№ 440
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110114377 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба
заведена във ВРС на дата 6.10.2021г. от ищцовото дружество „ В. И. К.“ Варна ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В., чрез
юрисконсулт С. С. против ответника М. Т. М., ЕГН *** , с адрес: ***.
Предявеният с исковата молба иск е специален положителен установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведен
в рамките на преклузивния срок по повод указанията на заповедния съд по реда на чл. 415
ГПК дадени до ищцовото дружество по частно гр.дело № 12382/2021 год. по описа на ВРС
XLII -ри състав, като исковата молба е уточнена с допълнителна писмена молба от дата
18.10.2021 г. След надлежно уточняване на исковата молба и частично десезиране, с
Определение № 6486/19.10.2021 г. исковият съд частично е прекратил производство по
отношение на паричните вземания в размер на 1090,72 лв. за главница за периода от
26.08.2014 г. до 24.06.2018 г. и за 488,26 лв. представляваща законна лихва за забава върху
тази главница за периода 28.03.2015 г. до 20.08.2021 г. Със същото определение исковият
съд частично е обезсилил Заповед № 4417/26.08.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК издадена от РС Варна, XLII-ри състав по частно гр.д. №
12382/2021 г.за посочените парични вземания и частично в частта за разноските за разликата
от присъдените 60,32 лв. разноски за платена държавна такса до дължимата се от 28,95 лв.и
за разликата от присъдените 50,00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение до
дължимото се от 24,00 лева на осн.чл. 415, ал.5 ГПК.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства: „В. И. К.-Варна“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ,
бр.18 от 2005г., с посл. изм.) предоставяло В и К услуги на М. Т. М., ЕГН ***, за имот на
адрес : ***, който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида абонатен номер ***, чийто
титуляр бил ответника . Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите на ВиК
1
услуги, сочи ищцовото дружество били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в
срок, което длъжникът (сега ответник) не бил направил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги
в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в
забава. На 25.08.2021г. ВиК операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до Варненски районен съд срещу М., въз основа на което било
образувано ч.гр.д № 12382/2021 г. по описа на ВРС, ГК-42 състав. На 26.08.2021 г. съдът
издал заповед № 4417 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която
разпоредил на М. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 2357,92 лв. представляваща
стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 26.08.2014г. до 26.07.2021
г., сумата от 657,89 лв. представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
28.03.2015г. до 20.08.2021 г. законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 25.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса
в размер на 60,32 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. На 03.09.2021 г.
ответникът депозирал възражение против заповедта на основание чл. 414 ГПК, а на
08.09.2021 г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК,
може да предяви иск за установяване на вземането си.Конкретните твърдения на ищцовото
дружество са, че претендираните суми от ответника за главници и лихви са вписаните в
таблица 1 от исковата молба - задължения по партида с абонатен номер *** (с графи :
фактура, дата, главница, отчетен период, лихва, период на забава): с номер на първата
фактура ********** и дата на издаване 27.07.2018 г. и на последната ********** от дата
27.07.2021 г., с общ сбор на всички главници 1267,20 лева и общ сбор на лихвите за забава
от 169,63 лв.Изрично е посочено в исковата молба, че към момента ответника не бил
оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания
срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ. Претендираната сума за главница
за абонатен номер *** сочи ищцовата страна, че представлява служебно начислени кубици
вода съгласно Общите условия на ВиК оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004 г. на МРРБ,
поради изтекла метрология на измервателното устройство.Предвид гореизложеното и на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В. И. К.-Варна“ ООД се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящите искове и затова е отправено и следното искане до
съда по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение по силата на което да
бъде прието за установено, че М. Т. М., ЕГН ***, в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *** дължи на „В. И. К.-Варна“ ООД
сума в общ размер на 1267.20 лв. ( хиляда двеста шестдесет и седем лева и двадесет
стотинки) представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 25.06.2018 г . до 26.07.2021 г., на адрес ***; сума в общ размер на 169,63 лв. (сто
шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща остатък от сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 27.08.2018 г. до 20.08.2021 г.;
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 25.08.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед от
26.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 12382/2021г. по описа на
ВРС.Обективирано е искането съда да се произнесе с решението си и относно съдебно-
деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер.Всички суми-предмет на
настоящото производство,съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК сочи ищцовата страна, че могат да
бъдат платени по сметка на „В. И. К.-Варна“ ООД в „***а“ АД, IB AN ***; BIC ***. В
подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила доказателствени
искания.С уточнителната си молба ищцовата страна е оттеглила частично исковете за
главници и лихви за вписаните в същата молба и прекратителното определение суми,поради
което и исковото производство на осн. чл. 232 ГПК е частично прекратено.
В срока по чл. 131 ГПК, а и до момента отговор на исковата молба не е
депозиран.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от дата 11.02.2022
2
г.процесуалният представител на ищцовото дружество юрисконсулт С. С. е направил искане
съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с Решение по реда на чл.238 ГПК.По
същество процесуалният представител на ” В и К Варна „ ООД желае съдът да уважи
исковата молба като претендира заплащане на сторените от ищцовата страна съдебно -
деловодни разноски и в исковото и в заповедното производство съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК. По отношение на обективираното искане от процесуалния
представител на ищеца, видно от протокола от проведеното о.с.з. ,настоящият съдебен
състав е намерил искането за постановяване на Неприсъствено решение за
основателно.Произнасянето по искането сторено след обявяване на доклада по делото за
окончателен, събиране на всички допуснати доказателства ,вкл. и заключението по
изготвената ССчЕ .Съдът е уважил искането на процесуалния представител на „ В и К
Варна„ ООД за постановяване на неприсъствено решение, т.к. съгласно чл. 238, ал.1 ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В
настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и
искането на ищцовата страна е било уважено,а съдебното дирене прекратено.При
изложеното по-горе, при наличието на всички предпоставки визирани в нормата на чл.238
ГПК,СЪДЪТ уважава изцяло предявената искова молба като присъжда на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищцовото дружество реално сторените съдебно - деловодни
разноски.
При постановяване на акта по същество, съдът водим от разпоредбата на чл.239, ал.2
ГПК не мотивира по същество неприсъственото решение, т.к. в изречение второ на чл.239,
ал.2 ГПК законодателя е разписал, че е достатъчно в Решението да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение , а
предпоставките затова са преценени в първото открито съдебно заседание, вписани и по-
горе. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 81 ГПК исковият съд следва да определи и
присъди разноските, които се дължат от ответника в полза на дружеството – ищец както в
заповедното производство, така и в исковото производство . Съгласно списъка за разноски
по чл.86 ГПК, приложен на л. 69 –ти от делото, юрисконсулт С. точно и хронологично е
посочил сторените от „***” ООД разноски а именно: сумата от общо 110,63 лв. съдебно -
деловодни разноски в заповедното производство, сумата от 31,37 лева допълнителна
държавна такса в исковото производство, сумата от 120,00 лева депозит за ССчЕ ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева / общо разноски в исковото
производство 31,37 лв.+120,00 лв. +300,00 лв. = 451,37 лв. Размера на разноските сторени
от ищцовото дружество в исковото производство и заповедното е доказан и по основание и
по размер, като при определяне на дължимото се юрисконсултско възнаграждение съгл. чл.
78, ал. 8 ГПК съдът се ръководи както от изхода на спора, така и от императивната норма на
чл. 78, ал. 8 ГПК препращаща към НЗПП, отчитайки факта, че исковото производство е
частично прекратено и издадената заповед за изпълнение частично обезсилена. Видно от
лист 32,33 по делото с Определение № 6486/19.10.2021 г. исковия съд след частично
прекратяване на исковото производство и частично обезсилване на заповедта за изпълнение
на парично задължение е обезсилил последната в съответната част и за съдебно –
деловодните разноски. Изрично е посочен размера на дължимите се по заповедта
съразмерно на обезсилената част съдебно деловодни разноски а именно сумата от 28,95 лева
за заплатена държавна такса и сумата от 24,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ето,
защо и исковия със с акта си по същество присъжда в полза на дружеството ищец съдебно –
деловодни разноски в заповедното производство в размера определен с Определение №
6486 / 19.10.2021 г. равен на сбора от 28,95 лв. и 24 ,00 лв. или общо 52,95 лв., който размер
е доказания и определения съобразно предприетите от ищцовата страна процесуални
действия в исковото производство. По идентичен начин, съразмерно на окончателните
предметни предели на спора исковия съд определя дължимите се общо в полза на
дружеството ищец съдебно деловодни разноски в исковото производство - 0, 48 % от
сторените или 0,48% от 451,37 лв. = 216,65 лв.
3
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищцовото дружество
„В. И. К.“ Варна - ООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт Ст. С. и ответника М. Т. М., ЕГН
*** , с адрес: ***, че М. Т. М., ЕГН ***, в качеството си на потребител на В и К услуги,
които се отчитат по партида с абонатен номер *** ДЪЛЖИ на „В. И. К.-Варна“
ООД,ЕИК *** СУМА в общ размер на 1267.20 лв. (хиляда двеста шестдесет и седем лева
и двадесет стотинки) представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 25.06.2018 г . до 26.07.2021 г., на адрес ***; СУМА в общ размер на
169,63 лв. (сто шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 27.08.2018 г.
до 20.08.2021 г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 25.08.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е
издадена Заповед от 26.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
12382/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86
ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника М. Т. М., ЕГН *** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество„В. И. К.“ Варна - ООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. В. СУМАТА от общо 52,95 лева (петдесет и два лева и
деветдесет и пет стотинки) сторените от ищцовото дружество в качеството му на заявител
съдебно - деловодни разноски в заповедното производство – ч.гр.д. №12382/2021 г. по
описа на ВРС ХLII –ри състав, както и СУМАТА от общо 216,65 лева (двеста и
шестнадесет лева и шестдесет и пет стотинки) сторените по делото от ищцовото дружество
съдебно - деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, с
оглед изхода на спора и съразмерно на уважените части на исковите претенции, на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, като на ищцовата страна преписа се
връчи при спазване на нормата на чл.38, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4