РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110114654 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Кр. А.
срещу „Е.П.П.“ АД, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 840,40лв.,
представляваща начислена електроенергия по фактура за периода от 21.12.2010г. до
11.02.2014г. по партида с клиентски №*** и абонатен №***, за обект с адрес на
потребление: гр. Варна, ***. Ищецът излага, че е потребител на ел.енергия в недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, ***, по партида с клиентски №*** и абонатен №***, но
начисленото количество ел. енергия не е реално доставена. Счита, че СТИ не е
преминал през последваща метрологична проверка и неточно е измерено количеството
ел.енергия. Позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на
сумата от 840,40лв., като счита, че се касае за периодични плащания. Обосновава
правния си интерес от завеждане на иска с отказ от ответното дружество да бъдат
отписани погасените по давност задължения и претендира съдебно - деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Счита, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от
предявяването му и активна процесуална легитимация. Сочи, че позоваването на
погасителна давност е средство за защита и се упражнява само като възражение срещу
предявен иск за заплащане на сумите или в изпълнителното производство. Тя не води
1
до погасяване на самото вземане, а на възможността същото да бъде изпълнено
принудително, затова предявеният иск всъщност представлява установителен иск за
факт, който не е уреден и следователно е недопустим. Не оспорва, че ищецът е
потребител на ел. енергия в недвижим имот, находящ се в гр.Варна, **, по партида с
клиентски №*** и абонатен №***, както и, че са му издадени 7бр. фактури на обща
стойност 840,40лв. Посочва, че е извършена проверка при мрежовия оператор въз
основа на постъпило от ищеца възражение и било установено, че фактурите са
коректни, затова било отказано на ищеца да се извърши заличаване на сумите. Моли
съда производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на
предявения иск. В условията на евентуалност, при отхвърляне на искането за
прекратяване, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира съдебно-деловодни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
По направеното възражение за недопустимост на иска съдът се е произнесъл
още с изготвянето на доклада по делото.
Съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответната страна по спора е представила едностранно изготвяни извлечение от
сметка от 9.11.2021г., справка за потребител през последните 12/24/36м. от
22.10.2021г., извлечение за фактури и плащания към 21.10.2021г., фактура от
21.12.2010г. за 154.48лв., от 21.01.2011г. за 242.54лв., от 28.02.2011г. за 330.79лв., от
24.03.2011г. за 93.24лв., от 5.10.2012г. за 19лв., от 14.11.2013г. за 0.24лв., от
11.02.2014г. за 0.11лв., писмо от 30.09.2021г. до ищеца в което посочва, че същият и
дължи сумата от 840.40лв. представляваща сбор от описани и в писмото фактури
идентични с посочените по-горе.
От фактическа страна предвид описаните доказателства и изявленията на
страните, съдът намира за доказано, че те са се намирали в договорни отношения за
предоставяне на ел.енергия на обект собствен на ищеца – гр.Варна, ** за времето след
21.12.2010г.
Представените от самия ответник счетоводни документи доказват, че той и към
настоящия момент намира, че има вземане спрямо ищеца за сумата от общо 840.40лв.,
като от собствените на ответника изявления и отново от представените документи се
установява, че това са суми за периодични плащания на ежемесечно ползвана
ел.енергия и лихви по тях.
По делото липсват твърдения и доказателства ответника да е заявявал по съдебен
път претенцията си за сумите поради което следва да се приеме, че давностните
срокове не са били прекъсвани.
Ищецът не е навел конкретни твърдения защо счита, че не е ползвал
начислената ел.енергия, а от представените и неоспорени извлечения от сметките на
2
ответника се установява, че счетоводните сметки на ответното дружество са редовно
водени и поради това съставът приема, че сумите отразени във фактурите са
законосъобразно начислени.
От правна страна съставът приема следното:
Не се нуждае от доказване, че страните са се намирали в договорно отношение
по силата на което ищецът е бил потребител на доставяна от ответника ел.енергия в
негов имот намиращ се на посочения по-горе адрес. За времето от 21.12.2010г. до
11.02.2014г. А. е ползвал в имота си ел.енергия,1 която е останала незаплатена от него
и за което ответното дружество е издало фактурите коментирани по-горе.
Начислените суми са за периодични плащания на ползвана ел.енергия поради
което се явяват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.В от ЗЗД и за
погасяването на дължимостта им се прилага късата тригодишна давност. При
настоящия случай най-късния момент на който е възникнало задължение е на
11.02.2014г. и срокът за събиране на същото е изтекъл на 12.02.2017г. При това
положение всички претендирани от ответника чрез завеждане в счетоводството му
вземания, обективирани във фактури №**********/21.12.2010г. за 154.48лв.,
№**********/21.01.2011г. за 242.54лв., №**********/28.02.2011г. за 330.79лв.,
№**********/24.03.2011г. за 93.24лв., №**********/05.10.2012г. за 19лв.,
№**********/14.11.2013г. за 0.24лв. и №**********/11.02.2014г. за 0.11лв. следва да
се разглеждат като недължими поради погасяване по давност.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск следва да бъде
уважен и да се приеме, че ищецът не дължи на ответника посочените суми.
Предвид резултата от производството, направеното искане и представените
доказателства ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по
делото разноски, като същите се редуцират предвид направеното от ответника
възражение за прекомерност. При това положение в полза на ищеца следва да се
присъди цялата заплатена от него държавна такса в размер на 50лв. и 300лв. за
процесуална защита от претендираните 400лв., като причината да се извърши
редуцирането е, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание и не са
извършвани значими процесуални действия.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца КР. ЯК. АТ.
ЕГН********** от гр.Варна, съд.адрес Варна, ** и ответника „Е.П.П.“ АД, ЕИК** със
седалище и адрес на управление гр.Варна,** че физическото лице на дължи на
търговското дружество сборната сума от 840.40лв. обхващаща фактури
3
№**********/21.12.2010г. за 154.48лв., №**********/21.01.2011г. за 242.54лв.,
№**********/28.02.2011г. за 330.79лв., №**********/24.03.2011г. за 93.24лв.,
№**********/05.10.2012г. за 19лв., №**********/14.11.2013г. за 0.24лв. и
№**********/11.02.2014г. за 0.11лв. издадени за ползвана, но незаплатена ел.енергия
за времето от 21.12.2010г. до 11.02.2014г., за обект с кл.№*** и абонатен №*** и адрес
на потребление гр.Варна, **, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.П.“ АС, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.Варна,
** да заплати на КР. ЯК. АТ. ЕГН********** от гр.Варна, съд.адрес Варна, ** сумата
от 350лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4