Определение по дело №279/2023 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.248 ал.1 и ал.3 от ГПК.

От процесуалния представител на жалбоподателя се прави искане за изменение на съдебен акт в частта за разноските, депозирано на 13.02.2024г. В същото се иска от съда да постанови решение, с което да измени посоченото решение в частта му за определения размер на разноските, понеже такива се следвали на страната съгласно минималните размери предвидени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответната страна не представя становище по жалбата в указания срок.

Искането е депозирано в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, поради което е допустимо.

От събраните по делото доказателства и постановеното решение съдът намира, че молбата е неоснователна. Със съдебният акт постановен по същество на спора, по жалба на А.А.Х. с ЕГН: ********** от с.Каменяк, се отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819-001301/16.10.2023г. на полицейски инспектор към ОД на МВР, сектор ПП Варна. В мотивите към решението по основателно направеното възражение за прекомерност на разноските от ответната страна, съдът е изложил правни изводи по отношение на дължимото възнаграждение и го е намалил. Настоящият състав се е аргументирал, че предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и факта, че процесуалният представител на жалбоподателя не се е явил в проведените две открити съдебни заседания, следва да бъде приложено Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C‑438/22г./ ECLI:EU:C:2024:71, съгласно което националната уредба на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.101 параграф 1 ДФЕС, във вр. с член 4 § 3 ДЕС и на основание чл.78 ал.5 от ГПК е намалил размерът на дължимото от ответната страна, съобразно изхода на спора, адвокатско възнаграждение от 1200 лв. с ДДС на 600.00лв. с ДДС. Становището на съда вече е застъпено и в множество актуални актове на ВКС, в които се приема, че договорът за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78 ал.5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101 пар. 1 ДФЕС/ Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК и др./

Водим от горното, и на основание вр. чл.144 АПК, във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба от А.А.Х. с ЕГН: ********** от с.Каменяк, чрез адв.Й.А. от ВАК за изменение на Решение № 179 от 02.02.2024г., постановено по адм.д.№ 279/2023г., в частта му, с която е уважено искане за присъждане на разноски в размер на 610.00лв. в негова полза, като неоснователна.

Определението не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП, във вр с чл.248 ал.3 от ГПК.