МОТИВИ към решението по НАХД № 4120 по описа на
Варненския районен съд 38 състав за 2020
г.
Срещу
обвиняемата В.И.Г., е било образувано и водено
досъдебно производство за престъпление по чл. 316 вр.
чл.308 ал.1 от НК, за това, че на 24.10.2019г.
в гр. Варна съзнателно се ползвала, пред ТП на НОИ - гр. Варна, от неистински
официален документ - Удостоверение с № 9300 - 36/20.06.1996г. с посочен издател
„Спартак" АД - гр. Бургас, като за самото съставяне от дееца не може да се
търси наказателна отговорност.
С постановление прокурор при ВРП е направил предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Съдът е насрочил производството по делото по реда на
глава ХХVІІІ от НПК.
Обв. Г., редовно
призована за датата на съдебното заседание, не се явява.
В пледоарията си по съществото на делото защитник на
обвиняемата моли съда да я оправдае. Счита, че не е доказано по безспорен начин, че употребения
документ не изхожда от някое друго лице от дружеството. В дружеството има
множество подотдели , като нестава ясно кога двете разпитани по делото лица-
изпълнителен директор и главен счетоводител, са отсъствали от работа, били ли
са замествани и от кого. Липсва
заключение на експертизата относно печата, поставен на удостоверението – дали е
истински, дали принадлежи на дружеството. Липсва и субективния елемент, тъй
като в ДП не са събрани доказателства, че е налице субективната страна на
престъплението. Документите за пенсионирането са били съхраняване повече от 25
години и не е било опровергано по никакъв начин твърдението, че обвиняемата не
е знаела, че някои от съхраняваните документи е неистински поради някакви
причини. Оспорва заключението на графологическата
експертиза относно полагането на ръкописния текст в удостоверението от страна
на обвиняемата. Счита, че независимо от вписания ръкописен текст, документът
става неистински или истински едва след полагане на подписите в него.
След преценка на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2019 г. обв. Г. *** , където подала документи за пенсиониране -
Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и Образец УП - 1 с вх. №
2113-03-3116 от 24.10.2019г. на ТП на НОИ - гр. Варна. Сред приложените
документи било и Удостоверение, образец УП - 3, с № 9300-36/20.06.1996г. с
посочен издател „Спартак" АД гр. Бургас.
С това удостоверение обв. Г. се
снабдила в предходен момент от време по неустановен начин, като в същото било
посочено, че В.И.Г. е работила в „Спартак" АД гр. Бургас, през периода от
07.02.1990г. до 31.03.1993г., на длъжност „технолог". В посочения период обв. Г. не била работила в „Спартак" АД гр. Бургас.
Обв. Г. подала
документа - Удостоверение, образец УП - 3, с № 9300-36/20.06.1996г. с посочен
издател „Спартак" АД гр. Бургас, за да докаже пред ТП на НОИ, че е
работила в посочения в документите период на съответната длъжност в посоченото
предприятие.
Св. Калчева - специалист в сектор „Пенсионно
обслужване", отдел „Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Варна, на гише лично
приела и проверила документите, подадени от обв. Г.,
след което ги придвижила за обработване.
От ТП на НОИ - гр. Варна извършили рутинна проверка на
представените удостоверения, при която констатирали, че обв.
Г. не е имала трудови правоотношения със „Спартак" АД, през посочения в
документа период. За установеното бил съставен Констативен протокол
№КП-5-02-00701573/10.01.2020г. на ТП на НОИ - гр. Бургас. Била сигнализирана
прокуратурата и било отпочнато досъдебно
производство.
Към 20.06.1996г.
лицата, подписващи удостоверения в „Спартак" АД гр. Бургас били св. Петров
- изпълнителен директор на „Спартак" АД гр. Бургас и св. Камбуров - гл. счетоводител на предприятието. И двамата
никога не били издавали или подписвали процесното
Удостоверение с № 9300-36/20.06.1996г. Обв. Г. не
фигурирала в разчетно платежните ведомости на
„Спартак" АД за периода от 07.02.1990г. до 31.03.1993г ., както и в
книгата за проведен начален инструктаж на всички наети по трудови
правоотношения в дружеството за периода 1990г. - 1993г.
Видно от заключението на графологическата
експертиза, положеният подпис в графа „Ръководител" върху оригинал на
Удостоверение №9300-36/20.06.1996г. не е изпълнен от лицето Петър Куцаров
Петров; положеният подпис в графа „Гл. счетоводител" не е изпълнен от
лицето Кольо Атанасов Камбуров; не може да се отговори дали положените подписи
в удостоверението са били изпълнени от обв. В.И.Г.;
попълнените ръкописни текстове в Удостоверение №9300-36/20.06.1996г. са
написани от обв. В.И.Г.; положените подписи върху
оригинал на Удостоверение №9300-36/20.06.1996г. са били изпълнени от едно и
също лице; попълнените ръкописни текстове и положените подписи в графи „Подпис
на заявителя за пенсия" на стр.2 и стр.З в оригинал на Заявление за
отпускане на пенсия/и и добавка/и Образец УП - 1 с вх. № 2113-03-3116 от 24.10.2019г.
на ТП на НОИ - гр. Варна са изпълнени от обв. В.И.Г..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и съдът ги кердитира изцяло.
Преди да приеме за установено от фактическа страна
горното, съдът прецени възраженията на защитата по същество, като счете същите
за неоснователни, предвид на следното:
Защитника на обвиняемата счита, че не е доказано по безспорен начин, че употребения
документ не изхожда от някое друго лице от дружеството. В дружеството има
множество подотдели , като не става ясно кога двете разпитани по делото лица-
изпълнителен директор и главен счетоводител, са отсъствали от работа, били ли
са замествани и от кого. Липсва
заключение на експертизата относно печата, поставен на удостоверението – дали е
истински, дали принадлежи на дружеството. Оспорва заключението на графологическата експертиза относно полагането на ръкописния
текст в удостоверението от страна на обвиняемата. Счита, че независимо от
вписания ръкописен текст, документът става неистински или истински едва след
полагане на подписите в него.
Съдът, противно на изразената позиция от защитата,
намери, че от всички доказателства по делото се установява фактическа
обстановка, идентична с твърдяната от обвинението.
На първо място по отношение заключението на графологическата експертиза не възниква каквото и да било
съмнение в неговата обективност и пълнота. Оспорването от страна на защитата на
това заключение не се базира на каквито и да било доказателства и в този смисъл
остава неаргументирано.
Видно от обстоятелствената част на експертизата, при
извършеното изследване на почерка, отразен в ръкописните текстове – обекти на
експертизата , се установява, че той се характеризира с над средна степен на обработеност, от среден , до голям размер, висока степен на
свързаност, смесена форма и посока на движенията, десен наклон. Изследването на
почерка на обв. В.Г. показва, че той се характеризира
със същите общи графически признаци като на обектите.
Сравнителното изследване на почерка, с който са изпълнени
попълнените ръкописни текстове в Удостоверение №9300-36/20.06.1996г. и
Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и Образец УП - 1 с вх. №
2113-03-3116 от 24.10.2019г. и почеркът
на обв. В.И.Г. от описания сравнителен материал,
установява съществено съвпадение в общите почеркови
признаци, а също и съществени съвпадения в частните почеркови
признаци. Тези съвпадения са характерни, устойчиви и образуват идентификационна
съвкупност, достатъчна за извода, че ръкописните текстове- обект на експертизата
, са написани от обв. Г..
В представеното от обв. Г.
Удостоверение е посочено, че подписи са положени от главен счетоводител и
ръководител, каквито качества към момента на издаване на удостоверението са
притежавали единствено св. Петров - изпълнителен директор на „Спартак" АД
гр. Бургас и св. Камбуров - гл.
счетоводител на предприятието. Доколкото в съдържанието на представеното
удостоверение липсва отметка да се касае за изпълнение на длъжност по
заместване, съдът намира, че са безпредметни повторни разпити на свидетелите и
установяване, дали са отсъствали от работа и от кого са били замествани.
От доказателствата по делото и по- конкретно от справка
от „Спартак“ АС /л.52/ по категоричен начин се установява, че обв. В. Иванова Г. не е работила в „Спартак“ АД, поради
което и вписвайки в удостоверението, че е работила в „Спартак" АД гр.
Бургас, през периода от 07.02.1990г. до 31.03.1993г., на длъжност
„технолог", обвиняемата Г. е посочила неистински факти .
В този смисъл и съдът намери, че по безспорен начин е
установен субективния елемент, тъй като представяйки документа пред ТП на НОИ-
гр. Варна, обв. Г. е посочила неверните факти и е
действала с пряк умисъл да употреби документа , за да докаже пред ТП НОИ Варна
тези факти.
Доколкото употребения документ може да послужи като
доказателство относно твърдените факти едва след като притежава всички
необходими реквизити – подписи и печат, правилно въз основа на доказателствата
по делото е било прието, че от обв. Г. за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.
Съобразно
изложеното съдът прие от правна страна, че обвиняемата Г. е осъществила състав
на престъпление по чл. 316 вр. чл.308 ал.1 от НК, тъй като на 24.10.2019г. в гр. Варна съзнателно се ползвала, пред ТП
на НОИ - гр. Варна, от неистински официален документ - Удостоверение с № 9300 -
36/20.06.1996г. с посочен издател „Спартак" АД - гр. Бургас, като за
самото съставяне от дееца не може да се търси наказателна отговорност.
Обект : обществените отношения , осигуряващи нормалният документооборот и по- конкретно - сигурността, свързана с
изискването за автентичност на документите. Предмет на престъплението по делото
е официален документ – удостоверение с издател Спартак" АД гр. Бургас.
От обективна
страна : деянието по чл. 316 вр. чл.308 ал.1 от НК е
осъществено чрез действие, изразяващо се в употребата на документ, за който обв. Г. знаела , че е неистински, без за съставянето на
този документ изцяло обв. Г. да е предприела активно
поведение.
Субект : пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От субективна страна : деянието е извършено виновно при
форма на вината пряк умисъл – обв. Г. е съзнавала, че употребява неистински документ,
но въпреки всичко е насочила действията си към постигане на целения резултат –
да представи документа пред ТП на НОИ гр. Варна във връзка с пенсионирането си.
При определяне на наказанието на обвиняемата, съдът взе
предвид, че предвид наличието на законоизискуемите
предпоставки приложението на чл.78а от НК се явява задължително.
За да определи размера на административното наказание
"глоба", което следва да се наложи на обвиняемата съдът взе предвид
обществената опасност на деянието, която прецени към минималния размер за този
вид престъпления, доколкото от деянието не са произтекли вредни последици за
други лица или за фиска. Съдът взе предвид и
обществената опасност на дееца, като констатира смекчаващите отговорността
обстоятелства : чисто съдебно минало.
Въз основа на
изложеното съдът намери, че следва да определи административното наказание към
минималния размер, предвиден в нормата на закона, а именно ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева.
Съдът възложи направените по делото разноски на
обвиняемата.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :