№ 14623
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110132696 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане
срещу ответника А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ******************, за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение за следните суми: 29,06
лв. – стойност на дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
имот Гараж № 3, находящ се в гр. София, ********* ведно със законната лихва от
30.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и 5,36 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.07.2018 г. до 11.06.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
38226/2021 г., по описа на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
е предоставена услугата „дялово разпределение“, за която ответникът не е заплатил
дължимата цена, поради което я претендира, както и обезщетение за забава за периода
15.07.2018 г. – 11.06.2021 г.
Ответникът А. Г. М. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете с твърдения, че процесният имот не е топлоснабден –
всички щрангове за топлоснадбяване и за топла вода са затапени, респ. всички
1
водомери за топла вода са демонтирани, поради което в имота не е доставяна топлинна
енергия за отопление, сградна инсталация и БГВ. По отношение на акцесорната
претенция счита същата за неоснователна поради неоснователност на главния иск и
при условията на евентуалност поради това, че е поставен в забава.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище рег.
№ 113, том XXXII от 24.06.1993 г. ответникът е придобил собствеността върху Гараж
№ 3, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 1/234 (сега бл.527), вх. Г.
Представено е по делото удостоверение от ГИС София, от което е видно, че
многофамилна жилищна сграда – бл. 1/234 с четири входа, отразена с ********,
68134.1505.2367.9, 68134.1505.2367.10 и 68134.1505.2367.11. в кадастралните карти и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012 г. на
Изпълнителния Директор по ГККК, сега има настоящ адрес: ж.к. Дружба, бл. 527 с вх.
А, Б, В и Г.
По делото е представена справка за дължимите суми за дялово разпределение за
процесния имот.
Представен е Договор № 701/17.09.2001 г. между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, ж.к. „Дружба”, бл. 527, вх. Г и третото лице помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост, както и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
От представения по делото Акт за изключване на отопление и топла вода е
видно, че за притежаван от ответника апартамент № 14 в същата сграда е изключено
топлоподаването.
Според заключението на вещото лице И. Д. У. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, се установява, че в процесния имот има отсъединен и затапен
панелен радиатор, няма видима водопроводна инсталация, няма прибори за ползване
на вода, както и водомер за топла вода. По данни на ФДР от сезон 2014/2015 г. в
сградата се разпределя само топлина енергия за БГВ, но изравнителните сметки са
архивирани и не са предоставени на вещото лице. От ТР „София Изток“ са
предоставили информация, че партидата на гараж 3 към „Топлофикация София“ ЕАД е
открита по първичен списък с посочена отопляема квадратура 40 куб.м. Потвърдили
също така, че през процесния период топлозахранването към отоплителната
инсталация на вх. Г е било прекратено. ФДР и ТР „София Изток“ не са представили
данни и документи за ползване или неползване на ТЕ за БГВ. От представените
изравнителни сметки от ФДР за процесния период отопление за имот, отопление от
сградна инсталация и подгряване на БГВ за гаража са 0 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че за процесния имот, собственост на
ответника, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
2
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
В случая не е спорно между страните по делото, че ответникът е собственик на
процесния имот.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ).
Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със
задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите
за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за
сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите
в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че топлоподаването
3
към вход Г на процесната сграда, в който се намира гаражът, собственост на ответника
е преустановено изцяло – липсва доставка на топлинна енергия, както за отопление на
имотите, така и за БГВ, общите части и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация – в този смисъл е заключението по приетата Съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните. Ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на
твърдението си, че за процесния вход и в частност за процесния имот е извършвана
услуга дялово разпределение. Поради всичко изложено съдът намира, че исковете се
явяват изцяло неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, като съответно
искане е направил процесуалният му представител адв. С. Х. за присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл.
28, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, което съобразно НМНАВ, съобразно
материалния интерес е в размер на 400 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
на вземане срещу ответника А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ******************,
за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение за следните суми: 29,06
лв. – стойност на дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и 5,36 лв.
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.07.2018 г.
до 11.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 38226/2021 г., по описа на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. И. Х., ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Владайска” № 19,
партер, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата сумата от 400 лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4