№ 46
гр. Велики Преслав, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милена В. Хазарян
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно
наказателно дело № 20253610200148 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на въззивна жалба
от М. М. Б., в качеството му кмет на община Върбица, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Върбица, ул. „Септемврийско въстание" № 40, срещу
Наказателно постановление № НЯСС-29/20.02.2025 г., издадено от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на осн.чл.201,
ал.12, вр.чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за неизпълнение на задължение по
чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното постановление, като
издадено в противоречие с процесуалните разпоредби и материалния закон, като се
твърди, че предписанието дадено в Констативен протокол 05-03-99/12.12.2023г., не е
било връчено надлежно и предписанията не били достигнали до адресата, счита се
също че контролните органи нямат правомощието да издават такива предписания.
Намира се, че нарушението не е описано ясно и конкретно. Иска се същото да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна
прокуратура-Шумен, не изпраща представител в съдебно заседание, като в нарочна
молба от пълномощник, наказващия орган развива становище по същество и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, както бъдат присъдени и разноски
за юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 18.07.2024 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, от
служители на ДАМТН, била извършена проверка на язовир “Конево -1“, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 47785.43.82 (стар № 000082) в землището на с.
Менгишево, община Върбица, област Шумен. Същият, съгласно Акт за публична
1
общинска собственост № 23/20.02.1997 г. е собственост на Община Върбица. За
извършената проверка бил съставен констативен протокол № 05-03-61/18.07.2024 г.
Вследствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията
към нея и преглед на документацията от експлоатацията, било установено наличие на
храстовидна растителност по короната. Водният откос бил обрасъл с гъста,
храстовидна и влаголюбива растителност. Въздушният откос бил гъсто обрасъл с
храстовидна растителност, която не позволявала и затруднявала извършването на
обстоен визуален оглед и своевременно откриване на неизправности. Чрез тези
констатации, било установено, че община Върбица е бездействала и не е премахнала
гъстата, храстовидна, влаголюбива растителност по короната, по водния откос и
въздушния откос, т. е. че не било изпълнено от собственика на язовир „Конево – 1“,
задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 05-03-99/12.12.2023 г.
на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а именно:
„Да се почисти от растителност корона, воден и въздушен откос на язовирната стена",
със срок на изпълнение 31.05.2024 г.
След преценка от административнонаказващия орган, касателно констатираното,
на 11.10.2024г. бил съставен и АУАН за неизпълнение в срок даденото на осн.чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ предписание и въз основа на същия и било съставено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя на осн.чл.201, ал.12, вр.чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите,
за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите била
наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на
анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото
производство и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания
депозирани от разпитаните свидетели - св.Р., св.М., са напълно безпротиворечиви,
допълващи и в кореспондираща връзка с писмените доказателства по делото. С оглед
и на посоченото съдът възприема с доверие и цени изцяло както показанията на
разпитаните свидетели, считайки ги обективни и достоверни, така и кредитираните
писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата
инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени в законоустановените в ЗАНН срокове и от компетентни
органи, противно на релевираните в тази връзка от страна на жалбоподателя доводи.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с процесното
предписание контролните органи са излезли извън своята предметна компетентност
съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, доколкото същото се явява
неотносимо към настоящата конкретика, респективно съответно обхвата на
Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ, тъй като административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за неизпълнение на предписание на контролен
орган. Това предписание няма данни да е оспорено по съдебен ред, поради което е
налице влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение. В този
смисъл Определение № 2157/18.02.2021 г. по адм. д. № 1319/2021 г. по описа на ВАС
на Р България.
При издаване на НП, наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал.
4 от ЗАНН, за преценка на събраните и представени доказателства. Като
несъстоятелен съдът намира изтъкнатия аргумент на жалбоподателя, че
предписанията, отразени в Констативен протокол 05-03-99/12.12.2023г., не били
2
сведени до знанието на адреса. Съдът изиска и приобщи като писмено доказателство
по делото цитирания акт, видно от който е, че същият е бил връчен на жалбоподателя
на дата 18.12.2023г., регистриран в община Върбица, с вх.н.12-00-313/18.12.2023г.,
тоест налице е узнаване на издадените предписания, поради което и последващото
неизпълнение на същите, правилно и законосъобразно е обусловило ангажиране на
отговорността на въззивника.
Съдът, противно на посоченото от въззивника, счита и че съставените АУАН и
НП съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и
конкретната нарушена административна норма от Закона за водите. В издадения
Констативен протокол 05-03-99/12.12.2023г., приобщен към доказателствената
съвкупност, също ясно и конкретно е описано какво е състоянието на проверявания
обект, съответно какви действия следва да предприеме собственика на същия, за да се
приведе в съответствие с нормативните изисквания, предотвратявайки и настъпването
на тежки последици.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал
съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и
категоричен начин състава на вмененото административно нарушение.
В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата,
проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по приложения от
административно наказващия орган административно-наказателен състав. Безспорно
установено е, че при извършване на контролната проверка на 18.07.2024 г. от
служители на ДАМТН, не е изпълнено даденото такова предписание със срок до
31.05.2024 г. , жалбоподателя да предприеме действия по почистването на язовир
„Конево“1, задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 05-03-
99/12.12.2023 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях", а именно: „Да се почисти от растителност корона, воден и въздушен откос на
язовирната стена", със срок на изпълнение 31.05.2024 г., което предпоставя, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Самото нарушение е едно - неизпълнение на задължително предписание, и като такова
изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия
(бездействие).
С нормата на чл. 200, т. 39 от ЗВ, е предвидено административно наказание -
глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице, което не
изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 ат ЗВ, или задължение по чл.190а, ал.2, в
чиято именно и хипотеза попада и разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
В случая предписанието е дадено на община „Върбица“, със срок за изпълнение
- до 31.05.2024 г. Предписанието не е оспорено и е влязло в сила, а по делото спор
няма и относно неизпълнението на така даденото предписание.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени
признаците на състава на посоченото в НП административно нарушение по Закона за
водите, а именно - неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона
за водите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение
на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво
установено.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, е безпредметно да се
изследва субективната страна - налице е обективна безвиновна отговорност съобразно
чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което
3
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано
трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението,
като бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения, следва да се
съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в
случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората,
околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само
по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение
или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да
се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни
последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да
обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие
бездействие от непочистването на обекта, доколкото и състоянието му се явява
индикатор за изключително висока степен на потенциална опасност съобразно
оценката на риска от човешки жертви, икономически, социални и екологични щети.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана от
административнонаказващия орган, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал.
2 ЗАНН критерии, и според настоящия състав, същата съответства на характера на
извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието,
като с оглед конкретните обстоятелства по делото и във връзка с проверка на
материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, в частта за
наложената санкция, настоящият състав намира, че определеното наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лева е обосновано определена.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на
делото такива следва да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания,
съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/
лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-29/20.02.2025 г.,
издадено от председателя на ДАМТН, с което на община Върбица, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Върбица, ул. „Септемврийско въстание" № 40,
представлявана от М. М. Б., в качеството му кмет, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лева, на осн.чл.201, ал.12, вр.чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА община Върбица, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ДАМТН,
сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
4
Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5