Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3042 14.11.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд Х
граждански състав
На осемнадесети октомври Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа
докладваното гр.д. № 5794 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявения от „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД против „ОПТИМАКС ТУР”
ООД иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
4 216,80 лв., представляваща неплатено парично задължение по договор от
21.02.2017 г. за изработка и монтаж на стъклени душкабини от закалено
(темперирано) стъкло, находящи се в обект на ответника - апартаменти на 8-ми
етаж в хотел „Империал“ – к.к. „Слънчев бряг“, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 84,34 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски, които вземания са предмет на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4914/2018 г. по описа на
РС-Бургас. Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски в
настоящото производство. Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните
договор от 21.02.2017 г. е изработил и монтирал стъклени кабини от закалено
стъкло в горепосочения обект на ответника, на обща стойност 4 216,80 лв.,
съгласно издадена проформа-фактура № 19/26.04.2017 г. Твърди също така, че при
окончателното предаване на монтираните изделия е подписан двустранен протокол
образец акт 19 от 26.04.2017 г., като ответникът е приел извършената работа и
не е възразил по нея, но не е платил дължимото възнаграждение. Поради това
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на процесната сума, но ответникът
е подал възражение, поради което е предявен настоящият иск. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ищеца, който
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
като същият е допустим единствено в частта относно
главницата. В частта относно законната лихва върху главницата и присъдените със
заповедта за изпълнение разноски искът е недопустим и производството по него
следва да бъде прекратено, тъй като със заповедта за изпълнение не е присъдена
законна лихва в полза на заявителя, съответно недопустимо е да бъде
установявана дължимост на такава лихва в настоящото производство, а в частта
относно разноските искът е недопустим, тъй като съгласно т. 10в и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013
от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, присъдените със заповедта за
изпълнение разноски в заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 415, ал. 1 или по чл. 422 ГПК.
В законоустановения срок ответното
дружество е подало отговор, в който е оспорило иска като неоснователен и моли
същият да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените разноски по
делото. Твърди, че между страните няма сключен писмен договор от 21.02.2017 г.,
нито има извършени СМР и/или услуги по такъв договор, а представената от ищеца
проформа-фактура не е основание за плащане на процесната сума. Заявява, че няма
валидно подписан двустранен протокол за приемане на извършена работа, тъй като
подписът за ответното дружество не е положен от управителя на дружеството.
Независимо от горното ответникът твърди, че през периода 01.04.2017 г. –
30.09.2017 г. е отдал под наем на ищеца „Бар-салон“ (пиано-бар) с площ от 200
кв.м. и тераса с площ от 120 кв.м., находящи се на партерния етаж на хотел
„Империал резорт“ – к.к. „Слънчев бряг“, за сумата от 5 000 лв. месечно без
ДДС, като ищецът не е платил нито една от наемните вноски, поради което се моли
ако съдът приеме, че главният иск е основателен, да извърши прихващане на исковата
сума с дължимия от ищеца на ответника наем за м. август 2017 г. в размер на
5000 лв. без ДДС. При условие на евентуалност, а именно ако не се установи
наемно правоотношение, се моли да бъде извършено прихващане между
претендираната от ищеца сума и сумата от 5 000 лв., с която ищецът се е
обогатил неоснователно за сметка на ответника в резултат на ползване без
основание през м. август 2017 г. на горепосочения обект. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора,
ангажирани са доказателства.
Така направеното главно възражение за прихващане е с
правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, а направеното при условие на
евентуалност възражение за прихващане е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като
същите са допустими.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното по делото ч.гр.д. № 4914/2018 г. по описа на БРС, по същото е
издадена Заповед № 2495/29.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „ОПТИМАКС ТУР” ООД да заплати на кредитора
„ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД сумата от 4 216,80 лв., представляваща главница по
договор за изработка, дължима по проформа-фактура № 19/26.04.2017 г. към
протокол 1 (акт 19) от 26.04.2017 г., както и сумата от 84,34 лв. – разноски по
делото. Посочено е, че вземането произтича от сключен между страните договор за
изработка по одобрена оферта от 21.02.2017 г. в к.к. „Слънчев бряг“, по силата
на който кредиторът е изработил, доставил и монтирал на строителен обект на
длъжника – хотелски комплекс „Империал ресорт“, стъклени прегради от закалено
стъкло за душ кабини, монтирани в апартаменти на осми етаж в хотел „Империал“,
по повод на което е издадена проформа-фактура № 19/ 26.04.2017 г., като
работата е била приета от възложителя без забележки с подписването на
приемателен протокол 1 от 26.04.2017 г. - т. 10 и 11 от него. В
законоустановения срок длъжникът е подал възражение, че не дължи присъдената
сума, поради което съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за
вземането си, като такъв иск е бил предявен в срок и по повод на него е
образувано настоящото дело.
По делото е
представена проформа-фактура № 19/26.04.2017 г., с доставчик „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“
ЕООД и получател „ОПТИМАКС ТУР“ ООД, за следните стоки/услуги: 1 бр. душкабина
от закалено стъкло 10 мм с обков от инокс и 7 бр. душкабини от закалено 6 мм
стъкло с обков от инокс с две отваряеми врати на ъгъл, за апартаменти на 8
етаж, „Империал“, на обща стойност 4 216,80 лв. с ДДС. Върху този документ
липсват подписи за доставчика и за получателя на стоките/услугите. Липсват и
доказателства за издадена впоследствие данъчна фактура за описаните стоки.
Представено е и
копие на протокол № 1/26.04.2017 г. за установяване завършването и за заплащане
на натурални видове СМР с възложител „ОПТИМАКС ТУР“ ООД и изпълнител
„ЕМРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД, с който ищецът се домогва да докаже, че ответникът е
приел извършената работа по изработка, доставка и монтаж на процесните
душкабини, но с протоколно определение, постановено в съдебно заседание на
20.03.2019 г., на осн. чл. 183 от ГПК съдът е изключил този протокол от
доказателствата по делото, тъй като представилата го страна не е представила
неговия оригинал след поискването му.
Към исковата
молба са представени и т.нар. от ищеца „оферта калкулация“ от 21.02.2017 г., но
в същата не е посочено нито от кой е съставена, нито носи подписи на
представители на страните по делото, нито има данни да е била отправена от
ищеца до ответника и да е била приета от последния, като в отговора си
ответникът е оспорил този документ и е заявил, че такава оферта не е била
одобрена от него. С оглед на това и тъй като това доказателство не е подписано
нито от ищеца, нито от ответника, съдът намира, че същото не е годно да
установи твърденията на ищеца, във връзка с които е представено, а именно, че
представлява отправена от ищеца и приета от ответника оферта за изработка и
монтаж на процесните душкабини.
Ищецът е
представил и извлечение от интернет кореспонденция, водена между Е. И.
(управител на ответника) и А. М., но при липсата на други доказателства, същата
не може да обоснове дължимост на претендираната от ищеца главница, нито приемане
от ответника на твърдяната от ищеца работа.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е
установило, че в счетоводството на ответника няма представена фактура и не е
отразено счетоводно записване на извършена работа „Изработка и монтаж на
стъклени душкабини за апартаменти на 8-ми етаж в хотел „Империал“, както и че в
счетоводството на ответника не са заприходени активи – стъклени душкабини.
В съдебно
заседание на 20.03.2019 г. са разпитани свидетелите Е.Д. (воден от ищеца) и З.
С. (водена от ответника).
Св. Д. заявява,
че работи в „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД от 2015 г. Твърди, че през периода м.
януари – м. май 2017 г. е работил в хотел „Империал“, където работници на
ищцовото дружество са извършвали различни СМР, включително са монтирали душкабини, като на осмия етаж на
хотела са монтирали около 10 нови душкабини, но свидетелят не може да каже
какъв е бил точният им брой. Според свидетеля, никой от хотела не е възпрепятствал
работата им и служителите на „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД са работили спокойно.
Твърди, че през същия период в хотела СМР са извършвали и работници на други
дружества.
Св. С. заявява,
че работи като домакин в „Оптимакс тур“ ООД от 10 години, но нейните
показанията са изцяло във връзка с направените от ответното дружество
възражения за прихващане и не касаят по никакъв начин претендираните от ищеца
СМР, поради което към момента не следва да бъдат обсъждани.
По делото не са
представени други доказателства във връзка с
предявения от „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД главен иск, като всички други
събрани доказателства касаят заявените от ответника възражения за прихващане и
са неотносими към главния спор по делото, поради което съдът ще пристъпи към
евентуалното им обсъждане при евентуално разглеждане на тези възражения.
С оглед на така
представените по делото доказателства, съдът намира, че в случая останаха
недоказани твърденията на ищеца, че е извършил по възлагане на ответника работа
по изработка и монтаж на 8 бр. душкабини в апартаменти на 8-ми етаж на
собствения на ответника хотел „Империал“ в к.к. „Слънчев бряг“, за което му се
дължи възнаграждение в размер на 4 216,80 лв. с ДДС, тъй като не се доказа
нито сключване на договор между страните в този смисъл, нито изпълнение на
конкретно претендираната работа. В подкрепа на тези свои твърдения ищецът
представи проформа-фактура за сумата от 4 216,80 лв., но същата не
представлява счетоводен документ, нито е приета от ответника, нито в
счетоводството му е отразена данъчна фактура на същата стойност (а и липсват
твърдения за издаването на такава фактура), поради което съдът намира, че тази
проформа-фактура нито поражда задължения за ответника, нито е доказателство за
изпълнение на работата от страна на ищеца и за приемането й от ответника.
В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира и показанията на един свидетел, но от тях също
не се установи нито точния обем на извършената работа по монтиране от ищеца на
душкабини в хотел „Империал“, нито стойността на дължимото възнаграждение за
твърдяната работа.
Ищецът представи
и приемателен протокол № 1/26.04.2017 г., като твърди, че с него ответникът е
приел и работата по изработка и монтаж на процесните душкабини, но този
протокол бе изключен от доказателствения материал по делото, поради което съдът
не следва да го обсъжда и цени при постановяване на решението си.
С оглед на
горното и при липса на други доказателства в подкрепа на исковата претенция,
съдът намира, че ищецът не доказа иска си нито по основание, нито по размер,
поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
неоснователността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по заявените от
ответника главно и евентуално възражения за прихващане.
Предвид
отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, които са в размер на 1081 лв., от които 876 лв. – платено
адвокатско възнаграждение, 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение и
200 лв. – депозити за вещи лица.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Несебър, ул. „Х. Кудев“ № 17, представлявано от М.В.М., против „ОПТИМАКС ТУР”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон I“ № 59, ет. 1,
представлявано от Е. М. И., иск за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4 216,80 лв. (четири хиляди двеста и шестнадесет лв. и
осемдесет ст.), представляваща неплатено парично задължение по договор от
21.02.2017 г. за изработка и монтаж на стъклени душкабини от закалено
(темперирано) стъкло, находящи се в обект на ответника - апартаменти на 8-ми
етаж в хотел „Империал“ – к.к. „Слънчев бряг“, което вземане е предмет на
Заповед № 2495/ 29.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4914/2018 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Х. Кудев“ № 17, представлявано
от М.В.М., да заплати на „ОПТИМАКС ТУР” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 59, ет. 1,
представлявано от Е. М. И., сумата от 1 081,00 лв. (хиляда осемдесет и
един лв.), представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Х. Кудев“ № 17, представлявано
от М.В.М., против „ОПТИМАКС ТУР” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 59, ет. 1,
представлявано от Е. М. И., иск за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца законната лихва върху
главницата от 4 216,80 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане, както и сумата от 84,34 лв., представляваща направените от заявителя
разноски в заповедното производство, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Определението за частично прекратяване на производството
подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
В останалата му част
решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
СА