Р Е Ш Е Н И
Е
№
24.09.2020год. гр.Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ШУМЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кремена Борисова
при
секретаря Ив.Велчева , като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 305 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.
145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 186 ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ по жалба на «К.Б. ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Д.П.П., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 161-ФК/06.07.2020г. на Началник отдел «Оперативни
дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП - гр.София, с която
на оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ Вендинг кафе-машина, находящ се в
с.Илия Блъсков
обл.Шумен ,местност «Ясмък»№86
и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1,
б. «б» от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират
доводи за отмяна на обжалваната заповед за налагане на ПАМ,като
неправилна,незаконосъобразна,немотивирана и издадена в нарушение целта на
закона.Оспорващият излага и подробни съображения,че не са били налице
основанията за налагане на ПАМ-запечатване на обекта за 14 дни,тъй като към
датата на издаване на заповедта обектът,съставляващ Вендинг
кафе-автомат ,вече е бил с монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство,регистрирано
в сървъра на ПАП на 26.06.2020год.,видно от прил. към
жалбата договор за абонаментно обслужване на електронни касови апарати,свидетелство
за регистрация на фискално устройство,служебен бон.Следователно,липсата на
фискално устройство е била своевременно отстранена и не е съществувала опасност
от извършване на ново нарушение от този вид и от увреждане на фиска.Изложени са и съображения досежно
липсата на мотиви на административния орган относно определения срок на
наложената ПАМ,който е съществен елемент от волеизявлението на оспорения
административен акт,както и че изложените в тази насока аргументи били общи и
абстрактни и се съдържали във всяка заповед от този вид.Липсвали и конкретни
мотиви относно продължителността на срока на ПАМ,като административният орган
не е посочил конкретните обстоятелства,от които е направил извода,че мярката ще
постигне целта на закона именно при налагането й за срок от 14 дни.Оспорващият
излага и аргументи досежно липсата на мотиви относно
засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставката
им с целта на закона,която следва да бъде постигната с налагането на ПАМ именно
със срока за прилагането й,посочен в заповедта.Излага доводи,че обжалваната заповед е постановена в
несъответствие с целта на закона и в нарушение на принципа на
съразмерност,регламентиран в чл.6 от АПК.Моли съда въз основа на изложените
съображения, да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,не
се явява и не се представлява.Същият е
представил писмено становище с рег.№ДА-01-2315/18.09.2020год. по описа на ШАдмС, с което поддържа изцяло депозираната жалба по
изложените в нея подробни съображения. В условията на евентуалност и при
преценка неоснователността на жалбата и отправено искане от страна на ответника
за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение,отправя искане за присъждането му в минимално предвидения в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размер.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт М. ,който излага съображения досежно
неоснователността на депозираната жалба,поради издаване на обжалваната заповед
за ПАМ от компетентен орган,при спазване на административно производствените
правила,при наличие на всички материалноправни
предпоставки и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно протокол за извършена проверка серия АА №
0384387 от 29.06.2020г., служители на ГДФК на НАП извършили проверка на
търговски обект – Вендинг кафе-машина на
самообслужване, находящ се в с.Илия Блъсков обл.Шумен,местността «Ясмък»№86,
стопанисван от «К.Б. ЕООД ***, при която било установено, че дружеството, като
задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ извършва продажби на кафе
чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване ,без да има
монтирано,въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП офис
Шумен фискално устройство,вградено в автомат на самообслужване /ФУВАС/,с което
е нарушило реда и начина за въвеждане в експлоатация на фискалните
устройства.При проверката на 29.06.2020г.,
при извършена контролна покупка на 1бр. кафе на стойност 0.40лв.,заплатена
в брой,чрез вендинг автомата от орган по
приходите,съоръжението не е визуализирало на дисплей необходимата информация
(фискален бон) при продажбата,поради липса на монтирано,въведено в експлоатация
и регистрирано в компетентната ТД на НАП,офис Шумен ФУВАС.Извършената проверка
на касовата наличност е установила налични средства на стойност 9.40лв.Видно от
описа на наличните средства,същите не са регистрирани от фискално
устройство,свързано с дистанционна връзка с НАП.
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F558873/13.07.2020 година /л.21/ е започнало административнонаказателно
производство срещу „К.Б.“ ЕООД *** за извършено нарушение по чл. 7 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 год. на Министерство на финансите във вр. с чл.3 ал.8 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006год. на МФ,
затова, че на 29.06.2020 година в 14
часа в търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ДР
на ЗДДС-Вендинг кафе-автомат за топли напитки,наход. се в с.Илия Блъсково местност „Ясмък“,стопанисван
от „К.Б.“ЕООД с ЕИК ********* е установено,че дружеството,в качеството си на
лице по чл.3 Наредба
Н-18/13.12.2006год. на МФ ,не е
монтирало и въвело в експлоатация и регистрирало в НАП ФУВАС от датата на започване
на дейността на обекта,с което е нарушило разпоредбите на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006год. на МФ .
Въз основа на тези факти административният орган
приел, че «К.Б. ЕООД *** е нарушил чл.7 ал.1 във вр.
с чл.3 ал.8 от Наредба № Н-18/2006г., във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на
чл.186, ал.1, т.1, б. «б» от ЗДДС, което е сторено от административния орган с процесната заповед.
Със Заповед №161 - ФК/06.07.2020г. на началник отдел
«Оперативни дейности» - Варна в ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ - запечатване на търговски обект- представляващ Вендинг
кафе-машина, находящ се в с.Илия Блъсков обл.Шумен ,местност
«Ясмък»№86 и е забранен достъпът до него за срок от
14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б. «б» от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта постановява запечатването да се извърши в
срок до 1 ден от датата на връчване на
заповедта, при задължителното присъствие на представител на дружеството.
При връчването на заповедта на търговеца е определена
дата и час на извършване на фактическите действия по запечатване на
обекта-14.07.2020год. в 18.00ч.. Със същата е указано на търговското дружество,
че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на
основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена
с доказателства, че наложената глоба или имуществена санкция е заплатена
изцяло.
Административният орган е изложил фактическите и
правни основания за издаване на заповедта.Относими към настоящото производство са само мотивите,
касаещи наложената ПАМ и относно продължителността на срока.
ЗППАМ е връчена
на представляващия дружеството на 13.07.2020г.,видно от разписка за
връчването й /л.14/.
Несъгласен с постановената заповед за налагане на ПАМ,
на 22.07.2020г. адресатът на заповедта подава настоящата жалба с вх.№31708-2чрез административния орган, пред
Административен съд-Шумен, с искане за отмяната й.
При така установените факти и обстоятелства съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на
заповедта за налагане на ПАМ-запечатване на търговски обект, породило
неблагоприятни правни последици за оспорващото дружество. Обжалването на административния
акт е извършено при наличие на правен интерес, поради което е допустимо за разглеждане.
Съдът приема жалбата за основателна, предвид
следните съображения:
Заповедта е
издадена от компетентен орган – началник отдел «Оперативни дейности» - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП
-арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр.
чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходи /ЗНАП/.Видно от
прил. на л.22 от делото Заповед№ЗДУ-ОПР-16 от
17.05.2018год.,цитирана в обжалваната заповед,налице е постановена заповед от
изпълнителния директор на НАП за оправомощаване на основание чл.10 ал.1 т.1 от ЗНАП на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ-запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС,поради което съдът с оглед доказателствата приема,че атакуваната заповед
за налагане на ПАМ е постановена от надлежно оправомощен
компетентен административен орган.
Административното производство е започнало въз основа
на извършена проверка на 29.06.2020 година, обективирана
в протокола за извършена проверка№0384387 от същата дата /л.15/, връчен на
представител на дружеството. Горното представлява уведомление за започналото
административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.
Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице
основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗДДС. В заповедта се съдържа
достатъчно описание на запечатания обект. Обектът е индивидуализиран с адрес и
описание на предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са и мотиви
досежно продължителността на наложената принудителна
административна мярка.
Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба№Н-18 от 2006 год.
предвижда,че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стока и услуги във или от търговски обект чрез издаване на касова
бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод.Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.8
от ЗДДС лице,което извършва продажби на стоки
и услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване,с
изключение на услуги по обмен на валута е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба чрез ФУВАС,като фискалният бон,регистриращ продажбата се визуализира
само на дисплей,без да се издава хартиен документ /т.1/ или чрез фискално
устройство по чл.2 ал.2 т.2,което се вгражда в автомата,като фискалният
бон,регистриращ продажбата се издава на хартиен носител /т.2/. Съгласно
предвиденото в чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ,лицата по чл.3 са длъжни да монтират въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта.
Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал. 1 на чл. 118 ЗДДС, възпроизведена
частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва
изводът, че задължението на лицата по чл.3 от наредбата за монтиране,въвеждане
в експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване дейността на обекта е свързано със задължението за регистриране и
отчитане на всяка продажба,извършена чрез автомат на самообслужване,каквото
представляват Вендинг кафе-автоматите, посредством
ФУВАС, при което фискалният бон, регистриращ продажбата само се визуализира на
дисплея,без да се материализира на хартиен документ.
В случая няма спор, че в деня на проверката-29.06.2020год.,служител на
ТД гр. Варна на НАП е извършил контролна покупка на 1бр.кафе на стойност
0.40ст.,заплатени с монети 2бр. по 0.20ст. от търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ДР на ЗДДС-Вендинг
кафе-автомат за топли напитки,наход. се в с.Илия Блъсков местността „Ясмък“,стопанисван
от „К.Б.“ЕООД с ЕИК *********.При извършената покупка стоката е предоставена,но
не се визуализира номер на фискален бон на дисплея с час и стойност на
покупката /дисплеят на вендинг автомата свети,
визуализират се постъпилите суми,но не се фискализират
бонове/.При извършената в деня на проверката справка за ФУ/ИАСУТД данни за
сумарните обороти и броя отчетени на ФУ/ИАСУТД суми е установено,че на
посочения адрес няма регистриран ФУВАС.Извършено е преброяване на монетите в
кафе-автомата,възлизащи на 9.40лв.Резултатите от проверката се обективирани в съставения Протокол сер.АА
№0384387 от 29.06.2020год. с час на започване на проверката 14.00ч. и час на
завършване на проверката 15.18ч.Възпроизведената фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя.
Видно от прил. към жалбата
Договор за абонаментно сервизно обслужване на електронни касови апарати
№*********/29.06.2020год., свидетелство за регистрация на фискално
устройство№*********/29.06.2020год. и служебен бон /л.6-л.8/ и от обстоятелствената
част на прил АУАН№F558873/13.07.2020год., непосредствено и няколко минути след приключване на
проверката оспорващото дружество е
закупило и монтирало в процесния търговски обект-Вендинг кафе-автомат в с.Илия Блъсков
м-ст Ясмъка фискално
устройство модел ELICOМ EV12- KL с
индивидуален номер на фискалното
устройство№ ECO 36745 и
индивидуален номер на фискалната памет № 46066745,въведено в експлоатация и
регистрирано в сървъра на НАП на същата дата в деня на проверката
29.06.2020год. в 15.23ч.,което обуславя крайния извод,че констатираното от
проверяващия екип нарушение е било незабавно отстранено още в деня на
проверката.Горното обстоятелство се
потвърждава и от прил.в преписката протокол за извършена
проверка сер.АА №0384387 /л.18/.
Видно от прил. към протокол
за извършена проверка с.АА №0384387/29.06.2020год. доказателства /опис на паричните средства/,размерът на
оборота от ФУ на търговеца в деня на
проверката е 9.40лв. Липсват данни какви са размерите на обичайните обороти на
търговци с такава дейност и мащаб, за да се изведе заключение, че тези на
жалбоподателя обуславят запечатване на търговския обект,поради съществуващата
възможност от извършването на нови нарушения,от които за фиска
ще настъпят значителни и трудно поправими вреди,засягащи пряко интересите на
държавата,с оглед на което съдът счита,че в конкретния случай запечатването на
търговски обект за 14дни и забраната за достъпа до него няма да постигнат
предвидените в чл.22 от ЗАНН цели. Още повече,че констатираното нарушение е
било отстранено незабавно,още в деня на проверката,което обстоятелство не е
било съобразено от административнонаказващия орган
към момента на постановяване на заповедта-06.07.2020год.
Съобразно
разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай се касае за превантивна
принудителна мярка, целта на която е да предотврати извършването на едно
неправомерно деяние.
Съобразно трайно установените в теорията и съдебната
практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат
да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да
предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на
принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори
да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Предвид обстоятелството,че
към момента на постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ липсата на
фискално устройство е била отстранена и не съществува опасност от извършване на
ново нарушение от този вид,респективно от увреждане на фиска,запечатването
на търговския обект не би довело до
предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с нерегистриране и
от там неотчитане на извършените от процесния Вендинг кафе-автомат продажби.Посочените в мотивите относно
срока на мярката цели "за да се осигури защитата на обществения
интерес,като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения"
са несъстоятелни, общо формулирани и абстрактни,несъобразени със спецификата на
конкретния казус.
На първо място наложената ПАМ-запечатване на
търговския обект-вендинг кафе- автомат не би могло да доведе до предотвратяване или
преустановяване на нарушението,за което е издадена оспорената заповед,тъй като
същото е довършено към момента на установяването му и отстранено незабавно още
в деня на констатирането му,а заповедта за налагане на ПАМ е издадена
значително по-късно,близо седмица след констатиране на нарушението в момент,в
който същото вече е било отстранено и фискалното устройство е било монтирано,въведено
в експлоатация , синхронизирано със системата на ПАП и в този смисъл приведено в съответствие с изискванията на 7
ал.1 от Наредба№Н-18/2006год.
Съдът намира за необосновано и недоказано и другото
основание, посочено от административния орган, а именно възможността да бъде
осуетено или сериозно затруднено проследяването на реализираните обороти и
пълната отчетност на извършваните от лицата продажби. Следва да се отбележи, че
дори когато преследва законоустановени цели,
принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала
нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна
степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява
търговска дейност за определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да
упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от
възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е
възложено на системата на санкции, а не на административната принуда. С оглед
характера на нарушението и определения от органа 14 срок на ПАМ не става ясно
по какъв начин запечатването на обекта за този срок ще намали вредите за фиска,след като още в деня на проверката и на констатиране
на нарушението обекта е бил снабден с монтирано и въведено в експлоатация
ФУВАС,регистрирано в НАП,с оглед на което не съществува опасност от укриване и
неотчитане на извършените в обекта продажби.Несъстоятелни и изцяло необосновани
с оглед материалите по преписката се и релевираните
от органа доводи,че извършеното деяние показва поведение на лицето,насочено
срещу установената фискална дисциплина и организация в търговския обект,която
цели нарушаване на данъчното законодателство,при положение,че констатираното
нарушение от този вид е първо такова и липсват доказателства,установяващи
трайно създадена организация от страна на субекта на нарушението и
незаконосъобразни практики в търговския обект.
В самата заповед е посочено, че на основание чл.187,
ал.4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят
представи доказателства, че е заплатил наложената санкция. Предвидената в ЗДДС
санкция за такова нарушение се определя от административно наказващия орган при
издаване на НП, което е част от налагане на административно наказание на
търговеца по реда на ЗАНН. Видно от доказателствата по делото, към момента на
издаване на процесната заповед все още липсва и не е
налице издадено наказателно постановление.Издадената в конкретния случай преди
издаването на наказателно постановление заповед за ПАМ предотвратява преди
всичко извършването на търговска дейност и реализирането на приходи от страна
на оспорващото дружество,като по този начин освен ,че ограничава в значителна
степен правата на търговеца,води и до пропуснати приходи за държавата от
данъци,което не съответства на целта на закона.
Не на последно
място съдът,в настоящия съдебен състав счита,че, определеният срок на
принудителната мярка не е съобразен с тежестта на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, посочени по-горе, поради което следва
да се приеме, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК.
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Запечатването на обекта за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на
адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел.
Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на
оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на тежестта на
извършеното нарушение и на законоустановената цел.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така
наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда и е
постановена в нарушение по чл. 146, т. 5
от АПК и на принципа за съразмерност по чл.6 ал.5 от АПК, поради което се явява
незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
С оглед на липсата на искане за присъждане на разноски
в полза на жалбоподателя ,такива по делото не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед№161-ФК/06.07.2020г. на
Началник отдел «Оперативни дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ
на НАП - гр.София, с която на оспоращия е наложена
ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ Вендинг
кафе-машина, находящ се в с.Илия Блъсков обл.Шумен ,местност
«Ясмък»№86 и е забранен достъпът до него за срок от
14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б. «б» от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от настоящото ,решение да
се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: