към присъда № 260005/01.03.2021г. по НОХД № 1552
по описа на Районен съд град Монтана за 2020
година, трети наказателен състав.
Подсъдимият М.В.С. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, на
30.10.2018г. в град Монтана, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи - 1 брой мобилен телефон, марка „С.”, модел „Г. 13”, кафяв на цвят мъжки кожен портфейл от естествена кожа, документи – лична карта, испанска
шофьорска карта, 2 броя здравно-осигурителни карти, парична сума от 10.00
лева, всички вещи на обща стойност 188.00 лева от владението на К. С. Н. xxx,
без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл. 29, ал.1, б.
„А” и б. „Б” от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема
становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи
съответното наказание при спазване на изискванията на закона.
Подсъдимият М.В.С. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Служебният
му защитник – адв.К.А.,xxx моли съда да наложи наказание при наличие на смекчаващи
вината обстоятелства. Моли още съда да определи общо наказание по настоящето
дело и предходното осъждане на подсъдимия на основание чл.25 във връзка с чл.23
от НК.
При условията на чл.252 ал.1 от НПК производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК
/чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, непосредствено след провеждане на
разпоредителното заседание.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият М.С. е роден на xxxг. в гр.Монтана,
неженен, осъждан, безработен, с основно образование, живущ xxx, към настоящият
момент в Затвора - Враца по изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Свидетелят К. С. Н. живее и работи трайно в Р. И. от
2007г. Веднъж в годината се завръща в РБългария за около месец, когато е в
отпуск.
На 29.10.2018г. пристигнал в България, за да урежда
въпроси, свързани с пенсионирането си. На 30.10.2018г. вечерта около 23 часа се
прибирал от ресторант „Старата лоза” в град Монтана и вървял по булевард „Трети
март”. Настигнал го подсъдимият М.В. и му поискал пари за такси и цигари. Свидетелят
К.Н. си извадил портфейла, за да му даде пари и в този момент подсъдимият М.В.
го грабнал и побягнал. В портфейла имало 10.00 лева и документи - лична карта, испанска
шофьорска карта, 2 броя здравно-осигурителни карти. Подсъдимият М.В. успял да
вземе и мобилния телефон на свидетеля Н., марка „С.”, модел „Г. J3”.
Очевидец на това бил свидетелят В. Д.. Същият е
приятел на подсъдимия М.В. и двамата се разхождали по бул.”Третио март” в
града, когато забелязали пострадалия – свидетеля К.Н.. Последният седял на
земята, видимо повлиян от алкохол. Подсъдимият М.В. го забелязал и казал на
свидетеля В. Д., че ще отиде да го ограби, но ще се направи, че му помага. След
около петнадесет минути подсъдимият М.В. се върнал при своя приятел – свидетеля
В. Д. и донесъл мъжки кожен портфейл и мобилен телефон, който бил със спукан
дисплей. В портмонето имало документи и карти.
Подсъдимият М.В. предложил на свидетелката И. А. К.,
която била заедно със свидетеля В. Д. да й продаде мобилен телефон, марка „С.”,
модел „Г. 13”. Телефонът бил със спукан дисплей. Тя го взела и го отнесла в
дома си. Впоследствие го предала на служители на РУ-Монтана и същият бил върнат
на собственика срещу разписка.
На досъдебното производство е изпълнена съдебно – оценителна експертиза
изпълнена от вещо лице Л. З., от заключението, на която се установява, че
стойността на противозаконно отнетите вещи от свидетеля К.Н., съгласно
повдигнатото обвинение възлизат на обща стойност 188.00 лева - 1 брой
мобилен телефон, марка „С.”, модел „Г. 13”-170.00 лева, кафяв на цвят мъжки
кожен портфейл от естествена кожа – 8.00 лева, парична сума от 10.00 лева. Мобилният
телефон бил върнат на собственика срещу разписка.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещо лице Л. З.,
като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по
делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: свидетелските показания на К.Н., В. Д., Иванка К.,
както и заключението на вещо лице Л. З., както и писмените доказателства приети
по реда на чл.283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимият и
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият М.В.С. е годни субект на
престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е бил пълнолетен
и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен
и подреден.
От обективна страна според
становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за
осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с
чл.29 ал.1 б.А и Б от НК.
Подсъдимият М.В.С. е осъждан по 18 пъти с влезли в сила съдебни акта, видно от
справка за съдимост от 31 страници, л.25-55 от делото. Последните от
осъжданията обуславящи наличието на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
буква „а” и „б” от НК са: изтърпени ефективни наказания лишаване от свобода не
по – малко от една година по влезли в сила присъди, както и наложени и
изтърпени ефективни наказания лишаване от свобода – НОХД № 250/2014г.на
РС-Берковица, в сила от 26.09.2014г, НОХД № 74/2015г. на РС-Козлодуй, в сила от
05.08.2015г. и НОХД № 123/2018г. на РС-Враца, в сила от 29.03.2018г.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението
при пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти
по делото. Съзнавал е обществено опасните последици и е търсел настъпването на
техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с общественоопасният характер на
поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици.
Налице е проявление на съставомерни признаци за осъщественото от него деяние от
субективна страна.
При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства,
подкрепени от събраните доказателства, както и на основание чл.303 ал.2 от НПК
съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият е доказано по несъмнен начин,
поради което съдът го призна за ВИНОВЕН, за това, че на 30.10.2018г. в град Монтана,
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен
телефон, марка „С.”, модел „Г. 13”, кафяв на цвят мъжки кожен портфейл от
естествена кожа, документи – лична карта, испанска шофьорска карта, 2 броя
здравно-осигурителни карти, парична сума от 10.00 лева, всички вещи на обща
стойност 188.00 лева от владението на К. С. Н. xxx, без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл. 29, ал.1, б. „А” и б. „Б”
от НК.
Причина за извършване на престъплението са незачитане
на чуждата собственост, лесен начин за обогатяване и ниска правна култура.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – възстановяване на
по-голямата част от щетите - стойността на противозаконно отнетите вещи възлиза
на 188.00 лева, като са останали невъзстановени 170.00 лева, както и това, че в
хода на съдебното производство подсъдимият бе готов да възстанови и останалата
сума на пострадалия – свидетеля К.Н., но последният отказа; спомагане
разкриване на обективната истина по делото. Признанието на вината не може и не
следва да се приема като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това е
предвидено в реда, по който е разглеждано делото – съкратено производство по
чл.371 т.2 от НПК. Отегчаващо вината обстоятелство – няма, тъй като същият има
обвинение по чл.196 от НК-опасен рецидив и предишните му осъждания са
квалифициращ белег от този престъпен състав.
При така изложените обстоятелства съдът определи на подсъдимият
М.В.С. наказание при начилие на смекчаващи вината обстоятелства в хитотезана
на чл.54 от НК, към предвидения от закона минимален размер, а именно три
години лишаване от свобода.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл.58а от НК, която визира, че при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /какъвто е настоящият случай/
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Съобразявайки горното и намалявайки наказанието с една
трета, съдът осъди подсъдимият да изтърпи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като определи на основание чл.57
ал.1 т.2 б.Б от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
първоначален “строг” режим за изтърпяване.
С така наложеното по вид и размер наказания съдът,
счита, че по отношение на подсъдимият М.С. ще може да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на него и по
отношение на останалите граждани.
Съдът
при преценка съдимостта на подсъдимия М.С. намери, че са налице условията на основание
чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК, поради което определи едно общо
наказание по настоящата присъда / НОХД 1552/ 2020г. на МРС/, НОХД № 65/ 2019г.
по описа на РС - Козлодуй, влязла в законна сила на 07.03.2019г. и по НОХД № 113/2019г.
на ОС-Враца, влязла в законна сила на 04.03.2020г. до размера на най - тежкото
от тях, а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.57 ал.1
т.2 б.Б от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража се
изтърпи първоначален “строг” режим и ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло наказанието глоба в
размер на 500.00 лева на основание чл.23 ал.3 от НК към определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода.
Присъдите
постановени по НОХД № 65/ 2019г. на РС – Козлодуй и НОХД № 113/2019г. на
ОС-Враца, са влезли в законна сила съответно на 07.03.2019г. и на 04.03.2020г.
Деянието по настоящето дело е извършено на 30.10.2018г, тоест то е извършено
преди да е имало влязла в законна сила присъда за предните две. Ето защо съдът
определи общо наказание на основание чл.25 във връзка с чл.23 от НК.
Съдът
приспадна на основание чл.25 ал.2 от НК изтърпяната част от наказанията
участващи в групирането.
Предвид
изхода на делото съдът осъди подсъдимия М.В.С.
на основание чл.189 ал.3 от НПК да ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР- Монтана
направените по водене на делото разноски в размер на 100.80 лева, а по сметка
на РС-Монтана сумата от 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден
изпълнителен лист.
По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: