Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.12.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.
съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15693 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 63243/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 49 състав, е отхвърлен предявеният от ЗД „Б.И.“ АД- гр.
София /ЕИК *****/ срещу С.О./ЕИК *****/ иск с правно основание чл.213, ал.1,
изр.3 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 302.20 лева, от която: 287.20 лв.-
главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., за отстраняване на вреди по МПС: „Опел Астра“ с peг.№ *****, причинени вследствие на ПТП от
28.04.2015 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът ЗД „Б.И.“ АД е осъден да
заплати на ответника СО сумата 100 лв.- разноски по
делото.
Постъпила
е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД-
гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на претендираното
регресно обезщетение, ведно с лихвите и разноските по делото.
Въззиваемата
страна С.О./ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е иск с
правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите
му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от
ЗД „Б.И.” АД регресен иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ като недоказан и
неоснователен- чл.272 ГПК.
Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации.
Спорно във въззивното производство, с оглед
наведените във въззивната жалба на ищеца и в отговора на въззиваемата страна
доводи, е дали към момента на настъпване на процесното ПТП на 28.04.2015 г.
увреденият лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***** е бил застрахован по
валидна имуществена застраховка „каско“ при застрахователя- ищец и респ. налице
ли са били предпоставки за извършването на застрахователно плащане и съответно-
за суброгиране на ищеца в правата на увреденото лице.
Довод
за липса на осигурено от застрахователя- ищец застрахователно покритие върху
процесния лек автомобил „Опел Астра“ към датата на ПТП е въведен от ответника с
подадения по делото писмен отговор на исковата молба и се поддържа и в отговора
на въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд.
За уважаване на предявения иск по чл.213,
ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно- обезпечителната
отговорност на ответника С.О.ищецът следва да докаже по безспорен начин
съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и
заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на
суброгацията по чл.213 КЗ /отм.//, както и наличие на визираните в чл.49 ЗЗД
предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица
/изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в
бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на
виновно поведение не е необходимо.
За
установяване наличието на първата посочена по- горе материално- правна
предпоставка за уважаване на предявения регресен иск е представена по делото
рамкова застрахователна полица от 1.01.2015 г., въз основа на която не може да
бъде направен извод за валидно възникване на застрахователно правоотношение
между ищеца и посоченото в нея застраховано лице- Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“, с предмет процесния лек автомобил „Опел
Астра“ с рег.№ ***** /принадлежащ на Столична дирекция „Полиция“- според
приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС/, увреден при ПТП на 28.04.2015
г. Цитираният в полицата списък на застраховани от ЗД „Б.И.“ АД автомобили не е
представен от ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване на пораждащите
спорното материално право факти и обстоятелства. Не са представени от ищеца и
други документи, вкл. такива от категорията
Л.2 на Реш. по гр.д.№
15693/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
на визираните в чл.184, ал.1, изр.3 КЗ /отм./,
„издадени от застрахователя по искане на застрахованото лице“, на каквито
въззивникът се позовава във въззивната жалба, които да са противопоставими на
ответника и въз основа на които да бъде установено релевантното за настоящия
правен спор обстоятелство, че увреденият лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *****
е бил обект на осигурена от ищеца застрахователна закрила към датата на
процесното ПТП.
Съгласно
императивната разпоредба на чл.184, ал.1 КЗ /отм./ застрахователният договор се
сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт,
като по искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен
договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или
свидетелство. В ал.3 на чл.184 КЗ /отм./ е посочено и задължителното съдържание
на застрахователния договор. Като неразделна част от този договор законът
/чл.184, ал.2 КЗ /отм.// е предвидил също писменото предложение или искане до
застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори
на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства,
имащи значение за естеството и размера на риска. Посочените разпоредби налагат
извод, че предвидената в закона писмена форма е форма за действителност на
застрахователния договор, а не форма за доказването му.
Доказването
на спазването на писмената форма за действителност на застрахователния договор
и валидното възникване на застрахователно право-отношение се извършва чрез
представяне на самата застрахователна полица, съответно писмения акт, с който е
сключен договорът, или на изрично предвидените в Кодекса за застраховането от
2006 г. /понастоящем отменен, но приложим в процесния случай/ други документи,
служещи за доказване на договора за застраховка /без представяне на самата
застрахователна полица/, каквито са визираните в чл.184, ал.1, изр.3 КЗ /отм./
застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ,
удостоверяващ сключен застрахователен договор, издадени от застрахователя по
искане на застрахования.
В
настоящия случай доказване на пораждащото спорното материално право наличие на
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „каско“
относно процесния лек автомобил „Опел Астра“ по делото не е проведено, поради
което и при събраните доказателства не може да се приеме, че застрахователят-
ищец притежава регресно право срещу ответната община /стопанин на общинския
път, където е настъпило ПТП/ по процесната щета, съответно- липсва основание за
ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на СО, поради което и искът
на ЗД „Б.И.“ АД по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ като недоказан и неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна
сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
12.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 63243/ 2018 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД- гр.
София /ЕИК *****/ да заплати на С.О./ЕИК
*****/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.