МОТИВИ по НОХД № 525 по описа на Карловски
районен съд за 2019 година
Районна Прокуратура – К. е повдигнала обвинение против подсъдимия Б.Б.Г. за това, че
на 02.09.2017г. в с.С., обл.П. е причинил на П.Й.А. с
ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета дланова кост на лявата ръка с разместване, което е довело
до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник - престъпление по
чл.129, ал.2, предл.3-то, във вр.
с ал.1 от НК.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения, представителят на РП – К. поддържа обвинението.
Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение, като предлага да му се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение
да бъде отложено за срок от три години и шест месеца на основание чл. 66 ал.1 от НК.
Пострадалият от престъплението П.Й.А. е
конституиран в наказателното производство като частен обвинител. Като такъв
лично и чрез повереника си поддържа обвинението наред
с прокурора. Пледират подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като предлагат съда да му наложи наказание лишаване от свобода за
срок от две години, изпълнението на което да бъде отложено с четиригодишен
изпитателен срок. В наказателното производство
беше предявен от пострадалия А. и приет за съвместно разглеждане
граждански иск против подсъдимия в размер на 5000 лв., представляващи
обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдание в
резултат на причинената му средна телесна повреда – съставомерен
резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането
02.09.2017г. до окончателното плащане, като пострадалият беше конституиран и
като граждански ищец в наказателното производство. Като такъв поддържа
предявения иск и моли същият да бъде уважен от съда в пълен размер.
Подсъдимият Г. отрича
вината си в извършването на
престъплението. Моли да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия адв. Ш. пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Счита, че не са налице необходимия обем доказателства подсъдимият да е причинил
телесно увреждане на пострадалия.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл.
18 от НПК, всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия,
депозирани пред съдебния състав, показанията на свидетелите П.Й.А., А.А.А., А.А.А.,
Д.Е.С., Р.А.А., Д.В.А., А.Н.А., А.А.А., Б.П.Г., П.Б.Г., С.И.И., Г.А.А., П.Х.Н.,
С.А.Я., В.Н.А., М.Г.Г., П.Г.Г., Н.Т.Н., К.С.К., Д.Д.М., Е.Г.Г., депозирани пред съдебния състав, показанията на свидетеля
А.А., дадени в досъдебното производство пред съдия,
прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т.
1 от НПК и на основание чл. 281 ал. 1 т.
2 от НПК, показанията на свидетеля Р.А., дадени в досъдебното производство пред
разследващ орган, прочетени на основание чл. 281 ал. 5 вр.
ал. 1 т. 1 от НПК, показанията на свидетеля А.А., дадени в досъдебното производство пред разследващ
орган, прочетени на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1
т. 1 от НПК, показанията на свидетеля С.И., дадени в
досъдебното производство пред разследващ орган, прочетени на основание чл. 281
ал. 5 вр. ал. 1 т. 1
от НПК, показанията на свидетеля В.А., дадени в досъдебното производство
пред разследващ орган, прочетени на основание чл. 281 ал. 5 вр.
ал. 1 т. 1 от НПК, приетата на основание
чл. 282 от НПК съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.К.Б.,
приетата на основание чл. 282 от НПК съдебно- психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Р.Ц.Д., предявените на основание чл. 284 от НПК
веществени доказателства 1 брой метална щанга около 50см., 1 брой нож с
пластмасови дръжки около 30см., 1 брой дърво обло около 60см., 1 брой стик за
голф с надпис ****** с дължина около 70см. и 1 брой нагайка, предявеното и
възпроизведено веществено доказателствено средство –
компакт диск, съдържащ дванадесет броя аудиозаписи от
повиквания на номер за спешни повиквания 112, прочетените и приети на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства- съдебномедицинско удостоверение №
961/04.09.2017г., 2 бр. протокол за полицейско предупреждение от 02.09.2017г.,
протокол за доброволно предаване, справка от ДНС 112, районен център 112 К.,
справка от Районен съд К., ведно с частна тъжба от 15.09.2017г.,
съдебномедицинско удостоверение № 960/2017г., клинични изследвания, фиш за
спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент, допълнителен лист за
преглед на пациент, резултати от
образно-диагностично изследване, отговор на частна тъжба, съдебномедицинско
удостоверение № 965/2017г., лист за преглед на пациент, допълнителен лист за
преглед на пациент, лабораторни изследвания, частна тъжба от 16.10.2017г.,
съдебномедицинско удостоверение № 1028/2017г., амбулаторен лист, отговор на частна
тъжба, приемопредавателен протокол, епикриза КОТ, декларация за информирано съгласие и резултат
от образнодиагностично изследване, лист за преглед на
пациент, лист за преглед на пациент, справка от РУ на МВР К. със справка за
нарушител/водач, справка за лице АИС
БДС, съдебен протокол, справка от И.Т.ООД, препис извлечение от акт за смърт, 2
бр. справка от Районен съд К., протоколно определение от 29.07.2019г. по НЧХД №
589/2017г. по описа на Районен съд К., ведно с определение по ВЧНД №
1936/2019г. по описа на ПОС, справка от РУ на МВР К., постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 22.07.2016г. на Р.п.К. ***, постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 05.12.2017г., справка от РУ
на МВР К., заверен препис от присъда по НЧХД № 505/2017г. по описа на КРС,
протокол за оглед в о.з. на 02.06.2020г., ведно с фотоалбум, характеристична
справка и справка за съдимост на подсъдимия,
намери за установено следното:
Подсъдимият Б.Б.Г.,
ЕГН ********** е роден на ***г***. ****е и е *****. Със ***** образование е и е
*****. ******.
Пострадалият П.А. и подсъдимият Б.Г. *** на
близко разстояние, като отношенията помежду им били добри до лятото на 2016г.
Тогава между подсъдимия и свидетеля С.Я., родственик на А., възникнал конфликт и сбиване, което довело до
нагнетяване и влошаване на отношенията и между техните родственици.
На 02.09.2017г. по обед в близост до дома на
пострадалия на улицата при среща между П.А. и свидетеля А.А.,
негов братовчев, които се прибирали към домовете си,
от една страна и свидетелите Б.Г., баща на подсъдимия и П.Б.Г., брат на подсъдимия,
от друга, които се прибирали от животните си, възникнал конфликт и сбиване, при
което А. и А., побягнали и се скрили в находящия се в
близост дом на последния, в избеното помещение. За станалото П.Г. веднага
съобщил по телефона на брат си Б.Г., който по това време бил в централната част
на селото, тъй като малко по-рано бил потеглил със семейството си и братовчед
си П.Г.Г., за да посети провеждащия се панаир в гр. К..
По телефона П.Г. уведомил брат си, че е пострадал. Подсъдимият веднага обърнал
автомобила и се върнал на мястото на конфликта, където заварил баща си и брат
си, по които забелязал наранявания. Ядосан от видяното решил да потърси сметка
от пострадалия и братовчед му. Заедно с баща си, брат си и братовчедите си М.Г.
и П.Г.Г., тръгнали към дома на А., като след тях
вървели съпругата на подсъдимия, свидетелката Е.Г., съпругата на брат му,
свидетелката П.Н. и майката на подсъдимия.
В къщата на А. по това време били свидетелката Д.С., негова жена и баба
му Р.А.. Вътре в къщата влезли подсъдимият и брат му, които след като не
получили отговор къде са пострадалия и А., започнали да обикалят стаите, търсейки ги. На А. и С. заявили, че
ги търсят, за да ги убият, като в ръцете си Б.Г. носел сабя, а брат му бухалка.
Свидетелката Р.А. опитала да изгони подсъдимия, но той я блъснал в гърдите, при което тя паднала назад
към стената и се наранила. След като не открили търсените лица подсъдимият и
брат му напуснали къщата. След кратко време А. и А. чули силни викове за помощ,
идващи от посоката на първоначалния сблъсък и разпознали гласа на бащата на А.,
свидетеля А.А., на който А. бил съобщил по телефона
по-рано за случващото се.
Същият ден свидетелят А.А.
бил на работа в оранжерии в гр. Б., като по обед получил известието от сина си
и веднага потеглил към с. С. с бус, в който били и
свидетелите Д.А., негова жена, А.А., А.А., майка на частния обвинител и граждански ищец П.А. и В.А..
Приближавайки дома на пострадалия, до затревено оширение
на пътя, А.А. видял идваща от посока дома му група
хора, сред които Б. и П. Ганеви, баща им Б., както и братовчедите им П. и М.
Ганеви. В ръцете им имало метални тръби,
бухалки и стик за голф. А.А. бил принуден да
спре микробуса, тъй като групата
застанала пред него, след което подсъдимият го издърпал от автомобила и
започнал да го бие, като му нанесъл удари по тялото и главата, използвайки
метален предмет и камък, а А.А. вследствие боя паднал
на земята, където продължил да понася удари, но не виждал от кого са нанесени.
Викал за помощ. За причинената му лека телесна повреда, представляваща разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК с влязла в законна сила
присъда по НЧХД № 505/2017г. по описа на Районен съд К. Б.Г. бил признат за
виновен, като на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на
1500лв. Свидетелките Д.А., А.А., А.А. и В.А. виждали случващото си, но нямало какво да сторят,
за да помогнат на А..
Чувайки виковете на А.А.,
пострадалият и А.А., излезли от скривалището си и се насочили по посока гласа. Стигайки до
мястото на сблъсъка, А. видял, че братовчед му А.А. е
наранен, по лицето му имало кръв. На мястото на инцидента забелязал и
подсъдимия Б.Г., който носел в ръце стик за голф, брат му П., баща му и
братовчедите му М. и П.. Същите също били въоръжени с метални предмети.
Виждайки А., подсъдимият се насочил към него и посегнал да го удари по главата
със стика, но пострадалият се предпазил като вдигнал лявата си ръка над главата
и ударът със стика попаднал върху пета дланова кост
на същата ръка и я счупил, а пострадалият паднал на земята, където изпитал
силна болка. Там бил нападнат и от братовчедите на подсъдимия, които му
нанасяли удари по тялото. Вследствие боя получил и други наранявания контузия
на гръдния кош, кръвонасядане по дясното рамо, охлузване по кожата зад лявата ушна мида и по
дясната половина на гърба.
За случващото се на национален тел.112 в
12.51 часа се обадила Д.С. и съобщила за инцидента. Последвали и други
обаждания, в т.ч. и от съпругата на П.Г. – П.Н..
На инцидента бил изпратен патрул на РУ на МВР
К. в състав свидетелите С.И. и Г.А. На место заварили голяма група лица, които
били на около 20м. от дома на подсъдимия. От присъстващите узнали, че е имало
влизане в дома на А.А. и бой, посочили им и къде се
намират участниците в тези инциденти – дома на подсъдимия. Свидетелите И. и А.
се насочили натам и поискали да им бъдат предадени предметите, с които са
влизали в дома на А. и са се били, при което братът на подсъдимия П.Г. с
протокол доброволно предал един брой метална щанга около 50см., един брой нож с
пластмасови дръжки около 30см., един брой дърво обло около 60см. и един брой
стик за голф с надпис ****** с дължина около 70см., като за същите записал в
него, че са на свидетелите А. и А. Такива сведения не съобщил устно на
полицаите нито той, нито брат му Б.Г..
Пристигнал и екип на Спешна помощ, който
откарал за оказване на медицинска помощ в УМБАЛ „Св.Г.“***
пострадалия А. и свидетеля А.А..
На 04.09.2017г. П.А. се снабдил със
съдебномедицинско удостоверение №961/2017 година от Отделение по “Съдебна
медицина“ при УМБАЛ „Св.Г.“***.
Образуваното по тъжба на Р.А.А. *** против Б.Б.Г. НЧХД № 589/2017г. по описа на КРС било прекратено на
основание чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 5 т. 5 от НК с влязло в законна сила на 11.12.2019г. определение.
Според заключението на изготвената и приета
съдебномедицинска експертиза по писмени данни на П.Й.А. са били причинени
следните травматични увреждания: Счупване на пета дланова
кост на лявата ръка с разместване. Контузия на гръдния кош. Кръвонасядане
по дясното рамо. Охлузване по кожата зад лявата ушна мида и по дясната половина
на гърба. Счупването на пета дланова кост на лявата
ръка с разместване е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник. Най-вероятният механизъм на получаване на травматичните увреждания е
от удар с метален стик за голф по лявата ръка, която е вдигната над главата с
цел да се предпази и удара е попаднал във външната част на лявата длан, с последващо падане на земната повърхност и застъргване по
нея в дясната поясна област и одраскване по кожата
зад лявата ушна мида. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
счупването на лява дланова кост се получава от
директен удар с или върху твърд тъп предмет. Поради нейното анатомично
разположение, външната част зад петия пръст на лявата
ръка, ударите, за да се счупи същата, са така наречените саблени удари. Такова нараняване може да се получи върху
предмет с ограничена плащ, вертикална. Вещото лице изключва вероятност
увреждането да се получи върху удар със сферична форма, каквато е главата.
Посочва, че ако подобно счупване е получено при падане на земята върху предмет с ограничена площ, то следва в
областта на счупването да има и някакво друго нараняване, тъй като върху земята
предметите са с неравна повърхност. Твърди, че като механизъм на получаването,
падане върху земната повърхност е малко вероятен, тъй като, когато човек пада,
не пада върху ръката, сложена настрани, а върху разперена длан нацяло, което е
безусловен рефлекс. Твърди, че от падането върху земята най- вероятно се е
получило разместването на костта, която вече е била счупена от удара.
Оздравителният процес при липса на усложнения при такъв вид травма сочи от
порядъка на 2-3 месеца, като болките непосредствено след инцидента са били
значителни в областта на цялата ръка, където е счупването, поради образуването
на оток, а постепенно в хода
оздравителния процес намаляват.
Според заключението на изготвената и приета
съдебно-психиатрична експертиза, П.А. не се води на отчет в ЦПЗ
гр.П. и не страда от психично заболяване. Могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Могъл е да възприема
правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и може да
дава достоверни показания, ако желае. При освидетелстването му проличавало
изразена манипулативност и склонност да драматизира и
агравира, което следвало да се има предвид при преценката
на показанията му. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че А. подхожда към
събитията твърде емоционално, в зависимост от преобладаващия емоционален тон и
ги представя в пожелателен за него начин, което е личностова особеност, но не означава, че същият не казва
истината, като вещото лице посочва, че на подобен въпрос не би могло да
отговори.
Изложената фактическа обстановка е приета от
съда за категорично и безспорно установена въз основа на депозираните в
съдебното и досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства
и приетите съдебни експертизи. От тях точно и категорично се установяват всички
факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието,
неговото авторство и обстоятелствата от значение за отговорността на дееца. Събраните
по делото доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа
обстановка.
Тя се установява от събраните по делото
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П.Й.А., А.А.А., А.А.А.,
Д.Е.С., Р.А.А., Д.В.А., А.Н.А., А.А.А., С.И.И., Г.А.А., В.Н.А., които са последователни и безпротиворечиви
помежду си. Показанията на тези свидетели, обсъдени в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен и категоричен начин приетата от съда фактическа
обстановка.
При постановяване на присъдата си, съдът
ползва показанията на свидетеля П.А., като отчита обстоятелството, че същият се
явява пострадал от престъплението и страна в процеса. Това обаче съдът не
установи да се е отразило върху обективното пресъздаване на обстоятелствата,
касаещи предмета на доказване по делото. Показанията му са последователни в
хода на цялото производство по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля
в частта им относно времето, мястото, авторството и механизма на причиняване на
увреждането, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Категоричен и
непротиворечив е в показанията си относно действията на подсъдимия, довели до съставомерния резултат. Показанията му и в тази част са последователни в целия ход
на наказателното производство. Същите се подкрепят от показанията на
свидетелите очевидци А.А.А., А.А.А.,
Д.В.А., А.Н.А.,
А.А.А. и В.Н.А., възприели както нанасянето на процесния удар върху ръката на пострадалия, така и
нанеслото го лице подсъдимия Г.. Подкрепени са и от производните показания на
свидетеля С.Я., пред който след инцидента е посочил именно подсъдимия като
лицето, причинило му процесното увреждане. От друга
страна кореспондират и на изготвената съдебно- медицинска експертиза на
пострадалия и приложеното по делото медицинско свидетелство и медицинска документация. Последната отразява
състоянието на А. в по-късен час на датата на инцидента. По пострадалия са
констатирани счупване на пета дланова кост на лявата
ръка с разместване. Посоченото увреждане се намира в анатомична област на
тялото, сочена от пострадалия – в лявата ръка, при опита му да се предпази от
удар, насочен към главата му. Показанията му намират опора и в обективната
находка, приобщения по делото стик за голф, находящ
се в дома на подсъдимия и предаден на полицейските служители от неговия брат
свидетеля П.Г.. Пострадалият не е присъствал на посоченото действие и не е
възприел посочения предмет при предаването му, за да нагоди показанията си
спрямо него, а и естеството на самата вещ, добре отговаря на механизма на причиняване
на увреждането, според вещото лице – нанасяне на саблен удар с предмет с
ограничена повърхност, какъвто е стика.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. и
относно недобрите вече отношенията между родствениците
му и подсъдимия преди процесния побой, за което
сведения се съдържат и в обясненията на подсъдимия Г. и показанията на свидетелите
Я., П.Г.Г., К.К., А.А., А.А., П.Н..
Съдът ползва показанията на свидетелите А.А.А. /приобщени в частта им относно датата на деянието,
авторството, механизма на извършване на същото и мястото на попадане на удара чрез
прочитането им от разпит пред съдия в досъдебното производство на основание
чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК/, А.А.А., Д.В.А., А.Н.А., А.А.А. и В.Н.А.. Макар и
същите да са родственици на пострадалия, а
свидетелката А.А., негова майка, съдът намира
показанията им за обективни и неповлияни от родствената им връзка със страна в
процеса. Същите са безпротиворечиви и последователни
относно главния факт на доказване. Подкрепени са и от заключението на приетата
съдебно - медицинска експертиза, изготвена по отношение на пострадалия и съдът
ги кредитира. Между тях и показанията на А. не са налице някакви съществени
противоречия относно главния факт на доказване и съдът ги счита за
добросъвестно депозирани. Макар и не всички от тези свидетели да назовават
правилно средството, послужило за извършване на престъплението, дават
достатъчно добро описание на външните му белези, което утвърждава извода за
обективността на изложените от тях сведения. На следващо място, както самият А.,
така и свидетелката А.А., като родител на пострадал,
на който е нанесено тежко увреждане, логично е да са заинтересовани да бъде
наказан действителният извършител на престъплението, а не да дискредитират
подсъдимия Г. било поради недоброто отношение между родовете, било поради
материалното му положение, тъй като видно от показанията на свидетелката Г., Б.Г.
има общ бизнес с баща си и брат си, а последните двама не са сочени като
извършители на процесното деяние, което логично биха могли
да сторят, ако бяха недобросъвестни свидетели, както се позовава подсъдимия.
Свидетелите С.И. и Г.А.,***, които са били на
работа по време на процесното деяние, излагат
сведения пред съда относно заварената обстановка на мястото на инцидента,
приключил към момента на посещението им там, заявеното им на място за влизане в
чужд дом и възникнал побой и приобщаване на веществени доказателства.
Свидетелите Д.С. и Р.А. установяват
предхождащото процесното деяние поведение на
подсъдимия Г. и брат му по нахлуване в дома им с хладно оръжие с намерението да
се саморазправят с пострадалия и свидетеля А.А..
Свидетелите Н., К. и М. не са очевидци на
деянието и нямат собствени възприятия относно авторството му, поради което
показанията им не допринасят съществено за изясняване на основния факт, предмет
на доказване по делото.
Подсъдимият дава обяснения пред съда, в които
отрича да е извършил престъплението. При обсъждането обясненията на подсъдимия,
съдът държи сметка, че те представляват доказателствено
средство, но и средство за защита. Частта от обясненията му, в която отрича да
е нанасял каквито и да било удари на пострадалия, съдът счита за израз на
правото на защита на същия, реализирано чрез даването на обяснения. Както се
посочи по-горе, че действия на подсъдимия са довели до процесното
травматично увреждане на пострадалия, се установява по категоричен начин от
показанията на П.А., на останалите кредитираните и коментирани гласни и
веществени доказателства и съдебно- медицинската експертиза, изготвена по
отношение на пострадалия. От последната се установява, че счупването на
пета дланова кост на лявата ръка с разместване е
причинено от директен удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да бъде
получено по време и начин, както съобщава пострадалия. В подкрепа обясненията
му са само показанията на свидетелите Б.Г., П.Б.Г., П.Г.Г.,
П.Н., Е.Г., които твърдят, че пострадалият не се е появявал на мястото на
инцидента, а са го видели едва след приключването му, когато подсъдимият вече
се е бил прибрал в дома си, на улицата, въоръжен с кол, както и на свидетеля М.Г.,
който отрича и самият той да е присъствал на инцидента. Съдът не кредитира
показанията на тази свидетели, тъй като се опровергават от коментираните от
съда доказателства. Свидетелите не може да счетат за обективни такива. Същите
са в близки роднински връзки и отношения с подсъдимия, поради което и
показанията им не се възприемат от съда като неповлияни от заинтересованост от
изхода на делото. Свидетелите са пестеливи относно главния факт на доказване по
делото, а от друга страна детайлни и подробни относно предхождащи го и последващи събития, поради което съдът ги възприема за опит
да се омаловажи поведението на подсъдимия и се оневини. Същите са и
неправдоподобни, доколкото не държат сметка на обективно установения факт на
причиненото съставомерно увреждане на пострадалия,
транспортиран веднага след инцидента за оказване на медицинска помощ от екип на
спешна помощ. Поради което авторството на Г. в причиняване на увреждането на А.
не се опровергава от показанията на тези свидетели. Авторството му не е
отречено и от показанията на свидетелите Н. и М., които не са очевидци на
деянието. Първият от тези свидетели твърди, че на процесната
дата е забелязал свидетелят А.А. и пострадалият да се
движат с автомобил, управляван от първия, отричано от тях, но потвърждавано от
подсъдимия и свидетелите Б.Г., П.Б.Г., П.
Г.Г., П.Н. и Е.Г., които сочат, че именно
опасното управление на автомобила е било първопричината за инцидента, тъй като
след отправена им забележка А. и А. нанесли побой над бащата и брата на
подсъдимия. Твърдяното управление на автомобила е извън главния факт на
доказване по делото, но същото остана и недоказано с необходимата
доказателствена обезпеченост. У посочените свидетели е налице явен стремеж за
оневиняване на подсъдимия, а показанията на свидетеля Н. са неправдоподобни, доколкото
житейски нелогично е същият след повече от две години от случая и едва пред
съда да си спомни, че точно на процесната дата е
забелязал пострадалият и А. да се движат с автомобил, още повече, че за
конфликта е бил уведомен не на самия ден, а следващата седмица от местния
полицай, от друга страна пък отрича нещо, за което няма спор и е доказано по
делото- че А. по същото време е стопанисвал магазин в централната част на
селото. Свидетелят М. излага сведения,
че е придобил автомобил Голф3, който стоял пет-шест дни след инцидента пред
негов наследствен имот, находящ се срещу дома на
пострадалия. Автомобилът бил на свидетеля А.А., но го
закупил от трето лице на име Я.без ключове и с извадени кабели за запалването.
Два-три месеца по-късно намерил в улук на имота си ключ, който бил за посочения автомобил, но същият не му бил
нужен, тъй като бил използвал автомобила за части. Съдът счита показанията му
за недостоверни, доколкото самият свидетел заявява, че посочения имот посещавал
много рядко, а същевременно свързва престояването на автомобила точно с дните
около инцидента. От друга страна сочи различно място на местонахождението му,
от другата страна на улицата, към дома на пострадалия, а не както се твърди от
подсъдимия, откъм дома на свидетеля. На следващо място твърди, че за намерения
ключ не е разговарял с никого, а едва след като били поискани имената му, за да
бъде призован като свидетел. За
изваждането на ключа от автомобила след първоначалния конфликт между бащата и
брата на подсъдимия и свидетелите А.А. и П.А. и
хвърлянето му в посока имота на свидетеля се съобщава за първи път в
производството пред съда, при което недостоверно е и твърдението на свидетеля,
че пострадалият А. след инцидента е поискал от него да потърси ключа в имота му,
предвид, че по времето, когато се твърди да са изхвърлени ключовете, нито А.,
нито А. са присъствали там, за да им е известен този факт, а в периода, когато
се твърди А. да е търсил ключовете, а свидетелят да е придобил автомобила, пострадалият
е бил в болнично заведение по повод оперативно лечение на ръката му.
Настъпилият съставомерен
резултат - счупването на пета дланова кост на лявата
ръка с разместване, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник се установява от приетата по делото съдебно- медицинска експертиза,
която съдът кредитира като обоснована, изготвена с необходимите професионални
знания и опит. Съдът ползва като компетентноизготвена
и съдебно-психиатричната експертиза по делото.
Съдът ползва и писмените, веществените
доказателства и доказателствени средства по делото.
При така констатираното, настоящият състав
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129 ал. 2 предл. 3-то вр. с ал. 1 от НК. Същият на 02.09.2017г. в с.С., обл.П. е причинил на П.Й.А. с ЕГН ********** *** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета дланова
кост на лявата ръка с разместване, което е довело до трайно затрудняване
движението на горен ляв крайник.
Изпълнителното деяние подсъдимият е
осъществил, като е нанесъл удар със стик за голф по пострадалия в областта на
лявата ръка, докато последният е опитвал да се предпази от удар по главата,
както съдът е приел в изложената от него фактическа обстановка.
В причинно- следствена връзка от действието
на подсъдимия са настъпили предвидените в закона съставомерни
последици - счупване на пета дланова кост на лявата
ръка с разместване, което е довело до трайно затрудняване движението на горен
ляв крайник.
Деянието на подсъдимия е извършено виновно,
при форма на вина пряк умисъл –предвиждал е, че в причинна връзка от действието
му ще настъпят определени телесни увреждания за пострадалия, съзнавал е
обществената опасност на извършваното и е целял настъпването на престъпния
резултат.
Поради изложеното, съдът намери, че
подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за престъпление по чл. 129
ал. 2 предл. 3-то вр. ал.
1 от НК.
При индивидуализация наказанието на
подсъдимия съдът прецени всички критерии по чл. 54 от НК. Съобрази, че за
извършеното от него престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
шест години или в случая се касае за тежко умишлено престъпление. Съобрази и
вида и характера на конкретно причинената телесна повреда, които са и
определящи за обществената опасност на деянието. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия,
чистото му съдебно минало, както и че е трудово и семейно-ангажиран. Съдът
счете, че те не се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и нито едно от
тях не е изключително такова, за да обосновава приложението на чл. 55. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието
съдът прие обстоятелството, че на същата дата подсъдимият е причинил телесни
увреждания и на друго лице, свидетелят А.А., за което
е признат за виновен с влязла в законна сила присъда, както и че е нахлул в
чуждо жилище с намерение за саморазправа. Затова съдът наложи на подсъдимия
наказание при превес на смекчаващи обстоятелства, но и при наличие на
отегчаващи такива, а именно една година лишаване от свобода.
Подсъдимият Г. не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите
на чл. 36 ал. 1 от НК и най-вече за поправянето му не е необходимо да изтърпи
реално наложеното му наказание лишаване от свобода, поради това отложи
изпълнението му на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание като вид и размер
се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и
най– добре би изпълнило целите, посочени
в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са
ниската правна култура на подсъдимия, незачитане на личността и в частност
телесната й неприкосновеност, неспазването на установения в държавата правов
ред.
Предявения от пострадалия П.А. граждански иск
за причинените от престъплението неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, съгласно която
всеки е длъжен да репарира вредите, които
е причинил другиму с виновното си поведение. Установено по делото е, че
в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, за което съдът го призна
за виновен, пострадалият е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдание, които са непосредствена
последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявеният
граждански иск е основателен. Досежно размера, според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
същият следва да се определя по справедливост. Съдът прие, че в резултат на
настъпилото увреждане, нормалният режим на живот на пострадалия е бил
съществено нарушен. Не е можел да си служи с лявата ръка през един
продължителен период от време, надхвърлящ месец, изпитвал е болки, които са
били значителни в началния период, претърпял е операция, не е осъществявал
трудови функции за период около три месеца.
Поради тези съображения съдът прие, че справедливият размер на
обезщетението следва да бъде определен на пълния предявен размер от 5000 лева, който се явява доказан. Затова съдът
осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец П.А. сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.129 ал. 2 предл. 3-то вр. ал. 1 от НК. Присъди и законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането 02.09.2017г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на Районен съд К. сумата от 200лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Съдът постанови веществените доказателства -1
брой метална щанга около 50см., 1 брой нож с пластмасови дръжки около 30см., 1
брой дърво обло около 60см. и 1 брой стик за голф с надпис ****** с дължина
около 70см., оставени на съхранение на домакина на РУ на МВР гр.К., след
влизане на присъдата в законна сила да се унищожат като вещи без стойност, а вещественото
доказателство, приложено по делото – един брой нагайка, след влизане на
присъдата в законна сила да се върне на подсъдимия Б.Б.Г..
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ