Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………..
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти
касационен състав, в публично съдебно заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2497/2022 г. по описа
на АдмС - Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „В.к.
“ ЕООД, с ЕИК **срещу Решение № 1151/26.08.2022 г., постановено по НАХД № 764
по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/
за налагане на имуществена санкция серия Г № 0027012, издаден от ОД на МВР –
гр. Варна, с който на „В.к. “ ЕООД за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които
по съществото си са такива за нарушение на материалния закон, съставляващо
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по изричното
препращане на чл. 63в от ЗАНН. Излагат се в жалбата твърдения, че процесният ЕФ е постановен при
съществени нарушения на производствените правила, изразяващи се в
невъзможността техническото средство ARH CAM S1 с фабричен № 11743с9 да установява
нарушения по чл. 483, ал.1 от КЗ. Сочи се в жалбата, че органът е следвало да
състави АУАН, а не ЕФ, тъй като използваното техническо средство не попадало
сред одобрените технически средства, с които могат да се установяват аналогични
на процесното нарушения. Изложени са съображения, че с така описаното в ЕФ
деяние не става ясно кой от съставите е осъществен – дали този по чл. 647, ал.
3 КЗ, или по чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Моли се за отмяна на оспореното решение,
както и отмяна на ЕФ.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът
ОД на МВР – гр. Варна, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк.
Л. с писмено становище моли за оставяне в сила на въззивното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и моли съда да се произнесе по адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, като го присъди в минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 АПК
проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:
С
оспореното решение съставът на Районен съд – Варна е потвърдил ЕФ серия Г №
0027012, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на „В.к. “ ЕООД за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Дружеството е санкционирано за това, че на 04.02.2021 г., в 21:37 ч. в гр.
Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока центъра на града, на място с GPS координати 42.219669,27.940536 било
установено управление на МПС, регистрирано в Република България и не е спряно
от движение, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите с МПС, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Е220д“, с рег. № ** , е установено нарушение на КЗ, заснето с автоматизирано
техническо средство с фабричен № 11743с9
- нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
За
да потвърди ЕФ, съдът е приел, че съгласно чл. 647, ал.3 КЗ, когато се установи
с автоматизирано техническо средство се установи и заснеме управление на МПС,
за което няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“, се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и нарушител при условията и реда,
предвидени в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Въззивният съд е приел,
че процесният ЕФ съдържа всички необходими реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
която разпоредба се явява специална по отношение на общите правила по ЗАНН
относно съставянето на АУАН и НП. Прието е в обжалваното решение, че правилно е
определен субект на нарушението, както и неизпълнението на задължението на
собственика на МПС да сключи валидна застраховка „гражданска отговорност“ за
притежаваното от него МПС.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че районният съд, в противоречие на приобщените по
делото доказателства, невярно е установил, че в ЕФ се съдържа пълно описание на
нарушението, поради което е налице отменително касационно основание по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е въведена с нормата на
чл. 461, т. 1 КЗ. От своя страна, съгласно даденото в §1, т. 33 КЗ легално
определение за понятието „автомобилист“ – това е собственикът, ползвателят,
държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването
му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 461, ал. 1 КЗ,
гражданската отговорност е задължителна застраховка, която е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение – чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Неизпълнението на това задължение е административно нарушение, което се
санкционира по реда на чл. 638, ал. 1 КЗ – с глоба от 250 лв. за физическите
лица и с имуществена санкция в размер на 2000 лв. за юридическите лица и
еднолични търговци. Според чл. 638, ал. 4 КЗ, в случаите, в които с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „ГО“, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената
санкция. Издаването на електронния фиш следва изцяло процедурата по чл. 647,
ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4 от Кодекса на застраховането, в която с АТСС е
предвидено установяване на факта на управление на МПС, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор, и издаване на електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител.
В
процесния случай правилно въззивният съд е приел, че издаването на електронния
фиш следва изцяло процедурата по чл. 647, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4 от Кодекса
на застраховането, в която с АТСС е предвидено установяване на факта на
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор, и
издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Правилно е прието от ВРС и че именно собственикът на автомобила се явява субект
на административнонаказателната отговорност за нарушението на чл. 461, т. 1 КЗ.
Съгласно
чл. 647, ал. 3 КЗ, правилата за издаване на ЕФ при установено с автоматизирано
техническо средство или система нарушение на КЗ са тези по ЗДвП. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, да се издава ЕФ в отсъствието на
контролен орган и на нарушителя за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. ЕФ трябва да съдържа всички данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано същото, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините на
доброволното й заплащане.
Следователно,
наказващият орган и в хипотезата на издаден ЕФ за установено с автоматизирано
техническо средство нарушение на КЗ е длъжен да посочи конкретните обективни
признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената правна
норма. В обжалвания ЕФ серия Г № 0027012, издаден от ОД на МВР – гр. Варна,
описание на нарушението не се съдържа, което е в нарушение на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Не е достатъчно да се посочи какъв е лекият автомобил и с какво
техническо средство е заснето вмененото нарушение. Констатираното нарушение е
съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните
признаци на деянието винаги води до нарушаване правото на защита на наказаното
лице, респективно – до отмяна на акта, с който се санкционира.
По
изложените съображения съдът намира, че ЕФ серия Г № 0027012 е
незаконосъобразен. Достигайки до противоположен правен извод и потвърждавайки
същия, съставът на Районен съд – Варна е постановил едно неправилно решение,
което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по
съществото на спора, с което да се отмени процесният ЕФ, издаден от ОД на МВР –
Варна.
Предвид този изход на делото на ответника не следва да се присъждат
разноски, тъй като своевременно искане в тази насока не е било направено по
делото.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1151/26.08.2022 г., постановено по НАХД № 764 по описа за 2022 г. на Районен
съд – Варна, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена
санкция серия Г № 0027012, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на „В.к. “
ЕООД за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл.
461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ/ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0027012, издаден от
ОД на МВР – гр. Варна, с който на „В.к. “ ЕООД за нарушение на чл. 483, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.