Р Е Ш Е Н И Е
Номер IV-14 25.03.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти въззивен граждански състав
На двадесет и втори февруари
през две хиляди и двадесет
и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ:1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Р.Петкова
въззивно гражданско
дело № 2708 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод
въззивна жалба от Г.Д.Ж. с ЕГН **********,
адрес: ***, подадена чрез упълномощения му по делото процесуален представител Иванка
Стойчева- БАК против решение № 260038 от 14.08.2020 г., постановено по гр. дело № 9241/2019 г. по описа на РС-Бургас, в
частта, с която първоинстанционният съд е уважил предявените от ищеца „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София- 1202, Столична община - район Възраждане, бул. „Мария
Луиза” № 79, представляван от всеки двама от изпълнителните директори Г.
Костадинов Заманов, Христина Маринова Марценкова и Йоанис Коцианос искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД като е осъдил въззивника -ответник да заплати банката ищец -въззиваем сумата от 20 145. 15 лв., представляваща дължима главница, съгласно сключен между
страните договор за потребителски кредит № 43128 от 30.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.10.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 139.81лв.
за направените по делото разноски.
В подадената
въззивна жалба е изразено недоволство от първоинстанционното решение, в
обжалваната му част, по съображения, че е необосновано, постановено с
противоречие с материалния закон и при допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводите на страните и недопускане на
направените доказателствени искания, които касаят събиране на допустими, относими
и необходими доказателствени средства. В жалбата се сочи, че районният съд не е отчел правното
значение на обстоятелството, че процесния договор за кредит е отпуснат за
рефинансиране на стари задължения на длъжника по два договора за кредитни карти,
т.е. твърди се, че извършеното новиране
по смисъла на чл. 107 от ЗЗД не е съобразено при решаване на делото, като
неправилно районният съд е придал на договора за кредит самостоятелно значение,
без да отчете новационния му характер. Въззивникът сочи, че съдът не е
изследвал доколко е било погасено старото задължение, за да възникне валидно
новото задължение въз основа на договора за потребителски кредит, в т.ч. и с
оглед направените възражения за нищожност на новирания договор за кредит поради
противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, и поради липса на
предмет. На следващо място в жалбата са изложени оплаквания, че съдът не е
приложил правилно Наредба 9 от 03.04.2008г., според която с рефинансирането се
цели постигане на по-благоприятни условия за кредитополучателя чрез представяне
на отстъпки от банката. Наведени са съображения, че в случая вместо
по-благоприятни условия, в случая с процесния договор за кредит е извършен анатоцизъм
чрез включване в главницата на изтекли лихви по предходните кредити, върху
които се начислява възнаградителна лихва. Твърди се също, че с оглед датата на
подаване на исковата молба – 30.10.2019г. съдът не е съобразил, че
претендираното вземане е погасено по давност /на 30.09.2017г., ако давностния
срок се приеме, че е тригодишен или съответно на 30.09.2019г.- ако се приеме,
че давността е петгодишна/. На следващо място са изложени оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в необсъждане на всички, наведени от страните доводи, както и до
недопускане на своевременно направените относими и допустими доказателствени
искания, което е довело до неправилност на съдебния акт. На последно място в
жалбата са развити и оплаквания за необоснованост на решението, като се сочи,
че превратно са изтълкувани възраженията на ответника, без да се изследват и
вземат предвид съображенията, че при нищожност на процесния договор за кредит
между страните следва да се приложат сключените договори за кредитни карти. На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК въззивната
инстанция е уважила доказателствените искания, направени в жалбата по чл. 190 и
чл. 195 от ГПК, чието допускане е отказано от районния съд. По подробно
изложените във въззивната жалба доводи въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното
решение, с което е уважен предявения иск за главница и лихви и за отхвърлянето
им. Претендира присъждане на разноските по делото и в двете инстанции. В
съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си, чрез упълномощения си
процесуален представител.Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемия –ищец „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД е представил писмен отговор, в
който е оспорил изцяло изложените във въззивната жалба съображения. Посочил е,
че правилно районният съд е приложил материалния закон, приемайки, че между
страните не е налице сочената от ответника новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Възразил е против изложените в жалбата съображения за допуснати от
районният съд съществени процесуални нарушения, както и по оплакването за
необоснованост на обжалваното решение. По подробно изложените в писмения си
отговор съображения въззиваемото дружество моли за потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение, както и за присъждане на разноските по делото.
Противопоставило се е на допускане на
поисканите в жалбата доказателства. В съдебно заседание въззиваемото дружество
поддържа писмения си отговор, чрез упълномощения си процесуален представител и
моли за потвърждаване на обжалваната част от първоинстанционния съдебен акт. Представя писмени бележки.
Бургаският окръжен съд, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен договор за
потребителски кредит № 43128 от 30.09.2014 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от
23 000лв. за рефинансиране на ползвани кредитни лимити по два договора за
издаване и ползване на кредитна карта от 26.07.2012г. и от 28.09.2012г., срещу
задължението да я върне на равни /анюитетни/ месечни вноски в срок до
30.09.2021г. съгласно погасителния план. Твърди се, че кредитът е усвоен изцяло от ответника по негова разплащателна
сметка в банката, като се сочи, че длъжникът е просрочвал дължими вноски за
периода от м. ноември 2014г. до м. януари 2016г., като е правил просрочени и частични плащания, като
е изпаднал окончателно в забава на 30.01.2016г. след като е спрял окончателно
плащанията по кредита. Банката- ищец е заявила, че с подаване на исковата молба
на 30.10.2010г. обявява на длъжника предсрочната изискуемост на кредита на
основание т.9.1 от ОУ поради просрочие на три или повече месечни вноски, като
претендира присъждане на останалата част от дължимата по договора главница в
размер на 20 145.15 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното й изплащане.
В писмения си отговор в срока по чл. 131 от ГПК
ответникът Г.Д.Ж. е оспорил изцяло иска, като
е изложил съображения за нищожност на договора за кредит като сключен при липса
на основание, по съображения, че с него е уговорено рефинансиране/погасяване на
съществуващи задължения към банката, които преди това са били вече погасени от
кредитополучателя. Излага възражения, че вземанията на банката, почиват на едно
нищожно новационно споразумение, при което изтеклите лихви по рефинансираното
вземане били добавени към главницата по договора, като по този начин също били
преобразувани в главница, върху която се начислявали лихви, което било
недопустим анатоцизъм. Направено е и правопогасяващо възражение, че към датата
на новиране на задълженията по договорите за кредитни карти чрез сключване на
процесния договор всички задължения по кредитни карти за главница са били вече
погасени по давност, по тези
съображения счита, че е изтекла и погасителната давност за претендираната сума,
която се явява получената без основание. При условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че новационното споразумение е частично нищожно
досежно капитализирането на изтеклите лихви
включването им като редовна главница по договора за кредит оспорва
размера на предявения иск за главница.
Наред с това ответникът е направил и възражение за прихващане на
предявения иск със сумата от 2 000 лв., която счита, че ответника недължимо
е платил на банката като възнаградителна лихва по сключения между страните договор
за потребителски кредит. Досежно заявеното с възражението за прихващане вземане
сочи, че доколкото уговореният лихвен процент е сбор от 6-месечен SOFIBOR плюс
фиксирана надбавка от 9. 401 %, като
SOFIBOR-а се е движил в посока намаляване, а банката е трявало да отчете
това обстоятелство и да намали съответно възнаградителната лихва. Като не е
сторила това ответникът счита, че платените лихви над уговорените такива били
недължимо платени и подлежали на връщане.
Районният
съд е квалифицирал предявените искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД, а направеното възражение за прихващане по чл. 55, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД, като с обжалваното решение е уважил изцяло предявените искове, и
е отхвърлил като неоснователно възражението за прихващане на ответника.
Предмет на жалбата е решението на БРС,
в частта уважаваща исковете по чл. 79,
ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. В останалата част по отношение на възражението за
прихващане, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
След
извършена на основание чл.269 от ГПК служебна
проверка на обжалваното решение Бургаският окръжен съд не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. По същество съдът намира
за установено следното:
Съобразно
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, която
настоящата съдебна инстанция също възприема, е безспорно установено, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е следвало да върне
предоставения му потребителски кредит от 23 000 лева в срок до 30.09.2021
г. при
ГЛП от 10.9 %. Видно от съдържанието на договора за кредит е посочено, че целта
на кредита е за рефинансиране на
ползвани кредитни лимити по кредитни
карти, издадени от същата банка съгласно два рамкови договора от 26.07.2012г. и
от 28.09.2012г., като съгласно т. 2.5 от договора сумата по кредита се
предоставя за усвояване от банката чрез надлежно учредяване на поръчителство с
посоченото в т. 5.1 физическо лице и след заплащане от кредитополучателя със
свои средства на задълженията по двете кредитни карти, надхвърлящи отпуснатата
чрез рефинансирането сума от 23 000 лв. По делото е установено, че уговорения
фиксиран лихвен процент по договорите за кредитни карти е бил 13.75 % съгласно
тарифата на банката
В заключението по извършената в първата инстанция експертиза
е изчислено, че непогасения остатък на главницата по процесния договор
за потребителски кредит е 20 145.15лв., като е посочило, че
направените плащания по главницата са в общ размер от 2854.85 лв. В заключението
си, изготвено във въззивното производство по въпросите, недопуснати пред
първата инстанция е вещото лице е посочило, че задълженията на ответника по
договорите за кредитни карти, сключени съответно от 26.07.2012г. и от
28.09.2012г., са били погасени посредством платежно нареждане на 30.09.2014г.
от разплащателната сметка на ответника в банката, както следва: сумата от
7998.08 евро, равняващи се на 15700 лв. и сумата от 4659.24 евро, равняващи се
на 7315 лв. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че горепосочените
задължения по договорите на кредитни карти са погасени с отпуснатия на
ответника кредит по договора за потребителски кредит, като парите не са внесени
в брой, а са наредени от сметката, която обслужва кредита. Заявило е, че с оглед спецификата на кредитния
продукт не може да установи към момента на рефинансирането какъв е бил и точния
размер на главницата, редовна лихва, наказателна лихва и други такси, но е
посочило, че погасяванията на кредитния лимит и по двете кредитни карти се е
осъществявал чрез минимална месечна погасителна вноска, представляваща
определен процент от размер на усвоените средства от кредитополучателя,
достатъчна да покрие дължимите месечни лихви по усвоения кредитен лимит и
частично да погаси главницата.
По отношение на изложените в жалбата оплаквания:
На първо място що се касае до
правната квалификация на иска на главницата, доколкото твърденията в исковата
молба са основани на договорно правоотношение между страните районният съд
правилно е определил правната квалификация на спора по общата норма на чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, касаеща всички претенции основани на договорни правоотношение,
какъвто безспорно е процесния случай. Действително според настоящата инстанция към
нея следва да се добави препратката на чл. 107 от ЗЗД във връзка с
обстоятелството, че въззивната инстанция споделя доводите в жалбата, че
процесния договор за кредит по естеството си представлява новационно съглашение,
с което в замяна на стари задължения длъжника е поел нов дълг с
нов предмет и ново основание. Макар изрично да не е посочил, че приема, че се касае за новация, съдът
споделя извода на районния съд, че процесния договор за потребителски кредит представлява
съвсем нов различен кредит. Този извод следва от посочената в договора за потребителски
кредит и видна от клаузите му цел
- да служи за рефинансиране
на предходни задължения на ответника към банката по два договора за
кредитни карти до размера на отпуснатата в заем сума от 23 000 лв. Видно
от съдържанието му, с процесния договор за кредит не е извършено само преструктуриране на първоначалните задължения по договорите за
кредитни карти, а е поет изцяло нов дълг, чиято цел е да погаси предходните
два. Налице е също така преминаване
от един вид банков продукт – този по двата договори за кредитна карта към друг банков продукт - стандартен банков потребителски кредит,
сключен при съвсем различни условия и срокове от предходните два договора за
кредитна карта. Затова настоящата съдебна инстанция намира, че с договора за
потребителски кредит действително е извършена обективна новация по смисъла на
чл. 107 от ЗЗД, тъй като по новото съглашение е извършена промяна както на основанието, така и на предмета на първоначалните два договора за
кредитна карта, като
чрез новацията старият дълг е погасен, а на негово място е възникнал нов. В
случая въззивникът оспорва валидността на новацията, по съображения, че същата
е нищожна поради противоречието й със закона и липсата на предмет, като твърди,
че са липсвали стари задължения, които да бъдат подновено поради погасяването
по давност, както и поради допуснат анатоцизъм. Действително основателно е
оплакването, че в първоинстанционното производство не е изследван стария дълг,
чието новиране е извършено с процесния договор, но това не е пречка този въпрос
да се изследва във въззивното производство с оглед наведените в жалбата доводи
в тази връзка.
За да е валидна новацията на
дълга, извършена с процесния договор за потребителски кредит, следва да се
налице кумулатино следните предпоставки: от обективна страна да е налице валидно възникнало съществуващо предишно задължение, което
да се погасява, да има валидно възникване на нов дълг на мястото на стария, да съществува разлика между погасеното и новосъздаденото
задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет, а от
субективна страна страните следва да имат ясно изразено намерение и способност за новиране.
При изследване на горепосочените
предпоставки настоящата съдебна инстанция намира, че в случая всички от тях са
налице. На първо място е налице валидно възникнал и съществуващ към датата на
сключване на договора за рефинансиране от 2014г. предходен дълг по по-рано
сключените два договора за кредитни карти от 2012г., които задължения са били
поети при различни условия – лихвен процент, срокове, начина на погасяване и
структура на дълга в сравнение с новопоетия дълг, поради което стария и новия дълг,
възникнал по силата на договора за рефинансиране /както бе отбелязано и
по-горе/ имат различен предмет и основание. В тази връзка настоящата съдебна
инстанция намира за неоснователни възраженията на ответника, че новацията е
нищожна поради липса на стар дълг, тъй като същия бил погасен по давност към
момента на сключване на договора за тяхното рефинансиране, като напълно споделя
извода на районния съд, че в случая намира приложение правилото на чл. 118 от ГПК. Същото сочи, че щом като длъжникът
е изпълнил доброволно задължението си чрез плащане по силата на нов кредит, той няма право да се позовава на давността след погасяването на дълга по
силата на новия кредит, респ. иска
обратно платеното, дори
и ако в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Това означава,
че независимо дали старият дълг е бил погасен по давност или не, щом като
такова изявление не е било направено от длъжника към момента на рефинансирането
му, същият е съществувал като валидно възникнало и
непогасено предишно задължение
към кредитора. По горните съображения настоящата съдебна инстанция напълно
споделя изводите на районния съд за неоснователност на възраженията на
ответника за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради
липса на основание.
Що се касае до направените във
въззивната инстанция възражения за нищожност на клаузите на т. 16, раздел 10 и
т. 1, б„а“, раздел 14 от ОУ на двата договора за кредитни карти, съдът намира,
че тъй като в договора за потребителски кредит е посочено, че предмет на
погасяване са само стойностите на кредитните лимити по кредитните карти /тоест
главницата по тях/, без включване на други задължения по тях, изследването на
тези възражения е ирелевантно за валидността на поетите от длъжника задължения
за връщане на усвоените кредитни лимити. Затова допуснатото от районния съд
процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на тези своевременно поискани
и относими към предмета на спора писмени доказателства досежно стария дълг, се
е отразило на правилността на решението, касаещо направения във въззивното
производство извод за валидност на двата договори за кредитни карти досежно
погасените чрез новия дълг задължения по тях.
Досежно субективната страна, съдът
намира, че в договора за рефинансиране ясно и недвусмилено е изразена волята на
страните стария дълг по двата договора за кредитни карти да бъде платен чрез
теглене на нов заем, различен по вид и условия заем, с по-благоприятен за
длъжника лихвен процент.
По отношение на
възраженията, че с извършената новация е допуснат анатоцизъм, по съображения,
че наред с главницата по стария дълг, към главницата по новия дълг са
прибавени такси, възнаградителни/
договорни лихви и така са преобразувани в нова главница, върху която са
начислени лихви, като така е осъществено капитализиране на лихви, съдът споделяйки
извода на първоинстанционния съд за липса на прибавени към главницата изтекли
лихви, в допълнение намира следното:
В съдебната практика
безспорно се приема, че уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от 33Д, който
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, но не и по
отношение на физически лица, каквото качество има длъжника, като преструктурирането
на дълга
съглано чл. 13 от Наредба №
9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./, не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл. 10, ал. 3 от 33Д. Това означава, че
липсва каквато и да е правна възможност по сключени с физически лица договори
за кредит да се допуска начисляване на лихви във лихви. Отделно от това обаче
в съдебната практика се приема, че олихвяването на просрочено
задължение за такси, вкл. чрез прибавянето им към главница по
кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява
анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от 33Д.
В настоящия случай на първо място следва
да се отбележи, че не се касае до допълнително споразумение към двата договора
за кредитни карти, т.е. не е налице преструктуриране, а поемане на изцяло нов
дълг, различен от предходните два, т.е. както е прието по-горе е налице извършена
обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Изрично уговорената в договора
за потребителски кредит цел е погасяване на съществуващи задължения на длъжника
по двата договора за кредитни карти досежно дължимия кредитен лимит- главницата по всеки от тях, като по делото няма
данни в погасените кредитни лимити да са включени каквито и да е различни от
главницата задължения, в т.ч. и лихви. В
тази връзка следва да се отбележи, че по новия договор за кредит погасяването
му е уговорено чрез анюитетни вноски, които включват два компонента: част от
главницата и част от възнаградителната лихва. По своята правна и икономическа
природа последната е цена/възнаграждение представляваща цена/възнаграждение/,
което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените от него парични
средства, за разлика от мораторна/закъснителна/ лихва, която е тази, която се
дължи при забавено изпълнение на парично вземане. Поради изложените съображения
настоящата инстанция счита, че чрез рефинансирането на стария дълг със
сключването между страните на нов договор за потребителски кредит не е
извършено капитализиране на лихви, поради което не е извършвано и забраненото
от закона начисляване на лихви върху лихви/анатоцизъм/.
По
изложените съображения,
настоящата съдебна инстанция намира, че напълно обосновано районния съд е
приел, че процесния договор за потребителски кредит /с който между страните е
извършена обективна новация по чл. 107 от ЗЗД съгласно приетото от въззивния
съд/ не е нищожен, а валидно е обвързал страните, доколкото са налице валидни предходни договори за
кредитни карти, чиито задължения са
погасени именно със средствата, отпуснати с новия договор за кредит паричен
заем. Досежно предсрочната изискуемост на
вземането по процесния договор за рефинансиране настоящата съдебна инстанция
споделя извода на районния съд, който е в съответствие с задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 4/2013 г.,ОСГТК на ВКС, че предсрочната изискуемост е валидно
обявена на ответника на основание чл.
9.1.1 от ОУ с връчване на разпореждането по чл. 131
от ГПК в хода на настоящото исково производство – 13.01.2020г. Тъй като от
експертните заключения по делото се установи, че дължимата по договора за
потребителски кредит предсрочно изискуема главница, възлиза в исковия размер от
сумата от
20 145. 15 лв., а по делото няма доказателства
същата да е погасена изцяло и частично от длъжника, исковата претенция се явява
изцяло основателна и следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата
съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд за основателност на
предявените искове, в тази обжалвана част първоинстанционния съдебен акт следва
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на банката- въззиваем следва да се
присъдят направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1134 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260038 от 14.08.2020 г., постановено по гр. дело № 9241/2019 г. по описа на РС-Бургас, в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА Г.Д.Ж. с ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София- 1202, Столична община
- район Възраждане, бул. „Мария Луиза” № 79, представляван от всеки двама от
изпълнителните директори Г. Костадинов Заманов, Христина Маринова Марценкова и
Йоанис Коцианос, сумата от 1134 лв., представляваща направените във
въззивното произовдство разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.