Р Е Ш
Е Н И Е № 807
гр.Пловдив, 03. 06
. 2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на трети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Виолета Гъдева
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
ч.гр.д. №
1026/2016г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 във вр. с чл.429 от ГПК във вр. с
чл.739 във вр. с чл. 694 във вр. с чл. 693
във вр. с чл.692 във вр. с чл.689 във вр. с чл.686 от Търговски закон.
Постъпила
е жалба от „Бизнеспарк Маноле” ООД, ЕИК – ****, със съдебен адрес ***, в
качеството на взискател, против Постановление № 4312/22.01.2016г. по изп.д. № 20158240404087,
по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, в частта, с която е прекратено
изпълнителното производство срещу
длъжника „Рея 96” ООД. Моли да бъде прекратяването като незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна „Сибанк” ЕАД, чрез ст. юрисконсулт Д.К., в качеството на взискател, депозира писмен
отговор, че жалбата е неоснователна.
Въззиваемите
страни „БКБ Стандарт” ООД, ДФ „Земеделие”, „Мастер – Стийл Профайлс” АД, „ГУСВ”
ЕАД, „Егер” ООД, „Пиреос лизинг България”, „Елекс Тракия” ООД, „Меридиан
комерс” ООД, „Мелаинвест партньори” ООД, в качеството им на взискатели, не
взимат становище.
Въззиваемата
страна „Рея 96” ООД, в качеството й на длъжник, не взима становище.
ЧСИ Константин
Павлов, рег.№ 824, депозира писмени мотиви, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд- V възз.
гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и
събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
С т.3 от Постановление
№ 4312/22.01.2016г. по изп.д. № 20158240404087, по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег.№ 824, е прекратено изпълнителното производство срещу длъжника „Рея 96” ООД /в несъст./ по отношение на „Бизнеспарк
Маноле” ООД, чиито вземания са
предявени, но не са включени в Списъка на предявените и приети вземания на
кредитори, изготвен от синдика и одобрен от съда по несъстоятелност, съответно са погасени на осн. чл.739 от ТЗ. В
мотивите на атакуваното постановление,
съдебният изпълнител е изложил съображения, че изпълнителното производство се
прекратява поради погасяване по силата
на закона на вземанията, посочени в изпълнителното основание, на този
взискател.
С
жалбата на „Бизнеспарк Маноле” ООД се възразява, че неправилно е прието, че
след като вземането не е включено в Списъка по чл.686 от ТЗ и в Списъка по
чл.688 от ТЗ на предявените и приети вземания, изготвени от синдика на „Рея 96” ООД / в несъст./ вземането
е погасено по давност. Поддържа, че е ирелевантно дали вземанията на „Бизнеспарк
Маноле” ООД са включени в Списъка по чл.686 от ТЗ и в Списъка по чл.688 от ТЗ на
предявените и приети вземания на „Рея 96” ООД /в несъст./. на следващо място,
дружеството – жалбоподател изтъква, че ЧСИ не е взел предвид, че имуществените
права по отношение на които са осъществени
съответните изпълнителни действия по процесното изп. дело, не са част
от масата по несъстоятелността на „Рея
96” ОООД / в несъст./ съгл. чл.614 от ТЗ, който определя имуществените права,
които се включват в масата на несъстоятелността. Позовава се и на чл.637 ал.6 т.3 и на чл.638 от ТЗ. Отделно от тези възражения,
жалбоподателят се позовава и на чл.32 ал.5 изр.2 от ЗОЗ, която норма се отнася
като специална към обща по отношение на правната норма, уредена с чл.459 ал.1 и
ал.2 от ГПК. По реда на особените залози изпълнението върху предмета на обезпечението
се извършва извънсъдебно, поради което изпълнителен титул представлява не
изпълнителния лист, а удостоверението, издадено от ЦРОЗ, за пристъпване към
изпълнение, съгл. чл.32 ал.4 от ЗОЗ.
Въззиваемата
страна „Сибанк” ЕАД с писменото си
становище счита, че най- важното обстоятелство за спора е това, че
жалбоподателят няма залог към момента и неговите заложни права са погасени.
Това произтича както от неприемането на вземането в производството по несъстоятелност по т.д.№
563/2010г. по описа на СГС, респ. неговото погасяване, както и отхвърлянето на
три инстанции на предявения иск по чл.694 от ТЗ от страна на кредитор от страна
на „Бизнеспарк Маноле” ООД, претендиращ да бъде заложен кредитор. Позовава се и
на чл.150 от ЗЗД. Счита, че самото учредяване на договора за залог е и
непротивопоставим на „Сибанк” ЕАД и относително недействително на осн. чл.435
т.1 от ГПК. Изтъква, че ирелевантно е
твърдението за имуществените права, които се включват в масата на
несъстоятелността, защото става дума вземане, което не е прието в
несъстоятелността на „Рея 96” ООД.
ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че
жалбата е неоснователна. Съгласно процедурата по ТЗ, регламентираща приемане на
вземанията, синдикът съставя Списък на предявените вземания /чл.686 ал.1/ и
предоставя материалите на разположение на кредиторите и на длъжника в
канцеларията на съда /ал.2/. Когато не са постъпили възражения срещу списъците
по чл.686 от ТЗ, съдът одобрява на приетите и служебно вписани вземания, а – в случай, че са постъпили възражения,
съдът се произнася след разглеждане на възраженията. В конкретния случай, от
писмените данни по делото, се установява, че в производството по
несъстоятелност срещу „Рея 96” ООД / в
несъст./ е постъпило такова Възражение по 692 от ТЗ от кредитора „Бизнеспарк
Маноле” ООД, срещу невключване в Списъка на предявените и приети вземания на
претендираното вземане, като е изтъкнат и фактът, че е налице обезпечение –
залог на търговско предприятие, вписано в АВ. По Възражението е налице
произнасяне и с Определение от
28.10.2011г. на СГС – VІ-6 с. по т.д.№ 563/2010г. е прието, че е недопустимо,
поради просрочие, поради което и е оставено без разглеждане. Предвид на този
правен резултат, от „Бизнеспарк Маноле” ООД е предявен положителен
установителен иск за установяване на съществуването на неприетото вземане, но с
Определение № 7476/25.06.2014г. на СГС, ТО, VІ -7 с., по т.д.№ 4753/2011г. е прекратено производството по същото дело
като недопустимо. Изложени са правни аргументи и извод, че е налице просрочие
при подаване на възражението, същото е било депозирано на 29.04.2011г., тоест
извън законоустановения срок, който е изтекъл още на 19.04.2011г. Срещу
определението за прекратяване е подадена частна жалба от „Бизнеспарк Маноле”
ООД, но с Определение № 2375/01.10.2014г. на САС, т.о., ч.гр.д.№ 3374/2014г.
същата е оставена без уважение. Съответно
от „Бизнеспарк Маноле” ООД е подадена
касационна частна жалба, но с окончателно Определение № 125/17.02.2015г. на ВКС
– ТК, І о., по ч.т.д.№ 172/2015г. не е
допуснато касационно обжалване.
Според нормата
на чл.693 от ТЗ – В производството по несъстоятелност за прието се смята
вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по
чл.692, с изключение на вземане по чл.694 ал.1, а съгл. чл.739 ал.1 от ТЗ – Непредявените
в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се
погасяват. Предвид гореизложената съдебна хронология по неприемане на
Възражението от кредитора „Бизнеспарк
Маноле” ООД и оставянето без разглеждане
на положителния установителен иск за установяване на съществуването на
неприетото вземане, законосъобразен се явява изводът в атакуваната прекратителна част на
постановлението, че вземането е погасено по силата на закона и затова
изпълнителното дело подлежи на прекратяване, тъй като кредиторът не разполага
вече с валидно изпълнително основание.
Неоснователно
е възражението, че съдебният изпълнител неправилно е процедирал, защото
прекратяването по изп. дело е всъщност една от правните последици от
неприемането в производството по несъстоятелност на вземането на
кредитора „Бизнеспарк Маноле” ООД и невключването му в Списъка на приетите вземания.
Възражението за неприемането е
разгледано и правният резултат по оставянето му без разглеждане, както и
прекратяването на делото по иска по чл.694 от ТЗ, имат преюдициален характер спрямо
изпълнителното дело в тази част и обуславят движението, респ. прекратяването. На
следващо място, без уважение следва да се остави и доводът на жалбоподателя, че
не е налице погасяване по давност на вземането, защото в случая се касае за законово
уреждане за погасяване по давност. Досежно, нормите чл.32 ал.4 и ал.5 от ЗОЗ, както и на чл. 37 ал.1 от ЗОЗ, на
които се позовава „Бизнеспарк Маноле” ООД, следва да се отбележи, че
изпълнителното дело е прекратено не защото не са зачетени тези разпоредби, а
защото самият кредитор е пропуснал срока за включване на вземането си към
длъжника.
Затова
подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена
изцяло.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Отхвърля
жалбата на „Бизнеспарк Маноле” ООД, ЕИК – ****, със съдебен адрес ***, в
качеството му на взискател, против Постановление № 4312/22.01.2016г. по изп.д.
№ 20158240404087, по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, в частта, с
която е прекратено изпълнителното производство срещу длъжника „Рея 96” ООД /в
несъст./, поради това, че вземанията са предявени, но не са включени в Списъка
на предявените и приети вземания на кредитори, изготвен от синдика и одобрен от
съда по несъстоятелността и съответно са погасени по давност на осн. чл.739 от ТЗ, като неоснователна и недоказана.
Решението
е окончателно.
Председател :
Членове :