Р Е
Ш Е Н
И Е
N105
гр.Русе, 04.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N72 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Н.В.С. чрез особения му представител адв.Т.П. *** против решение №
2112/12.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 2097/2019 г. на Русенския районен съд,
с което е уважен предявеният от „Е***“ АД-В**** против него иска с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на
вземане в размер на 190.58 лв., представляваща неплатена цена на доставена ел.
енергия за периода 12.07.-1309.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
18.12.2018 г. до окончателното плащане, лихва за забава в размер на 5.81 лв. и
разноските по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 8447/2018 г. по описа
на РРС. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушение и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата „Е****“ АД- гр.В**** счита жалбата за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно по съображенията, изложени в
отговора и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното
производство.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си,
визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявен от „Е****“ АД-В**** против жалбоподателя иск с правно
основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 190.58 лв.,
представляваща неплатена цена на доставена ел. енергия за периода
12.07.-1309.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2018 г. до
окончателното плащане, лихва за забава в размер на 5.81 лв. по издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 8447/2018 г. по описа на РРС.
Установено е, че
заявление, подадено от „Е****“ е образувано ч.гр.д.№8447/2018 г. и в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу жалбоподателя за сумата в размер на 209.58 лв.- главница за незаплатена
ел. енергия за процесния период, лихва за забава в размер на 5.81 лв. и
разноските за заповедното производство в размер на 75 лв. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок. С оглед на тези факти, правилно първоинстанционният съд е
приел, че предявеният специален установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим и
правилно е разгледан спора по същество, което обуславя валидността и
допустимостта на обжалваното решение.
В производството по
чл.422 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца/ ответник по жалбата/ е да
установи вземането си по издадената заповед за изпълнение както по основание,
така и по размер.
Изводът на районният съд
за основателност на предявеният иск е правилен.
Съвкупната преценка на
релевираните по делото доказателства дават основание да се приеме, че за
процесният период страните са обвързани от облигационно правоотношение,
породено от сключен помежду им договор за доставка на ел. енергия за обект,
находящ се в гр.Р****, ****
Правоотношенията между електроснабдителните дружества от една страна
и крайните потребители на електрическа енергия от друга възникват по силата на
договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия, които могат да бъдат
сключвани при регулирани цени, при свободно договорени цени или по цени,
определени от КЕВР - глава
IХ, раздел VI и VII от Закона за енергетиката / ЗЕ/ и чл. 15
от Правила за търговия с електрическа енергия. Поради специфичния предмет
на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с
императивни разпоредби в ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
Условията и редът за снабдяването с електрическа енергия и правилата
за нейното измерване се съдържат в подзаконови нормативни актове, издадени по
законовата делегация на чл. 83
ЗЕ. Редът и сроковете за заплащането на цената за доставената
електрическа енергия при договори за доставка по регулирани цени се определя в
утвърдените от КЕВР общи условия, съгласно чл.
98а, ал. 2, т. 4 ЗЕ. По правило плащането е веднъж месечно, при отчитане на
текущото потребление.
В настоящият случай ответникът по жалбата като електроснабдително
дружество / доставчик/ е установил наличието на договорна връзка с жалбоподателя.
По делото няма
релевирани преки доказателства за сключването на договор за доставка на ел.
енергия между страните, нито доказателства, че жалбоподателят е собственик,
респ. ползвател на недвижимия имот- обект на договора. Индиции за наличието на
облигационна връзка между страните са както счетоводните записвания при
ответникът по жалбата, които не са оспорени от жалбоподателя и не е оборена
доказателствената им сила, така и протокола за монтаж на СТЕ от 15.04.2016 г.,
подписан от жалбоподателя и ползващ се с регламентираната в чл.181 от ГПК сила.
Същият е подписал протокола за монтаж на СТЕ в качеството си на клиент.
Протоколът не е оспорен и не е оборена доказатествената му сила, поради което
правилно районният съд е приел, че същият установява договорната връзка между
страните по делото.
По делото няма
релевирани доказателства договорната връзка между страните да е прекратена от
абоната за процесния период по предвидения в ОУ ред, поради което е ирелевантно
за спора обстоятелството дали жалбоподателят обитава процесния имот.
Установено е, че за
процесният период електроснабдителното дружество е доставяло ел. енергия, която
редовно е отчитало по предвидения в ЗЕ, ПТЕЕ, както и ОУ, за което е издало и
процесните фактури.
Няма наведени доводи и
съответно доказателства начислена ел. енергия да е заплатена от жалбоподателя,
поради което и правилно е прието, че същият в качеството си на клиент на дължи
заплащането на цената и законосъобразно предявеният иск е уважен.
Обжалваното решение не
страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде
потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Разноските за въззивното
производство са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да бъде осъден да
заплати на ответника по жалбата направените от него разноски в размер на 125
лв., платено възнаграждение за особен представител и юрисконсулско
възнаграждение, определено по ЗПП.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2112/12.12.2019 г., постановено по
гр.д.№ 2097/2019 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Н.В.С. *** да заплати на „Е****“ АД-В**** сумата в размер
на 125 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: