№ 8550
гр. София, 04.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110131918 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Л.. Ж. Д. срещу „/ФИРМА/“ ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
допуснато.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2022г. от 09,45
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи посочени в исковата
молба. ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Ваня Петрова. Вещото лице да се уведоми след
представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
1
ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД от Л.. Ж. Д. срещу
„/ФИРМА/“ ЕАД с искане за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит П.К.С. № 30040036557 спрямо нея, въз основа на съдържащи се в него
противоречащи на закона, на добрите нрави или заобикалящи закона неправноправни
клаузи.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
П.К.С. № 30040036557/17.10.2019 г., по силата на който ответникът като кредитодател е
предоставил на ищеца като кредитополучател сумата от 5 000 лв., която последният се
задължил да върне на 36 равни месечни погасителни вноски в размер на 240,54 лв. всяка,
като общият размер на сумата, подлежаща на връщане в края на периода възлизал на 8
653,50 лв. Поддържа, че в т. V от договора „Поискани от клиента допълнителни
възможности“, като допълнителна възможност била посочена Програма „Клуб на добрия
клиент“, а като допълнителни услуги – „Ф-Ф“ и „Ф-Ф“, за които било начислено
допълнително възнаграждение в размер на 1500 лв. за допълнителна услуга „Ф-Ф“ и 2900
лв. за допълнителна услуга „Ф-Ф“, като била предвидена и месечна вноска в размер на
122,23 лв., дължима за целия период на кредита към основната вноска. Посочва, че така
общото задължение по кредита в края на периода било 13 058,50 лв., а общият размер на
месечната погасителна вноска бил 362,77 лв. Излага твърдения, че въпреки подписаната
декларация, ответникът не е предоставил на ищеца на хартиен или друг носител в ясна и
разбираема форма на български език информация във формата на стандартен европейски
формуляр. Счита, че предвиденият годишен лихвен процент по кредита в размер на 41.00%
е необосновано завишен, накърнява добрите нрави и злепоставя интереса на икономически
по-слабата страна в облигационното правоотношение, поради което клаузата от договора, с
която същият е определен, следва да се приеме за нищожна. Допълва, че уговорената лихва е
нищожна и на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а и т. 10 ЗПК. Посочва, че
клаузите в процесния договор за допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 21, ал.
1 ЗПК, тъй като имат за цел заобикаляне на закона, а именно – прикриват задължение за
плащане на лихва. Счита, че с допълнителните услуги се цели да се заобиколи и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като по естеството си същите представляват печалба
за кредитора. Твърди, че в Общите условия към Договора за потребителски кредит не е
предвидена методика или начин за определяне на размера на цената на допълнителните
услуги, дали цената е фиксирана или зависи от някаква променлива. Приема, че клаузите за
допълнителни услуги са нищожни и на основание противоречие с добрите нрави, като сочи,
че е била задължена да ги приеме без предварително да ги е заявила. Предвид изложеното
моли за прогласяване на сключения между ищеца и ответника Договор за потребителски
кредит П.К.С. № 30040036557/17.10.2019 г. за нищожен поради заобикаляне и противоречие
на закона и добрите нрави, а в условията на евентуалност моли за прогласяване за нищожни
поради заобикаляне и противоречие на закона и добрите нрави на отделни клаузи от
процесния договор, с които се определя размерът на годишния лихвен процент, ГПР и
клаузите за допълнителни услуги. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
2
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението, наведено с исковата молба, че
на ищеца не е била предоставена информация под формата на стандартен европейски
формуляр. Твърди, че възнаградителната лихва и ГПР са уговорени в съответствие се
действащите правни норми и не накърняват добрите нрави. Оспорва твърденията за
недействителност на възнаградителната лихва. Поддържа, че дължимото по процесните
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо
от цената на самия кредит, не представлява разход по смисъла на ЗПК, респективно не
следва да се включва при изчислението на ГПР. Допълва, че допълнителните услуги
предоставят на кредитополучателя право да получи услуги, които не са свързани с дейността
на кредитора по отпускане на кредити, а са свързани с желанието, нуждата и конкретното
финансово състояние на ищеца. Оспорва сключеният между страните договор да има за цел
заобикаляне на закона. Оспорва твърдението на ищеца за противоречие с добрите нрави на
уговорените допълнителни услуги. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
направените разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от Договор
за потребителски кредит П.К.С. № 30040036557/17.10.2019 г. с императивни законови
разпоредби и/или с добрите нрави, респективно че е налице заобикаляне на закона, като по
главния иск за нищожност на целия договор следва да докаже, че нищожността на отделни
договорни клаузи води до нищожност на целия договор за кредит.
В тежест на ответника е да докаже, че договора за кредит, вкл. оспорените клаузи са
действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит П.К.С. № 30040036557/17.10.2019 г., по силата на
който ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемополучател сумата от 5
000 лв., която последният се задължил да върне.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност
да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите и
3
пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да
посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали
желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и препис
на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4