№ 194
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110211261 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-011274 от
15.06.2023 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. Х. В., с ЕГН **********,
за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца. Със същото наказателно
постановление на лицето е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева, за осъществено още едно нарушение – по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Недоволна от НП е останала жалбоподателката В., която го обжалва в
срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че не са
установени правилно фактическите положения, а приетото за установено от
АНО е превратна интерпретация на доказателствата по делото. твърди се, че
не е налице отказ за тестване, а тъкмо напротив. Сочи се наличието на
процесуални нарушения и превратно прилагане на материалния закон. Иска
се отмяната на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с
процесуалния си представител – мл. адвокат Ц.. Той пледира за отмяна на
1
наказателното постановление, като сочи, че не бил манифестиран отказ от
страна на В. да бъде тествана. Поддържайки останалите аргументи във
въззивната жалба, адв. Ц. сочи, че НП било незаконосъобразно и иска
неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 28.05.2023 г., около 18:20 ч., жалбоподателят В. управлявала лек
автомобил „Тойота” с рег. № СВ **** СА, движейки се в гр. София, по ул.
„Асен Разцветников”, с посока на движение от ул. „Георги Райчев“ към ул.
„Яна Язова“. Същата се движила с несъобразена скорост с интензивността на
движението, поради което предизвикала ПТП с паркиран автомобил от дясно
на пътното платно. Тя се обадила на своя приятел П. А., който дошъл на
мястото на инцидента. На място бил изпратен полицейски екип, в състав А. Й.
и Р. Б., които установили ПТП и приканили В. да даде проба за алкохол и
наркотици. Жалбоподателката В. била приканена да даде проба с техническо
средство за тествана на наличието на алкохол в издишван въздух, като същата
не изпълнявала указанията на служителите на МВР и прекъсвала подаването
на въздух към уреда по време на тестването си. Поради това действие на В.,
уредът не могъл да отчете резултат. Били направени три опита лицето да даде
проба, но същата не изпълнявала указанията на полицейските служители за
начина, по който следва да действа, за да може да бъде осъществен годен
тест. По време на самата проверка, лицето не носило със себе си и СУМПС,
както и контролния талон към него. При това положение, полицейските
служители приели, че лицето не съдейства и не изпълнява указанията им, като
решили, че е налице отказ за тестване, както и неносене на документи, и
съставили на същата АУАН за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На водача В. бил издаден и талон за медицинско изследване с №
0151287/28.05.2023 г., съгласно който е следвало да се яви в рамките на 45
минути във УМБАЛ „Св. Анна“ - София, считано от 20:50 часа.
Свидетелят А. придружил В. до УМБАЛ „Св. Анна“, където двамата
2
пристигнали около 21:40 часа и В. заявила, че е дошла да й бъде взета кръвна
проба. Същата обаче не носила със себе си издадения талон за медицинско
изследване от полицейските служители по време на установяване на
нарушенията, понеже го забравила в автомобила. Поради това лекарят д-р Г. я
уведомил, че кръвна проба може да й бъде взета след като донесе талона за
изследване и стикерите към него. Поради тази причина, свидетелят А. се
наложило да се върне до автомобила на В., за да вземе талона, който са й дали
полицейските служители. Той се върнал около 22:20, когато била взета на В.
кръвна проба.
Резултатите от изследването на кръвта показали наличие на алкохолна
концентрация от 1,14 на хиляда.
Независимо от изследването на кръвта, АНО е преценил, че е взета след
изтичането на дадените 45 минути при издаването на талона и преценил, че
следва да се издаде НП, с което да се ангажира отговорността на лицето за
отказ за тестване за алкохол.
Ето защо, въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-
011274 от 15.06.2023 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна
Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. Х. В., с ЕГН
**********, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, както и
наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за осъществено нарушение – по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. Й., Р. Б. и П. А., както и
въз основа на писмените доказателства, а именно – талон за медицинско
изследване, резултати от кръвно изследване, протокол за медицинско
изследване, съставен от Д. Г., както и лист за преглед на пациент №
17898/28.05.2023 г., издаден от Д-р Г. (виж лист 9 от делото), книжата по
установяване на процесното ПТП – протокол за ПТП, скица, декларации на
водачите и т.н., включително издадения АУАН за неговото установяване с №
995716/28.05.2023 г., картон на водача от ОПП, както и останалите писмени
доказателства, приети и приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 от НПК.
3
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
свидетелите. Следва да се отбележи, че показанията на всички тях са
еднопосочни, логични и последователни, подкрепят се от съставените
писмени документи и по делото няма доказателства, които да оборват техните
твърдения по какъвто и да било начин.
Тук е моментът да се отбележи, че показанията на А. напълно съвпадат с
твърденията на полицейските служители за неколкократното предоставяне на
възможност за тестване с дрегер на жалбоподателя. Освен това, заявеното от
него се подкрепя от писмените документи, издадени от Д-р Г., в които се сочи
също, че са забравили талона за изследване и пробата не е могла да бъде
взета. Съдът намира, че поради пълния унисон на различните
доказателствени източници, те следва да бъдат кредитирани в цялост.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото
същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице
никакви противоречия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на
нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно
достатъчно, за безспорното му установяване.
Тук е мястото да се посочи, че нарушението е описано по пълен и
достатъчен начин, за да може наказаният субект да разбере в извършването на
какви действия или бездействия е обвинен и защо е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени
доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на
наказателното постановление.
4
По отношение на твърденията в жалбата за неправилно установена от
АНО фактическа обстановка, съдът намира, че те са безпочвени, тъй като
всички събрани доказателства по делото подкрепят изводите на АНО, а
твърденията в жалбата са изцяло неподкрепени от събрания по делото
доказателствен материал.
Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно
жалбоподателят е била лицето, което е управлявало процесния автомобил
„Тойота“, и което е следвало да бъде тествано с дрегер за наличие на
алкохолна концентрация в издишания въздух.
Безспорно обстоятелството по делото се явява и това, че на същата е
предоставена нееднократна възможност за това, след като й е било обяснено
от полицаите какво точно трябва да направи.
Няма спор, че и трите опита са довели до невъзможност за отчитане на
резултат от изследването на място, поради което полицейските служители са
приели, че е налице отказ, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 19
юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (по-долу
Наредбата) и правилно са съставили АУАН на лицето за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Оттук насетне, следва да се отбележи, че по делото са налице писмени
доказателства за това, че лицето е пристигнало в болница „Св. Анна“ около
21:40 часа, съгласно отразеното от Д-р Г. в лист за преглед на пациент №
17898/28.05.2023 г., като в него е посочено и защо не е взета пробата в този
час, който се явява след дадения срок от 45 минути, който е изтекъл в
21:35 часа.
В конкретния случай, непристигането в болницата до 45 минути има след
себе си само една последица и тя е, че каквото и изследване да бъде
проведено, то не може да служи за установяване на факта дали лицето е
употребило алкохол, защото тестването е допустимо само в посочения срок
(освен ако не са налице обективни пречки то да бъде осъществено), още
повече, че лекарят има задължение да впише точния час на вземане на
пробата в протокола за изследването. Оттук насетне, АНО е приел
правилния извод, че следва да се вземе резултатът от тестването,
извършено от полицейските служители, а доколкото няма такъв, защото
5
лицето не е изпълнявало указанията на полицаите, то правилно АНО е
приел, че поведението на лицето се квалифицира като отказ по смисъла
на изричната разпоредба за това на ч. 2, ал. 1 и 2 от Наредбата, който
гласи „При извършване на проверка за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от
контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве. (2) Неизпълнението на
задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Ето защо, правилно АНО е приел, че отговорността на лицето следва да
се ангажира за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Съдебният състав намира, че правилно лекарят Г. е отказал да вземе
кръвни проби без наличието на талона за изследване, защото към въпросния
талон са прикрепени част от стикерите, които полицейските служители
издават и с които е задължително да бъдат запечатани епруветките, в които се
съдържат кръвните проби, за да се приеме, че е налице спазване на надлежния
ред за вземане на кръвните проби – виж чл. 17, ал. 4 от Наредбата. Т.е.
липсата на талона е поставила лекаря в невъзможност да изпълни
законосъобразно задълженията си по вземане на проба от кръв по надлежния
ред, а за това обстоятелство вина носи самата нарушителка, защото тя е имала
задължението да занесе този талон, който без всякакво съмнение й е връчен от
полицейските служители.
Освен това, липсата на въпросния талон поставя медицинските лица в
ситуация, в която не могат да изпълнят и задълженията си по чл. 13 от
Наредбата, който сочи, че при явяването на лицето за медицинско изследване
в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на
явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и
контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след
изпращането им в изследващата лаборатория - и датата на изпращането.
Както бе отбелязано по-горе обаче, жалбоподателят сама се е поставила в
6
тази ситуация.
Важно е да се отбележи обаче, че дори да беше взета проба в 21:40 часа,
то тя отново се счита след срока за това и последиците от нея са същите като
за тази от 22:20 часа.
Последвалото донасяне на талона от свидетеля А. е без всякакво
значение, защото отдавна е бил изтекъл срокът за вземане на кръв, визиран в
талона. А причините за закъснението са субективни, защото се дължат на
бездействието на В. да носи със себе си въпросния документ, за което
причина се явява собствената й безотговорност.
Тук е моментът да се посочи, че твърденията в жалбата за товам че
претовареност на спешното отделение на лечебното заведение е причината за
невземането на кръвна проба навреме, са плод на пълна измислица от страна
на жалбоподателя и въобще нямат нищо общо с обективната истина, защото
тя е, че липсата на талона за изследване е причината да не се вземат
посочените проби, освен че лицето е закъсняло, макар и с 5 минути. И това е
посочено не само от Д-р Г., но и от свидетеля А. в неговия разпит пред съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лв.“.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказание, предвидено в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде тестван
с техническо средство за установяване на употреба на алкохол.
Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско изследване и че в
последствие е дадена кръвна проба със закъснение, в случая е ирелевантно,
тъй като нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко фактически състава на
нарушения, при условията на алтернативност – отказ за установяване с
техническо средство тип Дрегер за наличие на алкохол, алтернативно – на
упойващи вещества, както и отказ за даване на кръвна проба за излседване на
7
концентрация на алкохол в кръвта.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени
няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи
качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във
връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата
предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на
проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани
могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и
концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушенията са на просто, формално извършване, като законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушенията от този вид са
довършени с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и
възпрепятстване на проверката - в този смисъл е Тълкувателно решение №
13/20.12.2021 г. на Върховния административен съд.
На следващо място, съдът намира, че по делото е доказано и
обстоятелството, че лицето не е носило в себе си СУМПС, поради което
правилно АНО я е наказал с глоба от 10 лева, чийто размер също е абсолютно
определен от законодателя.
От субективна страна това нарушение е извършено виновно, защото
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, разбирала е
последиците му и е желаела тяхното настъпване в обективната
действителност.
Правилно АНО е наказал водача с двете предвидени наказания за това
нарушение, които са точно определени по вид и размер в закона и съдът не
може да ги ревизира при никакви обстоятелства.
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Аргументите в
жалбата са изцяло в разрез с наличните по делото доказателства, поради
което тя е неоснователна.
8
Доколкото въззиваемата страна не е претендирала разноски, то такива
не следва да й се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП № 23-4332-011274 от
15.06.2023 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. Х. В., с ЕГН **********,
са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , - наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на
МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1 от същия закон - наказание „глоба“ в размер на 10 лева, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9