Р Е Ш
Е Н И Е
№ 137
гр. Добрич, 27.03.2023 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и трета година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното
от председателя административно дело № 571/ 2022 г. по описа на АдмС-Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ).
Образувано
е по жалба с вх.
№ 3525/ 11.10.22 г. на „****“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „***“ № 9А, представлявано от Р.М.Г., изпратена по подсъдност от
Административен съд – Пловдив, срещу Предписание № 0001401/ 23.08.22 г. на
инспектори към ОДБХ – Пловдив, а именно: ****отдел КХ ГК към Областна дирекция
по безопасност на храните (ОДБХ) – Пловдив и инж. ****, главен инспектор отдел
КХ ГК към ОДБХ – Пловдив, с което на основание чл. 138, § 1 от Регламент (ЕС)
2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната
верига, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 2, букви „а“ и „г“ от Закона за храните
е предписано на дружеството да представи в ОДБХ Пловдив Удостоверение за
въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на
територията или документ, който да удостоверява, че обектът не подлежи на
въвеждане в експлоатация, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1, т. 2, буква
„а“ и „г“ от Закона за храните, за обект: „Предприятие за производство на
мармалад, сладка и консервирани плодове и зеленчуци, с рег. № ***, стопанисван
от дружеството, находящ се в с. Рогош, общ. Марица, местност „Кераните“,
Стопански двор, като е предоставен срок за изпълнение от 20 дни, считано от
датата на връчване на Предписанието.
Жалбоподателят
оспорва Предписанието, като сочи, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗУАВ
разписва изискванията за регистрация на обекти, а неговият обект е регистриран в
БАБХ и има удостоверение за това, с оглед на което отговаря на минималните
изисквания да функционира като обект за производство на конфитюри /вкл. гъби/ -
консервирани, компоти и мармалади, с оглед на което претендира, че разрешението
на административния въпрос в случая не е съответно на целта, която преследва
законът с постановяването на актове от този вид, което по смисъла на чл. 146,
т. 5 от АПК е основание за отмяна на Предписанието.
Настоява,
че Предписанието е издадено и в несъответствие с чл. 138 на Регламент (ЕС)
2017/625, като е приложена мярка, която не е посочена изрично в чл. 138, § 2 от
Регламент (ЕС) 2017/625. Възразява, че ако се касае за непредставен строителен
документ, то проверките за спазване на процедурите по закона за устройство на
територията (ЗУТ) следва да се осъществяват по реда и от органите, предвидени в
ЗУТ, а не по реда на ЗУАВ.
Добавя,
че едновременно с процесното Предписание му е връчена и Заповед № 412, издадена
на 31.08.2022 г., от д-р ****, на длъжност директор на ОДБХ - Пловдив, с която
е разпоредено спиране на дейността на предприятието, до изпълнение на
разпореждането, дадено в Предписание № 001401/ 23.08.2022 г., връчено му на
20.09.2022 г., без да е дадена възможност за изпълнението му в указания от 20
дни срок. В тази връзка счита, че е нарушен и принципът на съразмерност, установен
в чл. 6, ал. 3 от АПК, според който административните органи упражняват
правомощията си добросъвестно и справедливо, административният акт не може да
засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най - необходимото за
целта, за която се издава, а когато с него се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, следва да се прилагат онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. При тези съображения иска отмяна на Предписанието и присъждане на
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ив.
С., която поддържа жалбата. С вх. № 1092/ 14.03.23 г. представя Писмени
бележки, в които развива подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт.
Ответниците,
инспектори към ОДБХ – Пловдив, а именно: ****отдел КХ ГК към ОДБХ – Пловдив и
инж. ****, главен инспектор отдел КХ ГК към ОДБХ – Пловдив, чрез процесуалния
си представител, Ц.Б. – главен юрисконсулт в отдел „Правно нормативно
обслужване“ при Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, редовно упълномощена (л. 121 – 122), оспорват
жалбата като неоснователна. В заседанието по същество гл. юрисконсулт Б. сочи,
че по делото е безспорно установено, че Предписанието е издадено от компетентен
орган, в писмена форма, съответно, че е установена липсата на изискуемото
удостоверение по чл. 26 от ЗХ, а именно удостоверение за въвеждане в
експлоатация на обекти за производство и търговия с храни, имайки предвид, че
става дума за храни, които касаят неограничен, един особен род обществени
отношения, а именно голям брой потребители на тези храни. С оглед изложеното
иска да бъде потвърден оспореният акт като законосъобразен и съответен на
материалния закон и да бъде присъдено на ОДБХ – Пловдив юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на жалбоподателя.
Административен
съд – Добрич, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Предписанието
е връчено на управителя на дружеството на 20.09.22 г., видно от удостоверяването
под текста на Предписанието (л. 8, на гърба)
Жалбата
е подадена чрез ОДБХ – Пловдив на 27.09.2022 г. (л. 3) В този смисъл жалбата е
подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Видно
от записаното в Предписанието, същото е издадено на основание чл. 138, § 1 от
Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на
агрохранителната верига (ЗУАВ), във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 2, букви „а“ и
„г“ от Закона за храните, като е предписано на дружеството да представи в ОДБХ
- Пловдив Удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона
за устройство на територията или документ, който да удостоверява, че обектът не
подлежи на въвеждане в експлоатация, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1, т.
2, буква „а“ и „г“ от Закона за храните (ЗХ), за обект: „Предприятие за
производство на мармалад, сладка и консервирани плодове и зеленчуци, с рег. № ***,
стопанисван от дружеството, находящ се в с. Рогош, общ. Марица, местност
„Кераните“, Стопански двор, с даден 20-дневен срок за изпълнение, считано от
връчване на Предписанието.
От
изложената в Предписанието фактическа обстановка се установява, че актът е
издаден, тъй като при документална проверка на досието на предприятието е
констатирано, че регистрацията на обекта не е извършена по съответния
законов ред, а именно твърди се, че не е спазено изискването на чл. 26, ал.
1, т. 2, буква „а“ от Закона за храните, съгласно който за регистрация на обект
за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на
бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води по Регламент (ЕО) №
852/2004 бизнес операторът подава до съответния компетентен орган по чл. 23,
ал. 2, т. 1 или 2: 1. заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор
на Българската агенция по безопасност на храните, съответно от министъра на
здравеопазването; 2. копие на: а) удостоверение за въвеждане в експлоатация по
чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията - когато е приложимо. В
този смисъл спор относно обстоятелството, че обектът е регистриран, няма.
Същевременно
по делото е приложено като доказателство Заявление с вх. № 2259/ 22.07.2021 г.
(л. 79), с което в производство по чл. 26 от Закона за храните, жалбоподателят, „****“ ООД, е поискал от
съответната ОДБХ да бъде регистриран обектът му - предприятие за производство
на мармалад, сладка и консервирани
плодове и зеленчуци в с. Рогош, Стопански двор в местност „Кераните“. Към Заявлението
са приложени списък на храните, скица на недвижимия имот и договор за наем от
05.07.2021 г., сключен между жалбоподателя, в качеството му на наемател и „****“
АД, в качеството му на наемодател, за отдаване под наем за срок до 31.12.2022
г. на недвижими имот, представляващ промишлена сграда с площ от 713 кв.м в с. Рогош
(л. 88).
По
подаденото Заявление е издадена от Директора на ОДБХ – Пловдив Заповед № 2148/ 23.07.2021
г. (л. 93), с която е наредено Комисия в поименно определен състав в срок от 23
работни дни да извърши документална проверка на Заявлението на дружеството и
придружаващите го документи за съответствието им със законовите изисквания на
чл. 26 от ЗХ и да изготви становище за документално съответствие.
Изготвен
е Доклад от Комисията със заключение, че
проверените документи са в съответствие с изискванията на чл. 26 от Закона за
храните (л. 94).
Със
Заповед № 2159/ 27.07.2021 г., издадена по реда на чл. 29, ал. 9 от ЗХ, е
разпоредено от Директора на ОДБХ – Пловдив да бъде извършена проверка и на
самия обект. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №
0001351/ 05.08.2021 г. (л. 96), съдържащ становище, че обектът отговаря на нормативните
изисквания и следва да се издаде удостоверение за одобрение.
При
така приключилата процедура обектът, стопанисван от жалбоподателя в с. Рогош, община Марица,
област Пловдив, Стопански двор в местност „Кераните“, е вписан в електронния публичен Регистър - храни
от неживотински произход на БАБХ с удостоверение за регистрация № 02234/ 26.07.2021
г. под рег. № ***, видно от представеното по делото извлечение от регистъра (л.
98).
На
30.05.2022 г. от дружеството е подадено Заявление с вх. № 1571 до ОДБХ – Пловдив, че започва ремонтни дейности в процесния
обект и от 31.05.2022 г. обектът няма да работи (л. 99). След приключването им
със Заявление с вх. № КХ-2030/ 04.07.2022 г. ОДБХ – Пловдив е уведомена от
дружеството, че възобновява дейността си.
След
горните Заявления с писмо с изх. № 1598/ 22.07.2022 г. е поискано от
дружеството да представи документ за въвеждане в експлоатация, съгласно
изискването на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона за храните.
Регистрирано
е писмо с вх. № 3669 от 17.08.2022 г. в ОДБХ – Пловдив, в което управителят на
„****“ ООД уведомява ОДБХ – Пловдив, че не може да представи исканото
удостоверение за въвеждане на недвижимия имот в експлоатация, тъй като го
ползва по силата на договор за наем, а при регистрацията на обекта си в с.
Рогош е представил всички изискани му документи (л. 102).
По делото е приложен Сигнал от лицето ***,
който прави оплакване, че поставеният върху продукт „мармалад“ етикет не
покрива изискванията на българското законодателство (л. 103) По сигнала е
извършена проверка, съставени са констативни протоколи и е изготвен Доклад от
ответниците, в който доклад е описано установеното при проверката относно
етикетирането на продуктите. Същевременно е докладвано, че регистрацията на
обекта не е извършена по съответния законов ред, тъй като липсва удостоверение
за въвеждане в експлоатация по смисъла на чл. 177, ал. 3 от ЗУТ (л. 110).
В
резултат е издадено оспореното Предписание с № 0001401 от 23.08.2022 г., с което е изискано от дружеството да представи Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на регистрирания обект за производство на храни по чл. 177, ал. 3
от Закона за устройства на територията или документ, който удостоверява, че
обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация. На 31.08.2022 г. е издадена и Заповед
за спиране дейността на предприятието до изпълнение на даденото Предписание.
От
жалбоподателя са представени доказателства за собствеността на недвижимия имот
с посочено предназначение на сградите в него, договори за наем, разрешения за
строеж, Генерален план на производствен комплекс „Финтекс“ ЕООД, върху който е
отразено, че е одобрен с Протокол 8, т. 1/ 18.10.94 г. (л. 152).
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че формално
според основанието, на което е издадено, Предписанието е издадено в писмена
форма, от компетентен орган, видно от длъжностните характеристики на лицата,
издали същото, според които длъжностни характеристики главните инспектори са
длъжностни лица, осъществяващи официален контрол (л. 124 – 131).
При
издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Посочените в него фактически основания не са достатъчни, за да обосноват
правните такива. В този смисъл Предписанието се явява издадено при липса на
мотиви и с оглед на това следва да бъде отменено. Това е така, защото:
Както беше посочено вече, по делото няма спор,
че обектът на жалбоподателя - предприятие за производство на мармалад, сладка и
консервирани плодове и зеленчуци, находящ се в с. Рогош, е регистриран под № ***
с удостоверение за регистрация № 02234/ 26.07.2021 г. По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на удостоверението за
регистрация на обекта, която представлява административно производство,
приключващо с индивидуален административен акт, а именно с издаване на удостоверение
за регистрация. С факта на издаване на последното за жалбоподателя са
възникнали права, от които той се ползва. Налице е влязъл в сила
административен акт, чийто стабилитет следва да бъде зачетен. Този акт може да
бъде отменен само по реда на чл. 99 и сл. от АПК, ако са налице основанията за
това и съответно, ако са налице предпоставките на чл. 102 от АПК, но в случая
подобни действия не са предприети от административния орган. Докато не бъде
отменено удостоверението за регистрация, следва да бъдат зачитани правата,
които то поражда и не може неговият стабилитет да бъде компрометиран чрез
издаване на предписание, което по съществото си е обвързано с принудителната
административна мярка по Заповед за спиране дейността на предприятието до
изпълнение на даденото Предписание. В този смисъл Предписанието за представяне
на удостоверение за въвеждане на експлоатация, след като вече е била извършена
проверка и е било прието съответствие на документите и Заявлението за
регистрация с изискванията на закона, се
явява без правно основание и в грубо нарушение правата на дружеството. По
делото не се представят доказателства за прекратена регистрация и за започнала
нова процедура, за да са налице основанията за предписване представянето на
документ по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „г“ от Закона за храните.
Освен
това, административният орган не е извършвал проверка на документите, които
съществуват за обекта, за да прецени дали въобще е необходимо или не такова
удостоверение за въвеждане в експлоатация предвид времето на изграждане на
обекта, съответно на производствения комплекс, в който се намира, още повече,
че в Генералния план е отбелязано, че се касае за одобрение от 1994 г., нито е
изложил аргументи във връзка с посоченото от жалбоподателя, че ползва имота на
основание договор за наем.
Основателно
е възражението на жалбоподателя, че в случая Предписанието въобще не отговаря
като мярка на заложеното в чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ, както е вписано в самото
него, а именно мярка по чл. 138, параграф 2, букви „а“, „б“, „в“ и „д“ от
Регламент (ЕС) 2017/625 (Регламентът), съгласно който, когато предприемат
действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи
вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на
правилата, посочени в член 1, параграф 2 (от Регламента), което включва, но не
се ограничава до следното: a) разпореждат или извършват третиране на животните;
б) разпореждат разтоварване, прехвърляне на друго транспортно средство, настаняване
и полагане на грижи за животните, периоди на карантина и отлагане на клането на
животните, и при необходимост разпореждат, че трябва да се търси ветеринарна
помощ; в) разпореждат извършването на обработки на стоките, промяна на
етикетите или предоставяне на коригираща информация на потребителите; разпореждат
операторът да увеличи честотата на собствения си контрол. С чл. 1, § 2 от
Регламента е разписано, че той се прилага по отношение на официалния контрол,
извършван за проверка на съответствието с правила — независимо дали са
установени на равнището на Съюза, или от държавите членки — с оглед прилагането
на законодателството на Съюза в областите, касаещи: a) въпросите, свързани с
храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност, на
всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните —
включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски
практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на
информация, — както и уреждащи производството и използването на материали и
предмети, предназначени да влизат в контакт с храни; б)съзнателното
освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми (ГМО) за
целите на производството на храни и фуражи; в)въпросите, свързани с фуражите и
тяхната безопасност на всеки етап на производството, преработката,
разпространението и използването на фуражите, включително правилата, с които се
цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят здравето и
интересите на потребителите и правото им на информация; г)изискванията по
отношение на здравеопазването на животните; д)предотвратяване и минимизиране на
рисковете за здравето на хората и здравето на животните, произтичащи от
страничните животински продукти и производните продукти; е)изискванията по
отношение на хуманното отношение към животните; ж)защитните мерки срещу
вредители по растенията; з)изискванията за пускането на пазара и използването
на продукти за растителна защита и за устойчивата употреба на пестициди, с
изключение на оборудването за прилагане на пестициди; и)биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти; й)използването и
етикетирането на защитени наименования за произход, защитени географски
указания и храни с традиционно специфичен характер.
С
оглед горното оспореното Предписание е в противоречие и с материалния закон. То е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
тъй като не са изложени съответни конкретни фактически обстоятелства, обвързани
с правните такива, които да дадат възможност на съда за проверка. Позоваването
на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ, което е обвързано със съответните текстове от
Регламента, няма нищо общо с разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗХ. В
текста на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ не е налице хипотеза за издаване на
Предписание поради липса на удостоверение за въвеждане в експлоатация за
обекта. Последното касае процеса на регистрация и не е обвързано с предмета на чл.
138, параграф 2, букви „а“, „б“, „в“ и „д“ от Регламент (ЕС) 2017/625. Прилагането
от друга страна на процесната мярка при съображения за нарушени
материалноправни норми, различни от онези, регламентиращи обществените
отношения, предмет на защита по ЗУАВ и Регламента, представлява постановяване
на административен акт в несъответствие с целта на закона.
По
разбирането на настоящия състав издаването на Предписанието е в грубо нарушение
на закона, на разписаните процесуални правила за подобен род случаи, без
фактически и правни основания, в противоречие с разпоредбите на чл. 138, параграф
2, букви „а“, „б“, „в“ и „д“ от Регламент (ЕС) 2017/625, поради което следва да
бъде отменено.
При
този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски, за които са налице доказателства по делото, а именно – 50.00
лв. за държавна такса и 330.00 лв. за адвокатско възнаграждение (л. 157 – 159).
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид
конкретния договорен и заплатен размер и разписаните минимални адвокатски
възнаграждения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по административни дела без определен материален интерес.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, Първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 3525/ 11.10.22 г.
на „****“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ №
9А, представлявано от Р.М.Г., изпратена по подсъдност от Административен съд –
Пловдив, срещу Предписание № 0001401/ 23.08.22 г. на инспектори към ОДБХ –
Пловдив, а именно: ****отдел КХ ГК към ОДБХ – Пловдив и инж. ****, главен
инспектор отдел КХ ГК към ОДБХ – Пловдив.
ОСЪЖДА
Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив да заплати на „****“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. “***“ № 9а,
представлявано от Р.М.Г., сумата от 380.00 лв. (триста и осемдесет лева), съдебно – деловодни разноски за
първата инстанция.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд – Добрич до
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: