, че по кредита са
извършвани частични плащания като се сочи погасяване на 7 вноски всяка в размер
на 521,70 лева и една последна вноска в размер на 513,86 лева, но не са
ангажирани доказателства дори за твърдените частични плащания, от което евентуално
да се направи извод за наличието на задължение. В случая предвид оспореното
правоотношение и липсата на доказателства, от които при условията на пълно и
главно доказване да се приеме, че между страните е налице валидно облигационно
отношение и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е предоставило в заем
определена парична сума, този състав намира, че липсва първата предвидена в
закона предпоставка, а именно наличието на валидно договорно отношение, по
силата на което „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД да е предоставило в заем
определена парична сума със задължение на ответника да я върне. Ето защо искът
се явява неоснователен, а решението на РС, макар и по други съображения, е
правилно и следва да се потвърди. С оглед аргументите на ищцовото дружество, че
е цесионер и не било страна по договора за кредит (л.41) следва да се има
предвид разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, съгласно която цедентът прехвърля на
цесионера тези права, които има и вземането, каквото притежава. В случая
вземането не се установява по основание и размер, поради което и предявеният от
цесионера иск е неоснователен.
Съдът с оглед наведените от въззивника възражения
намира за нужно да посочи, че счита, че уговорките между цедента и цесионера са
въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключването
на договора, съгласието за пораждане правните му последици и плащането на
цената. Тъй като в случая ответникът не е страна по цесионното правоотношение,
той няма правен интерес от установяване изпълнението на този договор от
сключилите го страни, в какъвто смисъл са мотивите на първа инстанция. На
следващо място съдът счита, че по правило не е налице пречка уведомлението,
изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, да се приеме за надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД
и то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК
(така Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК). В случая обаче това уведомяване не е от значение за изхода на делото, тъй
като не се установи вземане на цедента към длъжника.
В допълнение съдът намира, че трябва да
посочи, че в кориците на делото не се установиха доказателства, които да
установят твърдяното обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Изявлението,
с което се твърди, че е обявена предсрочна изискуемост на кредита се сочи да е уведомлението,
което е изпратено на длъжника от цесионера относно уведомяване за новия
кредитор. Това уведомление обаче, намиращо се на л. 9 от кориците на делото не
съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т.
18 от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 от ЗЗД
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки, а именно - обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Волеизявлението за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем трябва да е достигнало до длъжника преди подаване на
заявлението, за да може да се сдобие със заповед за изпълнение. Този извод
следва от обстоятелството, че при сключването на договора за кредит страните са
определили размера и изискуемостта на вземането и ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В
случая нито със заявлението, нито в исковото производство по чл. 422 ГПК ищецът
представя изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а в същото
време претендира заплащане на сумата от 25000 лева представляваща част от
главница по непогасено задължение, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № 1337245, цялото в размер на 41383,51 лева, от които 39458,42 лева –
остатък от главница и 1925,09 лева – остатък възнаградителна лихва за периода
09.12.2013г-25.02.2015г., както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане. Предвид ненастъпване на
последиците от предсрочната изискуемост вземането не е възникнало и изискуемо в
претендирания размер и искът и на това основание следва да се отхвърли.
Предвид обстоятелството, че крайният
извод на настоящия състав съвпада с този
Районен съд, първоинстанционното съдебно решение следва да се потвърди.
На основание чл.
81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските. С оглед отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на решението на РС Бургас право на разноски има
въззиваемият, арг. чл. 78, ал. 3 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК, както
и договор за правна защита и съдействие, съгласно който е заплатена сума в
размер на 950 лева за процесуално представителство и защита пред ОС Бургас. Въззивникът
е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК като съдът изчисли, че минималния
размер на дължимото възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1280
лева. Претендираният от въззиваемия размер от 950 лева е под установения
минимум, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и следва да му
бъде присъден. Ето защо въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сторените в производството разноски в размер на 950 лева адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
връчването му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2263/12.11.2018г. постановено по гр.д. № 1882/2018г. по описа на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“,
ет. 2, представлявано от Я. О. и П. П. да
заплати на Ч.Ж.М. ЕГН **********, адрес *** сумата в размер на 950 лева (деветстотин
и петдесет лева) разноски за адвокат във въззивното производство.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок връчването му страните и при предпоставките
на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.