Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
17.12.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
седми ноември две
хиляди и петнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1172 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е иск с правно основание чл.
108 от ЗС.
ИЩЦИТЕ М.К.К. с
ЕГН **********, с адрес *** и А.А.Д. с ЕГН
**********, с адрес *** твърдят, че на 15.08.2014 г. с Нотариален акт № 118 том
IV peг. № 7302, дело № 718 от 2014 г. ищците закупили
500/1025 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.314.55 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на град К., област П., одобрена със
Заповед № РД- 18-52/ 16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: град К., местност
„Г.Б.“, целият с площ от 1025 кв.м, с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: Ливада, с номер по предходния план №
014055, при граници и съседи: 36498.314.3, 36498.314.2, 36498.314.56, ведно с
всички строителни подобрения и трайни насаждения в продаваемата част от имота с
право на реално ползване на източната половина на мястото. Имота закупили от
И.А.Н., който пък го закупил при публична продан, проведена от Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд-град К.. Закупения от Н. имот му бил възложен с
постановление за възлагане от 23.06.2014 г. по Изпълнително дело № 348/2013 г.
при СИС при КРС. Длъжник по посоченото изп.д. № 348/ 2013 г. бил ответника, който владеел и
ползвал имота още от преди образуването на изпълнителното дело срещу него. След
проведената публична продажба и възлагане на имота на И.Н., ответникът не го
напуснал. След закупуване на имота ищците
няколко пъти отправяли предупреждения към ответника да напусне имота и
да предаде неговото владение, но той категорично отказвал да го освободи. С
Нотариална покана от 24.09.2014 г. чрез Нотариус С.Р. поканили ответника да
освободи процесния имот на 03.10.2014 г. На
определената в нотариалната покана дата той не се явил и не предал владението
на имота им, за което бил съставен Констативен протокол. Неколкократно
ищците правили опити да влязат във владение на собствения им имот, но от страна
на ответника срещали твърд отпор и категоричен отказ да бъдат допуснати. Сочат,
че желаят да ползват собствения си имот по предназначение, но отказът от страна
на ответника да ги допусне до имота, ги лишавал от тази възможност.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, на основание чл. 108 от ЗС, че
ищците са собственици на 500/1025 идеални части от имот с идентификатор
36498.314.55 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,
триста и четиринадесет, точка, петдесет и пет) по кадастралната карта и
кадастрални регистри на град К., област П., одобрена със Заповед № РД- 18-52/ 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: град К., местност „Г.Б.“, целият с
площ от 1025 (хиляда и двадесет и пет) кв.м. с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: Ливада с номер по
предходния план № 014055 (нула, четиринадесет, нула, петдесет и пет) при
граници и съседи: 36498.314.3, 36498.314.2, 36498.314.56 ведно с всички
строителни подобрения и трайни насаждения в продаваемата част от имота с право
на реално ползване на източната половина на мястото, като осъди ответника да
отстъпи собствеността и предаде владението на посочения имот.
ОТВЕТНИКЪТ Ц.С.С.
с ЕГН ********** *** оспорва исковете. Сочи, че постановлението за възлагане на
недвижим имот от 23.06.2014 г., издадено от ДСИ В.Е. при PC
К. по изп. дело 348/2013 г., не е възпроизвело
вещно-правно действие по отношение на процесния имот
в полза на И.А.Н.. Същото нямало конститутивен ефект,
а само удостоверителен такъв за факти, ако те съществуват. Смята, че нотариален
акт № 118/2014 г. бил нищожен в частта му относно продажната цена (налице била симулативна сделка), поради заобикаляне на закона. Видно от
постановлението за възлагане, имотът бил закупен за цена 6835.00 лева,
вземането на взискателя възлизало на 5163.70 лева,
т.е. продажната цена надвишавала вземането със сумата от 1699.30 лева. В
постановлението за възлагане на недвижим имот се сочело, че купувачът е внесъл
сумата от 1699.30 лева, надвишаваща вземането на взискателя
по изпълнително дело № 348/2013 г., но тази сума не била заплатена от И.Н. на
Ц.С.С. нито към датата на възлагателното
постановление, нито към датата на Нотариалната покана, нито към датата на
Исковата молба. Продажната цена по нот. акт № 118,
том IV, peг. № 7302, н.д. 718/15.08.2014 г. била
2160.00 лева, т.е. три пъти по-ниска, от колкото цената, по която продавачът
Н. закупил имота, което смята за
заобикаляне на закона. Имотът 500/1025 идеални части, предмет на продажбената
сделка, собственост на Ц.С. бил в съсобственост с брат му П. С.С.. Този релевантен факт не бил съобразен при издаване на възлагателното постановление. Така на практика, Н. се е разпоредил с
нещо, което не притежава - с 250/1025 идеални части - делът на П. С., който
нямал качество на длъжник по изпълнението. Сочи се че, между ответника като
собственик и собственика на останалите 525/1025 идеални части не била
извършвана делба, в който смисъл ищците не можели да докажат коя част от имота
претендирали съответно твърдят, че аз ответникът е използвал.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като прогласи нищожността на
Нотариален акт № 118 том IV peг. № 7302, дело № 718
от 2014 г. на Нотариус Т.Р. като нищожен, поради заобикаляне на закона – симулативна сделка.
Първоначално производството е било
образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.
73, ал.1 от ЗС. В тази връзка ищецът е претендирал пропуснати ползи, а
ответникът е възразил, че при ползването на имота е направил разходи за
съхранението му и оспорва исковата претенция за обезщетение по чл. 73 от ЗС,
алтернативно прави възражение за прихващане между претендираната
сума и стойността на разходите за съхранение и поддържане на имота, считано от
15.08.2014 г., изразяващи се в охрана в рамките на 24 часа в денонощието, при
минимална работна заплата на едно лице - 3 по 320 - 960 лева на месец или общо
7200 лева. С определение № 782 от 21.07.2015г. съдът
е оставил делото без движение с указания за отстраняване нередовности
по исковата молба само по отношение на иска по чл. 73, ал.1 от ЗС. В срока за
отстраняване на нередовности е постъпила молба от ищците,
с която правят отказ от иска. В срока за отговор ответникът е заявил, че
поддържа искането си за присъждане на разноски за опазване на недвижимия имот в
размер на 7200 лева като е посочил краен период – 31.07.2015г.
С определение № 783 от 25.08.2015г. производството по
иска, предявен с правно основание чл. 73, ал.1 от ЗС е било прекратено поради
отказ от иска.
По възражението за недопустимост на иска по
чл. 108 от ЗС поради неясен петитум: същото се явява
неоснователно, искът за ревандикация на недвижим имот
имплицитно съдържа искане за установяване правото на собственост на ищеца,
поради това възражението се явява неоснователно. Във връзка с посоченото в
отговора на исковата молба, че същата била неясна относно вида на търсената
защита, съдът намира следното: Предявен е иск за ревандикация
на недвижим имот, с него се защитава правото на владение като елемент от
вещното право на собственост, а не фактическото владение, а това право възниква
от момента на придобиване на собствеността.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения
по делото нотариален акт № 118 том IV peг. № 7302,
дело № 718 от 2014 г. на Нотариус Т.Р. с рег. № 517 на Нотариалната камара, че
на 15.08.2014г. ищците, в качеството на купувачи и
И.А.Н. в качеството на продавач са сключили договор за продажба на процесните 500/1025 идеални части от поземлен
имот с идентификатор 36498.314.55 по КККР на град К.
за сумата от 2160 лева. Представени са с оглед индивидуализацията на имота,
данъчна оценка на същия и скица от АГКК. Прието е
като доказателство нотариално дело № 718 от 2014 г. на Нотариус Т.Р. с рег. № 517 на
Нотариалната камара. Ищците основават правото си на собственост на договор за
покупко-продажба, обективиран в посочения нотариален
акт. Във връзка с оспорванията на ответника са
ангажирали доказателства за правото на собственост на праводателя
си върху този имот. Представено е изпълнително дело № 348/2013г.
по описа на ДСИ К. със страни: взискател – И.А.Н. (праводател на ищците) и длъжник ответникът в процеса Ц.С..
Производството от 21.10.2013г. по гр. дело 752/2012г. по описа на РС К. за вземане по посоченото дело в
размер на 3600 лева, както и разноски в общ размер на 874 лева. Способът на
изпълнение, посочен в молбата за образуване на изпълнителното производство е
публична продан на процесиите идеални части от недвижим имот. На длъжника е
била връчена покана за доброволно изпълнение на задължението.
Съдия-изпълнителят е вписал възбрана върху имота. Съставен е опис на недвижим
имот, дадено е заключение на вещо лица за пазарната му стойност. По делото е
била насрочена публична продан на процесиите идеални части от имота. След
проведена публична продан, взискателят И.Н. е бил
обявен за купувач, предложил най-висока цена за имота – сумата от 6863 лева,
като с протокола е посочено, че в едноседмичен срок от приключване на проданта,
следва посочената цена да бъде внесена по сметка на ДСИ К.. С постановление за
възлагане на недвижим имот от 23.06.2014г. ДСИ е
възложил на И.Н. процесния недвижим имот 500/1025 ид. части от ливада и стопанска сграда – обор с площ от 187
кв. метра, като е отразил, че по сметка на ДСИ е внесена разликата между
вземането на взискателя Н. и сумата по публичната
продан. По изпълнителното дело е била представена вносна бележка за сумата от
1699.30 лева, посочена в постановлението за възлагане като на длъжника е
изпратено съобщение да посочи банкова сметка ***, която се явява разлика между
вземането на взискателя и стойността, на която имотът
предмет на изпълнение е бил продаден. Постановлението за възлагане на недвижим
имот е било обжалвано от длъжника, като жалбата му е била оставена без
разглеждане от окръжен съд П. поради неотстраняване на нередовности
(внасяне на дължимата държавна такса) в срок. Постановлението за възлагане е
било вписано в служба по вписванията при РС К. на 31.07.2014г. С
нотариална покана от 24.09.2014г., връчена на
ответника на 26.09.2014г., ищците поканили ответника
да им предаде владението върху имота в срок до 03.10.2014г.,
като се яви в кантората на Нотариус Р.. На 03.10.2014г.
нотариусът съставил констативен протокол с рег. № 6948, том І, акт № 153/2014г., в който удостоверил, че ответникът не се явява на
посочения в поканата ден и час и до края на работния ден в кантората на
нотариуса. По делото е представен нотариален акт № 137, том ІV, рег. № 8437,
дело № 760 от 2006г. на Нотариус Р., с който
ответникът и лицето И.З.Ш. са закупили целия процесен
имот – ливада, при квоти 500/1025 ид. части за
ответника и 525/1025 ид. части за И.Ш., в договора е
било и разпределено правото на ползване върху имота. В хода на процеса ищците,
по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 81, том І,
рег. № 978, дело № 81/2015г. на нотариус Т.Р. са придобили правото на собственост
върху сграда с идентификатор 36498.314.55.1, разположена в процесния
имот. Приети са като доказателства Заповед № 18-15329 от 29.12.2014г. на Началника
на СГКК П.,
уведомление до ищеца М.К. и скица, с която заповед е одобрено
изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на град К. за
поземлен имот с идентификатор 36498.314.55, представляващо нанасяне на нови обекти в КККР.
Във
връзка с твърденията и оспорванията на страните съдът
е изслушал свидетели. От показанията на св. К., баща на ищеца М. К. се
установява, че синът му М. и А. са закупили имот от съдия изпълнител, не помнел
датата, било миналата година. Уточнява, че не закупили имота от
съдия-изпълнител, а от И.Н., който го закупил от съдия –изпълнител. Продавачът
ги завел да видят имота отблизо и да ги представи на бившите собственици, да им
покажат нотариален акт и да кажат, че са закупили имота. Н. не владял имота, защото
бившият собственик не го освободил след публичната продан. Първия път отишли,
представили нотариален акт, но до този момент ищците не са влизали в имота.
Намирал се в кв. С. в местността „Б.“. В него имало построена масивна сграда с
тухли и покрив от ламарина, външна ограда нямало. Когато отишли единият (не
сочи кой) бил там, пиян като куче. След малко дошъл и вторият брат. Когато Н.
видял в какво състояние са братята, казал че няма да слезе, защото се страхува
от тези хора и останал в колата. В присъствието на свидетеля, синът му и другия
собственик показали нотариалния акт, уведомили ги, че са собственици, купили
имота и искат да бъде освободен. Ответникът заявил, че няма да го освободят
никога и че оборът е техен, те са си го строили и работили и по никакъв начин
няма да го освободят. Според свидетеля, установили от разговора, че няма да се
разберат с ответника с думи и тръгнали да се качват към колата. Ответникът
отишъл да ги изпрати и като видял Н. в колата, започнал да го обижда и да му се
заканва, че ще му отрежат главата с брадвата и други подобни. След това ищците
и свидетеля ходили още няколко пъти, но ответникът отказвал да освободи имота.
Към настоящия момент, имота го владеел ответникът. Два-три месеца преди
съдебното заседание, ищците пак посетили имота, дори след като делото било
образувано, но получили същия отговор. Имотът бил горе-долу очертан от
съседите, имало ограда от бодлива тел, земята се виждала, оборът се виждал,
съвсем на пътя бил. Имотът бил разположен в посоки изток – запад, оборът бил в
източната част на имота. Имотът посещавали свидетелят, синът му (първия ищец) и
другият съсобственик - А. Г. Свидетелят ходил със сина си и А. поне три пъти.
Ищците нямали общо със съдия –изпълнител, не са били въвеждани във владение. От
показанията на св. Д., доведена от ответната страна се установява, че Ц. имал
имот в кв. С., в който гледал животни. Имало сграда от около 100 кв.метра, не
знаела каква е площта на замята. Имотът не бил ограден. Доколкото знаела, Ц.
имал друг съсобственик, но двамата си разделили имота, свидетелката не го
познавала. Оборът се намирал в северната част на имота, в него имало изградена
стаичка, имало и телевизор. Имотът постоянно се охранявал, посещавали го и Ц. и
П. – братът на ответника. Приятелят на свидетелката имал вила на около 100
метра от този имот и двамата постоянно го посещавали, събира ли се заедно с
ответника и брат му, последните постоянно били в имота, пазели го. Свидетелката
знаела, че има спорове за собственост, но не знаела с кого. Ответникът имал друга
къща, в която живеел с майка му, но прекарвал повече време в спорния имот,
отколкото в дома си. В обора имало помещения, пригодени за живеене. Брат му на
Ц. постоянно стоял в имота, а Ц. работел.
Друго
доказателства от значение за изхода на спора не са ангажирани.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Иска се ревандикация
на идеална част от недвижим имот, като ищците твърдят, че са собственици на
тази част от имота по силата на покупко-продажба, сключена с нотариален акт №
118 том IV peг. № 7302, дело № 718 от 2014 г. на
Нотариус Т.Р. с рег. № 517 на Нотариалната камара.
Ответникът възразява, че същия е нищожен
като привиден, тъй като имотът бил закупен на публична продан на цена,
значително по-висока, отколкото бил продаден. Така наведеното възражение е
неоснователно, отделно е и неконкретизирано. Ответникът, позовавайки се на
нищожност на договора считайки го за привиден, не е конкретизирал дали същия е
сключен при условията на пълна или относителна симулация, уредени в чл. 17 от ЗЗД. Отделно, при негова доказателствена тежест,
доказателства във връзка с това възражение не са ангажирани. Съгласно чл.26,
ал.2, пр.5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като нормата следва да се
тълкува във връзка с разпоредбата на чл.17 ЗЗД. Привидността на договора е
обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си
воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се
изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици – абсолютна
симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно
изявените – относителна симулация. При относителната симулация се прилагат
правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата
действителност. При направеното възражение за недействителност на договора за
продажба на недвижимия имот, поради привидността му, съгласно изречение
последно на чл.26, ал.2 от ЗЗД, в тежест на страната, която твърди
привидността, е при условията на пълно и главно доказване да установи
действителната воля на страните по сделките. Когато ответникът се прани с
възражение за нищожност на договор под формата на възражение, съдът няма задължение служебно да конституира
като необходим другар другата страна по сделката, това е задължение на
страната, която се домогва да установи недействителността. (В този смисъл
Решение № 544 от 06.01.2011 г. по гр.д. № 1053/2010г.
по описа на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от .)
Възражението на ответника, че
постановлението за възлагане на недвижим имот от 23.06.2014 г., издадено от ДСИ
В.Е. при PC К. по изп. д.
348/2013 г., не е възпроизвело вещно-правно се явява неоснователно. Праводателят на ищците е придобил правото на собственост
върху процесиите идеални части то недвижим имот по силата на влязлото в законна
сила постановление за възлагането му. Изпълнени са изискванията на ГПК – имотът е бил обявен на публична продан, която е
проведен, а за купувач на имота е бил обявен праводателя
на ищците И.Н., който е имал и качеството на взискател
в изпълнителния процес. В съответствие с
нормата на чл. 495 вр. с чл. 489, ал.1 и ал.3 от същият, не е внесъл задатък
по наддавателното си предложение, а след приключване
на проданта и обявяването му за купувач е внесъл разликата между вземането си и
предложената цена по сметка на съдия-изпълнител. В тази връзка, ответникът е
бил уведомен за постъпилата сума. Документите за внасяне на сумата и
уведомяването на ответника за това са приложени по изпълнителното дело прието като доказателство в настоящия процес
(л. 116 и л. 119). Възражението, че постановлението за възлагане е произвело действие до размера от 250/1025 ид. части, поради наличие на друг съсобственик на вещта,
също се явява неоснователно. Нормата на чл. 496, ал.2 от
предвижда, че от влизане на постановлението в сила, купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота. Доказателства трети лица и в
частност – братът на ответника да са притежавали самостоятелни права върху
имота не са били ангажирани нито в изпълнителния, нито в настоящия процес. По
изпълнителното производство и в настоящия процес като доказателство за правото
на собственик на ответника към момента на извършване на публичната продан е бил
представен нотариален акт № 137, том ІV, рег. № 8437, дело 700 от 2006г. на Нотариус С.Р., съгласно който ответникът е
собственик на процесиите идеални части от имота. Отделно, в изпълнителното
производство е била изготвена и справка от Служба по вписванията К., по името
на ответника от която се установява, че след придобиване на имота, единственото
вписване е наложената от съдия –изпълнителя възбрана във връзка с публичната му
продан.
Възражението, че не може да се иска ревандикация на идеални части от недвижим имот поради липса
на делба, респективно – липса на яснота за коя част от имота се иска ревандикация, също се явява неоснователно. По този въпрос е
формирана трайна и задължителна съдебна практика на ВКС, според която при съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици. Нормата на чл. 31,
ал. 1 от ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и
задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на
останалите съсобственици според правата им. Искът по чл. 108 от ЗС гарантира
съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него
дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика
включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва
съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при
известни ограничения предвид правото на изкупуване. Съсобственикът може да
търси защита чрез иска по чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се
упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение
на друг съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй като
основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право.
задължителната практика на ВКС посочва дори способа за изпълнение на съдебно
решение, при уважен иск за ревандицакия на идеална
част от недвижим имот. При това
положение, съдът намира че ищците са доказали при условията на пълно и главно
доказване правото си на собственост върху имота, предмет на настоящия спор – по
силата на сключения договор за покупко-продажба. Възраженията, направени в
становище от 06.07.2015г. (по повод даден ход на
устните състезания, който впоследствие е бил отменен), че закупената с възлагателното постановление сграда не е съществувала в
правния мир, тай като не е била нанесена в КККР,
съдът не следва да разглежда, тъй като сградата, като самостоятелен обект на
правото на собственост, не е предмет на настоящия иск.
От показанията на свидетелите, включително
този на ответната страна се установява по несъмнен начин, че ответникът владее
имота. Доказателства владението да се осъществява на правно основание не са
ангажирани при доказателствена тежест на ответната
страна. С оглед изложеното искът с правно основание чл. 108 от ЗС, поради
наличие на всички законови предпоставки за това, следва да бъде уважен.
Относно поддържаното искане, което може да
се квалифицира като възражение с правно основание чл. 73, ал.2 от ЗС.
възражението е въведено като защита срещу иска с правно основание чл. 73, ал.1
от ЗС, като при условията на евентуалност ответникът е направил и възражение за
съдебно прихващане на сумите. С прекратяване на производството по делото в тази
част, отпадат и възраженията срещу иска. Надлежен насрещен иск с правно
основание чл. 73, ал.2 от ЗС по отношение на иска за ревандикация
на недвижим имот не е предявен, поради което съдът не следва да се произнася по
възражението на ответника.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Ищците претендират разноските, като на
основание чл. 78, ал.1 от такива следва да им
бъдат присъдени с оглед уважения иск. Ищците са направили разноски в частта
относно иска по чл. 108 от ЗС за внесена държавна такса в размер на 50.00 лева
(внесената държавна такса по иска с правно основание чл. 73, ал.1 от не следва да се обсъжда при присъждане на разноските) и
общо възнаграждение за един адвокат 450 лева по двата иска с обща цена на
исковете – 2658.30 лева. Въпросът за цената на иска е коментиран в
определението за насрочване и не е повдиган
от страните до приключване на първото по делото заседание. При това
положение, съразмерно с цената на иска, който е уважен на ищецът се следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 365.36 лева или
разноски в общ размер на 415.36 лева. Ответникът също претендира разноски и
такива му се следват на основание чл.78, ал.4 от
във връзка с прекратената част от производството. Независимо от посоченото с
списъка по чл. 80 от , ответникът е доказал
разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение – извън
договора за правна помощ на л. 41, други доказателства за реализирани разноски
по делото липсват. Съразмерно с цената на прекратената част от производството,
на ответника се следват разноски в размер на 56.43 лева. При това положение
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по компенсация в
размер на 358.93 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл. 108 от ЗС по отношение на Ц.С.С. с ЕГН
********** ***, че М.К.К. с ЕГН ********** от адрес
*** и А.А.Д. с ЕГН ********** ***, са собственици по
силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 118 том IV peг. № 7302, дело № 718 от 2014 г. на Нотариус Т.Р., на следния
недвижим имот: САМО 500/1025 идеални части
от имот с идентификатор 36498.314.55 (тридесет и шест хиляди четиристотин
деветдесет и осем, точка, триста и четиринадесет, точка, петдесет и пет) по
кадастралната карта и кадастрални регистри на град К., област П., одобрена със
Заповед № РД- 18-52/ 16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота: град К., местност
„Г.Б.“, целият с площ от 1025 (хиляда и двадесет и пет) кв.м. с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: Ливада с
номер по предходния план № 014055 (нула, четиринадесет, нула, петдесет и пет)
при граници и съседи: 36498.314.3, 36498.314.2, 36498.314.56 ведно с всички
строителни подобрения и трайни насаждения в продаваемата част от имота с право
на реално ползване на източната половина на мястото, като ОСЪЖДА Ц.С.С. с ЕГН
********** ***
да предаде на М.К.К. с ЕГН ********** от адрес *** и А.А.Д.
с ЕГН ********** *** владението
върху посочените идеални части от имота.
ОСЪЖДА Ц.С.С. с ЕГН
********** ***
да заплати на М.К.К. с ЕГН ********** от адрес *** и А.А.Д.
с ЕГН ********** ***
разноски по компенсация в размер на 358.93 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
O.M.